Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2023 22:42 - Безсмъртниците
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1219 Коментари: 5 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .
ГЛАВА X

Авторът хвали лъгнагците. Подробно описание на стрълдбръзите (безсмъртниците), наред с много разговори, между автора и някои бележити личности на тази тема

Лъгнагците са учтиви и благородни хора и макар че не им липсва известна доза от онази гордост, която е присъща на всички източни страни, проявяват любезност към чужденците, особено към тези, които се ползуват с благоволението на кралския двор. Имах много познати измежду хора от най-висшите среди и тъй като винаги ме придружаваше моят преводач, разговорите, които водехме, не бяха неприятни.

Веднъж, когато бях в много отбрано общество, един благородник ме попита дали съм виждал някои от техните стрълдбръзи или безсмъртници. Отвърнах, че не съм; и го помолих да ми обясни какво означава това название, когато се отнася до смъртен. Той ми каза, че понякога, макар и много рядко, се случвало в някое семейство да се роди дете с кръгло червено петно на челото, точно над лявата вежда, което било безпогрешно указание, че то никога няма да умре.
/.../

Признавам: като чух описанието му на тези хора, ме обзе неизразима радост; и понеже човекът, който ми разказа всичко това, се случи да разбира балнибарбски език, който говорех много добре, не можах да се въздържа и може би попрекалих с възторжените си възклицания. Извиках като в захлас: „Щастлив народ, където всяко дете може по една случайност да бъде безсмъртно! Щастлив народ, който може да се радва на толкова живи примери на древни добродетели и да има учители, готови да го обучават в мъдростта на всички минали епохи! Но колко несравнимо по-щастливи са тези прекрасни безсмъртници, освободени по рождение от всеобщото нещастие на човешкия род хора, чиито умове са свободни и които са необременени и неподтиснати духом от непрекъснатия страх пред смъртта!“ 
/.../

Господинът, с когото водех този разговор — защото, както вече споменах, той говореше балнибарбски, — ми каза със снизходителна усмивка, която обикновено се появява от съжаление към невежите, че се радва на всякакъв повод, който би ме задържал сред тях, и поиска от мен разрешение да обясни на присъствуващите това, което бях казал. Предаде им думите ми и те поприказваха помежду си известно време на техния език, от който думичка не разбрах, нито пък можех по израза на лицата им да забележа какво впечатление са им направили моите мисли. След кратко мълчание същият господин ми обясни, че неговите приятели, които били и мои (така счете за уместно да се изрази), останали много доволни от разумните забележки, които бях направил, за голямото щастие и предимствата на безсмъртните и че искали да знаят подробно как бих устроил живота си, ако ми се беше паднало да се родя безсмъртен.

Отвърнах, че е лесно да се говори красноречиво на такава широка и приятна тема, особено за човек като мен, който толкова често за свое забавление си е представял какво би правил, ако е цар, генерал или важен велможа;

и че неведнаж съм мислил с какво бих се занимавал и как бих прекарвал времето си, ако бях сигурен, че ще живея вечно.

Казах: Ако имах щастието да се появя на този свят като стрълдбръг, още щом осъзная собственото си благополучие, като схвана разликата между живота и смъртта, първо, бих решил по всички начини и с всички средства да се сдобия с богатство; и преследвайки тая цел, чрез пестеливост и умело стопанисване бих имал основание да очаквам след около двеста години да бъда най-богатият човек в кралството. На второ място, още от най-ранна възраст бих се заловил да изучавам хуманитарните и положителните науки, като по този начин след време бих надминал всички останали по ученост. И най-после, грижливо бих записвал всяко важно действие или събитие, което се случва в обществото; безпристрастно бих обрисувал характера на няколко владетели и на важни министри, излагайки собствените си наблюдения по всеки въпрос. Съвършено точно бих записвал различните промени в обичаите, езиците и модите в облеклото, храненето и забавленията. И с целия този придобит материал бих бил жива съкровищница на знания и мъдрост и бих станал оракул на този народ.

/.../

Ние с тези безсмъртници бихме споделяли собствените си наблюдения и историческите записки, събирани в течение на времето; бихме следили как покварата се промъква в света и бихме й се противопоставяли на всяка крачка, като непрекъснато предупреждаваме и поучаваме човечеството; и това, прибавено към силното въздействие от личния ни пример, навярно ще предотврати непрекъснатия упадък на човешката природа, от който толкова основателно се оплакват през всички епохи.

Прибавете към всичко това удоволствието да се наблюдават различните революции в държавите и империите; промените в низшите и висшите слоеве на обществото; как древни градове се превръщат в развалини и затънтени села стават столици на царе. Да се види как големи, известни реки се смаляват до плитки потоци; как океанът напуска един бряг и залива друг; как се откриват много все още неизвестни страни. Как варварщината прегазва най-културните нации, а най-варварските се цивилизоват. 
/.../
Измисленият от мен начин на живот — продължи той — бил невъзможен и не отговарял на действителността; защото той предполагал младостта, здравето и силите да траят вечно; а никой не би бил толкова глупав да се надява на подобно нещо, колкото и крайни и необикновени да са желанията му.
/.../

След тези уводни думи той ми разправи подробно за стрълдбръгите в техните среди. Каза ми, че до около тридесетгодишната си възраст се държали като смъртните, след което постепенно ставали по-мрачни и подтиснати, като това състояние се усилвало, докато станат на осемдесет години. Научил това от собствените им признания;

защото при положение, не във всяко поколение не се раждали повече от двама-трима от техния вид, те били твърде малобройни, за да се правят общи заключения. Когато стигнели до осемдесетата си година, която се смята за пределна възраст в тази страна, те вече не само страдали от всички щуротии и недъзи на останалите старци, а и от много други, причинени от страшната перспектива никога да не умрат. Били опърничави, заядливи, алчни, мрачни, суетни и многоречиви; но и не можели да се сприятеляват и да изпитват каквато и да е естествена обич — обичта им никога не стигала по-далече от внуците им. Господствуващи страсти били завистта и безсилните желания. А обектите, срещу които завистта им се насочвала, били пороците на младите и смъртта на старите. Размишлявайки върху тези пороци, те осъзнавали, че са напълно откъснати от всякаква възможност да изпитват удоволствие; а видят ли погребение, скърбели и роптаели, задето други са отишли в едно убежище на покой, където те самите никога не могат да пристигнат. Нищо не си спомняли освен онова, което са научили на младини и на средна възраст, а дори и тези спомени били много откъслечни; и за да научим истината или подробности по някакъв факт, по-сигурно било да се разчита на обикновени предания, отколкото на най-подробните им спомени. Най-малко злочести сред тях, изглежда, били онези, които оглупявали напълно и загубвали паметта си; към тях се отнасяли с повече състрадание и повече им помагали, защото те нямали лошите качества, които изобилствували у другите.
/.../

Щом изтекат осемдесет години, по закон на тях гледат като на умрели; наследниците веднага получават имуществата им, като за издръжката им се отделя само една оскъдна сума; а бедните от тях са на обществена издръжка. След този период се смята, че са напълно негодни да им се повери сериозна работа или да печелят пари; те не могат да купуват земи или да ги вземат под наем, нито пък им е разрешено да свидетелствуват по съдебни дела, било граждански, било наказателни, дори не по спорове за межди.

На деветдесетгодишна възраст загубват зъбите и косата си, на тия години загубват и вкуса си, та ядат и пият, до каквото се доберат, без охота и без наслада. Болестите, към които са били предразположени, продължават, без да се развиват или да изчезват. Когато приказват, забравят обикновените названия на нещата и имената на хора, дори на най-близките си приятели и роднини. По същата причина никога не могат да се развличат с четене, защото паметта не им служи дори от началото до края на едно изречение; и този недостатък ги лишава от единственото забавление, което иначе биха имали.

Понеже езикът в тази страна постоянно се променя, безсмъртниците от една епоха не разбират тези от друга; нито пък могат след двеста години да разговарят със смъртните си съседи (освен посредством няколко общи думи); и така те се намират в неизгодното положение да живеят като чужденци в собствената си страна.
/.../
Д. Суифт – "Пътешествията на Гъливър"

https://chitanka.info/text/471/28#textstart




Гласувай:
11


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - mt46,
21.05.2023 23:14
Суифт го е извлякъл, не измислил, а извлякъл от своята съвременност, когато е било в зародиш и в ограничен размер. Днес го виждаме в завършен вид като масово явление в действителността.
цитирай
2. mt46 - До известна степен е така...
22.05.2023 22:07
kvg55 написа:
Суифт го е извлякъл, не измислил, а извлякъл от своята съвременност, когато е било в зародиш и в ограничен размер. Днес го виждаме в завършен вид като масово явление в действителността.

Всъщност човешката природа почти не се е променила...
цитирай
3. mt46 - https://chitanka.info/text/471/30#textstart
22.05.2023 22:09
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ПЪТУВАНЕ ДО СТРАНАТА НА ХОИНЪМИТЕ
ГЛАВА I
Авторът тръгва на път като капитан на кораб. Моряците правят заговор срещу него, държат го дълго време затворен в каютата му и го оставят на непознат бряг. Той потегля към вътрешността на страната. Описание на яхусите, чудновати животни. Авторът среща двама хоинъми
/.../
Попаднах на утъпкан път, където видях много следи от човешки крака, някои от крави, но главно от коне. Най-накрая в една нива видях няколко животни, а по дърветата бяха седнали още няколко от същия вид. Имаха много особени форми — бяха уродливи; това ме посмути, та залегнах зад един гъстак, за да ги наблюдавам по-добре. Някои от тях се доближиха до мястото, където бях легнал, и аз успях да ги разгледам. Главите и гърдите им бяха покрити с гъсти косми, у някои — ситно къдрави, у други — прави; имаха бради като кози и дълга ивица косми по целия гръб и по предната част на краката и стъпалата си; но останалата част на тялото беше гола, така че можах да видя кожата им, която беше жълтеникаво-кафява.
цитирай
4. mt46 - https://chitanka.info/text/471/30#textstart
22.05.2023 22:12
В това отчаяно положение забелязах, че изведнаж всички побягнаха колкото им крака държат; поради което се осмелих да изпусна дървото и да продължа по пътя, чудейки се какво е могло толкова да ги-изплаши. Но като погледнах наляво, видях един кон кротко да ходи в нивата;

моите преследвачи го бяха забелязали по-рано и това беше причината за бягството им. Конят малко се сепна, като се доближи до мен, но скоро се съвзе и ме погледна право в очите с явни признаци на учудване; той разгледа ръцете и краката ми, като мина около мен няколко пъти. Щях да продължа пътя си, но той се изпречи пред мен, като ме гледаше кротко, без ни най-малка проява на насилие. Известно време стояхме и се гледахме; най-после се осмелих да протегна ръка към врата му с намерение да го погаля с обичайния жест и подсвиркване на жокей, когато посяга към непознат кон. Но това животно като че ли с пренебрежение прие моите любезности; то поклати глава, намръщи се и леко повдигна левия си крак, за да отмести ръката ми. После изцвили три-четири пъти, но с толкова различна модулация, щото почти ми се стори, че си приказва на някакъв свой език.

Докато ние с него се занимавахме по този начин, дойде още един кон; и след като последният много вежливо се обърна към първия, те леко си чукнаха десните копита и изцвилиха няколко пъти всеки по реда си, променяйки звука, който беше едва ли не разбираем. Те се отдалечиха на няколко крачки, сякаш да се съвещават, крачейки един до друг напред-назад като хора, които обсъждат някаква важна работа; но често поглеждаха към мен, като че ли ме следяха да не избягам. Смаях се да видя такива действия и такова държане у едни лишени от разум животни и за себе си стигнах до заключението, че ако обитателите на тази страна са надарени със съответно толкова разум, те непременно трябва да са най-мъдрите хора на земята. Тази мисъл дотолкова ме утеши, че реших да вървя, докато успея да открия някоя къща или село или да срещна някои туземци, като оставя двата коня да се разговарят както си щат. Но когато първият кон — сив с тъмни петна — забеляза, че се измъквам, той изцвили подире ми с толкова изразителен тон, щото аз си въобразих, че разбирам какво иска да каже; тогава се върнах обратно и се приближих до него в очакване да чуя следващите му заповеди; прикривах страха си доколкото можех, защото взе да ме тормози въпросът, какъв ли ще бъде краят на това приключение; а читателят лесно ще повярва, че положението, в което се намирах, не ми допадаше особено много.

Двата коня се доближиха до мен и много сериозно загледаха лицето и ръцете ми. Сивият отърка шапката ми от всички страни с предната част на дясното си копито и така я размести, че бях принуден да я наглася по-добре, като я сваля и нахлупя отново; при което той и другарят му (един дорест кон) изглеждаха силно изненадани; дорестият опипа полите на дрехата ми и като видяха, че пада халтаво върху тялото ми, и двата коня отново добиха учуден вид. Той погали дясната ми ръка, сякаш се възхищаваше на мекотата и цвета й; но я притисна така яко между копитото и глезена си, че бях принуден да изрева; след това вече двата коня ме пипаха по възможно най-внимателен начин. Много ги озадачаваха обущата и чорапите ми, които докосваха често, като си цвилеха и си служеха с различни жестове, не много различни от тези на философ, когато се залавя да разреши някое ново и трудно явление.
цитирай
5. mt46 - https://chitanka.info/text/471/31#textstart
23.05.2023 13:22
Конят-господар заповяда на едно доресто конче, негов слуга, да развърже най-голямото от тези животни и да го изведе на двора. Поставиха говедото и мен близко един до друг и както господарят, така и слугата най-грижливо сравниха лицата ни, след което няколко пъти повториха думата „яху“. Невъзможно ми е да опиша колко се ужасих и смаях, когато видях, че това противно животно има истински човешки образ; лицето му наистина беше плоско и широко, носът — хлътнал, устните — големи и устата — широка; но тези различия са широко разпространени у всички дивашки народи, където чертите на лицето се обезобразяват поради това, че туземците оставят малките деца да се търкалят на земята или ги носят на гръб, като децата притискат лице о раменете на майката. Предните крака на яхусите се отличаваха от моите ръце единствено по дължината на ноктите, по загрубелите си кафяви длани и по косматостта на опакото на ръката. Между техните крака и моите имаше същата прилика, със същите различия, които на мен бяха добре известни, но не на конете, защото носех обувки и чорапи; приличахме си по всяка част на тялото, като изключим косматостта и цвета, които вече описах.

Изглежда, че двата коня много се затрудняваха и озадачаваха, като виждаха такава голяма разлика между останалата част на моето тяло и това на яхусите, за което бях задължен на дрехите си; а те изобщо нямаха представа какво е дреха. Дорестият кон ми предложи корен, който държеше (по техния маниер, както ще опишем, когато му дойде времето) между копитото и глезена си; взех корена в ръка и след като го помирисах, му го върнах колкото може по-учтиво. Той донесе от бърлогата на яхусите парче магарешко месо, но то миришеше толкова гадно, че се отдръпнах с отвращение; тогава конят го хвърли на яхуса, който лакомо го излапа. След това ми показа стиска сено и шепа овес; но аз поклатих глава, за да му дам да разбере, че нито едното, нито другото е подходяща храна за мен. И наистина сега разбрах, че безусловно ще умра от глад, ако не се добера до същества от собствения ми вид; защото, що се отнася до онези гадни яхуси, макар че тогава едва ли някой обичаше човешкия род повече от мен, все пак признавам, че никога не бях виждал разумно същество, по-противно във всяко отношение; и колкото по-отблизо ги разглеждах, докато бях в тази страна, толкова по-ненавистни ми ставаха. Конят-господар забеляза това по поведението ми и прати яхуса обратно в колибата му. После допря предното си копито до устата си, което много ме изненада, макар че го подигна много лесно с движение, което изглеждаше съвсем естествено; и направи други знаци, с цел да узнае какво искам да ям; но не можах да му дам разбираем за него отговор; пък и дори да ме беше разбрал, не виждах как ще е възможно да си намирам храна. Докато се занимавахме с този въпрос, видях да минава една крава; веднага посочих към нея и изразих желание да ме пусне да я издоя. Това има ефект; защото той ме поведе обратно в къщата и заповяда на една кобила-прислужничка да отвори някаква стая, където имаше голям запас от мляко в глинени и дървени съдове, добре подредени и много чисти. Тя ми даде голяма купа мляко, което изпих охотно и се почувствувах освежен.

Към обед видях да идва към къщата някакво превозно средство, теглено като шейна от четири яхуса. В него се возеше стар кон, който, изглежда, беше благородник;

той слезе със задните си крака напред, тъй като сигурно си бе наранил левия преден крак.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19162361
Постинги: 3687
Коментари: 45094
Гласове: 148919
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031