В нашето време на трезвост

и на разумни неща

стана съвсем неуместно

да повървиш във нощта

покрай морето издраскано,

жълто от лунния лък,

да разговаряш със пясъка

и да подскачаш във кръг.

Дългият шлифер, баретката,

ласките в тъмния вход

вече не влизат във сметката

в хода на твоя живот.

В нещо дали не си сбъркал?

Стана ли нещо със теб.

Вече не вярваш във щъркел,

но и не вярваш в човек.

А по средата на лодката

мачтата гола стърчи.

Ето, на пясъка охлювче

мъртво и празно мълчи.

Минали делници, где ви е

старият празничен зов?

Стана почти ежедневие

къщната наша любов.

Бръснарското ножче, жилетката,

шпионката в новия вход -

всичко туй влиза във сметката,

в хода на твоя живот.

Може би нещо сме сбъркали

в нашия възрастен век.

Продава се вяра във щъркели!

Търси се вяра в човек!


Недялко Йорданов