.
Българите през XVI век. По документи от наши и чужди архиви

Елена Грозданова, Стефан Андреев
 ХОДЕНЕ ПО МЪКИТЕ

1. На път от Цариград към Одрин

/.../
И още нещо подсказват тези пожълтели и опърпани от годините списъци, съхранили имената на далечните прадеди на днешните дряновци. Къде насила, къде със съблазън, шестима измежду местните българи били вече помохамеданчени заедно със семействата си и с привилегията на „правоверни” имената им стоели начело в списъка: Ахмед Абдулах — женен; Хасан Абдулах — женен; Салтък Абдулах — женен; Хюсеин Абдулах — женен; Хамза Абдулах — женен; друг Хамза Абдулах — неженен. И по съществуващ отколе обичай, за да се забрави по-бърже, че българи и християни били бащите на приелите чуждата вяра, вместо с истинско бащино име, всички до един били обявени за Абдулаховци, т. е. за чеда на новия им бог — аллах.

/.../
Много джелепи имало и измежду мохамеданите в българските земи, а на някои от тях, записани по познатия ни вече начин като Абдулаховци, все още дори личало българското потекло: Хюсеин Абдулах и Махмуд Абдулах от с. Кеманлар (дн. гр. Исперих), Мустафа Абдулах и Дормуш Абдулах от с. Копузджи (дн. с. Падина, Варненски окр.), Балабан Абдулах и Рамазан Абдулах от с. Черковна (дн. с. Бойка, Русенски окр.), Касъм Абдулах и Насух Абдулах от с. Юч орман (дн. с. Тригорци, Толбухински окр.) и т. н. Още по-добре личал българският корен на ония измежду джелепите, чиито бащини или братови имена били изрично упоменати в регистрите: Максуд Михал Мехмед от с. Китен, Варненски окръг, Добрешко, брат на Юсуф ага от гр. Белослав, Йовчо, син на Айдън от изчезналото впоследствие варненско село Мъглиш и др.

/.../

Според Мартин Грюневег през 80-те години на века в Одрин могат да се срещнат „хора от всякакви народности” — гърци и славяни, т. е. българи, които наред с евреите съставлявали най-голям процент от тогавашните граждани, още — араби, цигани, арменци. И разбира се, правоверни „турци”, на много от които все още личал доскорошният нетурски произход. Не случайно всички „туркини” освен традиционните обици и позлатени гривни носели едва ли не без изключение на вратовете си по едно кръстче или накити с изображения на „Разпятието, Спасителя, Дева Мария и други свети изображения”, считайки ги при това „като знаци на велики хора и исторически сцени”. [44]

Все пак, за да не бият много на очи в този превърнат в крепост на исляма град, дори богатите и влиятелни гръцки и еврейски търговци, пък и арменците, предпочитали да „носят турски дрехи като българите”. [45] Тази маскировка обаче не винаги била достатъчно свидетелство за благонадеждност в условията на религиозна и народностна дискриминация. Сам султанът, пък и приближените му сановниди и съветници били уверени, че властта им няма да е трайна и сигурна, ако мохамеданският елемент не вземе връх, ако не навсякъде, защото било невъзможно, то поне в най-големите градове на империята. Затова и борба се водела да се разширяват и разпростират одринските мюсюлмански махали покрай джамии и месджиди и да се гонят и тормозят друговерците, а храмовете и домовете им да се рушат и палят. Така по времето, когато бродим из разноезичната тълпа по одринските улици, забелязваме група правоверни, живущи в съседство с месджида при Йени махале (т. е. Новата махала), да диктува на приклекналия сред тях с мастилницата и перото си писар арзухал, т. е. молба до султана. Оплаквали се османлиите, че евреи наемат или купуват къщи в близост до въпросния месджид и се настаняват да живеят в тях като по такъв начин оскверняват с близкото си присъствие храма им. И въобще това хич не било редно и прилично, та да издадял султанът заповед, че слага край на тази порочна практика. Той, султанът, наистина не след дълго издал такава заповед [46], но междувременно вече стотина еврейски къщи в Одрин успели да изгорят при уж случаен пожар. В обяснението по този повод се изтъква, че самите къщи имали дървени покривни конструкции, разстоянието помежду им било малко и запълнено от струпани дърва за огрев, тъй че, почнал веднъж, пожарът не можал да бъде потушен и сградите изгорели до една. Заповядвало се занапред, за да се избегнат подобни произшествия, във всяка къща да има готови и заредени бъчви с вода и подходяща по височина стълба. [47]

Все пак случаят с пожара в одринската еврейска махала не може да не напомни за подобни събития, наблюдавани в столицата на империята от Стефан Герлах: „На пожарите идват еничарагата и неговите главни помощници, наричани яяпаши, заедно с еннчарите, защото никой друг освен тях и аджемиогланите няма това право — пише Герлах. Те обаче идват повече за грабеж и кражби, отколкото да гасят. Когато знаят някой богат евреин, те дори сами хвърлят дърво, увито в кълчища или слама и катран, близо до къщата му или направо в нея и когато пламне, веднага нахлуват вътре, събарят всичко и търсят съкровището и скъпоценностите...” И по-нататък: „Преди няколко години изгорели няколкостотин къщи на евреи, като казват, че в началото пожарът можел да се изгаси от десетина души, но еничарите с кълчища и катран запалили пожари и на други места.” [48]

/.../

Търсели опора в християнството и своите духовни пастири поробените българи, гърци, сърби и прочие източноправославни, но се случвало нерядко духовните им пастири, особено тези от по-висш ранг, да търсят от пасомите си предимно облаги. Защото всяка длъжност и пост в империята на султана се купувала и преоткупувала, в това число и патриаршеския и митрополитския сан. „Когато някой иска да стане митрополит — пише Герлах, — трябва да откупи длъжността от пашата, дефтердаря или Михаил Кантакузин” — всесилния по това време любимец на Мехмед паша Соколович, известен сред съвременниците си с прозвището Шейтаноглу, т. е. дяволско изчадие. Същият автор по-нататък много подробно разкрива механизма на назначенията и уволненията на епископи и митрополити. Претендентът „отивал при пашата и му обещава толкова и толкова дуката, за да стане епископ или митрополит някъде. Пашата винаги изпращал един чауш при патриарха с нареждане да направи от този монах епископ или митрополит или пишел на Кантакузин, или монахът сам отивал при него, подарявал му 500 или даже 1000 дуката, в зависимост от това колко голям доход има епископството, което иска. Тогава Кантакузин пишел на патриарха да направи това и това. Патриархът отвръщал, че е против техните статути, правила и закони да свалят някого и поставят друг на негово място и че той по-скоро ще напусне патриаршията, подарявал на чавуша 15, 20, 30 дуката и го молел да уреди работата при пашата...” [53] Или пък, подобно на йеремия II, получил сам патриаршеския си сан благодарение ходатайството на Кантакузин, чийто събирач на приходи дотогава бил, направо се подчинявал на така откровеното внушение. [54]

Впрочем по времето, когато се намираме в Одрин, християнската рая от града и подвластната му каза била пропищяла от алчността и изнудванията на бившия гръцки патриарх Йоаник. 
/.../
http://macedonia.kroraina.com/eg_sa/eg_sa_1.html

ПП: Турското робство е най-голямото и страшно зло в нашата история. Вероятно жестоката робска действителност е посяла в душите на доста българи страх, примиреност, склонност към корупция, подкупност, продажност...

Извинявай. От турското робство има само едно по голямо зло - българското. Без външен агресор българите не могат да се обединят, те очакват покушение всеки миг от всеки сънародник. Нали това е и в основата на съдебната система последните почти 40 години. Винаги съм го казвал, от българското ИГО по-тежко няма.

Като намериш отговора, ще разбереш, че причината не е в турското робство, а в самите нас. Турците просто са използвали и тоя ресурс.
Още веднъж - преди турците са ни победили ИРИ (Византия), а от Освобождението минаха 145 години. Ние сме същите като почти 1000 години по-рано. Всеки иска да работи цар.
Да не пропускаме и червената власт, наложила на три поколения управлението на тотал щетата в умствено отношение другари.
Днес унучетата им са се наежили да управляват (унука не е индоевропейска дума, станало ми е навик да ги отбелязвам).
Ако се зачетеш в историите на европейските страни, ще откриеш същите неща - робство, глад и мизерия.
Ако се зачетеш в историята на Русия, ще откриеш същите неща, ако не и по-зле. Там не можеш да си купиш църковна длъжност или титла с молба до царя :), или поне аз не съм срещал такова чудо.
Така че, Марине, винаги и във всички времена е било "горко на победените".
Ние сме били същите. И роби сме имали, и сме опожарявали, избивали, крали, грабили, всичко както си му е редът. Единствено на вярата не сме посягали.

Написаното някак си не се връзва с определението "турско присъствие".

1. Под османско иго сме били не само ние, а и гърци, сърби...
2. Османската империя е доста по-изостанала културно от Западна Европа и от Русия! Тя само ни е ограбвала и потискала, без да ни даде нищо положително!...

През Средновековието, османската наука и технология са били силно развивани, в резултат на синтеза на класическото обучение с ислямската философия и математика, както и на познаването на китайските постижения в технологиите като барута и магнитния компас. Това влияние обаче постепенно запада и науката се превръща в регресивна и консервативна. Едва в края на мирния период, в империята започват опити за образователни и технологични промени, включително основаването на висши учебни заведения, като например Имперското училище за морски инженери.[44] През 1734 г., когато е създадено Артилерийското училище с френски учители, с цел навлизане на напредничавите западни артилерийски методи, ислямските духовници успешно възразяват срещу това под формата на теодицея.[45] Артилерийското училище повторно отваря чак през 1754 г., на полулегална основа.[45]

Друг, доста по-ранен пример е отричането на печатната преса от гилдията на писарите като „дяволско изобретение“, и се стига до 53-годишна разлика между изобретяването ѝ от Йоханес Гутенберг в Европа и показването на първата преса пред османското общество в Константинопол, която е въведена от сефарадски евреи от Испания през 1493 г. (които са се преселили в Османската империя една година по-рано, бягайки от испанската инквизиция). До XVIII век обаче, печатната преса е използвана само от немюсюлманите в империята. През 1726 г. Ибрахим Мютеферик успява да убеди великия везир Ибрахим паша Дамат, великия мюфтия и духовенството в ефективността на печатната преса, а по-късно подава молба до султан Ахмед III, който дава разрешение на Мутеферика да публикува религиозни книги (въпреки съпротивата от страна на някои калиграфи и религиозни водачи).[46] Пресата на Мутеферика публикува първата си книга през 1729 г. и до 1743 г. отпечатва 17 книги в 23 издания (всяко от които има между 500 и 1000 копия).[46][47]

османската империя.
Обаче.
Османска империя има - българи има, дори след пет века.
Сподели нещо за руската империя? Знаеш ли какви неща е правила с дунавските българи даже, да не се връщам въобще към българите?
Къде са българите от австро-унгарската империя?
Къде са българите от франкската империя?
Сега се запитай, ако сърбите ни бяха завладели, щеше ли да има някой с българско самосъзнание останал жив?
Или гърците?

Добродане, ти точно това правиш – оправдаваш Османската империя, защитаваш като адвокат всичко турско и тюркско!... От какъв зор представяш гледната точка на тюркски псевдоисторици и етнонационалисти!?...

ще ти олекне ли?
Още Соломон е изслушал и двете страни.
Може и Австро-унгарската да оправдая :), маджарите за малко да ни дойдат и те на главата. Крал Бела нам кой си се титуловал и крал на българи и маджари, погледни тука https://bg.wikipedia.org/wiki/Българо-унгарски_войни

Кажи сега коя империя да оправдая и почвам :):):).