.

„Вселена-25“. За хората и мишките

27 октомври 2023 | Истории

Четири двойки мишки са пуснати да си живеят на воля. С изобилие от храна и вода, далеч от опасностите и болестите. Готови да завладяват една огромна територия… Мишият рай!

Започват да се плодят като зайци. Броят им расте главоломно, удвоява се на всеки 55 дни. По всичко личи, че си живеят живота и се наслаждават на всеки миг. Година по-късно в „рая“ живеят 620 мишки!

Докато внезапно се случва нещо необяснимо – много от гризачите стават агресивни, започват да се нараняват без причина. После мъжките стават лениви и незаинтересовани, броят на обитателите на мишето царство неусетно започва да намалява… докато се стига до пълен крах.

Дали това не е знак накъде води естественият ход на живота ни тук, на Земята?

Експериментът „Вселена-25“ на изследователя Джон Калхун, направен преди половин век, се е превърнал в огромен повод за замисляне от 70-те, та до времената на фейсбук.

 

Хелоу, Биг брадър

За него не спира да се говори и днес. Учените намират в експеримента много пропуски и неточности, които подлагат на съмнение и резултатите. Докато основните закономерности и големите философски и социални въпроси, които опитът поставя, не спират да изглеждат все по-актуални.

Как продължава експериментът? Можем ли да научим нещо от мишките за хората или сравнението е пресилено? Дали въпросите, поставени от „Вселена-25“, не са по-актуални от всякога във времената на тикток и изкуствения интелект? Струва си да разкажем невероятната история на Калхун и неговите гризачи, дори и „само“ за да се замислим за бъдещето ни като вид…

И така, „Вселена-25“. Юли 1968 г., четирите млади миши семейства заживяват в телено заграждение в американския Национален институт за психично здраве. Начело на експеримента е биологът Джон Калхун, който в предишните години е нашумял с редица мащабни поведенчески изследвания при плъховете. Този път обаче избира роднинския им вид – мишките, за опита, с който ще се прочуе.

Установката е изградена от 256 големи кутии, всяка от които може да побере 15 мишки, които да живеят на широко. Оборудвани са с дозатори за вода и храна, с всичко нужно за изграждането на гнездо. Калхун казва, че целта му е да създаде утопичното, идеално място за мишките. Такова, в което да имат абсолютно всичко необходимо, да са дори презадоволени и само да се наслаждават на живота.

Според изчисленията пространството е достатъчно в него да си живеят блажено 3840 братовчеда на Мики Маус, а храната, която получават, би била достатъчна дори за 9500!

 

Всички мишки на събрание

И, разбира се, в началото нещата се развиват идилично. Четирите двойки се радват на живота в рая, Калхун нарича този период етап А. Ако сами не сте били в тази роля, със сигурност можете да си представите тийнейджъри, възпитавани у дома от строгите родители, които са оставени за първи път да правят каквото си искат в огромно имение, при това в приятна компания…

Така бързо се стига до етап B, моментът, в който се раждат първите малки. И започва истинското блаженство, плодят се и множат. От купонджийството навлизаме в осъзнатата идилия! Броят на мишките се удвоява на всеки 55 дни (при положение, че бременността при тях трае 20, а една майка ражда средно по 20 мишлета).

Интересно е, че тенденциите не са равномерни – в някои от котилата… или „мишила“, се раждат 111 малки, в други – само 13. Според Калхун това зависи от активността на мъжкарите.

 

Мишо Шамара

После… идва време за по-интересното. 315-и ден, всичко се обръща, започва етап С. Нарастването на броя на обитателите рязко се забавя, както пише Калхун, развива се строга социална йерархия.

В същото време се появява все по-голяма голяма група млади мишоци, които не успяват да се впишат в системата. Изтикани са от останалите в периферията на някогашния миши рай. И определено не приличат на обитатели на Едем – целите са нахапани, по телата им личат кървави рани. Калхун ги нарича „изгнаниците“ и обяснява това явление с дълголетието. В идилията на „рая“ го няма естествения отбор, който да избутва от върха на йерархията мъжките – тук „патриарсите“ живеят по-дълго и не допускат младите конкуренти да заемат мястото им.

В този етап „изгнаниците“ се озлобяват и започват да проявяват все повече агресия, често напълно без причина. В крайна сметка ресурсите все още са предостатъчно, в „квартала“ живеят 620 мишки, има място за поне 5 пъти по толкова.

В същото време женските обитатели на комуната започват все по-умело да се отбраняват от нахалниците, в резултат също стават агресивни… но необяснимо защо не само към агресорите, а и по принцип – включително и към децата си. Раждаемостта драстично спада, вдига се смъртността сред младите. Забелязват се дори случаи на канибализъм. (На някои места може да срещнете, че става много по-чест и хомосексуализмът, но това липсва в оригиналната статия.)

И все пак, броят на мишките все още расте, за да достигне 2200 – доста под максималния брой, който „раят“ би могъл да приюти.

 

 

Цар Плъх

И ето че стигаме до етап D, когато се разгръщат с целия си ужас мишите Содом и Гомор. Самият Калхун използва за този момент библейска алегория, наричайки го „фазата на втората смърт“. Първата настъпва, когато духът и обществото са разрушени и продължават да живеят по инерция. И тогава е въпрос на време да дойде втората, която да довърши физическото тяло. За този период Калхун въвежда и друг термин, станал популярен в социалните науки – „поведенчески упадък“.

Рязко се увеличава броят на нов тип мъжки мишки – ученият ги нарича „красивите“. Те вече нямат рани или белези, те просто си живеят. Не се борят за женските, не спорят за територии, не правят нищо друго, освен да ядат, да спят и да се грижат за козината си. Постепенно и дамите напълно спират да им обръщат внимание, раждаемостта спада до нула и три години след началото на експеримента животът в мишия рай приключва. Останали са 120 мишки, всички надминали репродуктивната възраст. В своето мише времеубежище те са принудени да видят залеза на изгубения рай в своя безнадежден старчески дом…

Няколко месеца преди това да се случи колега на Калхун премества част от „красивите“ и някои от дамите в нов дом, но това не променя нищо. Очевидно след „първата смърт“ те са изгубили всякакви инстинкти за продължаване на рода, за щастие, за оцеляване дори.

 

Миш-маш

И така, „Вселена-25“ (наречена така, защото е 25-ият пореден поведенчески експеримент на Калхун) приключва, за да се превърне в легенда.

През 70-те за първи път е на мода да се говори за пренаселеността. Ето защо опитът на Калхун намира благодатна почва и когато той публикува изследването си в Scientific American, медиите бързо подемат основното му послание.

Специалността на изследователя е етология – направлението на науката, което изследва поведението на животните. Но голямата му и доста оспорвана идея е, че няма логически причини, ако наблюдаваме развитието на други бозайници, да не виждаме принципи, които да важат и за хората.

Ние сме просто социални животни, нали така? Или, по новото определение на Харари, „просто животни, които могат да бъдат хакнати“.

 

Мишкувам

Интересно е да споменем малко и за предишните експерименти на Калхун. Още в края на 40-те в оградено пространство от 930 м2 той отглежда плъхове – тук броят им би могъл да достигне 5000. И все пак популацията достига 200 гризача, после се стабилизира на около 150. Плъховете не се разселват равномерно, а се събират в колонии от по 12-13 – според Калхун това се оказва оптималната бройка за социална единица, в която да се развие йерархия.

После, в края на 50-те, той отново разселва плъхове, но не толкова на широко. Разделя 48 животни в 4 групи от по „оптималните“ 12, като крайните две нямат досег една с друга.

Именно двата полюса са завладени от силни самци, които си събират харем от по 8-12 дами и прогонват останалите мъжки към средата. И там се започва с вакханалии – агресивност, чести сбивания, бой по малките, пълна липса на желание за секс…

Да живей Джордан Питърсън, ще си кажете. Нищо, че не става дума за любимите му омари. Или пък повод за размисъл за теми като тоталитаризма, демокрацията…?

 

Звезда Мишлен

През следващите години славата на Калхун и експеримента му расте. Същото важи обаче и за критиките. На първо място – срещу идеята, че си служи с преки асоциации между човешкото общество и толкова различен от нас биологичен вид. Че използва ненаучна терминология, че не спазва строгите изисквания за документиране на експеримента.

Някои от възраженията са повече от убедителни. Например в документацията му е отбелязано, че когато настъпва етап D, мишият рай продължава да се почиства само по веднъж седмично, тогава е напълно логично от останалите трупове да се развият инфекции. Именно заразните болести са друг от аргументите срещу опита. Според критиците му Калхун не проследява достатъчно внимателно и не документира здравословното състояние на своите опитни животни, които е напълно възможно да са си отишли от пандемичен вирус.

Ученият признава също, че през лятото те живеят при над 32 градуса, което определено се отразява на поведението при този вид.

Още една от критиките звучи повече от сериозно. Калхун не документира подробно произхода на първите 8 обитатели. Пише само, че идват от определена лаборатория и толкова. Тогава обаче… най-вероятно те и без това имат роднински отношения помежду си. А ако си представим развитието през следващите години, в които мишето общество расте главоломно, но в рамките на гените на само 8 животинчета, които на всичкото отгоре са и роднини…? Последствията от кръвосмешението са познати на науката много преди „Игра на тронове“. Генетични мутации със сигурност са едно от много вероятните обяснения за израждането на живота в „рая“.

 

 

/.../

Мишокът Зоро

Нещо повече. Точно в най-развитите страни раждаемостта спада, популацията по правило започва да намалява и като че ли единственото решение остава емиграцията от все още изоставащите части на света…

Както казва Мъск (и никой не би могъл да го укори, че не полага грижи в тази посока), най-големият риск пред човечеството е задаващото се съвсем скоро намаляване на броя му…

Статистическите прогнози показват, че ще достигнем 9,7 милиарда през 2064 г. и след това броят на хората ще започне да намалява, докато в края на века е около 8,8 милиарда.

И ако все пак пренаселеността не се оказва проблем – днес, ако не воюваме помежду си, Земята ни спокойно може да изхрани много повече хора.

Може би проблемът не е в пренаселеността? А в измислените ценности на консуматорското общество, които при нашите миши приятели се изразяват в презадоволеност? В удобството да имаш всичко, което видът ти е свикнал да смята да ценно, в количества, които далеч надхвърлят нуждите ти? Ако приемем, че що се отнася до храната, го преодоляваме по един или друг начин, как точно се справяме с презадоволеността си от джаджи, от комуникация, от информация?

 

Чело коте книжки

Ако към всичко това добавим и социалните промени, които се задават, а за които не обичаме да говорим? С изчезването на професии, с идеи като универсалния базов доход.

Продължаваме и към умението на технологиите уж да ни сближават, но да правят все по-трудно нормално общуване, да ни лишават от естествената човешка топлота, да създават в илюзорното си щастие отчуждение.

Дали пък в крайна сметка, въпреки напредъка на технологиите, под цялото лустро на модерността, не си оставаме просто първосигнални мишки? Всеки, който без предубеждения прочете историята на мишия рай, би открил някакви паралели с развитието ни като вид…

Обяснението на Калхун, разбира се, е прекалено опростено и наивно, това го прави, на първо време, удобно за някогашните (а и днешните социални) медии. Но това не прави съдбата на „Вселена-25“ по-малко поучителна, стига да не я приемаме за научна. Със сигурност е поучителна, дори и само като метафора.

Защото само историите днес ни помагат да се замислим за това кои сме, какви сме. И накъде отиваме…

Георги Караманев

https://karamanev.me/istorii/john-calhoun

prikazki 6eherezada

Георги Караманев е български политик общественик и дипломат, дългогодишен деец на Българската комунистическа партия, министър на вътрешната търговия и услугите от 1971 до 1984, министър на търговията с потребителски стоки от 1984 до 1986, Заместник–председател на Министерския съвет през 1982 – 1987 година, председател на Социалния съвет при Министерския съвет от 1986 до 1987, председател на асоциация "Търговия и услуги" от 1987 до юли 1988 година и посланик на България в Гърция от юли 1988 до март 1991 година.
Но не е той автора на горните бла–бла.

цитат:"Четири двойки мишки са пуснати да си живеят на воля. С изобилие от храна и вода, далеч от опасностите и болестите. Готови да завладяват една огромна територия… Мишият рай!

Започват да се плодят като зайци. Броят им расте главоломно, удвоява се на всеки 55 дни. По всичко личи, че си живеят живота и се наслаждават на всеки миг. Година по-късно в „рая“ живеят 620 мишки!"

Аз ги изкарах 512. Извършвайки 6 поредни умножения по две. Т.е. 55 дена са почти два месеца или шест умножения за година. Тука имаме думичката "почти". Което значи, че остават 6 пъти по 5 дена, плюс да речем още пет дена. Т.е. 35 дена. Което не е достатъчно за да умножим, да речем по 1.5, защото за да имаме каквото и да е увеличение е необходимо времето за целия цикъл.

По същество, забележката ми е без значение.

цитат:"Статистическите прогнози показват, че ще достигнем 9,7 милиарда през 2064 г. и след това броят на хората ще започне да намалява, докато в края на века е около 8,8 милиарда."

Статистическите данни от последните 10 хиляди години (словом: десет хиляди), ни казват, че имаме непрекъснато нарастване на броя на хората (в геометрична прогресия) за целия тоя период.

На тоя фон, кое е основанието да се твърди, че след само едни още 44 години, тенденцията ще се обърне?

Добре де, ама коя ще бъде причината за това обръщане? Значи 10 000 години е имало причина, да се увеличаваме в геометрична прогресия и изведнъж тая причина е изчезнала? Как така?

Или може би именно прекалено големият брой се е оказал причина за обръщане на тенденцията? Значи е като при мишките.

Всъщност не е точно като при мишките. При мишките имаме изобилие на ресурси (въпреки, че тука разбираме, че не било почиствано, а липсата на място за боклука е де факто липса на ресрурс).

Защото в реалния свят, няма такова нещо, като неограничено изобилие на ресурси. Планетата не е неограничена. И даже е безкрайно малка спрямо космоса.

А геометричната прогресия е нещо страшно, нещо непонятно дори за съвременния човек, който се пъчи, че вече има и изкуствен интелект. Дори за списващите блогъри е непонятно това твърде просто нещо - Нейно Величество Геометричната Пригресия.

Тя е широко разпространена в природата. Именно по нейния начин се размножават ВСИЧКИ БИОЛОГИЧНИ ВИДОВЕ.

Попрочетете малко Карл Сейгън който изчислява, че само за няколко дена, при запазване на определена скорост на размножаване на една бактерия (чрез делене на всеки 15 минути), ще бъде запълнена не планетата Земя... А вселената!

Тука вметвам, че и Сейгън след правилните сметки, почва да дрънка неизбежните глупости.

Но прочетете Дарвин! Той не дрънка глупости. И той прави едни сметки. И освен това се позовава на сметките на предшестващи го твърде бележити личности.

А накрая прочетете и закона на Лавоазие - Ломоносов!

https://blog13/politika/2022/01/15/bylgarskata-gora-e-kato-cheresha-kolkoto-poveche-ia-kastrish.1798727

цитат:"И ако все пак пренаселеността не се оказва проблем – днес, ако не воюваме помежду си, Земята ни спокойно може да изхрани много повече хора."

Запознайте се с последната ми тема в блога, която постнах току-що. Май за втори път.

Та статистиката, колкото и да е под съмнение, принципно е обективна и истинска. Преди 2500 години към 90% от територията на Европа е била покрита с гори. Преди 2000 години, цели гръцки острови, на които е имало гъсти гори вече са били напълно обезлесени (от хората).
Преди 200 години около 60% от територията на Европа е била покрита с гори (вкл. това се отнася и за България, и според други източници.
Днес по-малко от 30% от територията на Европа е покрита с гори.

Специално внимание обръщам на България. През соца, т.е. преди повече от 30 години, това бе валидно и се отразяваше обективно в авторитетните източници, вкл. КБЕ и учебниците по лесовъдство.

Днес се дърдорят огромни лъжи, вкл. от Йейлския и Колумбийския университети и световните рейтингови агенции, които пишат оценки за България в категория "гори". Твърди се, вкл. в официалните статистики българските институции по горите, че площта на горите в България за последните над 30 години нараства, като същевременно се увеличава и средната възраст на гората. Пълни лъжи. Специално съм ходил цял ден да правя изследване и да записвам от надморска височина 420 метра до към 1100 метра.
(сложих и линк с темата си по въпроса)

Та с една дума, от хиляди години имаме тенденция при която намалява биомасата - като площ на горите е намаляла три пъти само в Европа. Като обем намалението е вероятно десет пъти. Имаме нарастващо ускорение - резултат от геометричната прогресия.

Какво означава намалението на общата биомаса? Това означав намаление на броя на индивидите от всеки вид. Това, според Дарвин означава процес на изчезване на всички видове. А живата природа е базата, върху която съществува и човека.

Но да речем, че на някои не са им нужни диви биологични видове. Да речем, че човекът вече се е размножил достатъчно, за да са вече изчезнали тия ненужни видове (а тоя момент при наличната геометрична прогресия е вече тука и само тия които не осъзнават, какво е това геометрична прогресия могат да... са си добре - айде, така да го кажем). И какво после? Ще спре ли да се размножава човекът? Айде, защитниците, на това че може да се размножава още, да ни кажат, как ще продължи нарастването на бройката на хората - как асвалтът, колите, бетонът, ще продължат да се увеличават, и това няма да ги засяга по никой начин, защото и тогава ще говорят същите неща - че можело да се увеличи населението още много. И под "още много", разбират още съвсем малко, защото така и не успяват да схванат, че удвояване на всеки петдесет години, означава 32 пъти увеличение за следващите двеста и петдесет. А какво са двеста и петдесет години за историята на човечеството?

А проблемът е вече тук и сега - живата природа вече изчезва. Цялата! И кво - мислят си някои че са безсмъртни? Мислят си, че всичко съществува, с единствената цел те да разточителстват и да деградират - особено физически, но най-вече умствено? Предстои челен сблъсък с жестоката действителност. При това не утре, а днес.

4. blog13 - https://chitanka/text/22919-miliardi-i-miliardi/2#textstart
10:02
цитат:"Статистическите прогнози показват, че ще достигнем 9,7 милиарда през 2064 г. и след това броят на хората ще започне да намалява, докато в края на века е около 8,8 милиарда."

Статистическите данни от последните 10 хиляди години (словом: десет хиляди), ни казват, че имаме непрекъснато нарастване на броя на хората (в геометрична прогресия) за целия тоя период.

На тоя фон, кое е основанието да се твърди, че след само едни още 44 години, тенденцията ще се обърне?

Добре де, ама коя ще бъде причината за това обръщане? Значи 10 000 години е имало причина, да се увеличаваме в геометрична прогресия и изведнъж тая причина е изчезнала? Как така?

Или може би именно прекалено големият брой се е оказал причина за обръщане на тенденцията? Значи е като при мишките."
/.../
"Реална информация за броя на населението на даден регион има само за последните 2 – 3 века. Преди 18 век ограничен брой държави са водили отчет за общото си население. Всички предположения за световното население преди 18 век са със статистическа грешка от порядъка на милиарди, ако не и десетки милиарди души."
Мисля, че няма нарастване на населението в геометрична прогресия...
Невъзможно е населението да нараства до безкрайност...

Има ли нарастване на населението в геометрична прогресия за последните 23 века?

Аз ти пиша, че "всички предположения за световното население преди 18 век са със статистическа грешка от порядъка на милиарди, ако не и десетки милиарди души." А ти ми говориш за последните 23 века!?
Нарастването на населението от 1850 г. насам е в АРИТМЕТИЧНА ПРОГРЕСИЯ /ЗА ВСЕКИ 5 Г./
От 1950 г. насам – с по 300-400 милиона души на всеки 5 г. /т.е. имаме аритметична прогресия/...

Изпуснал съм едно тире, между 2 и 3 в моя коментар. И едно твое изречение от твоя цитат. Сега се поправям със следващия си коментар.

Има ли нарастване на населението в геометрична прогресия за последните 2-3 века?

След 1950 г. е с по 300 - 400 (тоя път не изпуснах пустото тире). А след 1850 г. колко е?

А дали е било увеличението пак такова и преди две хиляди години? Щото ако не, не е аритметична прогресия. Нещо друго е - какво?

Томас Малтус откъде ли си е взел данните, да твърди, че населението се увеличава в геометрична прогресия, като е умрял преди въпросната 1850 година?

Ти се интересуваш от история, ако не ме лъже сърцето. Колко са наброявали армиите в най-известните исторически битки, преди хиляда и две хиляди години? Какъв дял от мъжкото население е участвало в тия армии. Имам съмнението, че тия числа фигурират в много извори. Нали?

За да ти стане по-ясно, за що иде реч, си задай въпроса, при аритметичната прогресия за която говориш, ако върнеш развитието назад, от нея 1950 година, и започнеш да изваждаш по... айде 300 милиона (т.е. не чак 400) на всеки 5 години, до къде ще стигнеш за 50 години? До кривата круша.

Сега е точно моментът май да си признаеш, че си сгрешил (понеже не ти е ясна математиката за шести клас). На всеки се случва - ето и аз си признах за тирето. Въпреки че съм откривател на математиката за шести клас. Т.е. очевидно е, че тая математика никой не я разбира. Следователно аз съм й откривател.

И ако ти се струва, че не е така, опитай за твое добро е, да си зададеш въпроса как така не я разбираш - вгледай се вътре в себе си. Ако можеш защото това е още по трудно.

А ако ти се ще пак да подскочиш като ужилен и да изригнеш, пак първо поспри и се вгледай в себе си! Това е психическа тренировка от йога. Която учи, че човек не познава себе си. Ако си я тренирал достатъчно, това води до начало на процеса да започне да ти става ясна математиката за шести клас.

За пореден път нарушаваш добрия тон и личното ми пространство, което отново показва липсата ти на елементарно възпитание, на култура на общуването и мания да спориш безкрайно, заядливо, безсмислено. Нямаш чувство за мярка, не знаеш кога да спреш...
По математика бях отличник, ходил съм на олимпиади, с изпит по математика влязох в авторитетния Икономически техникум...
Глупаво е да се обяснява развитието на човечеството с проста математика. То се е развивало неравномерно...
С каквато и прогресия да смяташ назад във времето, ще стигнеш до отрицателно число, което е абсурд!
Хайде, спирам спора, защото имам и други занимания...

За пореден път избяга от изясняване на темата. Но тя е ясна.

За пореден път дрънкаш за някакво твое лично пространство. Какво лично пространство - тука си в публичното пространство?

За пореден път се държиш глупаво - умният човек на твое място щеше да каже, че се е объркал.



Ето че пак сгреши. Ма много безотговорно грешиш и после дигаш скандали!

Имаш положително число, без значение какво. Започваш да го делиш на друго положително число безброй пъти. Получава се число, което клони към нула. Но никога не става нула. И никога не става отрицателно.

С аритметичната прогресия не е така. При 3 милиарда население през 1950 година, след десет поредни изваждания на 300 милиона на всеки 5 години, стигаш до население Нула още през 1900ната година. Т.е. много бързо.

След това не стигаш до отрицателно число, защото в реалността и въпросът който обсъждаме, такова число не съществува.

Така че стигаш до извод. И тоя извод е, че нарастването на населението на света със сигурност не е било в аритметична прогресия. Особено с добавянето на числото 300 или 400 милиона.

И ако има нещо да е наистина глупаво, това е да подхващаш следващия въпрос (дали било глупаво да се обяснява развитието на човечеството с проста математика), преди да си изяснил въпросът от простата математика, когото обсъждаме. И който със сигурност може да бъде изяснен.

Още по-глупаво е да компенсираш липсата си на аргументи с обиди, или като си вадиш дипломата.

Прочее, ти в момента не си я показал. А и по-добре, защото те скъсах току-що на изпит по математика за шести клас. Ако беше показал и дипломата, щях да уволня и тоя дето ти я е дал.

Навярно и Дарвин не е имал точни и верни данни, за да твърди, че размножаването на един биологичен вид е в геометрична прогресия?
Навярно и сметките на Ламарк (ако не ме лъже паметта), които цитира са леко сбъркани.
Навярно и Карл Сейгън, който ти току що си извадил в другата си тема, също не е имал точни и верни данни, за да твърди, че именно геометричната прогресия е широко разпространена в природата, защото биологичните видове се размножават именно по нейната схема.

Отново лекомислено и безотговорно изцепваш каквото ти падне. А може би беше по-добре да разбереш същината на самата геометрична прогресия? И тогава щеше да разбереш и защо организмите се размножават именно по геометрична, а не по аритметична прогресия.

Защото след като една примерно двойка се размножи, двойките стават 1 умножено по Х.

На следващ етап имаш 1 умножено по Х, умножено по Х. И т.н. Т.е. това ти е геометрична прогресия.

Не можеш тука да приложиш аритметичната прогресия, защото след увеличение на броя на индивидите, имаш и увеличение на числото с което нараства тоя брой.

Прочее и ти когато каза че след 1950 г. нарастването е с 300 - 400 милиона, не си изглежа забелязал, че се е получила разлика с едни само 100 милиона. Нищо работа. Числото 300 милиона ти е малко след 1950. Числото 400 милиона се е образувало по-късно. А прочее, май сме вече и на числото 500 милиона. Хипотетично.

И Малтус разбира се, че не се е объркал. И разбира се, че е имал достатъчно данни от близкото минало и настояще на времената в които той е живеел. И тогава е било същото. Като и сега.

Разбира се, че Дарвин стъпва на неговите изводи. А и май е първият професор.

А в Уйикипедия говорят много големи глупости - че не бил познал, защото не бил предвидил техническия прогрес. Всичко си е познал човекът. Само че са се навъдили много безумци. А господ преди да унищожи някой, първо му взима акъла.