Силви Вартан (на френски: Sylvie Vartan) е певица от унгаро-българо-арменски произход и е една от първите рок певици във Франция; известен период е била съпруга на Джони Холидей. Записала е над 65 албума, 1500 песни и има продадени над 50 милиона плочи и диска.[1] Била е на кориците на списания 2000 пъти (повече от Бриджит Бардо и Катрин Деньов) и е френската певица номер едно с концерти и публика по целия свят.[2]

Силви Вартан е родена на 15 август 1944 г. в софийското село Искрец – най-близкото място с медицински център в близост до Лакатник, където баща ѝ, Жорж Вартанян, евакуира семейството си (жена, деца и родители) поради бомбардировките на София. Неговата майка е българка, а баща му – арменец. В София по това време той работи във френското посолство и през седмицата е на работа, а събота и неделя е при семейството си в Лакатник. Майката на Силви, Илона, е дъщеря на архитекта Рудолф Майер, потомък на унгарски евреи, който след Първата световна война идва да работи в София.[3] Семейството „скъсява“ фамилното име от Вартанян на Вартан, което звучи по-френски.

След войната семейството се завръща в София, където Силви и брат ѝ Еди прекарват „българското“ си детство, първоначално в къщата на дядото и бабата, а после с родителите в самостоятелен апартамент. Често водят Силви на детски театрални спектакли и мюзикъли, които оставят незаличимо впечатление в нея; тогава се заражда мечтата ѝ да играе на сцената. Първата ѝ изява е съвсем малка, в коледен спектакъл във френското посолство. През 1950 година филмовият режисьор Дако Даковски, който е приятел на баща ѝ, ѝ предлага ролята на ученичка във филма „Под игото“. Това укрепва мечтата на Силви да бъде актриса.[3]

„Всичко, което обичам и уважавам, го научих тук, в София“, пише с любов певицата десетилетия по-късно[3], но помни и тежката обществена атмосфера. „Спомням си как с майка ми се редяхме в продължение на часове на опашка за парче хляб. Комунистите бяха ужасни. Веднъж един от тях зашлеви шамар на майка ми, защото не ръкопляскала достатъчно силно на някакъв оратор“ – спомня си тя след много години; спомня си и за изчезналите познати. В малкия им апартамент са настанени партийни функционери, семейството е изтласкано в една стая. Когато остават и без работа, родителите осъзнават, че най-добре за тях и за децата им е да се опитат да напуснат България и баща ѝ Жорж започва да прави опити да уреди семейството да замине за Франция. Макар и много трудно, успява да постигне това, защото е роден във Франция и има право да получи френско гражданство.

Семейството пристига в Париж на 24 декември 1952 година и седемгодишната Силви остава заслепена от френската столица. „Всичко беше толкова празнично украсено, в сравнение с мрачната София, Париж блестеше така, че ми се завиваше свят от всичките гирлянди и елхи“, разказва певицата.
/.../