.
.
.

Велика песен, която изпълва душата...

Аз пея , моята любов към теб
Тази нощ ще стане поезия.
Моят глас ще бъде
Сълза на носталгията
Никога няма да те питам ,
Защо от мен си отиде
За мен е правилно
Всичко ,което правиш!
Аз те обичам
И бих желал да го изкрещя ,
Но гласът на душата
Пее тихо, знаеш го!
Аз те обичам
И бих желал да го изкрещя ,
Но тази вечер не мога даже и да говоря,
Защото ще плача!
Аз пея ,тъгата в мен
Тази нощ ще бъде мелодия!
Плача още за теб ,
Въпреки , че е вече лудост.
Не те питам защо
Сега не си вече моя,
За мен е правилно
Всичко,което правиш!
Аз те обичам
И бих желал да го изкрещя ,
Но гласът на душата
Пее тихо, знаеш го!
Аз те обичам
И бих желал да го изкрещя ,
Но тази вечер не мога даже и да говоря,
Защото ще плача!
Панацея

И въобще музиката от 60-те и 70-те е велика.

И аз плача, но връщане назад е невъзможно.
Не зная да ти благодаря ли, Приятелю, че ме разплака...
П и е р

Май повечето жени не вярват, че мъжете могат да плачат...