Второ действие

1. Изпит

Полутъмно. Павел се промъква към бюрото на проф. Кръстев. Подава на проф. Кръстев пълна бутилка. Тихо му говори нещо.

 

ПРОФ. КРЪСТЕВ: (кима с глава доволен) Да-а-а… „С умним человеком и поговорить любопытно.“ Отлично, колега!

 

Павел излиза. Става по-светло. Появяват се Лукан, Иван, Магдалена и Павлина. Те, с изключение на Иван, са с огледала в ръце. Лукан сяда срещу проф. Кръстев, Павлина сяда срещу проф. Ангелов. Лукан и Павлина държат огледалата пред главите си. Преподавателите се гледат в огледалата на студентите, кимат доволно и от време на време казват: „Да! Да!“

ВЪЗМОЖНОСТ:

ПРОФ. АНГЕЛОВ: (към Павлина) Може ли все пак да видя лицето ви?

 

Павлина снема огледалото.

 

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Та вие имате красиво лице! Особено красива е формата на устните ви… (Надвесва се над бюрото, загледан в нея и внезапно я целува.)

 

Павлина и Лукан радостно напускат местата си, излизат… Иван сяда срещу проф. Кръстев, Магдалена — срещу проф. Ангелов. Магдалена държи огледалото под главата си. Проф. Ангелов гледа ту огледалото, ту лицето й, усмихва се…

 

Проф. Кръстев гледа навъсено към Иван (който е без огледало), надвесва се над бюрото, държи с ръка очилата пред очите си, вторачен в лицето на Иван. После се обляга назад.

 

ПРОФ. КРЪСТЕВ: (към Иван) Така-а… Вие, колега, явно не сте запознат с някои мои постановки… Ще трябва да се видим още веднъж…

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОТКРОВЕНИЕ:

ИВАН: (скача възмутен) Как тъй… да се видим? Та вие знаете ли, че човек, като ви гледа, може и вярата си в познанието да загуби? Та вие… вие сте… (накланя се застрашително напред и сочи с пръст към проф. Кръстев).

ПРОФ. КРЪСТЕВ: (дърпа се уплашено назад и вдига предпазливо ръце пред лицето си) Стой!… Не се противи… на злото! Чуваш ли? Не се… противи…

 

Иван отпуска ръце.

Иван и Магдалена излизат, преподавателите — също.

ИС остава сам.

Гласове на птички.

2. Вечер. После — нощ.

Постепенно притъмнява. Студентите приготвят масата за пиршество. Сядат.

 

ЛУКАН: Свършиха най-после изпитите…

ПАВЛИНА: Човек може да си отдъхне…

ЛУКАН: Вече спокойно можем да ядем и пием… Наздраве!

 

ПАВЕЛ: А науката?

МАГДАЛЕНА: Животът е нещо повече…

РАЗЛИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ОТНОСНО СЛЕДВАНЕТО:

ЛУКАН: Ние за какво влязохме в този университет? Заради науката ли? Аз казвам — заради живота!

ЛИРИЧЕСКО ОТСТЪПЛЕНИЕ:

Иван става и отива до нарисувания прозорец.

 

ИВАН: (с лице към прозореца) Ето светлините на града! Там, долу, е животът. А ние, на този хълм, дали го виждаме? Ние, които търсим знанието, дали познаваме живота? И доколко той има нужда от нас?… (Връща се и сяда замислен.)

ОТКЛОНЕНИЕ:

ПРОФ. КРЪСТЕВ: … На живота само с очила може да се гледа.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: С лупа да се взираме в живота — за да изследваме градивните му частици!

МАГДАЛЕНА: … Човек трябва да живее, макар и в университет…

ПАВЛИНА: И да вземе диплома за живота. Нали човек все нещо трябва да завърши…

МАГДАЛЕНА: А родителите на един колега му осигурили бъдещо работно място още преди да влезе тук…

ПАВЕЛ: Интересен случай! Твърде любопитно!

ЛУКАН: Освен това университетът е място за срещи…

МАГДАЛЕНА: Да, нали е хубаво да срещнеш добри приятели, да намериш любовта, да създадеш семейство…

ПАВЛИНА: … с интелигентен, образован човек.

ПАВЕЛ: Да пием за интелигентните хора!

ПАВЛИНА: Да пием!

Пият. 

ПАВЛИНА: Ах, представете си, на изпита по чашкология Профангелов искаше да ме целуне.

ЛУКАН: Хубава чаша са устните ти.

ПАВЛИНА: Но какво си въобразява той? Не знае ли, че мога да се оплача?

ЛУКАН: Хайде, хайде, не драматизирай нещата. Ти, вместо да се радваш…

ПАВЕЛ: И на кого ще се оплачеш?

ЛУКАН: „Гарван гарвану око не вади“.

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОПИТНО ДОКАЗВАНЕ:

Проф. Кръстев поглежда към проф. Ангелов, после взема огледалото и се взира в него.

ПРОФ. КРЪСТЕВ: (на себе си) Какъв симпатяга! Как да извадиш очите му, като прилича досущ на тебе?… Пък и невъзможно е с човка да достигна дори едното му око… Най-много да го целунеш (целува огледалото)…

ЛУКАН: … Само Спасителят може да оправи нещата. (Поглежда към ИС.)

ИВАН: Да ни избави от страха, фалша, лъжата…

МАРИЯ: … Мълчание, което крие меча на възмездието!

МАГДАЛЕНА: Святата любов и вяра.

ИВАН: Но не и без нас.

ЛУКАН: (към ИС) Хей, Спасителю, ела при нас на вечеря! Иначе няма да се спасиш…

ПАВЕЛ: Остави го! Не виждаш ли, че са го хванали някакви бесове?

МАРИЯ: Не ни изоставяй, Спасителю!

 

ОТКЛОНЕНИЕ:

Появяват се Майката и Бащата. Майката отива при ИС.

МАЙКАТА: Сине! Какво правиш тук, сине? Кой те е приковал тук, защо не се връщаш при нас? Ох, сълзите си изплаках… Викам си: какво стана с чедото ми, болно ли е легнало, по лоши пътища ли е тръгнало… Жив и здрав ли си, синко? Защо така мълчиш?… Ние сме добре със здравето, само да не беше това. Като те няма, сине — няма за кого сутрин да замеся питки (баща ти, знаеш го, с бира закусва); няма с кого баща ти да иде за дърва, и аз, като затварям вратата — няма да видя до рамото му твоето рамо… Кажи нещо, сине — не мъчи майка си и баща си…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Той няма баща.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Той няма майка.

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Аз съм му баща.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Аз съм му майка.

МАЙКАТА: (закрива с ръце лицето си) Ах, той не е на себе си… Защо си ни изоставил, сине?…

БАЩАТА: (поглежда спокойно към проф. Кръстев) Как? Не съм ли аз бащата? Интересно…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: (презрително) Ха, виж първо себе си, пък после ще решим кое е твое.

БАЩАТА: (пристъпва замислено) Когато обработя дърво — в него виждам себе си. Когато посея зърно — в плода му виждам себе си… Някога и в моя син виждах себе си, но… (спира, обръща се към Майката). Очите ли ме лъжат? Наистина ли това е същият, който зачена от мене?…

МАЙКАТА: Ех, и ти!… От сина си ли ще се отречеш?… Нали и той е такъв мълчаливец като тебе… И не помниш ли как самият ти го благослови?… Тогава той беше малък. Гости някакви имахме… Ти — малко си беше пийнал — сложи ръка на рамото му и гордо заяви: „Само той ще оправи света!“… И ето сега… Празна е нашата къща… Сине, сине!

БАЩАТА: (отива до Майката, поставя ръка на рамото й) Нищо, нищо… Тъй било писано… Хайде да вървим… Сбогом, синко!

МАЙКАТА: (бърше с ръка сълзите си) Със здраве, мило чедо! Ще чакаме да се върнеш…

Майката и Бащата излизат бавно.

РАЗЛИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ОТНОСНО ВЯРАТА:

ПАВЕЛ: … Стига с тези спекулации!… Нищо не можете да промените! Вълкът ще си остане вълк, агнето — агне.

ИВАН: А може пък вълкът да стане агне, а агнето — вълк.

ПАВЕЛ: Какъв смисъл?

ИВАН: В движението е смисълът…

ПАВЕЛ: Религията е донесла толкова заблуди на хората, дори — инквизиции… Векове наред е воювала със сляп фанатизъм и закостенялост срещу прогресивната мисъл…

ЛУКАН: … за да бъде съвсем изобличена като опиум за народите…

 

Проф. Ангелов и проф. Кръстев отиват при ИС. Наблюдават (първият — с лупата, вторият — с очилата) главата, ушите му… Кимат одобрително. Връщат се на бюрата си. Занимават се със своята работа…

 

ПАВЕЛ: … Науката несъмнено не се нуждае от бог. И в нея всичко е строго изчислено и доказано…

ИВАН: Не съвсем. Аз се изкачих до прозореца и я видях гола — беше изкривена и набръчкана, но си приготвяше грижливо тоалета… А ти да не би да си и помирисвал парфюма?

ЛУКАН: Може пък и да е спал с нея…

ПАВЕЛ: Стига глупости! Не ви ли е ясно, че мисълта, науката е това, с което човек превъзмогва животното?

ИВАН: Впрочем… и науката е от бога.

ПАВЕЛ: Науката е против бога.

ИВАН: Защото не познава баща си.

ПАВЕЛ: Няма баща… Ето моят девиз: „Мисля — следователно не вярвам“.

ИВАН: Необходимо е да има и невярващи. Такава е волята на Отца.

ПАВЕЛ: Във вярата няма здрав смисъл. Тя е нещо болно, което трябва да се преодолее…

ЛИРИЧЕСКО ОТСТЪПЛЕНИЕ:

МАРИЯ: (става, движи се бавно) Защо са сърцата ни, защо са душите ни, ако не чувствуваме, ако не вярваме?… Ние сме умни, ние сме образовани, ние сме страшно информирани… Но щастливи ли сме?… Ние спорим задъхано, крещим — да надвикаме другите… Просто няма с кого да послушаш музика мълчаливо…

 

Лирична музика. Мария стои срещу ИС, свела глава… После се връща на мястото си.

 

ЛУКАН: … Аз вярвам в чашата с питието. И не зная защо толкова спорите. Всичко е такова, каквото е.

ИВАН: Да отпием от питието в чашите! Всичко е и такова, каквото не е — кой знае?

ЛУКАН: Затова — да пием. Наздраве!

ДРУГИТЕ: Наздраве!

Отпиват.

ЛУКАН: Има ли още бутилки, ще стигне ли питието?

ИВАН: Ще стигне. Поне до края на живота ни. А и по-нататък…

ЛУКАН: А на мене все ми се струва, че няма да стигне…

ИВАН: … Но няма да ни отмине последната чаша…

МАГДАЛЕНА: … А аз вярвам в любовта.

ПАВЕЛ: В голямата любов?

ЛУКАН: Единствената, вечната?

ПАВЛИНА: Че къде е тая любов?

ИВАН: В царството небесно е любовта — в нас…

МАГДАЛЕНА: Да пием за нас и любовта!

МАРИЯ: Да бъде любов!

 

ВЪЗМОЖНО Е СЛЕДНОТО ВИДЕНИЕ (ЗА РОМАНТИЧНИТЕ ДУШИ):

 

Лирична музика. Появява се Любимата — като видение. С красиво лице, спокойно изражение, устремени очи. Тъжно усмихната. Бавно, смирено пристъпва, приближава се към ИС.

Постепенно притъмнява — само лицето на Любимата свети. Чува се шепот (на различни гласове): „Обичам те!“, „Обичай ме!“, „Обичам те!“, „Обичай ме!“…

Любимата застава пред ИС. Погалва го по косата. Навежда се и го целува. Отдръпва се на крачка. Подава му ръка, но той остава почти неподвижен. Тя прави няколко крачки назад, гледайки го с копнеж. Постепенно отпуска ръката си.

Чува се шепот (на различни гласове): „Любими, защо си ме изоставил?“, „Защо си ме изоставил?“, „Защо си ме изоставил?“…

Любимата бавно се отдалечава — изчезва като видение…

 

ПАВЛИНА: … Просто не вярвам в нищо.

ЛУКАН: И в нищото ли не вярваш?

ИВАН: Значи — нищо? „Кръгла нула“? Светът е нищо, ние сме нищо…

ЛУКАН: Все пак земята се върти около себе си. Има нещо като движение.

ИВАН: И ние се въртим около себе си…

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ДВИЖЕНИЕ:

ПРОФ. АНГЕЛОВ: (към проф. Кръстев) … Май се застояхме много с тия изчисления и анализи. Хайде да се пораздвижим, да направим гимнастика.

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Правилно.

Стават и правят гимнастика — кръгови движения на тялото от кръста нагоре. Завъртат се около себе си — бавно, с движения на ръцете. Сядат на местата се…

ОТКЛОНЕНИЕ:

ИВАН: … А близките до нас — дали те вярват?…

ПАВЛИНА: Кои близки?

ПАВЕЛ: Ние сме си най-близки.

ИВАН: Винаги има близки до нас хора… Ние никога не сме абсолютно сами…

МАГДАЛЕНА: Да, не сте ли изпитвали чувството, че някой ни наблюдава и слуша?

ИВАН: Някой, а може би — някои…

ПАВЕЛ: Кои например?

ИВАН: (посочва към публиката) Ето, там има хора…

ПАВЕЛ: (става, взира се) Къде? Там е тъмно. Сигурно ти се привиждат сенки. Аз не вярвам в сенки.

ЛУКАН: Ще ида да проверя. (Тръгва към публиката.) Хей, близки ли сте, далечни ли сте, хора ли сте, сенки ли сте… Питам ви: вярвате ли в нещо? (Може да запита отделни лица от публиката дали вярват, защо…)

ОТКЛОНЕНИЕ:

ПРОФ. АНГЕЛОВ: (към проф. Кръстев) … Сега пък някои започнаха да стават вярващи…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: (маха с ръка) Вятър…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Мода…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: И това ще отшуми…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: … като исторически изживяно, неперспективно.

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Разумът вече не е дете — да се бои от плашила, от духове…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: … И да се кланя на идоли.

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Бог е мъртъв!

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Ние го убихме — човешкият разум…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: И съмнението… Ако има бог, той не е такъв, какъвто си го представят вярващите — едностранчиво, догматично, антинаучно…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: А ако няма бог, дали всичко е позволено?

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Не, разбира се… Има съвест, има съд… От друга страна, дори да съществува бог, оказва се, че прекалено много неща са позволени — безумни войни, чудовищни убийства, извращения…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Ако погледнем в историята, ще изпаднем в пълен песимизъм… По-добре да гледаме напред. И да следваме призванието си…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Да, много се отклонихме…

ДРУГА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ФИЛОСОФСКО-ПСИХОЛОГИЧЕСКО ОТКЛОНЕНИЕ:

ПАВЕЛ: … Да, бог е нужен на слабите, болните, безволевите, нещастните, презрените…

МАГДАЛЕНА: … които не са малко.

ПАВЕЛ: като известна утеха, компенсация… Бог им служи…

ПАВЛИНА: … И на децата.

МАГДАЛЕНА: Децата — вечната надежда…

ПАВЕЛ: Какво е детето? — Едно безсъзнаващо „То“.

ЛУКАН: Подсъзнателно…

ПАВЕЛ: То, уважаеми дами и господа, е сляпо, диво, неразумно. Затова бог го закриля и обича — защото то отговаря на първобитното състояние на човека, когато дядо Господ се е явявал в детските сънища на човечеството и е утвърждавал властта си… Децата са врагове на разума, на цивилизацията — те рушат постигнатите с толкова усилия ценности, играят си с тях като с играчки, искат да ги счупят, стъпчат, натрошат…

ЛУКАН: Но бог им прощава, защото не знаят какво вършат…

МАГДАЛЕНА: (към Павел) Ти не си ли бил дете?

ПАВЕЛ: Бил съм… Но съм го превъзмогнал.

ЛУКАН: И си станал свръх дете…

ИВАН: И настоящите деца ще преодолеят стадия на детството…

ПАВЕЛ: Но винаги ще съществуват деца — вечните деца…

ИВАН: Така е необходимо.

ПАВЕЛ: Ти откъде знаеш?

ИВАН: Бог знае… И природата…

МАГДАЛЕНА: Ние нали затова се учим — да бъдем учители на децата…

ПАВЕЛ: Аз се уча, за да бъда верен на себе си, на разума и на науката.

ИВАН: Не само неразумното дете — и разумът може да бъде сляп… Затова аз казвам: да служим не на разума, не на науката, а на Духа!…

ПАВЕЛ: На свободния студентски дух?

ПАВЛИНА: Нали щяхте да създавате организация за спасението му?

ПУБЛИЦИСТИЧНО ОТКЛОНЕНИЕ:

ЛУКАН: Обаче срещнахме една непредвидена трудност — липсата на лидер, на Водач… Разчитахме на Спасителя, но той още не се е произнесъл…

МАГДАЛЕНА: … през това Време се създадоха други организации, които заеха от нашата проектопрограма…

ЛУКАН: Дори се навъдиха лидери без организации… Понеже бяха освободени след разпадането на Тоталитарната организация…

ИВАН: Има хора, които са родени да властвуват — властолюбци по природа… Каквито са властвували преди, ще властвуват и сега… Макар и не точно по стария начин… А от нашата идея няма полза — духът не се нуждае от организация…

ЛУКАН: Тогава какво ни остава?

ИВАН: Да търсим, стенейки…

МАГДАЛЕНА: Как така, Иване? Защо предварително да се предаваме?

ЛУКАН: Истинската борба още не е започнала.

ПУБЛИЦИСТИЧНО-ФИЛОСОФСКО ОТСТЪПЛЕНИЕ (опит за анализ и обобщение):

ИВАН: … Защото не вярваме В себе си. И не сме се преборили първо със самите нас… Защо да се предаваме ли? Който познава себе си, може и от себе си да се отрече… Какво искаме ние? Един иска да учи по-добре, друг — да вземе някаква диплома, трети — да живее по-леко и приятно, четвърти — да се ожени, да му се народят деца, пети — не знае какво иска, шести — нищо не иска, съгласен е всичко така да продължава…

МАГДАЛЕНА: Е, нормално е да има многообразие…

ИВАН: Да, но когато в него властвува посредствеността… И когато риба, яйце, картоф и кюфте се пържат едновременно в един тиган… Така че, общо взето, ние заслужаваме съдбата си, и преподавателите си заслужаваме…

ЛУКАН: И те ли ни заслужават?

ИВАН: Ние сме досущ като тях. Да, единственото предимство е, че сме по-млади, по-свежи. Но ще станем като тях. Ние, В зародиш, сме те.

ЛУКАН: Е, недей така… песимистично.

ИВАН: По-добре отрано да се разкаем, отколкото преди смъртта си. Който познава греховете си, може и да се поправи…

МАГДАЛЕНА: Но Времето днес е по-различно. Ние решително скъсваме с отвратителните догми…

ЛУКАН: … и с бродещите призраци.

ИВАН: Но злото остава — няма къде да изчезне…

МАГДАЛЕНА: Но ние в какво сме виновни?

ИВАН: Ние сме като риби в отровена вода. Хвърлят ни стръв и се хващаме за въдицата. Всяка уловена риба е достойна за рибаря си, достойна е да се пържи в тигана му… А която риба остане във водата, може и по-дълго да поживее…

ЛУКАН: Значи — отрова навсякъде и във всичко!

ВЪЗМОЖНОСТИ:

ИВАН: Сигурно съществуват някъде запазени кътчета… ЛУКАН: Нали трябва да остане дядо Ной…

МАГДАЛЕНА: Не може да няма изход, надежда.

ИВАН: (поглежда към ИС) Той е вратата и изхода…

ЛУКАН: Ако проговори.

МАГДАЛЕНА: И ако ни каже новата дума.

ИВАН: Дори да не проговори…

МАГДАЛЕНА: А ние… няма ли да се борим? Само ще чакаме ли?

ИВАН: „Да се бори кой как може с душманите на народа“.

ЛУКАН: Така е. Наздраве!

ДРУГИТЕ: Наздраве!

 

/следва/

Марин Тачков 

https://chitanka.info/text/51901-da-byde/4#textstart

ПП: Такива неща съм мислил и писал като студент в трети и в четвърти курс...

Абсолютна идейна безпътица, което е логично и естествено, когато казваш "не е така", без да знаеш "как трябва да е". И поемаш по чужд път. То се потвърди и от последвалите събития.

Да, прав е Краси!
Когато кажеш, че нещо не е вярно, трябва да посочиш вярното
Не е решение- Не знам как е, но не е така!?
Някак си увисват във въздуха твърдения , че за 35 години България е в по- добри позиция от България преди тях
При положение, че България тогава имаше промишленост и селско стопанство, каквито сега и с лупа да търсиш- няма!

Кой знаеше как "трябва да е"? А и едно е да знаеш, друго е как се прилагат знанията...
Догматичният, тяснопартийният подход не е ключ към тази пиеса, а и към литературата изобщо...
В пиесата има полифонизъм – разноречия, различни идеи, виждания за света, за живота...

Литературата няма за цел да дава готови, абсолютно верни решения. Дори идеологиите и религиите са относителни, неспособни да посочат Абсолютната Истина, валидна за всички хора, народи, общества /защото няма такава Истина освен борбата за Власт/... Идеологиите са временни, вечна е борбата за Власт...

и да си поставим верните въпроси, да преживеем различни гледни точки и ситуации.
Този текст дава добър материал за размисъл и поле за въображението.
Приемам го, като вид изследване на реалностите в науката и живота.
Куриозният начин, по който тече диалогът и мисълта на героите ми е много познат отнякъде. :) Може би защото и аз съм учила малко повечко и съм общувала доста с хора, които се занимават с умствена дейност.

Здравей, Марине!
Прочетох с интерес, дори си позволих да дочета от линка - не се стърпях, извинявай!:)))
Много ме впечатли! Взех да пиша коментар, после видях анотацията на А. Свиленов и се отказах:) Съгласна съм с него - не се ли намери през годините някой, да постави на сцена това драматургическо чудо!

Привидна еклектика от библейска символика, философски постулати и фрапиращи идеологеми; абсурдистки похвати с движение на сенки, образи и звукове; хипостазни конструкции и елиптични обрати на мисълта; един нов спасител Годо, вече намерен, но бездеен и ням; възрасти, слоеве, маси - народ, към който обаче (поздравления!) е запазен респектът...

Нещо от Хавел усетих - не знам защо, но много натрапчиво ми напомни онзи дързък студентски дух точно него. Потърсих един цитат, който някога ми помагаше, стане ли дума за идейни позиции, но с годините бях забравила:
"Десният догматизъм с неговата нетолерантност и догматична вяра в общи поучения ми пречи по същия начин, както и левите предразсъдъци, заблуди и утопии" (В. Хавел).
.... Впрочем може би асоциацията ми не е толкоз фриволна - Вацлав Хавел не беше ли типичен представител на театъра на абсурда в Чехия?

Мисля, че ако някога някой постави тази пиеса на сцена - и през море да е, ще отида да я гледам!:)))
Пожелавам ти го от сърце!

PS: ... И е много съзвучна с предстоящите празнични дни:)

Светли Великденски празници, Марине!
Поздрави!