.
.
.
Цивилизация на зрелището
Марио Варгас Льоса
10.05.2013

Как се е стигнало до принизяването и обезличаването на интелектуалеца в наше време? Няма как да не отчетем една от причините – недоверието към няколко поколения интелектуалци, които заради близостта си с нацисткия, съветския и маоисткия тоталитаризъм са мълчали и са си затваряли очите за ужаси като Холокоста, съветския ГУЛАГ и касапниците, устроени от Културната революция в Китай. Можем само да недоумяваме, стъписани пред немалкото случаи с известни личности, смятани за най-напредничавите умове на своето време, които са влизали в съглашателство с човеконенавистни режими, обвинени в геноцид, безогледно погазвали всякакви човешки права и пренебрегвали всички свободи. Но основната причина за липсата на всякакъв интерес към интелектуалците всъщност се корени в пренебрежението изобщо към мисълта при цивилизацията на зрелището.

Защото друга черта на тази цивилизация е обедняването на идеите, движещи културния живот. Живеем във време на господство на образите над идеите. Затова аудиовизуалните медии, киното, телевизията, а сега и интернет значително са изпреварили литературата...

/.../
При тази бъркотия светът на изобразителните изкуства е същински карнавал, а истинските творци и дребните хитреци и измамници така са се размесили, че е трудно да ги разпознаем. Тревожно предизвестие за пропастта, зейнала пред завладяната от евтин хедонизъм култура, готова да пожертва всякакъв друг подтик и замисъл в името на забавлението. Карлос Гранес Майа в свое проникновено есе върху страховитите извращения, обхванали съвременното изкуство в най-­крайните му форми, припомня за „една от най­-отвратителните от всички изяви, които Колумбия познава“, поднесена от художника Фернандо Пертус. В художествената галерия Пертус се изходил по голяма нужда пред публиката, а след това „сериозно и тържествено“ започнал да поглъща изпражненията си.
/.../
Нека не се учудваме тогава, че най-ярките примери в привличането на масова публика днес не са сериозните печатни издания, отличаващи се с точност, истинност и обективност при отразяването на събитията, а светските списания – единствените, способни да опровергаят с милионните си тиражи аксиомата, че печатните медии се свиват и отстъпват в конкуренцията с аудио-визуалните и дигиталните. Отстъпва и губи единствено печатът, който е тръгнал срещу течението и не престава да прави усилия да проявява чувство за отговорност и да осведомява, а не толкова да развлича и забавлява читателя. Но какво да кажем за явление като списание „Ола“? Това издание, разпространявано вече не само на испански, а на единайсет езика, се поглъща жадно от милиони читатели по цял свят – по-точно е да кажем „прелиства се“ – включително и в някои от най-културните страни на света като Канада и Англия, и е всеизвестно, че всички тези читатели се чувстват много добре, когато са осведомени как се женят, развеждат и пак се събират, как се обличат, събличат, карат се, помиряват се, прахосват милионите си, приумиците си, вкусовете и безвкусиците си богатите, преуспелите и известните на тази земя. През 1989 г., когато се появи „Хелоу!“, англоезичната версия на „Ола“, живеех в Лондон и със собствените си очи видях с каква стремглава бързина въпросната рожба на испанската журналистика превзе родината на Шекспир. Няма да е преувеличено, ако кажа, че „Ола“ и подобните на него са най-чистопробните журналистически творения на цивилизацията на зрелището.

Само че превръщайки информацията в средство за забавление, ние отваряме все по-широко врати към узаконяването на средства, използвани преди единствено от отритнатата от обществото, едва ли не нелегална журналистика – такива средства са скандалът, инсинуацията, клюката, нахлуването в личното пространство, а в по-тежките случаи и очернянето, клеветата и лъжата.

Защото няма по-ефективен начин да забавляваш и развличаш от подхранването на низките страсти на простосмъртните. Връх в това отношение е разголването на личния живот на ближния, особено ако той е известна и ценена публична личност. Под закрилата на правото на свободен достъп до информация, в наши дни журналистиката упражнява този спорт без никакви скрупули. Макар да има закони за такива случаи и понякога – впрочем доста рядко – да се водят дела и съдът да произнася присъди срещу лицата, прекрачили границата, тази практика е станала съвсем обичайна и се разпростира все по-широко. Фактически в наши дни лично пространство не съществува, а ако някой е завоювал място на публичната сцена, то в живота му няма да остане неизследвано, неизложено на показ и недоизцедено докрай нито едно кътче, само и само да се засити неутолимият глад за развлечение и забавление.

 

В есеистичната си книга „Цивилизация на зрелището”(превод Людмила Петракиева), която изд. „Колибри” пуска на 13 май, нобеловият лауреат Марио Варгас Льоса отстоява тезата, че е нелепо естествената човешка склонност към забавления да се третира като върховна ценност. Авторът не вярва, че цивилизацията на зрелището е донесла мир, прояснение и съгласие, които да премахнат или поне намалят световното насилие. Според него в „модерното” общество триумфират лекомислието и пошлостта, защото интелектуалците, които съставляват гръбнака на XX век, днес отсъстват от обществения дебат: „Нямам нищо против спектакъла. Той много ме забавлява, но ако една култура е само развлечение, то в крайна сметка конформизмът доминира. В днешното капиталистическо общество примирението и пасивността на индивида означават разпад на демократичните институции. Това отношение е противоположно на критичното съзнание и творческото участие на личността в социалния и политическия живот.” 
Марио Варгас Льоса
10.05.2013
https://kultura.bg/web/%d1%86%d0%b8%d0%b2%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d1%80%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%89%d0%b5%d1%82%d0%be/

"Как се е стигнало до принизяването и обезличаването на интелектуалеца в наше време? Няма как да не отчетем една от причините – недоверието към няколко поколения интелектуалци, които заради близостта си с нацисткия, съветския и маоисткия тоталитаризъм са мълчали и са си затваряли очите за ужаси като Холокоста, съветския ГУЛАГ и касапниците, устроени от Културната революция в Китай"?!
Глупости пише тоя. Той пише за буржоазното общество на Запад естествено. А кой там се интересува от живота в Нацистка Германия и особено от Съветския съюз и Китайската народна република, освен буржоазната пропаганда, освен буржоазната пропаганда – Никой! Никой друг не се интересува.
Просто на буржоазното общество не му трябват интелектуалци. От края на 60–те години насам някъде.

Също както Любовта, Мъдростта и Истината са по-доброто отношение към Живота, отколкото простащината, наглостта и насилието върху човешката личност!

Вчера в потока ми във фейсбук се появи призив за наказание на служителката, която е поканила посланик Митрофанова в галерията. Не можело посланик на един "агресивен режим" и т.н. да бъде поканен от европейската ни културна институция. Как гледаш на това, защото този призив за мен си е обикновен фашизъм. Политиката и политическите, особено пропартийните пристрастия, какъвто е случая, нямат право да се намесват в изкуството и културата. Иначе пак отиваме в Културната революция, за която всички знаем. Как да се върне това доверие, като интелектуалци като автора на тази статия ни отнасят назад в миналото, когато в настоящето се повтаря в малко по-различен вариант същото. Има и нещо друго: не съм съгласен, че всеки математик, всеки физик, всеки химик, трябва да е "правилно" политически ориентиран. Съвест човек може да има и без да е праволинеен последовател. И да няма дори да бъде такъв.

вземам си бележка да не обиждам хората или да изразявам някакви лични...)
на кое общество му са необходими сериозни интелектуалци?
Точно на никое.
На капиталистическото общество му бе необходим капитал, който бе във феодалите и тук -там в родовите - от определен етнос търговци, които имаха право да упражняват професия - сараф, прекупвач, изполичар, занаятчия - цехов, предимно от хазаро-еврейски тип са тънките "занаяти" - лихварство-банкерство, работа със скъпи метали и камъни скъпоценни Във времето се появява сериозна нужда от майстори на оръжие, производители на барут и т.н., майсторите на метал и метални оръжия, подпират средновековието и то става техническо и революционно, но клиентелата е феодалите, които могат да си позволят суми... Та, никога интелектуалците не са били извън тънката прослойка, вегетираща около тези с парите и борците за повече власт, а и винаги има контра интелектуалци, които също с парите на мечтаещи за повече в сегашната си същност (контра елит) простичко обслужват "завземането на властта". Така е във Франция по време ВФР, така е в Русия по време ВОСР, а после случайни хора идват на власт, случайни от гледна точка на заслугите и поставят нови изисквания за интелектуалците. В Запада от дълги години е нямало разместване на пластовете в обществото и по тази причина интелектуалците са загубили интерес да бъдат други, освен наследствени с пари, дават образование на наследниците си, а те възпроизвеждат старото. Дълбоката причина за промени са мигрантите, но мигрантите са предимно неителектуалци или и да се тяхната култура е чужда на обществото гостоприемник. Важното за всеки е с какво ще изкара парата, а не как ще развие културата и интересите на подопечните ползватели - демек, Западният модел на култура е комерсиален, като тук - чалга и чалгаджии + мъжки и женски курви (проституиращи, попкултурни твари).
Никому не е интересен ГУЛАГ, Китай..., за Германия е друга бира, там един кинжал на хитлерюнген струва 1000 еврака и има около 10 милиона колекционери, а патлакът на Хитлер се продаде за астрономическите 6 000 000 долара или в момента е обявен за толкова, а един оригинален орден "Победа" на Михай за 10 000 000, интерес има, но не е точно такъв, какъвто трябва.

А Испанската гражданска война?
Да не говорим за Английската революция.
СССР е нямал нито един мирен ден. Откритата Гражданска Война, е преминала в други ОСТРИ форми, и международни в т.ч. Не може времето на Сталин да се сравнява със съвременната му Европа.
По думите на Чърчил, Сталин пое изостанала Русия и я остави като втора световна сила с ядрено оръжие. И мижду другото победи Хитлер, който прегази Европа и прати английските войски у дома.

е гаранция да не те разбират. Интелектуалци има, когато имаш човек, който или по произход или по воля и обем на ума е готов да се учи в определена област, която обществото е направила важна. Нашите интелектуалци са един човек, повечето не остават наследници или не правят школа. В условията на нова история - създаване на нация и модерна държава са необходими един тип интелектуалци, някой "притеглени" за ушите, но повечето от типа "революционери" - както се казва с не само с огън и меч, а и с перо, вестник, книжка. При наливането на основите са необходими един тип хора с определен тип мислене, при изградена система в държавата са необходими други хора, когато откриваш училища и университети са необходими трети и т.н., а когато почнеш да правиш съвременни оръжия, съвсем други. Когато поставиш тези неща на поточна линия и всичко се "завърти" - мучовците плащат данъци, властниците ги харчат по собствено виждане, значи от интелектуалци няма нужда, да речем изобретатели, научни работници, откриватели на каквото се сетиш, това се превръща в интелектуалец, а тези изброените от теб се изучават като класици от следващите поколения, ако се прояви някакво разместване в обществото се търси нов интелектуалец, който да опише ситуацията и да стане класик, зависи на кого от моментната "власт" (според типа държава - демокрация, диктатура или нещо от сорта на комунизма), какъв тип хора са нужни, ненужните се отстраняват от процесите, а нужните живеят добре. Създават се съюзи на интелектуалци във всички области от инвалидите до писателите и от архитектите до зем. производители - овчари, зеленчукари и т.н., през тези структури са създава цехов елит, който да е опора на властта, а от там на държавността, да може през тях да се спускат идеите на властника за реализация в училище, в отглеждането на крави, в строенето и санирането на сгради и т.н. По тази причина и културата ти изглежда така в моментите на утвърдена и поне 70-80 годишна държавност. Скоро бях на едно място, където държавата им е на 80 години и там имат такъв проблем - преди 50 години им трябваха специалисти - интелектуалци по определен важен за държавата научен раздел и имаха 100 студенти по темата, а днес, когато пред държавата им има друг тип проблеми - желаещите да учат това са 5-7 души.
На теб като човек ти е необходим Вазов или Ботев, никой не ти пречи да ги почиташ, на сина ти е необходим друг автор, а на внуците ти? Панта рей.