.
За автора

Марк Аврелий Антонин (121–180 г.) е римски император (161–180 г.). Произхожда от знатния род на Аниите, чието потекло е от тогавашна Испания. Роден и отгледан в Рим в двора на император Адриан. Осиновен от наследника на Адриан Антонин Пий. Получава разностранно образование. Негови учители са известни оратори като Фронтон, знаменити на онова време философи и юристи. Философията е негова страст от млади години. Целият му живот бива осмислен от учението на стоицизма. От Марк Аврелий до нас са достигнали част от реч и писма на латински и старогръцки език, както и малката книжка „Към себе си“, написана на старогръцки, нещо като философски дневник, диктуван във вечерите за отмора по време на почти непрекъснатите военни кампании за отбраняване на северните граници на римската империя. Еклектическият стоицизъм, изповядван от императора, пронизва от начало до край неговите разсъждения. Марк Аврелий цитира в записките си много писатели и философи, но най-дълбока е почитта му към стоическия философ Епиктет, чиито „Беседи“ са и непосредственият образец на „Към себе си“.

/.../

Първа книга

1. От дядо си Вер – добротата и уравновесеността.

2. От спомена за доброто име на моя родител — скромността и поведението на мъж.

3. От майка си – благочестието, щедростта и въздържанието — не само от злосторно действие, но и от достигане до такава мисъл; още простотата във всекидневието...

4. От прадядо си – да не посещавам обществените училища, а да се уча от добри учители у дома и да знам, че за такова нещо човек трябва да харчи с широка ръка.

5. От моя възпитател — да не бъда нито от зелените, нито от сините, нито за късите, нито за дългите щитове[1], също издръжливостта на трудности и да се нуждая от малко. Сам да си върша работата, да не се занимавам с много неща наведнъж и да не допускам до себе си клевети.

6. От Диогнет – да не ме занимават суетни неща, да се отнасям с недоверие към това, което разправят разни чудотворци и магьосници в своите заклинания, отпъждания на духове и други подобни действия. Да не отглеждам пъдпъдъци и да не се отдавам на подобни страсти. Да понасям да ми се говори открито. Да ми стане близка философията, както и това да чуя най-напред Бакхий, след това Тандасид и Марциан. Да пиша диалози още от момче. Да обикна покрития само с кожа нар и всичко друго от този род, присъщо за елинския начин на живот.

7. От Рустик – убеждението, че характерът ми се нуждае от оправяне и постоянни грижи. Да не влизам в софистически спорове и да не пиша на отвлечени теми, нито да произнасям подбудителни слова и да се стремя да изумя хората, представяйки се за човек, който се занимава с много работи или върши благодеяния.
/.../
8. От Аполоний да бъда независим и без колебание устойчив. И дори за най-кратко време да не отвръщам поглед от разума.
/.../
14. От брат си Север – обичта към семейството, истината и справедливостта.
/.../
16. От баща си – кротостта и да държа без всякакво колебание на това, което съм решил след дълго премисляне. Да не гъделичкат тщеславието ми така наречените почести. Също трудолюбието и постоянството.
/.../

Втора книга

1. Щом отворя очи, да си кажа: „Ще срещна любопитни, неблагодарни, надменни, коварни, завистливи хора, ще срещна егоисти. Станали са такива, защото не знаят какво е добро и какво — зло“. А аз понеже съм съзрял, че природата на доброто е красивото, а на злото — грозното и че дори природата на този, който греши, ми е сродна, не със същата кръв и семе, а защото е причастна към ума и има в себе си божествен дял, знам, че никой от тези хора не може да ми навреди и никой с нищо грозно не ще ме засегне. Нито мога да се разгневя на своя сроден, нито да го намразя. Родили сме се за съдружие като краката и ръцете, като клепките и зъбите на горната и долната челюст. Да си противодействуваме е противно на природата. А да се възмущаваме и отвръщаме от някого е един вид противодействие.

2. Това, което съм, е плът, дихание и ръководно начало. Остави книгите. Не се разсейвай повече. Не е позволено. Но презри плътта като човек, който вече умира. Тя е мръсна кръв, кости, крехка тъкан от сплитащи се сухожилия, вени и артерии. Забележи и диханието какво представлява — вятър, винаги нещо различно, постоянно бълвано и наново поглъщано. Ръководното начало е третата ти съставка. На следното обърни внимание. Възрастен си. Не го оставяй повече да робува и да бъде разигравано като марионетка от егоистичните ти пориви. И не допускай да негодува срещу предопределеното и настоящето или да гледа с недоверие към бъдещето.
/.../

9. Нужно е да си припомняш постоянно каква е природата на Вселената и каква е твоята и как се отнася тя към първата и каква част от какво цяло е, както и това, че никой не ти пречи винаги да действуваш и да говориш в съответствие с природата, от която си част.

10. В своето сравнение на грешките, доколкото е обичайно да се прави подобно сравнение, Теофраст съвсем по философски твърди, че грешките на страстта са по-тежки от тези на гнева. Защото очевидно разгневеният се отвръща от разума поради някаква мъка и скрито стягане на сърцето. Докато оня, който греши поради страст победен от удоволствие, по някакъв начин се оказва по-разпуснат и по-женствен в грешенето.
/.../
14. Дори три хиляди години да живееш и десет хиляди по толкова, все пак не забравяй, че всеки губи само живота, който живее, и живее само живота, който губи. До едно и също се свеждат най-дългото и най-краткото. Настоящето за всички е еднакво и губеното е еднакво и това, което оставяме, изглежда толкова незначително. Защото човек не губи нито миналото, нито бъдещето. Как може да му се отнеме това, което няма. Та тези две положения трябва да са постоянно в мисълта ти — първо, че от вечни времена всичко пази непроменен вида си и се върти в кръг и че няма значение дали ще го гледам все същото сто години, двеста години или безкрайно време; второ, че и дълголетникът, и този, който умира съвсем млад, губят едно и също. Човек може да бъде лишен само от настоящето, понеже само него притежава. Никой не губи това, което няма.
/.../
17. Времето на човешкия живот е миг, същността нещо изтичащо. Възприятията замъглени, връзката на тялото като цялост лесно разрушима, душата блуждаеща, съдбата непредвидима, пребъдването на името спорно. Накратко казано, всичко свързано с тялото е река, а всичко, принадлежащо на душата, сън и дим, животът е война и пребиваване на чужденец, бъдната слава — забрава. Какво може да ни напъти тогава? Само едно — философията. Тя е в това да пазим вътрешния си бог неопетнен и безметежен, надмогнал удоволствието и мъката, да не допускаме да върши нещо напосоки, лъжливо и лицемерно и да изпитва нужда някой да прави или да не прави нещо. Освен това да приема случващото се и отреденото нему като идващо някъде оттам, откъдето е дошъл сам той. И във всички случаи да очаква смъртта със спокойната мисъл, че тя не е друго, а разпадане на елементите, които влизат в състава на всяко живо същество. Ако не се случва нищо страшно на самите елементи при непрекъсната промяна на всеки в друг, защо да се опасява човек от промяната и разпадането на всичко? Става съобразно природата. 

Марк Аврелий – "Към себе си"
Превод: Богдан Богданов

ПП: Във всеки философ и във всяка философия може да видим нещо ценно, да забележим нещо вярно и нещо невярно...
М. Тачков
 

 

 

Трета книга
1. Не само за това трябва да държиш сметка, че с всеки изминал ден животът ти се съкращава и остава все по-малка част от него. Но и друго е нужно да имаш предвид — че ако човек живее дълго, не е ясно дали в този случай ще разполага с достатъчно ум, способен да разбере нещата и да постигне знанието, отнасящо се до опита в божественото и човешкото. Ако изпадне в старческа глупост, дишането, храненето, представката способност, импулсите и всичко друго от този род ще продължи. Но ще угасне преди смъртта му възможността да разполага със себе си, да осъзнава точно колко са неговите задължения, да анализира явленията, да забележи дали вече не е време да напусне света и много други подобни неща, за които е нужен добре упражнен разсъдък. Та трябва да се бърза не само защото с всеки изминал ден смъртта наближава, но и защото способността да се схващат нещата и да се вниква в тях ни напуска предварително.

4. Недей да хабиш останалата част от живота си да се занимаваш наум с другите хора, когато това не води до нещо общополезно. Защото се лишаваш от друго дело, като заемаш ума си с мисли какво върши еди-кой си и защо го върши, какво говори, какво има предвид и какво крои, подобно занимание те обърква и отклонява от собственото ти ръководно начало. Нужно е да се справиш и със случайното и безцелното в реда на това, което ти минава наум, но най-вече с дребнавото любопитство и злобата. Трябва да привикнеш в главата ти да има само такива неща, за които, ако някой те попита неочаквано: „Какво мислиш в момента?“, да можеш незабавно да отговориш откровено: „Това и това“, щото начаса да стане ясно, че всичко, което е в ума ти, е скромно и добронамерено, подобаващо за общностно същество, отнасящо се с безразличие към свързаното с удоволствие и изобщо към мечтите, породени от насладата, към проявите на честолюбие, завист и подозрение или на нещо друго, чието назоваване би те накарало да се изчервиш.

нарекли са се Жив Човек :):):):):).
Поразгледай я, чудеса да видиш :).
Всичките римски философи два цента не чинят пред нея :).

винаги се съмнявам в теорията за еволюцията.

11. Към казаните наставления нека да се добави още едно — винаги да определям и очертавам онова, чиято представа попада в мисълта ми, така че да го видя в голия му вид като цяло, каквото е всъщност, но и разчленено, и да назова в себе си неговото собствено име, както и имената на елементите, от които е било съставено и на които ще се разпадне. Нищо не е така способно да породи у нас душевно благородство, както методичното устремено към истината подлагане на проверка на всичко, което ни се изпречва в живота, както и това винаги да го разглеждаме така, че да преценяваме каква е неговата пригодност за един такъв свят, каква е стойността му спрямо цялото и каква спрямо човека, гражданин на най-високостоящия град, на който останалите градове са като къщи. Какво представлява, от какви елементи е съставено и колко време е редно да съществува пораждащото в момента представа у мен, и за коя добродетел бих имал полза от него — за кротостта, мъжеството, доверието, простотата, това да ми стига моето и т. н.

Някакъв си Огнян бил отвлечен и т.н.

Еволюция има, но това не значи, че човекът и човечеството "вървят" постоянно "нагоре", че стават все по-добри, по-разумни...

Търсят усамотение — на село, на брега на морето, в планината. Ти също имаше навика да се отдаваш на подобни желания. С една дума, това е крайно наивно, след като в който час пожелаеш, можеш да се оттеглиш в себе си. Никъде другаде човек не се уединява по-спокойно и безгрижно тъй, както в своята душа, особено притежаващият вътре в себе си ония блага, в които, като се взре, постига пълна лекота и удобство. А какво друго са те, ако не добър ред. Затова непрестанно се отдавай на това уединение и се обновявай.
Марк Аврелий

Едновремешните обичайни думи сега стоят в речника. По същия начин и имената на преизвестните някога люде са станали като остарели думи: Камил, Цезон, Волез, Леонат, малко след тях Сципион и Катон, после Август, Адриан и Антонин. Всичко изчезва и бързо се превръща в легенда, бързо го засипва пълна забрава. А твърдя това за людете, които са блестели в слава. Защото другите стават „неизвестни, незнайни“ ведно с последния си дъх. Какво означава изобщо да си спомнят вечно за тебе? Нещо изцяло празно. А за какво си струва да положиш усилия? Единствено за това — мислите ти да са изпълнени с правда, делата ти да бъдат съобразени с човешката общност, да няма измама в словото ти и да си настроен тъй, че да приемаш всичко, което ти се случва, като необходимо и известно, изтичащо от един и същ извор и начало.
Марк Аврелий

Наблюдавай непрекъснато как всичко преминава през промяна и привикни с мисълта, че всеобщата природа на нищо не държи толкова, колкото на това да подлага на промяна съществуващото и да прави от него ново подобно. Защото всичко съществуващо е по някакъв начин семе за онова, което ще възникне от него. Ти си представяй само семената, хвърляни в земята или в майчиното лоно. Това е съвсем просто.
Марк Аврелий

• Мързелът е първото необходимо условие един човек да бъде философ;
• Резоньор е = на дървен философ.

Съставен съм от материално начало и оформяща причина. Нито едното, нито другото ще погине в нищото, както нито едното, нито другото не е възникнало от нищо. Следователно в хода на промяната всяка моя частица ще премине в частица на вселената и на свой ред ще се промени в друга частица на вселената и така до безкрай. В хода на подобна промяна съм възникнал и аз, и моите родители и така назад до друга безкрайност. Нищо не пречи да го твърдим, независимо че вселената се гради от крайни периоди.

Разумът и логиката са способности, достатъчни за себе си и за дейностите, зависещи от тях. Те се задвижват от свое особено начало и поемат право към поставената цел, поради което подобни, съобразени с разума и логиката постъпки се наричат прави и правилни, тъй като означават правия и правилен път.
Марк Аврелий

Това са негови записки по време на СВО, която лично той е ръководел... Виж, за Маркс и Енгелс може да кажем, че са били мързеливи...
Ето какво пише ИИ за твоята мисъл:
Тази мисъл, често приписвана в българското интернет пространство на Красимир Говедаров, загатва, че философското мислене изисква свободно време, съзерцание и откъсване от ежедневната физическа работа. „Мързелът“ тук не е просто безделие, а състояние, позволяващо ума да се насочи към дълбоки размисли, далеч от спешните задачи.
Философски контекст: Философията изисква време за мислене, което се осигурява, когато човек не е ангажиран с изтощителен труд, позволявайки съзерцание (подобно на идеите на Аристотел за свободното време като основа на познанието).
Продуктивен мързел: Съвременни интерпретации, подобно на цитата от Уикипедия, разглеждат мързела като естествен механизъм, който подтиква към търсене на по-лесни (иновативни) начини за извършване на дейности, често водещи до прогрес.
Интелектуална дейност: За разлика от физическия труд, философстването е умствена дейност, която често се нуждае от паузи, тишина и освобождаване от напрежението, за да се роди истинско познание.
В този смисъл, „мързелът“ е преосмислен като необходимо време за интелектуална активност.

«Философите само по различии начини са обяснявали света, но задачата се състои в това, той да бъде изменен».

Азия, Европа са ъгълчета на Вселената, цялото световно море — капка във Вселената, Атон — бучица пръст във Вселената, цялото настояще време — миг от вечността. Всичко е дребно, лесно променимо, готово да изчезне.

Често си мисли за зависимостта и взаимната връзка на всичко във Вселената!

Марк Аврелий

ПП: Разбира се, има и доста негови мисли, с които не съм съгласен... Мисля, че Марк Аврелий е повлиял на Монтен, на Паскал...

Който греши, спрямо себе си греши. Който постъпва несправедливо, спрямо себе си постъпва несправедливо и на себе си върши зло.

Често пъти постъпва несправедливо не само който върши нещо, но и който не върши нищо.
Марк Аврелий

Всичко е подложено на промяна. И сам ти непрекъснато се изменяш и в някакво отношение погиваш, както и цялата вселена.

/.../

Прекъсването на деятелността, на влечението, на образуването на мнения е спиране и един вид смърт, но не и зло. Премини сега към възрастите, към детството, юношеството, младостта и старостта. Промяната и на всяка от тях е смърт. Да не би да е нещо страшно? Премини сега към твоя живот при дядо ти, после при майка ти, после при баща ти. Издири и ред други прекъсвания, промени и погивания и се запитай: „Да не би да са нещо страшно?“ От това следва, че не е нещо страшно и промяната, прекъсването и спирането на целия ти живот.
/.../
Стреми се към твоето ръководно начало, към всеобщото, както и към това на всеки човек. Стреми се към твоето, за да се изпълни умът ти със справедливост. Към всеобщото, за да не забравяш от какво си част. Към това на този човек, за да установиш дали тъне в незнание, или разполага със знание и ведно с това да съобразиш, че ти е сроден.

Както самият ти си част от цялото на общественото устройство, така и всяко твое действие е част от цялото на обществения живот.
Марк Аврелий

Всеобщата причина е порой, тя влече всичко. Колко нищожни са тези погълнати от обществени дела човечета, които си мислят, че постъпват философски. Сополанковци! Човече, какво искаш? Прави каквото изисква сега природата ти! Заеми се, ако ти е дадено, и не се оглеждай дали някой ще разбере! Не се надявай да осъществиш Платоновата държава. Нека ти е достатъчен и най-незначителният напредък и мисли, че и този резултат не е нещо малко. Кой може да промени някой от основните възгледи? А без промяна на възгледите какво друго има освен вопли на оплакващи своето робство и преструване на привидно подчиняващи се?
/.../
Просто и скромно е делото на философията. Недей ме подтиква към тържествена надутост!

Гледай отвисоко: безброй стада, безброй празници, всякакви кораби по бурното и спокойно море, разнообразие от същества, които се раждат, съжителствуват и умират. Представи си живота, живян преди време: от други, и този, който ще бъде живян след тебе, а и оня, който се живее в момента във варварските племена. И колко много хора не са чували дори името ти, колко ще го забравят веднага и колко похвалили те навярно след малко ще те укорят. Нито споменът има стойност, нито славата, нито каквото и да е друго.
Марк Аврелий

Всичко, което ти се случва, е предварително подготвено от вечността. Оплетените една в друга причини са вплели от незапомнено време основата на твоята личност и това събитие.
Марк Аврелий

Постоянно мисли, че всички неща и по-рано са били такива, каквито са сега. Мисли, че и в бъдеще ще са такива. Нека да бъдат пред погледа ти цели трагедии и постановки с подобен характер, които познаваш от собствения си опит или по свидетелства от миналото — примерно целият двор на Адриан, целият двор на Антонин, на Филип и Александър, на Крез. Всички те са подобни, само че изпълнени от други актьори.
Марк Аврелий

Сократ е казал: „Какво желаете — души на разумни същества или на лишени от разум? — На разумни. — На какви разумни? Със здрав или с негоден разум? — Със здрав. — Защо тогава не го търсите? — Защото го имаме. — Тогава за какво се карате и спорите?“