АЗ ВЯРВАМ В МЪЛЧАЛИВАТА ЛЮБОВ  

Без думи, без красиви обещания,

без упреци, без молещи уста,

аз вярвам само в нямото страдание,

в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,

докосването нежно на ръце

от клетви, от несдържан плач по ясно

говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!

Тя – вечен огън и нестихващ зов!

Как нея ще отминеш, ще забравиш?

Аз вярвам в мълчаливата любов.

Давид Овадия

С помощта на своите картини и скулптури велики майстори на изкуството са се опитвали да изразят своята визия за любовта – възхитителното чувство, което съпровожда човечеството в цялата му история.

"Рожденият ден", Марк Шагал, 1915 г. (Картината е посветена на музата и любима на Шагал Белла)

"Автопортрет като Техуана или Диего в моите мисли", Фрида Кало, 1943 г.

"Целувката", Густав Климт, 1908 г.

"Любовниците", Рене Магрит, 1928 г.




"Автопортрет с Изабела Брант", Рубенс, около 1609 г.

"Психея съживена от целувката на Купидон", Антонио Канова, 1787-1793 г.

"Целувката", Огюст Роден, 1886 г.


 

 

 

 

 

Много са несловесните начини за изразяване на любовта...
Готин пост, Вал! (mm)

" в нямото страдание"- любов, но е толкова красиво, че бих опитал ако ми "падне" още време... В това, което ми остава, най-вероятно е, че няма да ми стигне "нямо да страдам", да речем, по някоя поетеса непревземаема...
Приеми шегата, Валеска - много е хубаво! Давид е поетяга сърцевед...

Толкова е хубаво,че ти се иска да повярваш.. Благодаря, че коментира, Косев!

"Психея съживена от целувката на Купидон", Антонио Канова- хареса ми най-много.
Поздрави Вал!

"Рожденият ден" ми е любима. Имам такива чорапи.:))