.
.
.

•  Автор: Николай Бердяев

 
• 10 Sep 2020
 

Пьотр Верховенски формулира пред Ставрогин същността на Шигальовщината по следния начин: "Ние ще убием желанието, ще разрешим пиянството, клюките, доноси­те; ще разрешим нечуван разврат; ще угасим всеки гений още в пелените. Всички към един знаменател, пълно равенство… Не­обходимо е само необходимото, ето девиза на земното кълбо отсега нататък. Но нужни са и гърчове; за това ще се погрижим ние, управниците. Робите трябва да имат управници. Пълно послушание, пълна безличност, но веднъж на тридесет години Шигальов разрешава и гърчове и изведнъж всички започват да се изяждат помежду си, до известна граница, единствено, за да не е скучно. Скуката е аристократическо усещане. Всеки при­надлежи на всички, а всички на всеки. Всички са роби и са рав­ни в робството си… Най-напред се понижава равнището на об­разованието, науките и талантите. Високото равнище на науки­те и талантите е достъпно само за висшите способности, не са нужни висши способности. Няма да има никакви демократични сво­боди. На почвата на това всеобщо принудително израв­няване и обезличаване ще управлява едно тиранично малцин­ство… „Като изхождам от безграничната свобода, казва Ши­гальов, аз завършвам с безграничен деспотизъм. Добавям оба­че, че освен моето разрешение на обществената формула не мо­же да има никакво друго“.

 

 

 

 

 

 

Достоевски е художник и мислител от епохата на започна­лата подземна революция, революцията в духа на хората, в ду­ха на народа. На повърхността оставаше още старият строй на живота. В епохата на Александър III този строй на живота се опитваше още за последен път да се утвърди в привидното си благообразие. Но отвътре всичко беше вече в бурно движение.

 

 

Самите идеолози и дейци на това движение не разбираха в дъл­бочина характера на извършващия се процес. Не те създаваха този процес, а този процес създаваше тях. Те бяха активни по външните си жестове, но пасивни по състоянието на своя дух, отдаваха се във властта на стихийни духове. Достоевски по-доб­ре разбираше какво е започнало и към какво води то. С гениал­на прозорливост той усети идейните основи и характера на бъдещата руска революция, а може би и на световната.

 

 

Той е пророкът на руската революция в най-безспорния смисъл на тази дума. Революцията се извърши според Достоевски. Той разкри нейните идейни основи, вътрешната и диалектика и даде ней­ния образ. Той разбра характера на руската революция от дъл­бочината на духа, от вътрешните процеси, а не от външните съ­бития на обкръжаващата го емпирична действителност. „Бесо­ве“ е роман, написан не за настоящето, а за бъдещето.

/.../ Достоевски разкрива дълбочината, изяснява последните на­чала, той не се интересува от повърхността на нещата. Глъби­ните и последните начала трябва да се разкрият в бъдещето. И Достоевски целият е обърнат към бъдещето, което трябва да се роди от усетеното от него бурно вътрешно движение. Самият характер на неговата художествена дарба може да бъде наре­чен пророчески. И извънредно антиномично е неговото отноше­ние към революцията.  

 

И той е най-великият разобличител на лъжата и неправдата на онзи дух, който действа в революция­та, той предвижда засилването на антихристовия дух в бъдеще­то, на човекобожеския дух. Но Достоевски не можеше да бъде наречен консерватор или реакционер в обикновения, вулгарния смисъл на думата. Той бе революционер на духа в някакъв по- дълбок смисъл на думата.

 

За него няма връщане към онзи ус­тойчив, статичен душевно-телесен битов строй и начин на жи­вот, който съществуваше с векове преди започналата револю­ция на духа. Достоевски е прекалено апокалиптично и есхатологично настроен, за да може да си представи такова връщане, такава реставрация на стария, спокоен живот.

 

 

В тази борба се сблъскват различни интереси, интересите на онези които са свързани с ми­налото и се изтласкват от живота, с интересите на другите, ко­ито идват да ги сменят на първите места в пиршеството на жи­вота. Достоевски е вън от тази борба за първите места в зем­ния живот.

 

Нали големите хора, хората на духа обикновено са стояли вън от подобна борба и не са могли да бъдат зачислени към нито един лагер. Може ли да се каже, че Карлайл или Ницше принадлежат към лагера на „революцията“ или „контрареволюцията“? Вероятно и те като Достоевски трябва да бъ­дат признати за „контрареволюционери“ от гледна точка на ре­волюционната тълпа и революционната демагогия.

 

 

Но само за­това, че всеки дух е враждебен на явлението, което на повър­хността на живота се нарича „революции“, че революцията на духа отрича изобщо духа на революцията. Достоевски бе такъв апокалиптичен човек от последните времена. И към него не мо­же да се подхожда с вулгарните и пошли критерии на стария свят за „революционност“ и „контрареволюционност“. За него революцията беше напълно реакционна.

 

Достоевски откри, че пътят на свободата, преминал в сво­еволие, трябва да доведе до бунт и до революция. Революция­та е фаталната съдба на човека, който се е откъснал от божес­твените първооснови и е възприел своята свобода като празно и бунтуващо се своеволие.

 

Революцията се определя не от вън­шни причини и условия, тя се определя отвътре. Тя означава катастрофични изменения в най-първоначалното отношение на човека към Бога, към света и хората. Достоевски изследва в дълбочина пътя, който тегли човека към революцията, разкри­ва неговата фатална вътрешна диалектика. Това е антрополо­гично изследване за пределите на човешката природа, за пъти­щата на човешкия живот.

 

Онова, което Достоевски откри в съд­бата на индивидуалния човек, той го разкри и в съдбата на народа, в съдбата на обществото. Въпросът „всичко ли е по­зволено“ — стои и пред индивидуалния човек и пред цялото об­щество. И същите пътища, които теглят отделния човек към престъпление, теглят цялото общество към революция. Това е аналогичен опит, сходен момент в съдбата.

 

Както човекът, прекрачил границите на позволеното в своето своеволие изгуб­ва свободата си, така и народът, прекрачил границите на по­зволеното в своето своеволие, изгубва свободата си. Свобода­та преминава в насилие и робство. Безбожната свобода се самоунищожава. Този фатален процес на загуба на свободата в революцията и израждането й в нечувано робство бе предска­зан пророчески от Достоевски и той го разкри гениално във всичките му завои.

 

Той не обича „революцията“, защото тя во­ди до робството на човека, до отрицание на свободата на духа. Това е основният му мотив. От любовта си към свободата, той въстана идейно против „революцията“, разобличи нейните пър­вооснови, които трябва да водят към робство.
/.../
https://glasove.com/zhivot/dostoevski-za-revolyuciyata-i-socializma#google_vignette

• Шигальов е историк и социален теоретик, интелектуалецът в революционната група на Пьотър Степанович. Той написва цял план за организацията на пост-революционния свят на човечеството, но не успява да го изложи напълно пред останалите съратници. Основната му идея е 90% от обществото да бъде поробено от останалите 10%. Равенството на стадото трябва да се постигне чрез налагането на полицейска държава, държавен тероризъм и унищожаване на интелектуалния, артистичен и културен живот. Пресмята, че трябва да бъдат убити стотина милиони души до достигане на целта.

нямаш ли си? :)

бяха реализирани от Ленин и Сталин.

И Гагарин излетя от бяс. Викам ас.

Такива неща съм чел още като студент...

В съветския социализъм има два основни периода – сталинизъм и постсталинизъм...

Бердяев таланливо анализира Достоевски и романа "Бесове" в частност. Обаче Времето и Историята показаха и доказаха, което и Достоевски, и Бердяев не можаха да докажат, че Шигальов не е член на РСДРП, респективно на РСДРП(б), РКП(б), ВКП(б) и КПСС.

"Основната му идея е 90% от обществото да бъде поробено от останалите 10%. Равенството на стадото трябва да се постигне чрез налагането на полицейска държава, държавен тероризъм и унищожаване на интелектуалния, артистичен и културен живот. Пресмята, че трябва да бъдат убити стотина милиони души до достигане на целта." - това предвижда Шигальов. И до голяма степен е прав. За числата няма да спорим, преувеличени са...
Достоевски е предшественик на знаменитите антиутописти на 20 в.