.
.
.

Социалните или обществените класи ^[ 1 ]  са относително големи групи от хора , различаващи се по мястото си в исторически определена система на обществено производство , по отношението си към средствата за производство , по ролята си в обществената организация на труда и, следователно, по методите за получаване и размера на дела на общественото богатство , който притежават ^[ 2 ] .

Концепцията за „социална класа“ е разработена за първи път от учени в Англия и Франция през XVII-XIX век. Те разглеждат антагонистични социални групи като богати и бедни, капиталисти и работници , собственици и несобственици. Френските историци Ф. Гизо и О. Тиери демонстрират противопоставянето на класовите интереси и неизбежността на техния сблъсък, изразяващ се в класова борба . Английските и френските политически икономисти А. Смит и Д. Рикардо разкриват вътрешната структура на класите.
/.../
 

Започвайки с центуриатската реформа на Сервий Тулий , римските цензори използвали думата classis , за да разделят населението на шест сложни групи данъкоплатци, от асидуи (уседнали, платежоспособни граждани с имущество на стойност над 100 000 аса ) до пролетарии (чиято единствена ценност за държавата е била производството на потомство – бъдещи граждани на Рим).

По-късно, започвайки от 16-ти век, понятието „класа“ продължава да се използва за обозначаване на градация и категоризация. По-специално, терминът „класа“ е използван от Адам Фъргюсън и Джон Милър, за да дефинират социални слоеве, основани на ранг и имущество. В този смисъл (като взаимозаменяем синоним на понятието за социално съсловие ), той се среща във всички европейски езици до началото на 18-ти век, включително класическата политическа икономия и английската социална философия.

Понятието за класа придобива специфичното си значение едва след края на средновековната феодална система и появата на капиталистическото индустриално общество . В политическата икономия Давид Рикардо допринася за въвеждането на отделен научен термин , като започва основния си труд с дефинирането на три основни класи в обществото (земевладелци, капиталисти и работници), които разпределят общественото богатство чрез различни източници на доход (съответно поземлена рента, печалба и работна заплата).

По-късната концепция за социалните класи, която се оформя в марксизма, е повлияна и от възгледите на френските либерално-консервативни историци, които първи идентифицират феномена на класовата борба ( Франсоа Гизо , Франсоа Мине , Огюстен Тиери ), утопичните социалисти ( Анри Сен-Симон , Шарл Фурие ) и немския икономист и философ Лоренц фон Щайн . 
/.../
Според марксизма  робовладелските , феодалните и капиталистическите общества са разделени на няколко класи, включително две антагонистични класи ( експлоататори и експлоатирани): първо, има робовладелци и роби ; след това феодали и крепостни ; и накрая, в съвременното общество, има буржоазия и пролетариат . Третата класа обикновено са занаятчии , дребни търговци и селяни - т.е. тези, които притежават собствени средства за производство, работят изключително за себе си, но не използват никаква друга работна сила освен своята собствена.
/.../
 Версията за социална стратификация, приета в САЩ (модификация на модела на Денис Гилбърт, която включва следните класи: капиталистически, горна средна, средна, работещи, работещи бедни и подкласа):

• най-висшата класа : ръководител на национална корпорация, съсобственик на голяма фирма, най-високото военно звание, федерален съдия , голям архитект , известен лекар , архиепископ ;
• висша класа : управител на средно голяма компания, лекар с частна практика, адвокат , университетски професор ;
• горна средна класа : професор в колеж , мениджър на средно ниво, учител в гимназия ;
• Висша средна класа : банков служител, зъболекар , учител в начално училище, ръководител на смяна във фирма, служител в застрахователна компания, управител на супермаркет, квалифициран дърводелец ;
• долна средна класа : автомеханик , фризьор , барман , квалифициран работник, хотелски служител, пощенски служител, полицай , шофьор на камион ;
• долна средна класа : полуквалифициран работник, таксиметров шофьор ;
• по-нисша класа : мияч на чинии, домашен слуга , градинар, портиер, чистач , боклукчия, безработен, напълно зависим от държавни програми за социално подпомагане.

Наскоро учените идентифицираха нови класи, например класата на когнитариата ^[ 11 ] и прекариата .

Според национално проучване, поръчано от Би Би Си през 2012 г. , британското общество е разделено на седем основни класи: елит, стабилна средна класа, технологична средна класа, заможни работещи, традиционна работническа класа, работници в сферата на услугите и прекариат , известен още като несигурен пролетариат  - най-бедната и най-уязвима класа от всички, с най-ниски резултати по социален и културен капитал. Изследователите изчисляват, че той съставлява приблизително 15% от населението на Обединеното кралство ^[ 12 ] .
/.../
Източник: Уики на руски

ПП: Налице са различни възгледи за класите. Марксистките схващания са остарели...

"Марксистките схващания са остарели" – Надай се куре, на пиени жени. Опитай се да анализираш еклектичното "проучване, поръчано от Би Би Си" и тогава пак пиши. Класите се различават една от друга по мястото и отношението им към средствата за производство : основно положение. Прочети определението на Ленин за класа и го опровергай, иначе висиш във въздуха като прани гащи. Маркс и Енгелсе не са дали формулировка що е класа. Самият Маркс признава : «Що се отнася до мен, не си приписвам заслуги за откриването на съществуването на класите в съвременното общество, нито за откриването на тяхната борба помежду им. Буржоазните историци много преди мен бяха изложили историческото развитие на тази класова борба, а буржоазните икономисти – икономическата анатомия на класите. Това което направих ново, беше да докажа следното :».

Новите теории, засега са оказали прекалено малко влияние и засега засягат сравнително малко хора. Нямат никакъв смисъл примерно в една Индия, където класите отговарят на далеч по-ранни стереотипи, а тук имаме 2 млрд. човека. Нямат нищо общо с Китай, където си има повече милиардери отколкото и на Запад, но като цяло обществото е еднокласово и иде реч за китайската работническа класа - тук също имаме 2 млрд. човека. В държави като България, където се пръкват термини като "работещи бедни" и е немислимо да се говори за средна класа, формулираните в Англия не означават нищо. Все още масово приложими термини за класа, като утвърдените чрез Марксизма - няма. Няма и да има скоро.

Многообразието е характерно за всички общества.
То присъства дори в рамките на една класа. Вътрешнокласовите противоречия и борби са не по-малко важни от междукласовите. Това важи и за вътрешнопартийните противоречия и борби за власт – може да ги открием даже при болшевиките, сталинистите, комунистите, въпреки стремежите им към монолитност, еднородност...
Многообразието е природен и общочовешки закон. Няма двама души в света, които да са напълно еднакви физически и психически. На Земята живеят милиарди различни хора, същества...
Многообразие има в доста науки – математика, физика, химия, история, философия, биология, медицина...
В сферата на една наука, например философията, съществува многообразие от възгледи. Маркс е един, но марксистите са много и различни, разномислещи...
Многообразието е универсален, вселенски закон...
Марин Тачков

Класите се променят с течение на историческото време. Науките се развиват, понятията се менят... Нима отричаш развитието и промените?... Днешните капиталисти и работници не са като онези преди 50-100-150 г.

Опит за универсална класификация на класите:
1. Висша /най-богата, с най-голяма власт/.
2. Богата класа /с по-малко власт/.
3. Средна класа...
4. Бедна класа...
5. Най-бедна класа...

Средната класа се губи на много места. Така е и в България - такава няма. Няма и да има, защото освен средства и оръдия на властта, класата е и мироглед, култура, която се формира с поколения. При формиращият се корпоративен социализъм - строй, който ще е може би най-човеконенавистния, ще има само една висша класа и милиарди хора ще бъдат като животни във ферма. Стигне ли се до ББД-то (по цял свят), а това се очертава да се случи до поколение. Стигне ли се до пълно дигитализиране на парите, а това ще е още по-скоро, няма да притежаваш нищо, а ще живееш с това, което ти разрешат. Този "соц." няма нищо общо с Марксиския (макар, че се твърди обратното от "красивите и интелигентните", които в момента го налагат), корпоративния социализъм е по-скоро феодализъм, но отново опира във формулата експлотатори и експлотирани.

Моят опит за класификация на класите се отнася за по-голямата част от историята на повечето държави и народи...
Защо да няма в България средна класа? Има – да речем 10-20% от населението: компютърни специалисти, търговци, фермери, лекари, строители и др.
Тук не бива да намесваме духовната култура, защото хора с висока, добра, средна, слаба култура може да има /и има/ във всички класи...
Културата не се формира с много поколения. Бащата и майката може да са прости, малокултурни, а детето им да е с богата култура и т.н.

Класиците на марксизма К. Маркс и Ф. Енгелс определят класите според влиянието им върху разпределението на принадената стойност.[2] Според този анализ в капиталистическото общество съществуват буржоазия и работническата класа на икономическа (производствено-финансова) основа в зависимост от притежаването на средствата за производство.

В противовес на марксисткото разбиране за класата, Макс Вебер разглежда класовата принадлежност като резултат от собствените качества и образованието на личността. При своята критика на класовото деление, той защитава тезата на „равните възможности“ пред личностите в условията на конкурентна, капиталистическа среда.[3][4]

Някои приемат, че в т.нар. постиндустриални, постколониални и посттоталитарни общества от края на 20 век и началото на 21 век се формират нови класи със специфична природа и социална динамика – средна класа, нова работническа класа, бизнескласа и други.