.
.
.
dutchglorygs : Russian folk songs have something magical about them that captivates people, russians and non russians alike. Eventhou I do not share the russian blood, I feel my self getting emotional to this song. Its an unique trait that the russian folk music has in my oppinion. It can make you feel joy and energy or make you sit down and get all misty eyed. Russia, You are a land that has captivated me (and undoubtly manny others) but sadly mis understood by the world.


Знаете ли какво значи "балалайка"?...

"Руските народни песни имат нещо вълшебно в себе си, което завладява хората, руснаци и неруснаци. Дори и да не споделям руската кръв, усещам как се чувствам емоционален към тази песен."

Аз съм русофобка, но знам какво е балалайка. :)
-на български е тамбура;
-на гръцки - бузуки;
-по американски - банджо:)
- на грузински - пандури;
- на италиански - мандолина;
- на японски - семисен;
Сигурно има и много други варианти и всички са предшественици на китарата.

На руската тройка са посветени много художествени произведения.

"Руски народен музикален инструмент с три струни и триъгълен корпус."
А на жаргон значи "уста". –
"Много ти знае балалайката!... :)

Тамбура̀та е музикален инструмент от групата на струнните инструменти.

Характерен е за България, особено за югоизточните части и Пиринско, Северна Македония и Балканските страни. Сходен е с близкоизточните инструменти от Узбекистан и Казахстан, познати с имената танбур, тамбур, шаркия, будурк[1].

Тамбурата е народен струнен музикален инструмент с крушовиден корпус, изработван от явор или круша, с размери 22-45 см дължина, 12-26 см ширина и 9-20 см дебелина. Горната дъска е с дебелина 3 мм и е направена от смърч. Върху нея са изрязани 2 звукови отвора с диаметър 1,5-2 см. Срещат се тамбури и с 1 отвор, но тогава той е с по-големи размери. Грифът е тесен приблизително като при цигулката, но доста по-дълъг. В горната му част се намират ключовете (чивии, клечки) с които се настройва инструментът и които обикновено имат Т-образна форма. Близо до звуковия отвор е поставено магаренцето, върху което се опъват струните. Всички те са метални, като дебелината им отговаря приблизително на струна „е“ при цигулката и мандолината. Звукоизвличането става чрез плектрум (перце)[1].

Опитите, правени от някои народни ансамбли да заменят тънките струни с по-дебели, не дават добри резултати, тъй като се губи характерната нежност на звука на тамбурата. Най-старите инструменти имат по 2 единични струни, а по-новите – 2 двойни, 2 тройни и даже понякога, макар и рядко, и 3 четворни. Най-често срещаната тамбура е с 2 двойни струни и 18 позиции на грифа, подредени по полутонове.

Бузуки е гръцки струнен музикален инструмент, донесен от имигранти от Мала Азия през първото десетилетие на двадесети век, бързо добива популярност и става централен инструмент за жанра ребетика и неговите разклонения. [1] Предната страна на инструмента е плоска и обикновено е богато инкрустирана със седеф. На бузуки се свири с перце и има остър метален звук, напомнящ мандолина, но по-нисък. Има два главни типа бузуки: трикордо (с три двойки струни настроени в унисон) и тетракордо (с четири двойки струни).

"Руски народен музикален инструмент с три струни и триъгълен корпус."
А на жаргон значи "уста". –
"Много ти знае балалайката!... :)
[/quote]

Знаех си аз, че знаеш древноегипетски. :)
Имам претенциите да знам руски перфектно за чужденка, но това за балалайка=уста в жаргона, не го знаех. :)

А едно време рицарите-тамплиери я наричаха лютня.
Донесохме я с нас от Близкия Изток, нашите музиканти я промениха малко и не след дълго цяла Западна Европа свиреше на нея.:)
Питай ме сега защо съм евроатлантически ориентирана. :)

Знаех си аз, че знаеш древноегипетски. :)
Имам претенциите да знам руски перфектно за чужденка, но това за балалайка=уста в жаргона, не го знаех. :) [/quote]

"Ех, тройка! Птица-тройка, кой ли те е измислил? Зер само в пламенен народ можеше да се родиш ти - в оная земя, която не обича да се шегува, а гладка-равна се е ширнала наполовин свят, и върви, та брой верстите, докато ти се замрежат очите. И не си негли някоя сложна пътна машина, не си с железен винт забурмена, а на бърза ръка, живо, само с брадва и длето те е измайсторил и сглобил пъргав някой ярославски мужик. Не е с немски ботфорти коларят: само брада и ръкавици и седи дявол го знае на що; а като се привдигне, па като замахне, па като викне песен - конете вихром полетят, спиците на колелата се слеят в един гладък кръг, само пътят потрепери, па ахне от уплаха спрелият се пешак - и ето тя хвърчи, хвърчи, хвърчи! И ето вече виждаш в далечината как нещо върти вихрушка от прах.

Не така ли, Русийо, и ти летиш като пламенна бързокрила тройка? Дим дими пътят под тебе, гърмят мостове, всичко изостава и остава назад! Спира се съзерцателят, поразен от това божие чудо: не е ли светкавица това, запокитена от небето? Що значи това движение, което навява ужас? И каква незнайна сила е затворена в тия незнайни за света коне? Ех, коне, коне - чудо коне! Вихри ли има във вашите гриви? Будно ухо ли пламти във всяка ваша жилка? Зачули от висинето позната песен, дружно и мигом напрягат те медна гръд и почти без да допрат копита о земята, се обръщат само на изопнати линии, летящи във въздуха, и носи се тя, цяла вдъхновена от бога!… Русийо, накъде летиш? Отговори! Не отговаря. Чудни звуци пръска звънчето; гърми и се обръща на вятър разръфаният на парцали въздух; лети покрай нея всичко по земята и загледани изкриво, отдръпват се и дават ѝ път другите народи и държави." (Н.В.Гогол, "Мъртви души", т.1, гл.11, превод Д. Подвързачов)

Поздрави, Марине!

Защо са я нарекли така е трудно да се отговори.