Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07 23:23 - Преходът от "аз" към "ние"
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 929 Коментари: 8 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .
.
.

Четиринадесета глава

Западът е неспокоен — предстоят някакви промени. Западните щати са неспокойни като коне пред буря. Едрите собственици са неспокойни, предчувствувайки бъдещите промени и не разбирайки смисъла им. Едрите собственици бият по това, което е най-близо от всичко в зрителното им поле: по разширение състава на правителството, по растящата солидарност в работническото движение; бият по новите данъци, по новите икономически планове, без да разбират, че всичко това са следствия, а не причини. Следствия, а не причини. Причините се коренят дълбоко, но в тях няма нищо сложно. Причините — това е физическият глад, нараснал милион пъти; това е духовният глад — глад за щастие, за чувство на увереност в утрешния ден, нараснал милион пъти; гладът на мускулите и мозъка за растеж, за работа, за градивен труд, нараснал милион пъти. Последната, ясна функция на човека е да работи, да гради, и то не само за своя собствена полза — точно това е човекът. Да изградиш стена, къща, бент, да вложиш частица от своето човешко „аз“ в тази стена, в тази къща, в този бент и да вземеш в замяна нещо и от тях — от тази стена, от тази къща, от този бент; да заякчиш мускулите си в тежка работа, да се приобщиш към яснотата на линиите и формите, дадени на чертежа. Нали човекът е единственото същество в целия органически свят, което надраства пределите на създаденото от него, издига се над тях по стъпалата на замислите си, стреми се напред, задминава достигнатото. Ето какво може да се каже за човека: когато теориите се менят или търпят крах, когато школите, философските учения, националните, религиозни и икономически предразсъдъци възникват, а после се разпиляват на прах, човекът, макар и препъвайки се, се стреми все напред, продължава своя ход и понякога греши, получава жестоки удари. Направил крачка напред, той може да отстъпи назад, но само с половин крачка — цяла крачка назад той никога не прави. Ето какво може да се каже за човека; и това трябва да се знае, да се знае. Това трябва да се знае, когато бомбите се сипят от черните вражески самолети върху многолюдните улици, когато пленниците биват клани като свине, когато осакатените тела се валят на земята и багрят с кръвта си праха.

Западните щати са неспокойни — предстоят някакви промени. Тексас и Оклахома, Канзас и Арканзас, Ню Мексико, Аризона, Калифорния. Едно семейство напуска земята си. Бащата е сключил заем с банката и сега банката предявява правата си върху земята. Поземлената компания — с други думи, банката, щом собственик на земята е тя, иска на тази земя да господствуват тракторите, а не арендаторът. А нима тракторът е нещо лошо? Нима в силата, която прокарва дългите бразди по земята, има нещо лошо? Ако този трактор беше наш, тогава щеше да бъде добре — не на мен, а на нас. Ако нашите трактори прокарват дълги бразди по нашата земя, тогава щеше да бъде добре. Не по моята земя, а по нашата. Ние бихме обичали този трактор, както обичахме тази земя, когато беше наша. Но тракторът върши едновременно две неща: разорава земята и изтръгва нас от нея. Между такъв трактор и танка разликата не е голяма. И единият, и другият гонят пред себе си хората, обхванати от безпокойство, от страх. Тук има над какво да се позамислим.

От земята изгониха един земеделец, едно семейство; и ето, ръждясалият му автомобил скърца по шосето към запад. Аз се лиших от земята си, земята ми завладя тракторът. Аз съм сам, не зная какво да правя. А през нощта едно семейство спира до канавката край пътя, при него спира да нощува друго семейство и палатките вече са две, не една. Двамата мъже клякат да си поговорят, а жените и децата стоят прави и слушат. Вие, на които са омразни промените, които се плашите от революции, гледайте: ето точката, в която се пресичат човешките съществования. Разделете тези двама мъже; накарайте ги да се мразят, да се боят един от друг, да не се доверяват един на друг. Нали оттук се заражда онова, което ви внушава страх. Тук е зародишът му. Защото във формулата „аз се лиших от земята си“ се внася поправка; клетката се дели и от това деление възниква онова, което ви е омразно. „Ние се лишихме от нашата земя.“ Ето къде се крие опасността, защото двамата вече не са тъй самотни и смутени, както когато бяха сами. И от това първо „ние“ възниква нещо още по-опасно: „Аз имам малко храна“ плюс „аз нямам никаква храна“. И ако като сбор се получи „ние имаме малко храна“, значи, всичко е застанало на мястото си и движението е получило насока. Сега остава да извършим умножение и тази земя, този трактор са наши. Двама мъже, клекнали край малкия огън, на който ври месо, мълчаливи жени със застинал поглед, зад тях деца, жадно вслушващи се в непонятните думи. Настъпва нощ. Детето е настинало. Вземи това одеяло. Вълнено е. От майка ми е. Вземи го, завий с него детето. Ето какво трябва да се бомбардира. Ето къде започва преходът от „аз“ към „ние“.

Ако вие, собствениците на благата в живота, сте успели да разберете това, ще можете да се задържите на повърхността. Ако сте успели да разграничите причините от следствията, ако сте успели да разберете, че Пейн[1], Маркс, Джеферсън[2], Ленин са следствия, а не причини, бихте могли да оцелеете. Но вие не разбирате това. Защото собственичеството сковава вашето „аз“ и завинаги го отделя от „ние“.

Западните щати са неспокойни — предстоят някакви промени. Потребността ражда идеята, идеята ражда действието. Половин милион хора се движат по пътищата; друг един милион са обхванати от тревога, готови всяка минута да напуснат домовете и земята си; други десет милиона проявяват само признаци на безпокойство.

А тракторите редят бразда след бразда по опустялата земя.

Д. Стайнбек – "Гроздовете на гнева", 1939 г.

https://chitanka.info/text/33187-grozdovete-na-gneva/14#textstart

ПП: Да, но освен многоликото "ние" съществуват и "те"...




Гласувай:
10


Вълнообразно


1. kvg55 - mt46,
05.07 23:36
Когато борбата се води между "ние" и "те", изгледите за успех на мнозинството са значителни.
цитирай
2. mt46 - Но досега "те" винаги са бивали "отгоре"...
06.07 21:31
kvg55 написа:
Когато борбата се води между "ние" и "те", изгледите за успех на мнозинството са значителни.

цитирай
3. blog13 - Двамата мъже клякат да си погово...
07.07 20:28
mt46 написа:
Двамата мъже клякат да си поговорят,


Двама мъже, ясно - нямат проблем да си говорят. Как стоят нещата със сто хиляди, половин милион, десет милиона? Щото нали вървим от аз към ние. Искам да извадиш, мястото където Стайнбек е обяснил това.
цитирай
4. blog13 - Когато борбата се води между &qu...
07.07 20:32
kvg55 написа:
Когато борбата се води между "ние" и "те", изгледите за успех на мнозинството са значителни.



"те" - това е по-многобройното мнозинство. Елитът на власт е малцинство, но е част от йерархия, която му се подчинява. Цялото общество, което работи се състои от база и надстройка. В базата са тракторите, в надстройката са "те". Докато обществото се подчинява, както е обяснено в предишната тема, то е по-многобройно. Ако в един момент се окаже, че отлюспените по начина обяснен в предишната тема са станали повече, това което остава от йерархията, ако продължава да действа организирано, т.е. ако продължава да си е йерархия, то може да бие и по-големи маси от хора, които не са организирани. А за да са организирани, трябва да имат начин. И не просто да е начин, а да е по-добър начин. Защото ако е същия или ако е по-лош, се възпроизвежда същото или дори по-лошо.
цитирай
5. mt46 - https://chitanka.info/text/33187-grozdovete-na-gneva/17#textstart
08.07 19:18
Седемнадесета глава
Колите на преселниците изпълзяваха от страничните пътища на шосето, което пресичаше цялата страна, и поемаха на запад. Денем те се движеха натам като буболечки, а когато над пътя се спуснеше мрак, те пак като буболечки се събираха на купчина по-близо до подслон и вода. Хората се гушеха един до друг, защото ги мъчеше чувство на самота и смущение, защото всички бягаха от местата, където ги бе сполетяла печал, тъга и покруса, бягаха на ново място — непознато, тайнствено за тях. Те разговаряха, деляха съдбата, храната и надеждите си за бъдещето, което ги очакваше там, където отиваха. И ставаше така, че когато някое семейство спираше край вода, а след него спираше на същото място и друго семейство, съблазнено от водата и компанията, там спираше и трето, което виждаше, че тези, които са го изпреварили, са доволни от мястото, на което се намират. И докато слънцето залезе, там се събираха двадесет семейства — двадесет коли.

Вечер се случваха странни неща: двадесетте семейства се превръщаха в едно, децата — в деца на всички. Липсата на домашно огнище се оказваше обща липса, щастливият живот там, на запад — мечта на всички. И ставаше така, че когато се разболееше някое дете, за него се безпокояха всичките двадесет семейства или сто души. И тези сто души пазеха тишина цяла нощ, благоговееха, знаейки, че в еди-коя си палатка една жена ражда, а на утрото тези сто души се радваха на появата на новия човешки живот. Семейството, което предишната нощ бе измъчвано от чувство на самота и страх, ровеше из вещите си да намери подарък за новороденото. Вечер край огъня двадесетте семейства се сливаха в едно. И това общо семейство прерастваше в ядро, което образуваше лагерите, ядро, което съществуваше една вечер или една нощ. И китарата, завита в някое одеяло, се измъкваше оттам, настройваха я и цяла нощ ехтяха песни — песни за народа. Мъжете ги пееха с думи, а жените тананикаха само мелодията.

Всяка нощ този свят се създаваше отново и в него имаше всичко — и дружба, и вражда; в него имаше самохвалковци и страхливци, имаше тихи хора, скромни хора, добри хора. Всяка нощ в него хората влизаха в контакт помежду си, без който не може да съществува нито един свят, и всяка сутрин този свят изчезваше от мястото си като някой пътуващ цирк.

Попадайки в тези светове, които възникваха и се рушаха пред очите им, хората отначало се плашеха, но лека-полека построяването на бивак заедно с много други семейства стана за тях нещо съвсем обикновено. Появиха се водачи, установиха се правила, родиха се закони. И колкото повече тези светове се приближаваха до запад, толкова по-съвършени и благоустроени ставаха те, защото строителите им имаха вече опит зад гърба си.

Семействата научаваха, че съществуват права, които трябва да се бранят: правото на неприкосновеност на собствената палатка; правото да пазиш в сърцето си спомена за черните дни; правото да поговориш, да послушаш; правото да откажеш или приемеш помощта, която ти предлагат, сам да я предложиш или да ти я откажат; правото на сина да ухажва някое момиче и дъщерята да бъде ухажвана; правото на гладния да бъде нахранен; правата на бременните и болните, които стоят по-високо от всички други права.

И семействата научаваха, макар никой да не ги бе учил на това, че някои права носят в себе си зло и трябва да бъдат изкоренявани: правото да нарушиш нечие уединение, да нарушиш тишината, когато целият лагер спи, правото да прелъстяваш или изнасилваш, правото да прелюбодействуваш, крадеш или убиваш. Тези права се унищожаваха, защото в противен случай малките светове не биха могли да просъществуват дори една нощ.

И с постепенното придвижване на световете на запад правилата ставаха закони, макар никой да не беше учил хората на това. Незаконно бе да замърсяваш района на лагера; незаконно бе да замърсяваш водата където и да е; незаконно бе да ядеш хубава, апетитна храна пред гладните и да не им дадеш от нея.

А там, където съществуват закони, съществуват и наказания — наказания със само две степени: кратък, жесток бой или изгонване от лагера; изгонването беше по-тежкото наказание. Защото, щом нарушиш закона, името и лицето ти са винаги с теб и за теб вече няма място нито в един свят, независимо къде е създаден той.

Обществените устои в тези светове бяха ясно определени и безкомпромисни: всеки беше длъжен да поздрави, когато срещне някого, можеше да живее с жена, ако се движи с нея и се грижи като баща за децата й и ги закриля. Но един мъж не може да има една жена една нощ, а на другата друга, защото ще се превърне в опасност за света.

Семействата се движеха на запад и техниката за построяване на тези светове се усъвършенствуваше, обитателите им се чувствуваха в безопасност; формите на общуване бяха изработени твърдо и всяко семейство знаеше, че спазването на всички правила осигурява покоя и сигурността му.

Органите на властта, водачите, старейшините възникваха съвсем естествено. Умният виждаше, че умът му е нужен при всяко лагеруване; глупавият пък и в лагера си оставаше глупав. И този нощен живот създаваше нещо като застраховка. Човекът, който имаше храна, хранеше гладния и с това сам се застраховаше от глад. И когато умираше дете, край входа на палатката близките му намираха купчина монети, защото детето трябваше поне да се погребе както трябва, щом не е взело от живота нищо друго. Можеш да заровиш направо някой старец, но не и дете.
цитирай
6. mt46 - Още не съм прочел романа. Ще видим по-нататък...
08.07 19:21
blog13 написа:
mt46 написа:
Двамата мъже клякат да си поговорят,


Двама мъже, ясно - нямат проблем да си говорят. Как стоят нещата със сто хиляди, половин милион, десет милиона? Щото нали вървим от аз към ние. Искам да извадиш, мястото където Стайнбек е обяснил това.

цитирай
7. mt46 - https://chitanka.info/text/33187-grozdovete-na-gneva/18#textstart
08.07 22:52
Бащата на Том учтиво попита:

— На запад ли отивате?

— Не. Връщаме се оттам. Отиваме си в къщи. На запад не ни провървя.

— А какво е това „в къщи“, къде живеете? — попита Том.

— В Панхандъл[3], недалеч от Пампа.

Бащата каза:

— Значи, там може да живеете добре.

— Не. Но там дори да умрем от глад, ще умрем при свои хора. А да гладуваме и да чувствуваме, че всички ни мразят — не искаме.

Бащата рече:

— И друг един ни каза това. Защо ви мразеха?

— Кой ги знае. — Възрастният мъж гребна с шепа вода и почна да мие главата си, като сумтеше и гълголеше. От косата му потекоха по шията струи мръсна вода.

— И все пак ще ми бъде интересно да чуя нещо повече за това — рече бащата.

— И аз — подкрепи го Том. — Защо онези хора на Запад ви мразеха?

Мъжът погледна втренчено Том.

— Вие на запад ли отивате?

— На запад.

— И в Калифорния никога не сте били, така ли?

— Не, не сме били.

— Тогава няма защо да ме питате. Идете там, сами ще видите.

— Добре — каза Том, — но все пак е интересно да знаеш къде отиваш.

— Е, щом непременно искате да знаете, ще ви разкажа. Сам аз съм питал други хора и съм мислил за това. Страната е хубава. Само че отдавна са ограбили богатствата й. Ще минете първо през пустинята, а отвъд нея е Бейкърсвил. Околностите му са толкова красиви, че просто не можеш да откъснеш очи — градини, лозя. В целия свят няма друга такава страна. Ще продължите по-нататък — местата са равни, хубави, водата е на не по-дълбоко от трийсет стъпки. И цялата тази земя е на „Поземлената и говедовъдна компания“ — не можеш да получиш нито късче от нея. Ако компанията не иска да обработва земята, земята ще си остане необработена. Ала опитай се само да засееш там малко царевица и ще отидеш в затвора.

— Хубава земя ли казваш? И нищо не сеят на нея?

— Да, да! Хубава земя, но не сеят! Е, като я гледаш, разбира се, ще те хване яд. Но почакай, още нищо не си видял. Обърни внимание с какви очи те гледат хората. Гледат те, а на лицето им сякаш пише: „Мразя те, кучи сине!“ Ще си имате разправии с шерифите, те ще ви гонят от място на място. Спреш да починеш край пътя — не, продължавай напред. Там на лицето на всекиго пише как те мрази той. А досещате ли се защо? Мразят те, защото се страхуват. Те знаят: щом гладният няма хляб, той ще открадне. Те знаят: грехота е да се държи земята на угар, могат за това да ти я вземат. Но какво съм седнал да ви разправям! Вас още никой не е наричал „оки“, нали?

Том попита:

— Оки ли? Какво значи това?

— По-рано значеше оклахомец. А сега просто „мръсен кучи син“. Оки, несретник — това е все едно и също нещо. Сама по себе си тази дума нищо не значи, ала работата е в това какво влагат в нея. А нима може всичко да се опише! Трябва самият ти да бъдеш там. Казват, че такива като нас там станали вече триста хиляди… и живеели като свине, защото в Калифорния всяко нещо си има собственик. Нищо не е останало без собственик. И тези собственици така се държат здраво за имотите си, че са готови да те убият за тях. Треперят от страх, затова са зли. Трябва да видите всичко със собствените си очи. Сами да чуете всичко. Страната е просто градина, но хората са неприветливи, лоши. Те от страх са готови един друг да се изядат.
цитирай
8. blog13 - 5. mt46 - https://chitanka.info/text/33187-grozdovete-na-gneva/17#textstart 08.07 19:18
09.07 08:15
Възпроизвежда се нисходящата йерархия. Нищо повече. И се възпроизвежда по начина по който хората вече са били научени.
В началото, когато групата е все още малобройна и съответно, дейността проста, е горе доле добре. Проблемът възниква когато стане многобройна - тамън кога са вече милиони. Защото с нарастване на бройката, нисходящото йерархическо движение, което неизменно е организирано правилно (а това е начин който е бил изобретен в дълбока древност, а не сега), т.е. съотношението между броя на всеки две съседни йерархически нива не е много голямо, поражда монопол над най-високото работно място в йерархията.

С думи прости, хората се подчиняват на елита на власт, защото иначе няма как да бъдат организация. Но елитът на власт може да злоупотребява с властта, Т.е. може и да деградира. И когато това се случи се случва именно поради това, че елитът на власт в големите йерархии е винаги далече от мнозинството. Далече е, поради многобройността на йерархията. Той управлява именно поради правилно организираната нисходяща йерархия, която по същество, ако вземем за пример метода и жаргона на Маркс, който казва, че е открил клетката на капиталистическото натрупване, но това дето го казва не е верно.

Клетката е именно кога двама си говорят. Тва е основата на комуникацията. Милиони на куп не могат да си говорят. И тука, в условията на нисходяща йерархия имаме клетка която е само малко по-сложна. Един е отгоре, а двама или трима са под него. Това означава, че единият отгоре си говори с двама или трима. Нисхдоящото йерархическо движение е движение от единия който е отгоре, към двамата или трима под него.

Сега да обърнем движението - двамата или тримата да са над единия, и те да му заповядват на него. И по-точно - двамата или тримата се наговарят, дали тоя отгоре си върши добре работата и дали да не го смени някой от тях. Целта е, да се рециклира елитът на власт. Защото когато той деградира, той не заслужава да бъде елит. Има друг елит. И Стайнбек във въпросния цитат, не е схванал тоя момент. Той обяснява, как се появява елит в малките групи. Обаче, как се развиват нещата после? После групата расте. После се появяват недостатъците й, поради недоразвитието на системата на организация. Системата на организация е начинът по който е организиарана. Главното е, че нисходящото йерархическо движение е организирано по начин комуникацията да се извършва между малко хора. С нарастване броя на йерархията, тоя проблем поражда нуждата от нисходящата йерархическа организация, за да е възможна комуникацията. Но следва нуждата от правилна организация, т.е. на същия принцип и на извечно съществуващата възходяща йерархия. А тя не е организирана правилно.

Стайнбек не стига до края. Напипва нещо. Но не схваща същественото. Съответно, на днешно време да виждаш някакво подобрение в системата? Ако я е оправил още навремето, кога са вървели тия събития, днешна Америка нямаше да деградира до такава степен.

Основният политически въпрос е "Что делать?". Ако знаеш, казваш. След дългите разсъждения, следва това. Ако не казваш, значи не знаеш.
И Маркс не е казал. Той иска отмяна на частната собственост, но точно това не е ясно как ще стане. Първо трябва да имаш понятие за "частна собственост". Но Маркс няма понятие за частна собственост. А тука и Стайнбек е на Марксистки позиции - без понятие за "частна собственост". Не е тва което го говори - земята не може да бъде на малцинството. Елитът на власт има частна собственост единствено над работното си място в обществената йерархия. Частната собственост ти е отношението между отделните елементи в йерархията при движението надолу. Това неразбиране на частната собственост възпроизведе частната собственост над работното място в йерархията и през соца в България. Накрая частната собственост над върховното работно място извърши перестройката.

Та всичко почва от Маркс, като основател на научния комунизъм. Той е теоретик, който говори големи опашати лъжи. На него стъпва Ленин. Той е теоретик, с цел да бъде и практик. Практик е - ще претвори теорията на Маркс в дела. Но трябва вече практически действия, а Маркс не е казал какви. Ленин казва. Но не става това което иска Маркс. Изобщо не става - от самото начало. А това е така, защото теорията на Маркс е фундаментално сбъркана. Не само понятие за частна собственост няма. Няма понятие за главни обществени отношения - те са между базата и надстройката, не в базата. А клетката на главните отношения, която е причината за Процесът на производството на капитала, не е движението Пари - Стока - Пари', а е именно нисходящото йерархическо отношение, кога шефа комуникира с двамата или тримата, които съставляват йерархическото ниво под него.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19831993
Постинги: 3790
Коментари: 45740
Гласове: 151366
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031