Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2017 21:18 - Популизъм и пърпълизъм
Автор: mt46 Категория: Музика   
Прочетен: 1777 Коментари: 4 Гласове:
18

Последна промяна: 31.01.2017 20:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Дилемата пред ЕС – или се променяш, или изчезваш

от Калоян Методиев в Избор на редактора · 29/01/2017 · 18:32

 

image

Интервю на Христина Христова с Калоян Методиев за Мемория.

 

 


 

– Здравей! И сега какво – „бандата на Оушън“ в ЕС се оказа без главатар? Или ако трябва да сме по-конкретни – новият играч Тръмп сякаш не иска да влезе в ролята на  кукловод на ЕС. Американският политолог Андраник Мигранян днес направи една много забавна, но и точна характеристика на поведението на европейските лидери.Те в последно време са в недоумение, привикнали са да действат по заповед на „големия брат”.  И сега изведнъж „големият брат” казва: занимавайте се със своите си дела, а ние ще се занимаваме с нашите. Впечатление прави това, че те имат психиката на хора, свързани от колективно престъпление, …сега главният „лидер на бандата” се смени, на власт дойде друг… Той може да промени своята политика и тогава в каква светлина ще се окажат тези европейски партньори?”

image

Тръмп иска да си оправи своите проблеми, а после да оправя чуждите. Това го искат и англичаните, и вишеградската група. Това трябва да е целта на всяка една държава. Европейският съюз още не може да се опомни от 2016 година – американските избори и Брекзит. А тази година се очакват и избори в Холандия, Франция и Германия. Съюзът отказва да се промени в една променяща се глобална среда. Досегашните европейски лидери не са в изгодно положение. Френският президент вече падна, няма да се кандидатира за втори мандат. Юнкер продължава да демонстрира слабо лидерство. Цялата конструкция се крепи на Меркел.

Колкото до зависимостта, да, тя е налице. Когато нямаш собствен отбранителен ресурс, ти винаги си заплашен. Американците поеха сигурността на Европа, но това приключва. Когато Ли Куан Ю полага основите на  модерен Сингапур, първото нещо, което прави с града върху блатата, е да му създаде отбранителен капацитет. После следва приказката за държавата-точица, която става световен финансов и икономически великан. Без армия си нищо.

 

– Вчера, в един ден, Тръмп проведе телефонни разговори с Путин, Меркел и Оланд. Преди това се срещна и с Тереза Мей. Откриваш ли символика в този телефонен маратон и в последователността на разговорите?

– В същият ден говори и с премиерите на Австралия и Япония. Явно това е първата група във външнополитическите му приоритети. Британците и американците винаги са имали близки отношения, което не на последно място се дължи и на общия език.

 

– Кой е най-големият страх на Меркел според теб? За Оланд не те питам, защото то на практика си е едно и също :)

За човек, който се опитва за четвърти път да дойде на власт, очевидно най-големият страх е раздялата с властта. Тя остана последната голяма политическа колона на либералния ред, така че вероятно си дава сметка, че след нея нещата по някакъв начин ще се променят. Епохата „Меркел“ се отличава с упоритост, граничеща със сектантство. Тя не се отказва, дори когато греши. Мигрантската криза, санкциите, гръцката дългова криза, Брекзит… – вината винаги е у другите, а не у мен.

 

– Как виждаш предстоящите парламентарни избори в Германия и президентските във Франция? А и преди тях холандците първи излизат през пролетта пред урните.

– Франция е почти ясна – Фийон или Льо Пен. Фийон задмина дамата по острота на реториката, така че ще е интересно кой от двамата ще спечели. Така или иначе, който и да стане президент, ще има смяна на курса. Европозитивизмът на Оланд, мекият подход към малцинствата и тероризма, санкциите срещу руснаците, ястребският поход по отношение на Сирия, е много вероятно да отидат в историята.

Тук искам да кажа нещо много важно, което трябва да се разбира  у нас. Меркел не иска темата за мигрантите да присъства в предизборната кампания в Германия. Единственият вариант да я свали от дневния ред или да я смекчи, поне до септември, е да задържи проблема извън границите на Централна Европа. Това става за сметка на България и Гърция. Ние трябва да понесем удара, за да спасим нея. Да не мислите, че случайно унгарци, словаци, сърби и чехи пазят сръбско-българската граница, а не европейската, външна, българо-турска граница? Едва ли е случайно, че в първата седмица на януари, когато Европа бе скована от снежни бури, австрийците изпратиха свои граничари към тази група. Границата мина зад гърба ни и това е отговорност на кабинета Борисов-2.  Време е да се концертираме върху отбраната на своята граница и тези части да се прехвърлят у нас.

– Евроатлантическите либерални елити пуснаха една опорна точка в мейнстрийма – популизъм, като този термин се използва с негативни конотации. Докога ще издържи този наратив и що е популизъм?

Популизмът е политика, която да се харесва на масите, независимо дали е полезна или не за държавата и обществото. Безспорно е, че той помага по време на предизборни кампании. Либералите са производители на етикети. Хубавото е, че те са все по-изтъркани. Но в техните среди се надъхват едни други с думи-мантри, заклеймяват. При американските протести срещу изборните резултати се вижда, че титулуваните като либерали и демократи са най-големите врагове на демокрацията. Когато не стане тяхното, не е демокрация. Повтарям, имаме си работа с крайна идеология, радикална, нетолерантна, със силно изразен сектантски елемент, идея за непогрешимост, месианство, универсализъм, отказ от признаване на обективната реалност, на моменти дори откровен фанатизъм.

 

 

– Кой е най-вероятният сценарий за ЕС според теб? А кой е най-добрият сценарий? Питам те, като съм наясно, че двата едва ли съвпадат.

Или се променяш, или изчезваш. Това е дилемата пред Съюза. Тези, които държат властта, не искат да се променят. Единственият начин да се спаси Европейският съюз като проект е да се предефинира, да върне част от политиката в националните държави, да охлаби бюрократичната примка, да разчисти брюкселската номенклатура, която по почина на съветската се опитва да надхитри историята. В този контекст те говорят за повече Европа. Това за мен е неадекватно.

Ние, българите, нямаме интерес ЕС да се разпадне, но бюрокрацията и Меркел тласкат нещата натам. Пренавиват пружината и тя е на път да се скъса.

– Как се справяме на българска почва на фона на новите геополитически процеси? Все на опашката на събитията ли ще си оставаме?

– Ако трябва да съм честен, а знам, че твоята аудитория е специфична, в момента сме точно там. Много често закъсняваме, а ми се иска да сме по-динамични, по-гъвкави като общество и държава. Може би втръсна, но отдавна трябваше да сме взели вишеградските инструменти за правене на политика по отношение на чуждите инвестиции, охраната на границата, по-автономната политика спрямо Брюксел, говоренето в прав текст. От това спечелиха Тереза Мей, Тръмп, Орбан, Шидо, Фицо и други западни лидери.

 

– В този смисъл – има ли политически субект в България, който е в състояние да направи завой към самостоятелна и националноотговорна политика? В скоби ще ти призная, че онзи ден при встъпването в длъжност на проф. Огнян Герджиков, за първи път от много години чух политик да говори интелигентно. Същият мехлем за сетивата беше и говоренето на Румен Радев след клишираните и лишени от смисъл песнопения на Плевнелиев. Политиката в България беше превзета от изключително прости, неграмотни хора, или от навити на пружина либерални лакеи. Онзи ден осъзнах колко ми е липсвало някой да проговори на нормален политически и човешки език, да назове нещата като държавник, а не като посетител в селски хоремаг.

В момента у нас няма национално-консервативен проект. Това е вакуумът в българската политика. Категорично. Няма формация, течение или група, която да отговаря на европейския и американски тренд в политиката. В този смисъл на тези избори ни чакат ментета и последващото изкристализиране на ситуацията в българската политика. Няма да се получат отговори, но може да се тръгне към тях.

Безспорно Радев контрастира като говорене с Плевнелиев, а Герджиков с Бойко Борисов. Това не е малка промяна. Но нека не избързваме с хвалебствията или критиките. Нека приложим формулата: по делата им ще ги познаете. Обществото чака отговори, действия, промяна. Или му я дават, или заминават.

 

– И накрая, каква е твоята прогноза – ще успее ли Европа да си върне своя геополитически авторитет след десетилетията на васално съществуване?

Не бих казал, че Европа винаги е била васал. Големият Шарл де Гол е достатъчен пример. Европейският проект бе замислен като християнски и европейски културен клуб, но се разви до някаква хибридна мултикултурна общност, която дори отхвърли своя генезис като порочен. Един стар депутат в Европарламента ми каза преди години: „Млади човече, това, което е общото между всички нас в Европа е, че във всяко село има църква. Никога не го забравяйте!“.

Авторитетът на Европа ще се върне, когато дойдат новите лидери, когато се обърне към своите проблеми, когато върне контрола върху градовете и границите си, когато стъпи на икономическия растеж, базиран на индустриалното производство, на реалната икономика, когато преоткрие корените на своята цивилизация.
www.memoriabg.com/2017/01/29/dilemata-pred-es-ili-se-promeniash-ili-izchezvash/

ПП: Ако не ви се чете и не ви се мисли, може да послушате музика. По-лесно,
по-приятно  е...










Гласувай:
18
0


Вълнообразно


1. stela50 - Хубаво е да се прочете... но твърде много се пише,
31.01.2017 11:27
съвсем различно се случва...
Благодаря за хубавата музика.
Поздрави !
цитирай
2. donchevav - Копнеж по промяна - и надежда, че ще е ...
31.01.2017 14:54
Копнеж по промяна - и надежда, че ще е към по-добро...
И аз искам да ти благодаря за музиката! За 50г. нищо по-добро от "Дийп Пърпъл" не се е появило на света...:)))
Поздрави, Марине!
цитирай
3. mt46 - Важното е да се пише и говори за неща, които засягат всички ни... Поздрави!...
31.01.2017 19:51
stela50 написа:
съвсем различно се случва...
Благодаря за хубавата музика.
Поздрави !

цитирай
4. mt46 - Благодаря, Вени!...
31.01.2017 20:04
donchevav написа:
Копнеж по промяна - и надежда, че ще е към по-добро...
И аз искам да ти благодаря за музиката! За 50г. нищо по-добро от "Дийп Пърпъл" не се е появило на света...:)))
Поздрави, Марине!

Може би с изключение на "Рейнбоу"... :)
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 13276149
Постинги: 2610
Коментари: 36640
Гласове: 121439
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031