Постинг
29.10.2020 12:17 -
ОЩЕ ЕДНА ПРЕКРАСНА КАМЕРНА ТВОРБА НА ШОСТАКОВИЧ
С посвещение на дамите, на които харесаха Клавирния квинтет на Шостакович:
Наскоро се опитах да популяризирам чрез блога си една прекрасна камерна творба на Шостакович, неговият Клавирен квинтет оп. 57. Писан в през 1940 г., когато той повторно е репресиран за РЕТРОГРАДНОСТ в музиката и е на крачка от изпращането му в лагер на смъртта, квинтетът не звучи така трагично, какъвто е животът му в този момент. Квинтетът му е абсолютно нестандартен и не побиращ се във формата на този тип произведения, ной той като художествено ниво е на висотата на творбите на Шуман, Брамс, Цезар Франк.
Сега ще поместя линк на още едно негово произведение, Клавирно трио №2 оп. 67. Това е едно от най-трагичните произведения, които Шостакович пише. Той е интерниран по време на блокадата на Ленинград в гр. Куйбишев, до когото също достигат военните действия и там Шостаковиич пише 8-та си симфония Една от на-хубавите му, като платно по-наситено от предишната, Лениградската. Докато Лениградската симфония е необходима на Сталин, 8-та не се харесва от тогавашнните музикални специалисти в НКВД. Моят жест към тези идиоти е високо вдигнат към тях среден пръст. Симфонията е наречена първоначално Сталинградска, но при бичуването на автора за нея, това име, дадено й от служителите в Отдел "Музика" на НКВД изчезва.
През 1943 г. Шостакович се завръща в Москва, където работи в Консерваторията като професор. Недоволни от него, всесилните "музиканти" от НККВД го връщат в родния му град, Ленинград, уволнявайки го и отнемайки му титлата професор. В Ленинград - нови разочарования. Починал е най-добрият му приятел Иван Солертински, енциклопедист в областта културата, владеещ двадесет езика. Мъката по този велик деец на руската култупра е причината Шостакович да му изтради неръкотворен паметник, посвещавайки това Трио на паметта му. Този елемет го има в руската история: Чайковски пише Триото "В памет на великия худжник", неговия приятел пианист Григорий Рубинщайн, починал по време на турне в Париж. Рахманинов посвещава на паметта на Чайковски също едно такова трио.Така наситено с мощ, емоции и тагизъм друго руско трио няма.
Триото започва много трагично, в последствие музиката става и силно драматична. В първата част на произведзението пианото звучи на места като орган в църква, който съпровожда пеене. Кулминацията обаче е в Третата част, която е във форма на пасакалия. Пасакалията е вариационна форма, в която вариациите се провеждат без прекъсване между тях, по-сложна е от тази на шаконата. Та е рожба на предкласиците. Шостакович ползва тази форма в Цигулковия си концерт, в 8-та си симфония, Брамс в 4-та си симфония. Темата на пасакалията е изложена в осем акорда, следва гениално развитие на този вариационен цикъл, надминаващо по драматизъм това в Концерта му за цитулка или в симфонията му.
Във финала на произведението, тази сразяваща акордова тема на пасакалията се връща и затваря цикъла на гениалното произведенние на Шостакович.
Шостакович има и музикало име, кавото има Бах. При Бах е тоновата последователост Б А С Н /си бемол, ла, до, си/, при Шостакович е D Es C H / ре, ми бемол, до, си/. Тази тонова последователност се провежда често в произведенията на Шожстакович. Бах въвежда своята "тема" в Изкуството на фугата, но не я довършва, защото тогава е починал.
Приято слушане с една препоръка - първо прочетете статията, която копирах в предишния си постинг.
Наскоро се опитах да популяризирам чрез блога си една прекрасна камерна творба на Шостакович, неговият Клавирен квинтет оп. 57. Писан в през 1940 г., когато той повторно е репресиран за РЕТРОГРАДНОСТ в музиката и е на крачка от изпращането му в лагер на смъртта, квинтетът не звучи така трагично, какъвто е животът му в този момент. Квинтетът му е абсолютно нестандартен и не побиращ се във формата на този тип произведения, ной той като художествено ниво е на висотата на творбите на Шуман, Брамс, Цезар Франк.
Сега ще поместя линк на още едно негово произведение, Клавирно трио №2 оп. 67. Това е едно от най-трагичните произведения, които Шостакович пише. Той е интерниран по време на блокадата на Ленинград в гр. Куйбишев, до когото също достигат военните действия и там Шостаковиич пише 8-та си симфония Една от на-хубавите му, като платно по-наситено от предишната, Лениградската. Докато Лениградската симфония е необходима на Сталин, 8-та не се харесва от тогавашнните музикални специалисти в НКВД. Моят жест към тези идиоти е високо вдигнат към тях среден пръст. Симфонията е наречена първоначално Сталинградска, но при бичуването на автора за нея, това име, дадено й от служителите в Отдел "Музика" на НКВД изчезва.
През 1943 г. Шостакович се завръща в Москва, където работи в Консерваторията като професор. Недоволни от него, всесилните "музиканти" от НККВД го връщат в родния му град, Ленинград, уволнявайки го и отнемайки му титлата професор. В Ленинград - нови разочарования. Починал е най-добрият му приятел Иван Солертински, енциклопедист в областта културата, владеещ двадесет езика. Мъката по този велик деец на руската култупра е причината Шостакович да му изтради неръкотворен паметник, посвещавайки това Трио на паметта му. Този елемет го има в руската история: Чайковски пише Триото "В памет на великия худжник", неговия приятел пианист Григорий Рубинщайн, починал по време на турне в Париж. Рахманинов посвещава на паметта на Чайковски също едно такова трио.Така наситено с мощ, емоции и тагизъм друго руско трио няма.
Триото започва много трагично, в последствие музиката става и силно драматична. В първата част на произведзението пианото звучи на места като орган в църква, който съпровожда пеене. Кулминацията обаче е в Третата част, която е във форма на пасакалия. Пасакалията е вариационна форма, в която вариациите се провеждат без прекъсване между тях, по-сложна е от тази на шаконата. Та е рожба на предкласиците. Шостакович ползва тази форма в Цигулковия си концерт, в 8-та си симфония, Брамс в 4-та си симфония. Темата на пасакалията е изложена в осем акорда, следва гениално развитие на този вариационен цикъл, надминаващо по драматизъм това в Концерта му за цитулка или в симфонията му.
Във финала на произведението, тази сразяваща акордова тема на пасакалията се връща и затваря цикъла на гениалното произведенние на Шостакович.
Шостакович има и музикало име, кавото има Бах. При Бах е тоновата последователост Б А С Н /си бемол, ла, до, си/, при Шостакович е D Es C H / ре, ми бемол, до, си/. Тази тонова последователност се провежда често в произведенията на Шожстакович. Бах въвежда своята "тема" в Изкуството на фугата, но не я довършва, защото тогава е починал.
Приято слушане с една препоръка - първо прочетете статията, която копирах в предишния си постинг.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 18322