Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2015 21:40 - Германия отбеляза освобождението си от нацизма...
Автор: mt46 Категория: Новини   
Прочетен: 5181 Коментари: 16 Гласове:
27

Последна промяна: 09.05.2015 12:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Германия отбеляза освобождението си от нацизма с почит към милионите му жертви

Висши политици отдадоха чест на съюзническите сили и съветската армия image Германският Бундестаг отбеляза днес освобождението на страната от нацисткия режим. На съвместно заседание на двете камари на парламента германският президент Йоахим Гаук, канцлерът Ангела Меркел и председателят на Бундестага Норберт Ламерт благодариха на съседните държави на Германия, че са простили историческата вина на страната им, предаде БНР.Норберт Ламерт отдаде чест на съюзническите сили и съветската армия, които „са сложили край на терористичния режим на националсоциалистите с немислими загуби“ в своите редици.

Ламерт посочи, че 8 май, когато германските нацисти капитулират, бележи „деня на освобождението“ на германците.

"Днес почитаме паметта на милионите жертви на безпрецедентната кампания за изтребването на нации и народи, срещу славяните, срещу евреите в Европа“, каза председателят на парламента и определи готовността на европейските нации да се помирят с Германия след войната като „исторически уникална“.


m.blitz.bg/news/article/335475

8 май, 19:34 

Президентът на Германия почете загиналите войници от Червената армия Покланям се пред страданията на жертвите на германската агресия, заяви Йоахим Гаук imageПрезидентът на Германия Йоахим Гаук посети гробището на съветските войни загинали във Втората световна война в град Лебус, където отдаде почит на загиналите, предаде РИА Новости. В малкото градче, близо до Франкфурт на Одер, има пет войнишки гробища. В едно от тях са погребани 4822 съветски воини, имената на 3099 от които са неизвестни.„В този ден, преди 70 години приключи Втората световна война, която бе започната от Германия и която донесе неизмерими беди на милиони хора по света. Тази война не приключи заради това, че Германия е освободила сама себе си от диктатурата на нацизма. Тя приключи поради това, че Германия бе победена от съюзническите войски. В това гробище почиват около 5 хиляди войници от Червената армия. Те са загинали при последната операция, която ознаменува края на страшното управление на Хитлер. Аз се покланям пред страданията на тези, които в годините на войната се превърнаха в жертва на германската агресия“, заяви Гаук.
m.blitz.bg/news/article/335463#comments

  И в други западни държави бе отбелязано това историческо събитие -
fakti.bg/world/142285-evropa-otbelazva-70-godishninata-ot-pobedata-nad-nacizma

А къде сме ние???...







Гласувай:
27
0


Вълнообразно


1. takaini - Почит към всички,загинали за един по-добър и свободен свят!
08.05.2015 22:30
Почит към незнайните човеци,останали там...на частиците от планетата Земя!

Може би трябва да можеш да изпитваш чувства и по-точно Любов и Състрадателност,за да можеш да осъзнаеш какво е светът с война и светът без война!
Трябва да можеш да уважаваш хубавото,като носител на прогреса!
Трябва да можеш да надживееш собствените си интереси и тези на носещите регрес такива-в името на Вселената!

Къде сме ние!?...
Марине,мисля,че ние сме отговорни за бездушието на съществата до и около нас!Поне-ние,които осъзнаваме това!

Поздрави!
цитирай
2. stela50 - Споделям написаното от takaini...
08.05.2015 23:28
...Може би трябва да можеш да изпитваш чувства и по-точно
Любов и Състрадателност,за да можеш да осъзнаеш какво е светът
с война и светът без война! ...
С почит и незабрава... Къде сме ние ?!!... разединени, озлобени...
Не мога да забравя разказите на моя баща за войната... притаените
сълзи в очите му... а последствията - до края на живота му...
*
Войната винаги е страшна
и винаги неоправдана,
оставя спомени ужасни,
неизлечими стари рани.
.......
Не се забравят и прощават
такива дни жестоки, страшни
и болката не отшумява
в спомените скрити, мрачни...
Войната винаги е страшна
и никога не се забравя.
Следи по пътищата прашни
след нея винаги остават....
В памет на баща ми
и всички загинали във войната.
С болка.



цитирай
3. leonleonovpom2 - Здравей, Марине!
09.05.2015 00:25
Ние сме там, където противно на всяка дипломация, не би трябвало да бъдем!...
Да приемем, че Путин е виновен за това
1945 година той даже не е бил още роден!
цитирай
4. tryn - Поклон пред жертвите!
09.05.2015 05:09
Дано разумът надделее и да настъпи траен мир на земята!
Благодаря за актуалния постинг, Марин!
цитирай
5. katan - Споделям написаното и представено, Маринче!
09.05.2015 09:17
Къде сме ние ли?
НИКЪДЕ!!!!
Слушам и гледам, в очакване на ПАРАДА.
Дори един дипломат от наша страна няма!
Винаги искаме да сме по-големи и от папата:(.
Пан/ Бан/ Ки-мун е в Москва, а Роско и менторите му НЕ "пуснаха" дори посланика ни...
Нямам думи да окачествя тази липса на дипломация и ... глупост.
Поклон пред милионите загинали във ВСВ!
цитирай
6. mt46 - http://svetoven.pogled.info/news/64359/Vashington-Post-Ne-zabravyaite-che-SSSR-spasi-sveta-ot-Hitler
09.05.2015 10:35
/Поглед.инфо/ Съветският съюз по време на Втората световна война е поел върху себе си основния удар и е изиграл най-важна роля в разгрома на съюзниците на Хитлер. Това се казва в коментарна статия, публикувана във вестник "Вашингтон пост".

В статията се отправя призив : да не се забравя как Съветският съюз спаси света от Хитлер. "Започвайки от 1941 г. Съветският съюз пое на себе си основния удар на военната машина на нацистите и изигра очевидно най-важната роля в разгрома на съюзниците на Хитлер", пише в текста. "Според една от оценките - на всеки американски войник, убит в боевете с немците, се падат по 80 убити в такива боеве руски войници".

По мнението на автора сегашните отношения между Запада и Русия затъмняват същността на юбилейните тържества по случай 70-годишнината от Победата. "Във въображението на западната общественост, особено американската, Втората световна война - това е конфликт, в който ние сме победили. Но в Русия, където Втората световна война се нарича Великата отечествена война, я помнят в съвсем друга светлина".

"Епичните сражения, спрели и в крайна сметка отблъснали назад настъпващите нацисти, не са имали паралел на Западния фронт", пише авторът, който споменава като примери "свирепата зимна обсада" на Сталинград и най-големите в историята танкови сражения при Курск. Дори и зверствата, извършвани там също са имали съвсем различен характер, не като тези, които са преживели хората на Запад", казва авторът. /ТАСС

Вашингтон / САЩ

Източник: БГНЕС

Прочети цялата статия тук: "Вашингтон Пост": Не забравяйте, че СССР спаси света от Хитлер - Поглед Инфо
цитирай
7. valeska - Дълбок поклон пред героите!
09.05.2015 13:32
https://www.youtube.com/watch?v=H28cdB1CO4o
цитирай
8. vishnichka - Не ми е празнично днес, човечеството още има да се учи на човечност,
09.05.2015 16:24
Само силно се надявам, да не се повтаря никога повече, моля се...
цитирай
9. mt46 - Поклон!... Не е въпрос на празничност, а на памет и почит по-скоро...
09.05.2015 19:45
7. valeska - Дълбок поклон пред героите!
13:32
https://www.youtube.com/watch?v=H28cdB1CO4o
цитирай

Изтрий
8. vishnichka - Не ми е празнично днес, човечеството още има да се учи на човечност,
16:24
Само силно се надявам, да не се повтаря никога повече, моля се...
цитирай
10. mt46 - Доколкото разбрах, от нашите политици само Сидеров е бил на парада в Москва...
09.05.2015 19:48
katan написа:
Къде сме ние ли?
НИКЪДЕ!!!!
Слушам и гледам, в очакване на ПАРАДА.
Дори един дипломат от наша страна няма!
Винаги искаме да сме по-големи и от папата:(.
Пан/ Бан/ Ки-мун е в Москва, а Роско и менторите му НЕ "пуснаха" дори посланика ни...
Нямам думи да окачествя тази липса на дипломация и ... глупост.
Поклон пред милионите загинали във ВСВ!

цитирай
11. mt46 - И аз благодаря, Елица!...
09.05.2015 19:53
tryn написа:
Дано разумът надделее и да настъпи траен мир на земята!
Благодаря за актуалния постинг, Марин!

http://avtorski.pogled.info/article/64355/70-godini-ot-pobedata
Автор: Калина Андролова 09.05.2015 | Видяна 3183 пъти
70 години от победата!

/Поглед.инфо/ Винаги се усмихва човек, когато чуе за трагикомичната сцена при подписването на капитулацията на Германия. В специално подготвената зала в Щабквартирата на Червената армия в Карлсхорст, Берлин, украсена с държавните флагове на страните победителки, се събират представителите на върховното командване на съюзниците, както и журналисти. Когато в залата влиза генерал-фелдмаршал Кайтел, за да подпише капитулацията, той вижда зад масата наредени подред зам. върховния клавнокомандващ на Въоръжените сили на СССР маршал Жуков, главния маршал на авиацията на Великобритания Тедер, командващия стратегическите въздушни сили на САЩ генерал Спатс. И когато погледът му стига до главнокомандващия френската армия генерал Тасини, германският фелдмаршал Кайтел учудено възкликва: „А, ама и тези ли са ни победили!”.

Този смешен факт се разказва през годините и се е превърнал в анекдот за изместването на историческата тежест относно това кой всъщност е победителят във Втората световна война. Неинтелигентната и твърде пошла пропагандна кампания, която бълват западните медии под назидателната палка на САЩ, стига до своя пълен абсурд да „понамалява”, доколкото може, значението на Русия (тогава Съветска Русия) за разгромяването на нацистка Германия. Даже българският президент, чието IQ взе да става все по-коментиран въпрос, реши, че ще бойкотира 9 май в Москва, защото политическата му псевдокомпетентност не му позволява суверенни движения, а само движения по по ръчка на кукловодите му (които, апропо, не се интересуват от него, но той много иска да се интересуват).

Всъщност 70 години след края на Втората световна война „освободена” Европа е разкъсвана от противоречия. И затънала в бюрокрация, която заплашва древните демократични устои на европейската цивилизация, които вече бяха разклатени веднъж от агресията на нацизма и още веднъж от агресията на комунизма. Настоящето на Европа е такова, че тя е застрашена от дефицит на демокрация, произведен от собствения й бюрократичен апарат. Както се изрази Юнкер след гръцките парламентарни избори: „Не може да има демократичен избор против европейските договори!”.

Тоест договорите се превръщат в репресивна отправна точка, те са по-важни от демократичния вот на гражданите как всъщност искат да живеят. И по времето на комунизма идеологическият апарат и доктрината бяха по-важни от свободата на гражданите. Европейският съюз постепенно се преобразува в тежка бюрократична структура с дефицити на демокрация и свобода, репресиращи опитите за национален просперитет на отделните държави. Но това не е най-лошото. Най-лошото е, че тази структура се използва като геополитически инструмент на чужди (неевропейски) интереси.

Генерал дьо Гол, достойният французин, който смело се сражава през целия си живот за националната гордост на френската държава, често повтаря следната собствена констатация: „Американците били загинали за освобождението на Франция, глупости, загинаха за САЩ и за никой друг”.

a-specto

Прочети цялата статия тук: 70 години от победата! - - Поглед Инфо
цитирай
12. mt46 - Ами нали на войнолюбците са нужни нови врагове, размирици, военни конфликти...
09.05.2015 19:57
leonleonovpom2 написа:
Ние сме там, където противно на всяка дипломация, не би трябвало да бъдем!...
Да приемем, че Путин е виновен за това
1945 година той даже не е бил още роден!

http://avtorski.pogled.info/article/64365/Deveti-mai-i-tsinizma-na-pobeditelite-ot-Studenata-voina
Автор: Александър Симов 09.05.2015 | Видяна 1415 пъти
Девети май и цинизма на победителите от Студената война

/Поглед.инфо/ 70 години изглеждат като една прашинка, едно историческо мигване с очи, все едно никакво време не е минало. Един кратък човешки живот. Ни повече, ни по-малко. Но ето, в навечерието на 70-годишнината от края на Втората световна война се оказва, че това време е достатъчно не само много хора да загубят спомените си заисторията, но и да започне мощен процес по пренаписване на събитията, да стартира злостна кампания, която да изкара победителите поробители и това е само един от симптомите, че времето, в което живеем, боледува жестоко. Ако човек изгуби ориентирите си за това кое е добро и кое лошо, той става лесно управляем и объркан, а някой цели точно това. Някой иска да разкаже по нов начин целият 20-ти век и от нас, от всички нас зависи да се противопоставим на този опит.

Аз съм израснал с книги за Втората световна война. Отново и отново като ученик препрочитах брилянтния роман "Волоколамското шосе" на Александър Бек и преживявах битките заедно с героя, легендарният червеноармеец Баурджан Момиш-Ули. Потъвах в историята на невероятния разузнавач Николай Кузнецов и неговата тиха битка в тила на врага. Сърцето ми се късаше, когато четях за фашисткото зверство над Зоя Космодемянска и никога, ама никога няма да се откажа да препрочитам "Повест за истинския човек" на Борис Полевой, описал издръжливия до фанатичност пилот Алексей Мересиев, който пълзи над 45 дни из руските гори, за да се добере до своята част, след като самолетът му е свален, а краката му счупени. А след това се научава да кара самолет с протези. Това не е литература. Това са истински истории. И това ги прави само още по-вълнуващи.

Денят на победата е по-емоционален, отколкото можем да си представим. Той засяга хората по цял свят, независимо от техния пол и раса, този празник би трябвало да е универсален, да не разделя хората, а да ги обединява. Да не изправя народите един срещу друг, а да им преподава отново и отново урока за това, че когато злото в неговия най-чист вид се появи на света, само обединените усилия на държавите могат да го пратят в историческата морга и после да бдят то никога да не излезе обратно оттам. Но ето, че днес, точно когато се навършват 70 години от Победата, светът посреща тази дата по-разделен и противопоставен, отколкото беше в последните 25 години. И заради това 9 май ни дава повод не само за историческа, но и за политическа равносметка на всичко, което планетата ни преживя. Тази политическа равносметка обаче не може да бъде направена с равния глас на близкото минало. Когато всички говорят лъжи, ние трябва да казваме истината по радикален начин.

Горчива историческа истина е, че мирът обикновено трае докато и последният от поколението, което помни войната, не си отиде от този свят. Тяхната памет за ужаса, техните спомени за преживяното, са най-ефективната противоотрова срещу идеята да тръгнеш със сила да уреждаш политически проблеми. Но ветераните от Втората световна война стават все по-малко, в света се е настанило някакво ново политическо лицемерие и ето как ветровете на студената война започнаха да подухват отново и да подсказват, че в далечината се задава нова геополитическа буря.

И това е вината на безпаметните. На тези, които се опитват да сритат историята и да накарат човечеството да не помни какво се е случило.

Тези, без памет, не са руснаците. Напротив. Изумява ме как тази велика държава съхранява спомена не само за битките, но и за всички, които са участвали в тях. По Първи канал на руската телевизия от месец насам тече една рубрика за внуци, които си спомнят за участието на своите прадядовци във войната. Внуците знаят детайли за всички битки, съхраняват снимки, помнят истории, пазят ордените и медалите. За тях войната не е някакво абстрактно понятие от страниците на учебниците, а е част от живота на семействата им, част от техния собствен живот. И с това те са щастливци. Щастливи са, не само защото помнят, а защото никой не води битка с техните спомени и не се опитва да ги заличи. За руснаците Втората световна война е Велика отечествена, не само защото по-голямата част от нея се води на руска територия, но и защото именно величието на войниците на Червената армия спря кафявата чума и даде възможност на Стария континент да заживее нов живот. Дали обаче Европа си спомня това? Дали тя все още е наясно, че никакъв Европейски съюз нямаше да съществува, ако не бяха тези обикновени руснаци, които с винтовка в ръката строшиха зъбите на фашизма и накараха Хитлер да се самоубие в своя бункер, разбрал, че е разгромен от тези, които очакваше да прегази само в рамките на половин година?

Навръх 70 години от великата победа срещу нацистите, европейските лидери решиха, че няма да почетат победата в Москва, а ще организират свое собствено честване, където няма да канят никакви руснаци. Защо ли да ги канят?

Присъствието на руснаци само ще напомня горчивата истина, че в онзи трагичен момент за света единствено и само Русия можеше да спре Хитлер и тя го направи с цената на върховно самопожертвование.

Официалната статистика е потресаваща. 28 милиона руснаци загиват във Великата отечествена война. Вероятно всъщност са много повече. И огромна част от тези жертви не са войници, а мирно руско население – систематично избивано по план, сътворен от сатанинското съзнание на нацистите. Представете си само – 28 милиона! Това е един океан от пролята кръв. И тази кръв е пречистващата баня на Европа. Тази Европа, която преди войната Александър Вутимски нарече „Европа-хищница”.

Нова Европа бе възможна само с върховната саможертва на тези обикновени руснаци, на техния невероятен подвиг. И сега някой ми казва, че нямало какво да се празнува? Така ли?!

Отричането на този подвиг означава, че някой се опитва да даде индулгенция на нацистите. Лакеите на геополитическото статукво много държат да покажат, че техният днешен враг винаги е бил изверг. А това е подмяна не само на истината, това е подмяна на етиката, на ценностите и на всеки опит човек да се ориентира в мъглата на днешния хаос.

Ето това е основата на върховния цинизъм на хората, които днес твърдят, че на 9 май няма какво да се празнува. Значи руснаците нямат право да празнуват Деня на победата, а тези, които до последно отлагаха откриването на втори фронт, които се шубелдисваха до 1944 година, увлечени от геополитически сметки, вместо от желание да спрат злото, имат такова, така ли?

Какво ще отбелязват историческите шмекери?

Американците ли изнесоха битката за Берлин?

Американците ли плениха фелдмаршал Паулс в развалините на Сталинград?

Те ли унищожиха близо 4 хиляди немски танка в битката при Курск?

Те ли развяха знамената на свободата?

Ако човек е формирал своята историческа култура от холивудски филми, може и да живее с такова съзнание, но това е подменено съзнание, белег на цинизма на победителите от Студената война, които днес с тройни усилия се опитват да заличат истината.

Между другото, има една интересна история за откриването на втория фронт. Става дума за една реплика на легендарната Людмила Павличенко, най-успешната жена-снайперист в историята, за която наскоро бе направен страхотният филм "Битката за Севастопол". През 1942 година тя става част от руска делегация, пратена в САЩ, приета лично от президента Франклин Рузвелт, а след това се среща с многохилядна тълпа в Чикаго. И именно там тя казва своята легендарна реплика: "Джентълмени, аз съм на 25 години, но на фронта вече успях да унищожа 309 фашистки агресори. Не ви ли се струва, джентълмени, че вие твърде дълго се криете зад моя гръб?".

Днес обаче джентълмените решиха, че вече истината за войната, истината за победата вече не им е необходима и започна грандиозен процес по пренаписването на събитията. Няма да успеят.

Руснаците донесоха мира в Европа и заради това паметниците на Червената армия в много европейски страни стоят като светиня. Всяка година хора поставят цветя пред тях, защото пролятата кръв е неизплатим дар. Той те задължава не политически, а емоционално. Не може да се изплати с възклицания, а с благодарност и признателност.

Получават ли обаче те такава?

Нищо подобно.

В Украйна, например, наскоро хунтата гласува закон, който приравни бандеровците с героите от войната. Сега фашистите и техните потомци ще се ползват от същите социални придобивки като тези, които са воювали срещу тях. Съюзниците на Хитлер, неговата кървава секира в Украйна, бяха законово реабилитирани и най-позорното от всичко е, че Европа сега признава бандеровците. Същата тази Европа гледаше съвсем безпристрастно как на 2 май 2014 година в Профсъюзния дом в Одеса неофашистите горят живи хора и не реагира по никакъв начин. Заради това днешният 9 май е особено важен. Това е празник не само на победата, това е празник на паметта. Докато има хора, които се събират и отказват да се подчинят на господарите на амнезията, това ще е знак, че фабриката за промиване на мозъци няма да успее.

Денят на победата обаче е пряко свързан и с нашата страна. Отказът на българския президент да отиде в Москва на парада аз лично възприемам като заплюване на хилядите жертви на български войници, които дадоха своят принос в разгрома на фашистите. Това е опит за пренебрегване на величието на българската антифашистка съпротива, която още от 1941 година не спира своята битка. Днес е модерно "умните, красивите и богатите" да се подиграват с партизаните и с техния подвиг, но това е просто симптом за цинизма на епохата. Именно тези хора, толкова обругавани сега, спечелиха своята битка. И не само я спечелиха, но и тези, които оцеляха, участваха в съграждането на една друга България, която имаше своите грешки, но която беше модерна, европейска, индустриална държава. Никой няма правото да се гаври с българските антифашисти, защото именно те бяха истинските европейци на своята епоха. Те не бяха гешефтари, преяли циници или нагли сноби, а хора-идеалисти, отдадени, светли, идейни и толкова истински, че не се поколебаха нито за миг да жертват своя живот в името на свободата. Точно тези хора има предвид Веселин Ханчев, когато в своята стихосбирка "Стихове в паласките" казва убедено и гордо:

Аз за тая земя се сражавах.

С мойто тяло в окопа я крих,

всеки цвят, всеки хълм отстоявах

с карабина, омраза и стих.

Бяха мои и нейните рани,

всеки враг и по мене гърмя.

Затова съм аз неин стопанин,

господар съм на тая земя.

Ханчев се бие на фронта с немците и всеки, който смята, че на 9 май няма какво да се празнува, плюе и в неговото лице. Някои хора случиха на президенти. Ние случихме на палячо. Всичко това впрочем щеше да е смешно, ако същият този палячо днес не се опитваше да откъсне от залъка на всички бедни у нас 5 милиарда лева за ново въоръжение. Въпреки че според стандартите на нашите евроатлантици "ново" въоръжение обикновено означава самолети от 1969 година, купени на кожодерски цени. А най-лошото от всичко е, че това оръжие е необходимо, за да бъде насочено срещу Русия. Истинският победител във Втората световна война почва да става неудобен, защото отказа да се подчинява на измислените правила и реши да се защитава от новата агресия срещу него. А през това време, като знак за гавра с паметта на всички българи, които загинаха през Втората световна война, България пак прие да я нареждат сред фронтовите държави и превива гръбнак пред чужди интереси, които никога, ама никога няма да се близки по дух на нашия народ.

Това са съвременните измерения на българската трагедия. Нашето общество потъна в невиждано неравенство, в неописуемо социално разделение и прослойката на имащите вече следва собствен дневен ред, напълно чужд на обикновените хора. И днес, когато отбелязваме 70 години от Победата, в която участвахме и ние, трябва да сме горди от нашите предшественици. Те ни показаха, че можем да бъдем горди като народ. Ако днес сме тук и още имаме силите да отбелязваме такива дати, това е, защото наистина сме стъпили на рамената на гиганти.

Поклон пред паметта на всички, които разгромиха фашизма!

Поклон пред паметта на всички, които вградиха костите си в нова Европа!

Поклон пред тези, които не се поддадоха, не се пречупиха и ни дадоха възможност днес да сме свободни хора!

Поклон пред българските партизани и антифашисти, които се жертваха, за да ни има нас!

Големият смисъл на всяко отбелязване на такава годишнина е никога да не забравяме. И заради това ви благодаря, че сте тук точно сега. Трябва да си спомняме за победоносния поход на онази Червена армия, която така нарита задниците на нацистите, че когато потомците на Хитлер пак решиха да се появят на историческата сцена, те се оглеждаха плахо и стреснато, да не би отнякъде отново да се появят червеноармейците и да ги пратят обратно в блатото.

И най-накрая, разрешете ми да завърша с един анекдот. Обажда се Ангела Меркел на Владимир Путин и му казва: "Володя, да знаеш, че няма да дойда на 9 май на Парада на победата". Путин отговаря: "Много правилно. И без това не сме предвидили да има шествие на пленниците".

Честит празник!

Прочети цялата статия тук: Девети май и цинизма на победителите от Студената война - - Поглед Инфо

цитирай
13. mt46 - Да, войните водят до много трагедии...
09.05.2015 20:05
stela50 написа:
...Може би трябва да можеш да изпитваш чувства и по-точно
Любов и Състрадателност,за да можеш да осъзнаеш какво е светът
с война и светът без война! ...
С почит и незабрава... Къде сме ние ?!!... разединени, озлобени...
Не мога да забравя разказите на моя баща за войната... притаените
сълзи в очите му... а последствията - до края на живота му...
*
Войната винаги е страшна
и винаги неоправдана,
оставя спомени ужасни,
неизлечими стари рани.
.......
Не се забравят и прощават
такива дни жестоки, страшни
и болката не отшумява
в спомените скрити, мрачни...
Войната винаги е страшна
и никога не се забравя.
Следи по пътищата прашни
след нея винаги остават....
В памет на баща ми
и всички загинали във войната.
С болка.




цитирай
14. mt46 - Благодаря, съгласен съм с мнението ти!...
09.05.2015 20:08
takaini написа:
Почит към незнайните човеци,останали там...на частиците от планетата Земя!

Може би трябва да можеш да изпитваш чувства и по-точно Любов и Състрадателност,за да можеш да осъзнаеш какво е светът с война и светът без война!
Трябва да можеш да уважаваш хубавото,като носител на прогреса!
Трябва да можеш да надживееш собствените си интереси и тези на носещите регрес такива-в името на Вселената!

Къде сме ние!?...
Марине,мисля,че ние сме отговорни за бездушието на съществата до и около нас!Поне-ние,които осъзнаваме това!

Поздрави!

Да, всеки е отговорен... Поздрави!...
цитирай
15. metlichina - ние сме...
11.05.2015 21:41
онези, които ще отстояват истината... с преклонение към подвига
на един велик народ в една велика отечествена война... ако не беше победата
на духа на тези хора, нямаше да има и обединена Европа...поклон пред всички храбри
войни от всички националности дали живота си за победата над фашизма и хитлеризма...
цитирай
16. mt46 - Какво да кажем ние, щом и Германия е благодарна на Русия?...
11.05.2015 23:13
metlichina написа:
онези, които ще отстояват истината... с преклонение към подвига
на един велик народ в една велика отечествена война... ако не беше победата
на духа на тези хора, нямаше да има и обединена Европа...поклон пред всички храбри
войни от всички националности дали живота си за победата над фашизма и хитлеризма...

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 14315007
Постинги: 2744
Коментари: 38253
Гласове: 126046
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930