.
.
.

Окупирай Уол Стрийт (на английски: Occupy Wall Street, още известно под название #occupywallstreet) е мирен протест, вдъхновен от Арабската пролет, който започва на 17 септември 2011 г. в Парка „Зукоти“ близо до Уол Стрийт в Ню Йорк.

Организаторите имат намерение да останат на улицата, докато техните искания бъдат изпълнени.[1] Основната цел е привличането на вниманието на обществеността към престъпната дейност на големите банки и корпорации. Идеята се ражда в Adbusters – антикапиталистическа и антиконсумеристка организация и се подкрепя също така от Anonymous и Democracy Now!.

Протестите са подкрепени и от някои известни личности като Розан Бар, Майкъл Мор, Сюзън Сърандън, Ноам Чомски и други. По-късно към протеста, който се превръща в движение, се присъединяват официално различни профсъюзи, политически партии и индивиди. В демонстрацията участват предимно леви организации – социалисти, анархисти, независими, но също така републиканци и демократи, макар тя да няма официални лидери.

Въпреки очакванията за около 20 000 души, в първите дни се събират само около 2000. Те носят спални чували, палатки, музикални инструменти и плакати. Полицията обаче им забранява да разпъват палатките, да използват мегафони и ограничава мястото на протеста. Официалната преса решава да го игнорира и не отразява събитието, считайки го за незначително, но независими радио и телевизионни станции му дават гласност.[2] Twitter и Facebook също служат за информиране на населението и организиране на протеста.

След арестите на 23 септември, протестите получават поне частично отразяване в някои по-известни вестници и списания като Ню Йорк Таймс и Гардиан.[3][4]

Октомври

Въпреки мирния характер на събитието полицията в Ню Йорк използва сила и прави арести.[5] Някои от демонстрантите престояват в ареста повече от 24 часа. На 1 октомври 2011 г. над 700 мирни демонстранти са арестувани на Бруклинския мост.[6]

На 5 октомври след мирен поход по улиците на Ню Йорк отново следват побои с палки и арести, след като някои демонстранти се опитват да пробият полицейските барикади и окупират Уол стрийт.[7] По същото време в Сан Франциско полицията нахлува в лагера на Окупирай Сан Франциско, представя писмо без подпис и дата, в което се казва, че участниците трябва да прекратят дейността си, понеже са в нарушение на закона, и конфискува всичките им провизии. Има арести и в лагерите в Сент Луис и Сиатъл. Лос Анжелес е единственото място, където полицията и градските власти официално дават подкрепата си за движението.

Най-разпространените лозунги, които демонстрантите издигат, са: „Спрете да крадете от средната класа, за да плащате на богатите“ и „Ние сме 99-те процента“.

Сред политическите лидери, оказали подкрепа на движението, са Михаил Горбачов[8], Лех Валенса[9] и Уго Чавес[10]. На 15 октомври протестите обхващат целия свят – 951 града в 82 страни. Според уебсайта на движението OccupyTogether.org каузата на „Окупирай Уолстрийт“ е вдъхновила протестите в над 1400 града по света.

За инициативата „Глобален протест“ в София се събраха само петдесетина граждани. Двойно повече бяха служителите на реда.[11] Неучастието на българското общество в инициативата показа липсата на средна класа в България. Според Миглена Кунева „причина за незрялото общество в България е липсата на независима средна класа. По думите ѝ това са хора, които взимат решение за това какво да правят със себе си, а не просто да получават заплата.“[12]

По повод възникването на движението нюйоркският политически и социален анализатор Сара Бърк споделя в интервю: „Днес обсъждахме как е възможно в навечерието на войната с Ирак в Ню Йорк да се съберат половин милион души и нищо да не се случи. А сега една много по-малка, но постоянно растяща група да има толкова голям отзвук. Нещо ново се случва и то е свързано с протестите в Северна Африка, новините за съкращения на учители и пожарникари, трусовете в Европа. Хората в САЩ все повече недоволстват от политическата култура и последният пирон в ковчега на американската политическа система е решението на Върховния съд да премахне тавана на политическите дарения за корпорациите. Мнозинството избиратели почувстваха, че това направи политическата система напълно и откровено корупционна. Това често се обсъжда тук – че сега трябва да вземем политиката в наши ръце.“[13]

На 23 октомври в Ню Йорк на демонстрацията през Манхатън преминават около 500 души, за да отбележат националния Годишен ден за протестиране за прекратяване на полицейското насилие.[14]

Ноември

Малко след полунощ на 15 ноември NYPD идва със заповед да опразни парка и нарежда на протестантите да напуснат. Предлогът е, че паркът представлява опасност за хигиената на града.[15] Според заповедта след като паркът бъде изчистен и измит, демонстрантите ще бъдат допуснати отново, но без палатки, спални чували и други големи предмети.

Полицията започва чистката около 1:00 часа през нощта на 15 ноември. Арестувани са около 200 души, които се опитват да спрат нахлуването на полицията и чистачите. Между арестуваните са представители на Associated Press, Daily News, NPR и други.[16][17]

 

Докато полицията изчиства парка, представителите на пресата са държани на разстояние от няколкостотин метра, за да не могат да документират какво точно се случва.

[18][19] Полицейските хеликоптери препречват пътя на новинарските хеликоптери, за да не могат да заснимат от въздуха. Много журналисти се оплакват, че е проявено насилие към тях.[20][21][22]

 

Палатките, личните вещи и 5000 книги, принадлежащи на движението, са сложени в боклуджийски вагони

[23]и откарани.[24] След всичко това на полицията е наредено от кмета и градския съвет да не допускат протестиращите обратно в него, като нарушават издадената временна заповед от съда, която позволява завръщането им.[25][26] По-късно друг съдия отсъжда срещу протестиращите, като заявява, че Конституцията не им дава право да разпъват палатки и слагат електрически генератори.[27][28]

 

17 ноември е обявен за ден на всеобща солидарност и са предвидени демонстрации по улиците на много американски градове. В Ню Йорк рано сутринта простестиращите блокират улиците, много са арестувани. По-късно студентите провеждат своя сбирка и правят нова демонстрация по улиците. Масови протести има и в Лос Анджелис, Питсбърг, Портланд, Сиатъл и други. Има голям брой бити и арестувани, включително журналисти.

[29]

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B9_%D0%A3%D0%BE%D0%BB_%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%82

Както ношето незряло общество, така и зрялото на янките, получи резултат нула от тая инициатива. Дали това не значи, че нашето общество, че Българинът, е по-реалист?

Без революционна комунистическа партия всякакви такива движения и течения са обречени на пресъхване.

Все пак не е ли по-добре нулев резултат отколкото неучастие?...

Виждаме колко нагло, безпардонно американските власти се разправят с протестиращите...