2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. kvg55
6. mt46
7. iw69
8. zahariada
9. laval
10. reporter
11. kunchev
12. getmans1
13. djani
14. gothic
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ka4ak
8. milena6
9. donkatoneva
10. vidima
2. radostinalassa
3. sarang
4. wrappedinflames
5. hadjito
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. mimogarcia
10. bateico


.
.
Силви Вартан (на френски: Sylvie Vartan) е певица от унгаро-българо-арменски произход и е една от първите рок певици във Франция; известен период е била съпруга на Джони Холидей. Записала е над 65 албума, 1500 песни и има продадени над 50 милиона плочи и диска.[1] Била е на кориците на списания 2000 пъти (повече от Бриджит Бардо и Катрин Деньов) и е френската певица номер едно с концерти и публика по целия свят.[2]
БиографияСилви Вартан е родена на 15 август 1944 г. в софийското село Искрец – най-близкото място с медицински център в близост до Лакатник, където баща ѝ, Жорж Вартанян, евакуира семейството си (жена, деца и родители) поради бомбардировките на София. Неговата майка е българка, а баща му – арменец. В София по това време той работи във френското посолство и през седмицата е на работа, а събота и неделя е при семейството си в Лакатник. Майката на Силви, Илона, е дъщеря на архитекта Рудолф Майер, потомък на унгарски евреи, който след Първата световна война идва да работи в София.[3] Семейството „скъсява“ фамилното име от Вартанян на Вартан, което звучи по-френски.
След войната семейството се завръща в София, където Силви и брат ѝ Еди прекарват „българското“ си детство, първоначално в къщата на дядото и бабата, а после с родителите в самостоятелен апартамент. Често водят Силви на детски театрални спектакли и мюзикъли, които оставят незаличимо впечатление в нея; тогава се заражда мечтата ѝ да играе на сцената. Първата ѝ изява е съвсем малка, в коледен спектакъл във френското посолство. През 1950 година филмовият режисьор Дако Даковски, който е приятел на баща ѝ, ѝ предлага ролята на ученичка във филма „Под игото“. Това укрепва мечтата на Силви да бъде актриса.[3]
„Всичко, което обичам и уважавам, го научих тук, в София“, пише с любов певицата десетилетия по-късно[3], но помни и тежката обществена атмосфера. „Спомням си как с майка ми се редяхме в продължение на часове на опашка за парче хляб. Комунистите бяха ужасни. Веднъж един от тях зашлеви шамар на майка ми, защото не ръкопляскала достатъчно силно на някакъв оратор“ – спомня си тя след много години; спомня си и за изчезналите познати. В малкия им апартамент са настанени партийни функционери, семейството е изтласкано в една стая. Когато остават и без работа, родителите осъзнават, че най-добре за тях и за децата им е да се опитат да напуснат България и баща ѝ Жорж започва да прави опити да уреди семейството да замине за Франция. Макар и много трудно, успява да постигне това, защото е роден във Франция и има право да получи френско гражданство.
Семейството пристига в Париж на 24 декември 1952 година и седемгодишната Силви остава заслепена от френската столица. „Всичко беше толкова празнично украсено, в сравнение с мрачната София, Париж блестеше така, че ми се завиваше свят от всичките гирлянди и елхи“, разказва певицата.
/.../
ЧЕСТИТ 1-ВИ МАРТ - ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!
СМАЙВАЩАТА ДРЕВНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ЦИВИЛ...
Литературен конкурс за разказ на тема „С...
От Облака към Зората 2017-2022
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация