.
.
.

Хезиод (на гръцки: Ησίοδος) е древногръцки поет, за когото се смята, че е живял около 700 г. пр.н.е. Смята се, че е роден и отрасъл в Беотия като син на дребен селянин, който се преселил тук от Мала Азия. След 5 век пр.н.е. литературоведите спорят кой е живял по-рано – Омир или Хезиод. Днес повечето учени са на мнение, че Омир е живял преди Хезиод. Автор е на Теогония, Каталог на жените, Дела и дни и др. Поемите на Хезиод имат по-приложен характер. В тях по-често се изрежда, обяснява, поучава, отколкото поетът да се стреми към тържествен патос. Освен това той насочва вниманието си към човешкия свят. Хезиод е първият поет, който пренебрегва епическата традиция, и то не само по отношение на формата, но и по отношение на нейното съдържание.

В „Теогония“ той представя историята като преодоляване на хаоса и неподвижността. Отначало е Хаосът, след него – Гея (Земята) и Тартар (дълбоките земни недра), а след това и Ерос, като олицетворение на любовта, който поражда Нюкта или Нюкс (Нощта) и Ереб (Мрака). Нюкта и Ереб раждат Ефира и Хемера (Деня). Както тук, така и в „Дела и дни“, той поставя проблеми и развива идеи, в които трасира нови насоки в развитието на историческата мисъл от античността до днес. В неговите творби за първи път в антична Гърция се намират систематизирани и свързани в сравнително цялостен светоглед идеята за характера и развитието на човешкото общество.

/.../

Стига да искаш, то аз ще ти кажа и друга легенда

вещо и хубаво — ти пък във свойто сърце обмисли я: —

как боговете и хората имат един и същ корен.

Златния век най-напред сътвориха за смъртните хора

вечно безсмъртните, дето в Олимп обитават дворците.

Стана това, на небето когато царуваше Кронос:

хора с безгрижни сърца си живееха както безсмъртни,

нито познаваха труд и нещастие, ни ги грозеше

жалката старост, а все неизменни в краката, в ръцете

черпеха в пира наслада, от всички злини надалече.

Беше смъртта им подобна на дрямка; и имаха още

всички отлични неща: хлебородната нива самичка

даваше плод изобилен и щедър; по собствена воля

мирно труда си разделяха те с добрини многобройни;

имаха много стада, на безсмъртните бяха любимци.

След като туй поколение в себе си скри го земята —

то се превърна по воля на Зевс в благи духове земни[10],

стражи на смъртните хора, всесилни защитници в злото.

Именно те са на стража в съда и в делата престъпни,

вред по земята се скитат, във гъста мъгла обкръжени;

те притежават и царското право да дават богатство.

Втория век след това сътвориха далеч по-негоден,

сребърен, тези, които в Олимп обитават дворците:

той ни по външност на златния, нито по дух бе подобен.

Сто лета беше детето край своята майка грижлива

гледано — вечно във къщи, безсилно и глупаво още.

Но възмъжали веднъж и достигнали зрялата възраст,

кратко живееха те, при това поради безразсъдство —

в болки, защото не знаеха как помежду си да сдържат

свойта престъпна надменност и ни боговете блажени

тачеха, нито принасяха жертви на свети олтари

в своите жилища, както е редно за хора смирени.

Зевс разгневен ги погуби тогава, че с дар не почитат

те боговете блажени, които Олимп обитават.

Щом и това поколение в себе си скри го земята —

смъртните хора пък тях ги наричат блажени подземни

духове — по-маловажни, но все пак съпътства ги почит, —

третия век пък Кронидът направи за смъртните хора

бронзов, напълно различен от предния сребърен; той бе

твърд като ясен[11] — ужасен и мощен; и само неправди,

още делата плачевни на Арес влечаха човека;

хляб не ядяха, но бяха с жестоки сърца от стомана,

страшни — невиждана сила, ръце невъздържани, яки

бяха израсли от техните плещи над крепкото тяло.

Бронзови бяха доспехите, бронзови къщите също,

с бронз обработваха всичко, а нямаше черно желязо.

Тези хора самички от свойта десница умряха,

в своя чертог плесенясал прие ги студеният Хадес.

Те са без име: макар страховити да бяха, ги грабна

черната смърт и от яркия слънчев светлик се лишиха.

Щом и това поколение в себе си скри го земята,

още и друго, четвърто, на земната твърд многохранна

Зевс Кронидът създаде — по-силно и по-справедливо:

век на герои[12], които полубогове се наричат —

туй поколение бе преди нас на земята безкрайна.

Някои злата война и ужасната битка погуби:

част в седмовратата Тива, в земята на Кадъм, когато

водеха бой заради синовете на царя Едипа,

част пък — когато над морската бездна дълбока край Троя

с кораби прати ги в бой заради чуднокоса Елена.

Тъй че тогава смъртта с мрак обгърна едни от тях черен,

други с живот и със дом надалече от смъртните хора

таткото Зевс надари и накрай ги земята посели.

Скръб във сърцата си нямат, блажените острови вечно

те обитават покрай Океана дълбоковъртопен —

чудно щастливи герои, за тях във годината трижди

ниви цъфтят хлебородни и меденосладък плод раждат.

Те са далеч от безсмъртните: Кронос над тях управлява.

Ах, да не бях се родил във това поколение пето,

вече да бях аз умрял или пък нероден да съм още —

та нали точно сега е железният век и избава

няма ни денем от мъки и скърби, ни нощем от гибел.

Тежки беди боговете на смъртните хора ще пратят;

въпреки всичко за тях и добро покрай злото ще има.

Зевс ще погуби и тук поколение хора, когато

те да се раждат започнат със сиви коси на челата.

Нито баща ще прилича на своите деца, ни обратно,

нито пък гост на стопанин или пък другар на другаря,

нито ще има любов между братята както по-рано.

Стари родители бързо ще бъдат презрени без почит:

с тежки слова ще ги мъмрят децата им в свойта жестокост,

страх пък от бога ще нямат и няма да дават прехрана

тези насилници, щом остареят бащите им вече;

всеки ще гледа града на другия как да ограби.

Няма да види добро, който клетвата праведно тачи,

честен е и справедлив; тъй неправда, а още злодейство

повече всички ще хвалят, и прав ще е силният, срам пък

няма да има; вреда на достойния мъж ще нанася

лошият с думи лъжовни, дори ще ги скрепя със клетва.

Всичките хора нещастни навред ще съпътствува завист —

злорадолика, креслива, доволна от чуждите мъки.

Точно тогаз към Олимп от земята с широките друми,

с бели одежди покрили телата си чудно красиви,

в божия сонм ще отидат, напущайки смъртните хора,

те — Немесида с Айдос; ще останат за хората само

тежките болки и няма да има защита от злото.
/.../
Хезиод – "Дела и дни"

ПП: Може да открием аналогии с Библията и с други религиозни текстове... 
Раят /"Златният век"/ е в началото на човечеството – склонност да идеализираме миналото, детството...
В "Дела и дни", за разлика от Библията, липсва обещание за Рай в отвъдното...

Врява се вдига, когато нанякъде Правдата влачат

алчни велможи и в криви процеси раздават присъди;

тя пък ги следва със плач по града и по хорските къщи,

с гъста мъгла обкръжена и носеща зло на онези,

дето я пъдят далеч, а на хората кривда раздават.

Тези обаче, които със съд справедлив чужденците,

както и своите съдят и правдата спазват напълно,

имат цъфтяща държава и хората там преуспяват,

винаги мир детехранен цари във земята им, нивга

тежка война на народа им Зевс зоркоок не отрежда.

Там, гдето правда царува, ни глад, ни беда не спохожда

хората, те във доволство земята си гледат грижливо.

Носи им нивата много блага, а дъбът в планините

жълъди в своя върхар и пчели във хралупата има;

с мъка овцете вървят, под гъстото руно превити;

раждат жените потомци, които напомнят бащите;

винаги радват се те на блага; и не плават в морето

с кораби, тъй като плод хлебородната нива им носи.

Който с престъпни дела и с неправда зла все е улисан,

нему възмездие Зевс, Кронидът всевиждащ, изпраща.

Често и цял един град зарад лош човек много претегля,

ако от правия път той е свърнал и върши злодейства.

Тях от небето обсипва с нещастия страшни Кронидът —

чума и глад наведнъж и тогава погива народът;

спират жените да раждат, редей челядта в домовете, —

воля това е на Зевс, господар Олимпийски, а друг път

гине войската огромна или крепостта, или още

цялата флота Кронид потопява сред морската бездна.



Вие, царе, и сами размислете над тази присъда,

тъй като близо стоят боговете до смъртните хора,

бдят кои с криви присъди един друг съсипват се,

щото хич не помислят дори, че възмездие бог ще им прати.

Тридесет хиляди бога на земната твърд многохранна

има, които човека по воля на Зевс охраняват:

именно те са на стража в съда при делата престъпни,

вред по земята се скитат, във гъста мъгла обкръжени.

Също девойката Правда, на Зевс дъщеря, съществува,

славна, почтена между боговете, в Олимп господари.

Щом като някой, презрял я, вреда със лъжа нанесе й,

бързо край татко си Зевс, потомък на Кронос, присяда,

хорските мисли коварни описва му тя, а пък после

плаща народът срама на царете, що с помисли лоши

само неправда раздават и с хитри я думи прикриват.

Туй да избягвате вий, дароядни царе, да са прави

думите ваши, съвсем отвикнете от криви присъди.

Всеки злотворец самичък от злото си пати най-много,

лошият умисъл най-лош за този е, който го мисли.

Всичко окото на Зевс забелязва и всичко разбира,

също и тези неща, ако иска, съзира, а също

истинска правда дали всеки град съблюдава и тачи.

Де да не бях нито аз между хората, нито синът ми

праведен, тъй като днеска ужасно е лошо да бъдеш

праведен, щом по-неправият повече право ще има.

Зевс промислител обаче не вярвам това да допусне.

Гняв боговете към този безделник и хората чувстват,

който по свойта природа прилича на търтей без жило,

дето яде и пилее, лентяят, труда на пчелите;

своите дела привикни да уреждаш навреме, грижливо,

тъй че с храна изобилна да бъдат хамбарите пълни.

Хората с труд се сдобиват със много стада и богатство,

ако работят, по-мили на вечно безсмъртните стават,

още на смъртните, тъй като те ненавиждат лентяи.

Няма позор във труда, само мързелът носи позора.

Ти се труди — и ще гледа безделникът скоро със завист

как богатееш; богатство от слава и чест се съпътства.

Най-превъзходно имане е сдържан език у човека,

много наслада му носи, когато работи със мярка.

Лошо говориш ли, скоро ще чуеш по-лошо самият.
/.../
Бележки
[1] Тук Хезиод излага възгледа си за ролята на спора като фактор за развитие в живота на обществото. ↑

[2] Хезиод бил първородният син и по правото, осветено от боговете, трябвало да получи по-големия дял от наследството. Но брат му Перс по нечестен начин си го присвоил, подкупвайки управниците — „дароядци“, след това пропилял дела си и имал намерение да заведе ново дело срещу Хезиод, за да получи и неговата част.
/.../
[27] Според мита атинският цар Пандион имал две дъщери — Прокна и Филомела. Прокна той дал за жена на тракийския цар Терей, който обаче се влюбил в сестра й. За да има Филомела, той я излъгал, че Прокна е мъртва, а след това й отрязал езика и я заточил. Но Филомела тайно успяла да съобщи на сестра си и Прокна замислила страшно отмъщение — убила сина си и с месото му нахранила Терей, баща му. После избягала със сестра си. Терей се втурнал да ги гони и щял да ги настигне, но тогава боговете се смилили над сестрите и превърнали Прокна в лястовица, Филомела — в славей, а Терей — в папуняк.

Хезиод ни дава първите сведения за бита на първобитно–общинния човек. Знам за него от "История на икономическите учения".