...
Такава публикация - “Червен картон. Поздравление за рожден ден от Австралия до Америка” - наистина съществува, още от 7 юли. Публикувана е в Michael West Media - независимо онлайн издание, основано от журналист със същото име. Авторът й е Andrew Brown - бизнесмен от Сидни и чест автор в изданието.
/.../
Преводът е с малки съкращения: ==============================================
“Скъпа Америка,
Честит 250-ти рожден ден, друже!

Четвърт хилядолетие. Огромни усилия. Не много държави стигат дотам, а още по-малко стигат дотам, докато водят национален дебат за това дали децата заслужават обяд.

Започнахте със свободата. После демокрацията. Някъде в третия акт продадохте всичко на частна инвестиционна компания и запазихте правата върху стоките. Сега сте три корпорации в един шлифер, стоящи на самолетоносач, “крещящи за свобода на човек, който не може да си позволи линейка”. …

Продаваш инсулин сякаш е луксозно шампанско. Караш умиращи хора да чакат, преди да им бъде позволено да спорят със смъртта. Таксуваш жена, че държи собственото си бебе, след като го е родила. Контакт кожа до кожа. Артикул. Приложена фактура. Друже, не бихме ти взели пари да погалиш куче в Бънингс. …

Илюзии за демокрация

На всеки четири години някой застава пред знаме с размерите на Тасмания и обявява, че това е най-великата страна на Земята. По кой показател, бе, човече? Медицински фалит? Училищни стрелби? Мисли и молитви като национална индустриална политика? Минималната ти работна заплата е паркирана толкова дълго, че трябва да бъде включена в списъка на културното наследство. Да, бе. Това не е мечта. Това е ситуация със заложници с фойерверки. И дори не можеш да чуеш нищо от това, защото поставянето под въпрос на Америка е единственото нещо, което американците смятат за неамериканско. Земя на свободните, дом на докачливите. Посочете, че императорът е гол и осемдесет милиона от вас приветстват голотата.

След това са парите.

Близо трилион годишно за Пентагона, докато четиридесет процента от вашите възрастни не могат да покрият непланирана сметка, без да продадат нещо във Facebook Marketplace. Взимате назаем, за да захранвате военната машина, след което отново вземате назаем, за да платите лихвата по заема. Това не е икономика. Това е човек, който изплаща една кредитна карта с друга и се нарича инвеститор. Богатите притежават бъдещето. Бедните наемат настоящето. Средната класа е изнасяна отзад като счупен диван в ден за събиране на общински съвет.

Икономика на фентанила

А след това е фентанилът. Цели улици, прегърбени като въпросителни, в страната, която изпрати човек на Луната. Вашите фармацевтични компании са пристрастили милиони, са спечелили милиарди, са платили глоба и са запазили яхтите. Предозирането сега убива повече американци всяка година, отколкото цялата Виетнамска война, а официалният отговор е свиване на рамене и цена на акциите. Обявихте война на наркотиците преди петдесет години. Наркотиците спечелиха.
„Единствената война, за която някога сте били честни, че сте я загубили.“

/.../
Осемстотин бази. Стелт бомбардировачи. Сателити, които могат да забележат коза, която си чеше орехите в Хиндукуш. Бюджет за отбрана, който изглежда сякаш някой е заспал на нулевия клавиш. И все още ви се разказва играта от типове в сандали. Двадесет години в Афганистан. Трилиони загинали. Хиляди ваши собствени деца в ковчези. После върнахте ключовете на същите типове, които отидохте там да премахнете. Пристигнахте като Звездата на смъртта. Тръгнахте си като човек, който се измъква от мотел в 2 часа сутринта, защото картата е отхвърлена.

Вече не сте държава с армия. Вече сте армия с проблем със здравеопазването, бръщолевите глупости за свободата, докато вкарвате в затворите си повече от собствения си народ, отколкото която и да е друга нация на планетата. Земя на свободните. Най-висок процент на лишаване от свобода на Земята. Дори иронията излежава присъда.

И през цялото това време, скандирането: "САЩ, САЩ, САЩ!" Три букви, извикани към небето като автомобилна аларма, която никой не може да изключи. Скандирате го на футбола. Скандирате го на митинги. Скандирате го на погребенията на войни, които сте загубили.

Виж какво, друже. Никой не скандира, когато всъщност печели. Никога не сте чували четиридесет хиляди кивита да крещят "Нова Зеландия, Нова Зеландия, Нова Зеландия!" на табло с резултати. Ол Блекс просто печелят, танцуват танца хака, която кара възрастните мъже да цапат гащите, след което се прибират вкъщи и си правят безплатна операция на коляното. Вашето скандиране не е увереност. Вашето скандиране е шумът, който издавате, за да не можете да чуете сирените. Всичко е толкова тъжно.

Израснахме с вас. Вашите филми. Вашата музика. Вашето кацане на Луната. Половината Австралия се научи да мечтае с американски акцент. Ти беше приятелят с голямата къща и силния смях и ние обичахме да идваме на гости.

Сега сме на гости и покривът тече, децата правят учебни тревоги за действие при стрелба между математика и голямото междучасие, дядото си разпределя инсулина като масло от военно време, а сервитьорката иска двадесет и пет процента бакшиш, защото е решила, че заплатите са комунизъм.

Вече не е смешно, друже. Батакът е пълен, но пък има фойерверки. Така че тази година ти купихме единствения подарък, който наистина може да помогне. Огледало.

Погледни добре. Отвъд знамето. Отвъд Холивуд. Погледни палатковите градове. Болничните сметки. Ветераните под мостовете. Детето, което пише домашните на задната седалка на семейния дом. След това си задай един въпрос. Най-великата държава на Земята? Или просто най-шумната кокошка в кокошарника?

Честит рожден ден все пак. Наслади се на тортата. Но внимавай много със свещите. Във вашите болници цената на опърлена вежда е втора ипотека. Запази огледалото. Ние също не сме перфектни, но ти се нуждаеш от него повече от нас.

С обич, Австралия

ПП: И не. Гренландия не е лошо управлявана. Тя има безплатно всеобщо здравеопазване.”
==============================================
Превод: Пламен Петров

https://www.facebook.com/photo?fbid=3464270080391302&set=a.103817919769885

ПП: Да, Америка е много "скъпа"!...