.
.
.

Дори да сте невежи, злобни, прости,

глави вдигнете гордо! – Мнозинство сте!...

  Марин Тачков 

това и правят :).

!!!!

"Глупавите от времето на Адам са мнозинство" – Казимир Делавин, френски поет и драматург.
"Числото на глупците е безкрайно" – Цицерон.

С лордовете дето са във властта ли имам честта в момента да разговарям?

Имам предвид, че той изхожда изглежда от презумпцията, че самият той не е част от мнозинството. Ако не е част от мнозинството, значи има две възможности - или е от елита, или е от обществената утайка (защото има и такава).

Прочее, въпреки че авторът може да каже че не е длъжен да дава обяснение (да отговаря на логични въпроси които се опитвам да задавам), да попитам още нещо.
Как авторът разбра, какво е мнението на мнозинството? Защото ако авторът говори с един човек или дори петдесет човека, това не е мнозинството. В България мнозинството е към шест милиона възрастни хора (електорат). Това мнозинство се състои от различни хора. Всеки един от тях си има свое собствено мнение по разни въпроси. Със сигурност няма да намериш дори само двама човека, на които мненията да съвпадат напълно. И когато някой такъв казва (ако е казал), че той е мнозинството, това е първо е глупост; и второ си неговото мнение, а не това на мнозиството.

Та както съм казвал много пъти (въпреки че и аз не съм длъжен да давам обяснение, но това е важен обществен въпрос, а аз съм тука с цел да решавам най-вече тоя важен обществен въпрос от обсъждането на който въпрос, който не се смята компетентен да го обсъжда, може да не се смята и за длъжен да отговаря на въпроси) - както съм казвал много пъти, мнението на мнозинството е най-голямата обществена тайна. За да излезе това мнение и тая воля е нужна правилна система на организация. Такава липсва. И следователно, няма как авторът на темата да знае какво е общественото мнение.

Защото общественото мнение представлява кантар. Т.е. това е средно най-вече интелектуално ниво. Средно е, не е нещо, с което трябва да се отнасяш подигравателно. Защото всички сме хора. Т.е. близки роднини. Аналогиите за овчаря дето имал стадо от овци са нереалистични. Т.е.за да знаеш къде се намираш по многобройните въпроси и личностни параметри; а така също по въпросите по които се смяташ специалист е нужно да се съизмериш със себеподобните. А за това е нужен правилно организиран конкурс. Нещо повече - тоя конкурс трябва да се извършва постоянно, защото хората се променят, отдолу, т.е. от мнозинството постоянно израства конкуренция. Нещо повече - резервът и базата от която се поражда елитът е именно мнозинството. Дарвин го е обяснил, като е казал, че колкото по-многоброен е един вид, толкова повече различни изходни форми образува - а от там и изходни форми за нови видове. Но от друга страна, колкото повече видове имаме, толкова индивидите във всеки вид са по-малко, защото базовата територия (т.е. планетата Земя) е е ограничена.
И тука стигнахме до въпроса за базата, от която наистина израства надстройката.В следващия момент обаче, надстройката влияе на базата и така до края на света.А високомерното отношение към това което те е родило, без значение дали си лорд или парии, показва само че не разбираш, за какво става въпрос.А ако не разбираш за какво става въпрос, тогава над средно ниво ли си или под средно?
Между другото, забелязвам че много българи (мнозинството ли ще да са), говорят с презрение за мнозинството българи.Те казват че народът е прост.Наричат го простолюдието.И понеже тези са наистина много, аз оставам с впечатление че са именно мнозинството (но винаги имам едно на ум, че с мнозинството аз не разговарям).Та с темата си, изглежда че ти си част именно от това мнозинство.
Но все пак питам: Лорд ли си?Както съм питал много пъти.Но никога не получавам отговор.Колко интересно. Колко всички лордове си приличат в света и сърцата им как са еднакви!

Та почвам аз в трети клас да тренирам индивидуален спорт. Защо? Защото в колективните спортове, не е ясно, ти като част от отбор (мнозинство), дали си бил добър, най-добър или не си - спорно е най-малкото. В индивидуалният спорт не е така. Ако си добър, това става ясно чрез състезанието. Кое ме насочи към това? Индивидуализъм, желание за слава. Но кво се случва след това? За да развивам качествата си, аз разбира се полагам усилия сам. Само че аз пак не съм сам. Някой ми е осигурил условия. Има спортни съоръжения, зала. Има треньори, които получават заплата (не от мене). Остави това, но ми дават всяка година екип. В залата има други спортисти, без които аз не мога да развия собствените си умения. На всичкото отгоре, самото състезание веднъж примерно годишно е именно организацията на мнозинството, чрез която аз мога да разбера къде се намирам.

Излиза, че аз, индивидуалистът съм продукт на организираното мнозинство. А при това дори и до ден днешен не ми е май станало ясно, до каква степен, дори само тия мои постижения в индивидуалното самоусъвършенстване са продукт на мнозинството, част от което аз съм.

Но да продължа все пак. Пак с Дарвин. Той задава въпроса, дали развитието на специализираните способности на видовете има таван. И пита, дали някога ще се появи кон, който е по-бърз от еди кой си конкретен състезателен кон. И отговаря - да вероятно ще се появи. Но това е трудно. А по-бързият кон ще е само малко по-бърз. И, казва Дарвин, колкото повече се развива едно отделно само качество на един организъм, това е за сметка на цялостния строеж. Т.е. в един момент други жизненоважни функции са застрашени. А това означава, не само, че един кон за да е най-добър бегач, не може да е и тежковоз. В комплексната борба с другите специалисти (не само индивиди коне, но и биологични видове), както и природни условия крайният специалист е негоден за живот.
... И гледам сега сградите и всичко построено около мене. Кой го създаде всичкото това колосално нещо? Не бях аз.

[quote=blog13"]Защото общественото мнение представлява кантар. Т.е. това е средно най-вече интелектуално ниво. Средно е, не е нещо, с което трябва да се отнасяш подигравателно. Защото всички сме хора. Т.е. близки роднини.
/.../
Но все пак питам: Лорд ли си?Както съм питал много пъти.Но никога не получавам отговор.Колко интересно. Колко всички лордове си приличат в света и сърцата им как са еднакви!"

Не, не съм лорд!...
Когато о/б/съждаш литературна творба, би трябвало да разбираш от литература, от литературознание. Би трябвало да знаеш, че в литературата се използват различни художествени похвати, художествени средства... Има такова понятие като литературен герой /лирически субект/, който може да не съвпада едно към едно с личността на автора...
Може би в случая авторът има предвид "лордовете" и онези, които ги подкрепят /активно или пасивно/...
Има творби, които не са едноизмерни, а многозначни и предполагат различни тълкувания...

Колко значения според тебе има думата "мнозниство"? Според мене е само едно - и то не е свързано с литературата, а с математиката - над 50%.

Когато мнозинството е просто, това предполага и елитът му да е също така прост. Имаш такъв (матаматически) параметър, като средно ниво. Ако организираш правилен конкурс който да извади най-елитното малцинство от това мнозинство тоя елит ще има някакъв коефициент на елитност. Ако след това отделиш тоя елит, ако го махнеш., това което ще остане от мнозинството е по-ниско средно ниво.
Ако след това отново организираш правилен конкурс за излъчване на най-елитно малцинство, това второ елитно малцинство ще има по-малък коефициент на елитност. Ако го махнеш и него, това което ще остане от мнозинството е още по-малко средно ниво и т.н.

По тоя начин, т.е. чрез тая абстракция, ти можеш да разбереш, че има връзка между средното ниво на мнозинството и степента на елитност на елитното малцинство. Колкото е по-ниско средното ниво на мнозинството, толкова е по-нисък и коефициента на елитност на елитното малцинство.

Но има и още нещо. Колкото е по-голямо мнозинството, толкова и резервите от елит са по-големи. Това означава, че колкото мнозинството е в по-голяма степен мнозинство, толкова е и по-елитно.

Това означава, че абстрактното понятие за мнозинство, не води до думичките "невежди, злобни, прости". В мнозинството се съдържат и те. Но те са отклонение от средната норма. И са по-скоро качества на обществената утайка. Когато систематически отделяш елита, остава повече от утайката. Но ако започнеш да отделяш утайката, остава повече от елита. Съответно се повишава и средното ниво на мнозинството.

И следователно идваме до същината - системата е тая която намалява или повишава качеството на обществото (мнозинството което се състои от малцинства). И който е лорд, се опитва да я подобри.

Колко значения според тебе има думата "мнозниство"? Според мене е само едно - и то не е свързано с литературата, а с математиката - над 50%.

Когато мнозинството е просто, това предполага и елитът му да е също така прост. Имаш такъв (матаматически) параметър, като средно ниво. Ако организираш правилен конкурс който да извади най-елитното малцинство от това мнозинство тоя елит ще има някакъв коефициент на елитност. Ако след това отделиш тоя елит, ако го махнеш., това което ще остане от мнозинството е по-ниско средно ниво.
Ако след това отново организираш правилен конкурс за излъчване на най-елитно малцинство, това второ елитно малцинство ще има по-малък коефициент на елитност. Ако го махнеш и него, това което ще остане от мнозинството е още по-малко средно ниво и т.н.

По тоя начин, т.е. чрез тая абстракция, ти можеш да разбереш, че има връзка между средното ниво на мнозинството и степента на елитност на елитното малцинство. Колкото е по-ниско средното ниво на мнозинството, толкова е по-нисък и коефициента на елитност на елитното малцинство.

Но има и още нещо. Колкото е по-голямо мнозинството, толкова и резервите от елит са по-големи. Това означава, че колкото мнозинството е в по-голяма степен мнозинство, толкова е и по-елитно.

Това означава, че абстрактното понятие за мнозинство, не води до думичките "невежди, злобни, прости". В мнозинството се съдържат и те. Но те са отклонение от средната норма. И са по-скоро качества на обществената утайка. Когато систематически отделяш елита, остава повече от утайката. Но ако започнеш да отделяш утайката, остава повече от елита. Съответно се повишава и средното ниво на мнозинството.
/.../
Многозначна е епиграмата... Може да става дума за:
– хората изобщо...
– хората в България...
– депутатите
– избирателите...
И т. н.

Т.е. като си взимаш парите от някой, примерно рестото в магазина, и като ти дадат по-малко, за тебе не е сигурно, дали не са ти дали повече. Бързо си взимаш парите, да се не усетят че са се прецакали и си тръгваш.

П.П. "И т.н.", предполагам означава в едната посока, число което клони към плюс безкрайност, а в другата посока, число което клони към нула. И в двата случая си е все мнозинство.

От което пък следва, че една многозначна епиграма може да бъде както с брой значения, който клони към плюс безкрайност, така и с брой значения, които са по-малко от едно.