.
.
.

Лисица и грозде

Една изгладняла лисица, като съгледала на една лозница да висят гроздове, поискала да ги достигне, но не успяла. Отивайки си, тя си казала:

— Зелени са.

Така и някои хора, като не могат да уредят работите си поради некадърност, оправдават се с обстоятелствата.

Езоп

Езоп (на гръцки: Αισωπος, Aisopos) е легендарен тракийски баснописец (съставител или разказвач на басни), предполагаемо живял в периода около 620–560 г. пр.н.е.

Легенди за Езоп

За Езоп се твърди, че първоначално е бил роб, но по-късно е освободен. Като място на неговото робуване е известен остров Самос. Самият Езоп по произход, според античните източници е тракиец. У редица ранни гръцки автори, вкл. Аристотел, се посочва, че Езоп е роден около 620 г. пр.н.е., а като негово родно място - черноморското селище, известно като град Месемврия (дн. Несебър), в Тракия. Според визанитийската енциклопедия "Суидас"/"Суда" освен жителите на това място, също и тези на още няколко претендират, че в тяхното е роден Езоп.

Лисицата и гроздето

Живяла някога в гъстата гора една лукава лисица. Всеки ден тя отскачала до селото да си открадне по нещо за ядене.

Веднъж се отбила в една празна къщурка и се промъкнала в курника. Че като се развилняла! Погълнала няколко тлъсти кокошки и се нахранила до насита!

— Ама че глупави хора! Как може да оставят без надзор такива вкусни кокошчици? — зачудила се лисицата.

После се облизала доволно и избягала обратно в гората.

Минало време. Лисицата пак огладняла и поела към селото.

Отишла право в онази къщурка и без да му мисли, се шмугнала в курника.

Че като закудкудякали ония ми ти кокошки! Разбягали се на всички страни и вдигнали врява до небесата!

— Ах, ти, проклетнице! — викнал стопанинът. — Ти ли ми крадеш кокошките?

И дотичал с една дебела сопа.

Уплашила се лисицата, прескочила оградата и хукнала да бяга.

А след нея се втурнало кучето и я гонило, гонило — чак до гората!

Едва отървала кожата!

Когато най-сетне се избавила от свирепото куче, лисицата спряла на една полянка, отдъхнала си и рекла:

— Ама че лош късмет! Такива вкусни кокошчици имаше там, а не можах да си хапна!

Тогава забелязала над главата си една китна лоза, натежала от грозде.

Че като й се прияло на горката лисица — чак лигите й потекли!

Подскочила тя веднъж, подскочила втори път — но гроздето било твърде високо. Колкото и да се опитвала, все не можела да го достигне.

— Га! Га! — присмял й се гарванът, който бил кацнал наблизо.

Като го чула, лисицата гордо вирнала нос и рекла:

— Ама че е кисело това грозде! Още не става за ядене. Ще се върна, когато узрее.

После врътнала опашка и изтичала гладна в гората.

Лафонтен /1621-1695 г./

Своето истинско призвание Лафонтен намира като баснописец. През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите „Приказки“. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, а заети от други автори. Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата съвременност. Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност. Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за хората – за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. Този похват е типичен за жанра, призван да стигне до поука за нравственост и съответно да води до усъвършенстване човешкия характер - да осветлява пороците и да ги превръща в добродетели. Чрез басните той разкрива порочните нрави на своята съвременност: лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, страхливостта, гордостта. По тази причина духовенството забранява приказките на Лафонтен да се публикуват във Франция, но за сметка на това те са отпечатани в Холандия. 
Източници: "Читанка" и Уики

Накрая Евроколхозът ще каже, че гроздето е кисело (тоест че Русия не може да представлява заплаха за Запада), и ще се откаже да воюва с Руската федзерация.

Има една много хубава драматургична импровизация на Гилерме Фигейреду, но я няма в "Читанка" и не ти препоръчвам да "вярваш" описанието на съдържанието й направено от ИИ. Най-добре да си я намериш, има я в "Книжен пазар". В тази пиеса "лисицата" е самият Езоп. Гроздето нависоко е свободата. Всеки си има физическите ограничения и не може да се "нахрани" с успеха без да е подготвен за него. В случая - свободата. Някой ден лично ще напиша адаптацията и ще гледам да я кача на сцена, но също като лисицата гледам горе гроздето и си казвам, че е "кисело", защото имам време да опитам вкуса му, а иначе трябва да съжалявам, което ще ми изяде времето, което имам. Бразилският автор на пиесата е разгледал "езоповата" лисица като най-мъдрото животно. Да ти кажа: формирала ми е онези 35 години, в които съм живял след като я прочетох. Наистина е мъдра.

Интересна интерпретация... Свободата е относителна и трудно постижима...