Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2015 23:13 - Какво ще каже Сорос...
Автор: mt46 Категория: Новини   
Прочетен: 6406 Коментари: 22 Гласове:
34


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
Ето какво ще каже Сорос на 9 юли в New York Review Публикувано на 25.06.2015 в Свят

Джордж Сорос

Партньорство с Китай, за да избегнем нова световна война

Международното сътрудничество претърпя пълен крах в политическата и финансовата сфера. ООН не може да разреши големите конфликти, възникнали след края на студената война.

Копенхагенската конференция през 2009 г. за климатичните проблеми остави неприятен привкус. А световната търговска организация през 1994 г. не можа да завърши дори един важен рунд в търговските преговори. Легитимността на Световния валутен фонд все по-често се поставя под съмнение, поради прилагането на остарели методи, а G20, възникнала по време на финансовата криза от 2008 г. като мощен инструмент за международно коопериране, явно се изгуби в превода.

Във всички области над общите интереси се разполагат националните, конфесионалните, деловите, тясно груповите. Тази тенденция днес достигна точката, при която световният ред е заплашен от световна безредица.

В политическата сфера се множат и укрепват местните интереси.

Например, сирийската криза се засили, когато путинска Русия и правителството на Иран започнаха да помагат на Башар Асад, при това всяка една от двете страни направи това по свои причини. Саудитска Арабия с парите си пося семената на ИДИЛ, а Иран инспирира въстанието на хуситите в Йемен в отговор на Ер-Рияд.

Нетаняху се опита да отговори на американския конгрес за сключеното споразумение между САЩ и Иран. В света днес има прекалено много конфликти, а международното обществено мнение няма сили да окаже позитивно влияние върху процесите.

В сферата на финансите се случи следното: плодовете на Бретън-Удс – МВФ и Световната банка – изгубиха монополните си позиции.

Под ръководството на Китай в света възникна цял паралелен комплекс от институции. Ще влязат ли те в конфликт с вече съществуващите такива или ще се намери път към сътрудничество?

Доколкото финансовата и политическата сфери са взаимосвързани, ходът на историята в бъдеще силно ще зависи от следното: как Китай ще осъществи икономическия си ръст и как ще реагира САЩ на това.

Стратегическото партньорство между САЩ и Китай е в състояние да предотврати появата на два силови блока, които могат да се окажат блъснати във военен конфликт.

Как стигнахме до подобен световен безпорядък?

В периода на студената война в света доминираха две свръхдържави. Всяка в определена степен управляваше своите съюзници и сателити, избягвайки пряка военна конфронтация с другата страна, защото знаеше колко опасно и гарантирано е взаимното унищожение. Това беше безумна система, но тя работеше. Тя пораждаше местни военни конфликти, но не допускаше световна война.

След разпадането на съветската империя САЩ получи възможността да се превърне в единствената свръхдържава и гарант за мира в целия свят. Но САЩ не се оказа на висотата на призванието си.

Държавата Съединени Американски Щати е основана на принципа на индивидуалната свобода, а не върху ролята на световен жандарм.

Оказа се, че Америка няма ясна представа за значението на термина „световeн лидер“.

По време на студената война САЩ демонстрираше двупартийна външна политика, в която между демократите и републиканците имаше съгласие. Но след края на студената война междупартийното партньорство се разпадна. Двете партии продължиха да говорят за американския суверенитет, но вече все по-рядко се съгласяват да го подчиняват на международните отговорности.

През 1997 г. група неоконсерватори заявиха, че САЩ трябва да използват военното си превъзходство, за да наложат върху другите държави своите национални интереси. Те създадоха аналитични центрове под названието “Проект за новия американски век”, чиято цел беше “установяване на глобално лидерство на САЩ”.

Но това беше погрешен подход: светът не може да се управлява с помощта на военна сила.

След 11 септември неоконсерваторите убедиха президента Джордж Буш да нападне Ирак на базата на твърде съмнителни аргументи, които по-късно се оказаха фалшиви. Тогава САЩ изгуби своята световна ръководна роля.

Продължителността на проекта за “Новия американски век” ще бъде толкова, колкото примерно беше продължителността на хилядолетния хитлеровски райх: около десет години.

А що се отнася до финансите, то тук е налице явно единодушие по повод ролята на Америка в света- т.нар. “вашингтонски консенсус”.

Той започна господството си през 1980-те години при Роналд Рейгън и Маргарет Татчър.

Този консенсус се ползва с мощната идеологическа подкрепа от страна на пазарните фундаменталисти. Той ползва някаква уж научна база чрез хипотезата за ефективния пазар и теорията за рационалния избор.

МВФ управляваше ефективно с помощта на този консенсус. Това беше в значителна степен компромис между интернационалното управление и националните интереси.

Вашингтонският консенсус в самата си същност се базира на компромиси, върху които са създадени инструментите на Бретън-Удс. Джон Мейнард Кейнс предложи истинската международна валута банкор, но САЩ настояваха доларът да бъде световната валута. Тук ми идва на ум да цитирам Оруел: “Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите”.

Вашингтонският консенсус способства за развитието на световната търговия и глобализацията на финансовите пазари. В края на 1990-те пазарните фундаменталисти дори се опитаха да внесат промени в МВФ, но опитът им не се увенча с успех. Но Вашингтонският консенсус даде възможност финансовият капитал да се движи свободно, а с това му позволи да избегне данъците и регулациите. Така се стигна дотриумфа на пазарния фундаментализъм.

За съжаление, научната база на този подход се оказа недомислица.

Нерегулираните финансови пазари са нестабилни: вместо общо равновесие, те пораждат финансови кризи. И това твърде драматично бе демонстрирано по време на краха през 2008 г. По една случайност, през 2008 г. завърши и епохата на американското политическо превъзходство и започна залезът на Вашингтонския консенсус.

В същото време тръгна процесът на финансовата и политическа дезинтеграция, която удари първо по Европейския съюз, а после се разпростря по целия свят.

Крахът през 2008 г. оказа продължително негативно въздействие върху икономиката на целия свят, с едно изключение – не повлия върху китайската икономика.

Китайската банкова система беше значително изолирана от останалия свят и е в ръцете на държавата. Затова китайските банки по заповед от правителството неутрализираха последствията. Китайската икономика замени американския потребител в ролята му на двигател на глобалната икономика.

Крахът през 2008 г. стана косвена причина и за кризата на еврото. Еврото беше дефектна валута, защото имаше централна банка, но не притежаваше министерство на финансите. Създателите на еврото знаеха за този дефект, но смятаха, че когато той стане очевиден, ще успеят да го поправят. В края на краищата, тъкмо така се създаде ЕС – стъпка по стъпка, с пълното осъзнаване на недостатъците, но и с разбиране, че при необходимост могат да се направят необходимите поправки.

За съжаление, от 1999 г., когато беше въведена общоевропейската валута, и до 2008 г., когато възникна такава необходимост, политическите реалности се промениха. Германия под ръководството на Хелмут Кол оглави процеса на европейска интеграция. Но европейското обединение се оказа скъпоструващо, немското общество не пожела да прави допълнителни разходи. Когато европейските министри на финансите след банкрута на Lehman Brothers през 2008 г. обявиха, че няма да допуснат крах в нито един важен за системата финансов институт, канцлерът на Германия Ангела Меркел като политик, следящ преобладаващото обществено мнение, настоя отговорността да бъде понесена от всяка страна поотделно, а не от ЕС като цяло. Това унищожи всички шансове за създаването на общо министерство на финансите в момент, когато това бе необходимо.Така започна европейската криза. Кризите в отделни държави, такива като Гърция, Италия и Ирландия, са в същността си нейни разновидности.

Впоследствие финансовата криза прерасна в серия политически кризи.

Разногласията между страните-кредитори и страните-длъжници превърнаха ЕС от доброволно обединение между равни в система на заемодатели, такива като Германия, и заемоползватели, такива като Гърция. В тази система няма нищо доброволно и равноправно, тя само засилва политическото напрежение.

ЕС стартира като отговорен опит да се създаде система за международно управление в регионален мащаб. Но след 2008 г. ЕС отговорно се зае да решава вътрешните проблеми и не успя да защити тежестта си в световната икономика. САЩ също се затвориха в себе си, макар и по друг начин. Това обръщане навътре от страна на ЕС и САЩ доведе до грешки в международното сътрудничество в глобален мащаб.

Доколкото западните държави са основите на господстващия световен ред, всяко снижаване на тяхното влияние създава вакуум във властта и международната управленска система. Този вакуум започна да се запълва от новите регионални държави и недържавни актьори, които бяха в подем и бяха готови да използват военна сила.

С анексирането на Крим и създаването на сепаратистки анклави в Украйна, путинска Русия хвърли призив към господстващия световен ред, който ред зависи от подкрепата на западните държави, а също и от целите и принципите, залегнали в основата на сградата на ЕС. Нито европейското, нито американското общество не осъзнават в пълна сила доколко сериозен е този призив.

Президентът Владимир Путин иска да дестабилизира цяла Украйна, предизвиквайки там финансов и политически колапс, отричайки каквато и да е отговорност за възникването на колапса. Заедно с това, той не иска да окупира сепаратистките райони в източна Украйна, които при такава ситуация продължават да зависят напълно от подкрепата на Русия. Путин демонстрира предпочитанията си явно, два пъти превръщайки гарантираната военна победа в примирие, което заплашва от дестабилизация цяла Украйна. За съжаление, Путин успява, макар успехът му да има временен характер. Сега той може да използва Украйна, за да посее семената на раздора и да получи политическо влияние върху ЕС.

Сериозността на руската заплаха напълно се съотнася към слабостта на ЕС. ЕС се научи да преодолява финансовите и политическите кризи, но днес той се сблъска не с една, а с пет кризи: Русия, Украйна, Гърция, имигрантите и предстоящия британски референдум за членството в ЕС. А това може да се окаже не по силите на ЕС.

Под заплаха е оцеляването на ЕС.

Международното управление в глобален мащаб днес е неустойчиво и чупливо.

Светът може да се разцепи на антагонистични във финансов и политически план лагери.

Китай започна създаването на паралелни финансови институти – Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции, Азиатски облигационен фонд, Нова банка за развитие (в миналото банка на БРИКС) и Инициатива Чиан Май, която представлява многостранен регионален финансов механизъм за Азия.

Ще съумеят ли антагонистичните лагери да запазят съперничеството си в определени граници?

Това ще зависи от следното: как Китай ще осъществи икономическия си преход, а и как ще реагира САЩ на това.

Позитивна роля в този процес може да изиграе МВФ.

Той се отказа от Вашингтонския консенсус, но собствениците на контролния пакет, сред които САЩ, Великобритания, Франция и Германия, не желаят да се откажат от решаващия си глас и да разширят представителството на развиващия се свят. А това е много недалновидна политика, те не признават промяната в съотношението на силите, не признават възхода на Китай.

Контролиращите акционери едва ли ще се откажат от контрола си, пък и той е много слаб. Но МВФ все още има възможност да осъществи здрава връзка между двата лагера.

Китай в момента полага големи усилия, за да включи и юана в кошницата на МВФ. МВФ се отнася положително към това.

Всичко зависи от отношението на американското правителство, което притежава право на вето в МВФ. САЩ ще направят голям компромис, ако отворят вратите за юана, за да стане той потенциален конкурент на долара. Да, Америка ще може да поиска Китай да направи огромни компромиси за сметка на отворените врати, но това ще бъде груба грешка. Отношенията между двете велики държави не трябва да бъдат антагонистични. Победата на едната не означава загуба за другата.

Китай се стреми да използва финансовата либерализация в качеството й на локомотив за ръст в икономиката. Той иска държавният пазар на облигации да бъде отворен за чуждестранни инвеститори. Китай иска съкращаването на прекалено големия обем от заети средства в икономиката си. Включването на юана в кошницата на МВФ ще облекчи китайското ръководство, а успехът на начинанието автоматично ще увеличи влиянието на юана в света.

Американското правителство ще изгуби много, ако се отнася към Китай като към антагонистична държава. Разбира се, САЩ могат да пречат на прогреса на Китай, но това ще бъде много опасна игра. Председателят Си Цзинпин лично отговаря за икономиката и националната сигурност. Ако неговите пазарни реформи претърпят неуспех, той може да тръгне към външни конфликти, за да запази единството на страната и собствената си власт. В този случай Китай може да тръгне срещу Русия, при това не само във финансов и политически, но и във военен план. Ако се стигне до ескалация на външен конфликт и той прерасне във военна конфронтация с някой от съюзниците на САЩ, да кажем с Япония, няма да бъде преувеличено, ако кажа, че ще се окажем на прага на трета световна война.

Трябва да признаем, че Русия и Китай с бързи темпове увеличават военните си разходи. Китай показва мускули в Южно-Китайско море, действа твърде агресивно, а това предизвиква напълно оправдано безпокойство във Вашингтон. Трябва да минат десет, а може би повече години, преди руско-китайския военен алианс да бъде готов за пряка конфронтация със САЩ. А дотогава можем да очакваме продължение на хибридните войни, които се водят с чужди ръце.

САЩ и Китай са жизнено заинтересовани да се постигне взаимно разбиране между двете държави, защото алтернативата е крайно неприятна. Изгодата от споразумението между САЩ и Китай ще бъде твърде забележимо. Неотдавна бе осъществен двустранен пробив по отношение на климатичната политика. Ако такъв подход бъде пренесен в други аспекти на енергийната политика, във финансовата и икономическата сфера, то заплахата от военния съюз между Китай и Русия ще бъде спряна, а перспективата от глобален конфликт ще бъде намалена.

По време на последната си визита в САЩ през 2013 г. председателят Си Цзинпин говори за нов тип отношения между двете велики държави. От 2013  и до днес темата е една от най-обсъжданите в Китай. Президентът Обама трябва да изложи собственото си виждане по въпроса, поставяйки ясна разграничителна линия между путиновска Русия, в която властта на закона е заменена с властта на силата, и днешен Китай, който не винаги спазва закона, но се отнася с уважение към своите договорни задължения. Ние трябва твърдо да се изправим срещу руската агресия, а към Китай, точно обратното, трябва да го поощряваме и подкрепяме, за да може самият той да не бъде подтикнат към военна агресия. За целта ние трябва да предложим на Китай по-конструктивна алтернатива.Съперничеството между САЩ и Китай е неизбежно, но то може да бъде задържано в определени рамки, без да се допуска използването на военна сила.

Това не значи, че трябва да сключваме някакво споразумение между САЩ и Китай на ниво стратегическо партньорство. Двете държави имат напълно различни политически системи. Ако САЩ са създадени на принципа на свободата на личността, то в Китай няма такава традиция. От незапомнени времена там съществува йерархична структура, по време на значителна част от историята си Китай е бил империя.

Ако сравним “китайската мечта” на Си Цзинпин и американската мечта, ясно се откроява разликата между двете политически и социални системи.

Си въплъщава успехите на обновения Китай, който използва талантите и енергията на народа в интерес на държавата. А в американската мечта се възхвалява успехът на упоритата личност, която се издига нагоре и постига материално благополучие, преодолявайки препятствията, създавани от социалните условия, предразсъдъци, властови пречки, злоупотреби и пр. несгоди. САЩ биха искали Китай да приеме и сподели тези ценности, но китайското ръководство ги смята за пагубни.

В това отношение Китай е по-близък до Русия, отколкото до Америка. Русия и Китай се смятат за жертви на американските претенции за световно господство. От американска гледна точка, в поведението на Китай има много осъдителни факти. Там няма независима съдебна система. Там често се наблюдава лошо отношение към многонационални компании, които веднага се заменят с местни фаворити. Освен всичко друго, налице е конфликт със САЩ и другите държави в Южно-Китайско море, а също в сферата на кибервойната и правата на човека. На такава база не е лесно да се градят междудържавни отношения.

Тези трудности с факт, да, но американското правителство е длъжно да положи добронамерени усилия, за да постигне стратегическо партньорство с Китай. За целта трябва да се определят областите на общите ни интереси, а също областите, в които сме съперници. Сферата на общите интереси предполага сътрудничество, а сферата на съперничеството – упорито търгуване. Америка трябва да разработи двустранна стратегия, която да предлага стимули за сътрудничество и да сдържаща есенция, която прави търгуването по-малко привлекателно.

Областите на сътрудничеството могат да се окажат по-широки, отколкото изглежда на пръв поглед. Америка може да има огромна полза от сътрудничеството с Китай в областта на финансите. Успехът на китайците в тази област ще гарантира ръста на средната класа в Китай. Ще позволи на Си да отслаби вкараните скоро ограничения, което от своя страна да повиши шансовете за успех на неговите реформи, а това ще укрепи световната финансова стабилност.

Недостатъкът на този подход е в това, че реализацията и контрола над реформите се намират в едни и същи ръце в Китай. Ако там се даде възможност на медиите и гражданското общество да критикуват даден процес, ефективността на реформите на Си ще нарасне. Особено що се отнася до антикорупционните кампании на китайското ръководство. Ако Китай тръгне по този път, той значително ще повиши привлекателността си като държава и като стратегически партньор на САЩ.

Преговорите между САЩ и Китай едва ли ще завършат през октомври 2015 г., когато съветът на директорите на МВФ трябва да разгледа финансовата си кошница. Но е добре да завършим подготовката за това до пристигането на председателя Си във Вашингтон през септември. Ако удължим сроковете, можем да изгубим много. През 2016 г. Китай ще председателства срещата на G20, а 2016 е последната година, в която ще управлява Обама. Имаме шанс да мобилизираме всички политически сили, за да осъществим стратегическо партньорство между САЩ и Китай.

Ако усилията ни претърпят неуспех, САЩ ще има всички основания да развие здраво партньорство със съседите на Китай, които руско-китайският съюз не смее да заплаши военно. Партньорството с китайските съседи ще ни върне в студената война, но дори студената война е по-добър вариант от Третата световна.

Транс-Тихоокеанското и Трансатлантическото партньорство, за които понастоящем се водят преговори, могат да създадат отлична възможност за гореспоменатата двустранна стратегия, но използваните средства отново са погрешни.

Понастоящем Китай е изключен от тези процеси, нещо повече, тези партньорства са замислени като антикитайски алианс под ръководството на САЩ. Президентът се обърна с молба към конгреса да му се отпуснат пълномощия в рамките на 6 години за провеждане на ускорени търговски преговори, което от своя страна ще лиши конгреса от правото да внася поправки. Законопроектът беше приет в сената и понастоящем се намира за разглеждане в палатата на представителите. Ако палатата на представителите го утвърди, председателят Си Цзипин ще се сблъска с явна заплаха. Да, това е отговор на агресивните действия на Китай в Южно-Китайско море, но подобен подход не оставя никаква алтернатива. А така президентът Обама трудно може да постигне каквото и да е стратегическо партньорство.

Да се надяваме, че палатата на представителите няма да бърза да разглежда този законопроект. Тогава конгресът ще има достатъчно време, за да поправи фундаменталните недоглеждания, които са напълно неприемливи в този си вид.

Това ще позволи на президента Обама да направи истинско предложение за стратегическо партньорство на председателя Си Цзинпин, когато през септември той пристигне на посещение във Вашингтон.

Материалът ще бъде публикуван на 9 юли 2015 г.

източник: Светът ДНЕС / The World Today

bultimes.com/blog/eto-kakvo-shte-kazhe-soros-na-9-yuli-v-new-york-review/

ПП: Да, признавам, че има и западняци, които осъзнават и признават някои грешки в политиката си... Интересно е, че САЩ нямат нищо против сътрудничество с комунистически Китай. Значи водещата нишка на американизма не е антикомунизма, а антирусизма. Или греша...



Гласувай:
34


Вълнообразно


1. getmans1 - Ако Холивуд направи сериал „Всички ...
09.07.2015 00:34
Ако Халивуд направи сериал „Всички обичат Путин“, това ще оправи ли нещата и ще повярва ли света в неговата демокрация и добронамереност, и миротворчество?

Комунистическия Китай, кой комунистически, онзи на дочените униформи или този на милионерите и милиардерите?

С кой Китай може да си сътрудничи демократа Путин и с кой Китай милитариста Обама?



цитирай
2. staler - не грешиш. всичките тия противо...
09.07.2015 02:33
не грешиш.всичките тия противоречащи си чифутски брътвежи могат да объркат някои.като отсеем плявата от просото се получава следното--имаме около 2хл чифути които искат да лежат,да печатат пари и да въртят света на малкия си пръст.за целта сащ трябва да останат първата и единствена военна,световна сила,а долара--световна резервна валута.по пътя на заветната цел има две препятствия--военната мощ на русия и икономическата,а като следствие и финансова мощ на китаи.както виждаш,сорос никак не се притеснява от икономическата сила на китаи,на него/будала,а?/му е достатъчно да сътруднияи в финансовата сфера с жълтурите,тоест да оплете юана и долара в едни здрави "пазарни" връзки,които биха гарантирали потока стоки от китаи към сащ в замяна на долари да не спира.какво мислят китаиците ,обаче?това и господ не знае,но те уверявам че ако утре господин си и цк на ккп решат че е време да се приключва с капитализма в китаи,то вдруги ден няма да има и една частна фирма.
цитирай
3. ok3223 - Сорос вижда нещата
09.07.2015 06:19
така както му изнася.
САЩ да поведат Китай за носа и сблъскат с Русия, което няма как да се случи, защото няма как на стари краставичари да продадат кривите си краставици.
цитирай
4. tryn - Не грешиш, Марин -
09.07.2015 08:52
изводът ти е верен .
Споделям мнението ти.
Благодаря за тази информация.
цитирай
5. syrmaepon - Водещата нишка никога не е бил ан...
09.07.2015 10:40
Водещата нишка никога не е бил антирусизма. Икономическите въпроси са стратегически. Просто Путинска Русия въобще не е заплаха, заплахата е Китай, защото се развива и има многомилиардно население. И въпросът тук е - колко силен е конкурентът Китай, да сме приятели ли с него или врагове. А руската нация бавно умира, ако не се вземат спешни мерки. И на мен ми е безкрайно тъжно, но епохата смени Вазовата емоция за онова голямо червено петно на картата, което е могъщо. Сам прецени за мощта щом вече НАТО плува в Черно море, достигна Кавказ и Украйна. За мен специално въпросът не е въобще дали сме с американските империалисти, а Русия спешно да започне да се превръща в нормална европейска държава наистина със здрава икономика. Защото сега не е . В противен случай след разпада и ще ни залее тъкмо Китайското море и тогава дори и Сорос ще плаче.
цитирай
6. pantaleev - Здравей Марине
09.07.2015 13:54
Никакво доверие в Сорос. Той е ционист. Препоръчвам ти една книжка ако не си я чел - Власта на Мамона от Волен Сидеров. Тя ще ти даде отговори, за еврейския сговор в ЕС и США. Сорос е човека, който финансира опита за преврат в нашата страна през 2013-2014. Соросоидите са утайката на бг обществото. Никаква вяра. Русия и Китай и целия БРИКС и Евразия ще имам успех през ционистите. Това е!
цитирай
7. getmans1 - Ова е, стандарт! :)))
09.07.2015 14:59
Ова е, стандарт!
:)))
цитирай
8. mt46 - http://glasove.com/svqt/53533-sasht-falityt-na-gyrciq-shte-e-geopoliticheska-greshka
09.07.2015 20:31
"Ако Европа допусне фалита на Гърция, това ще бъде геополитическа грешка". Това обявиха от администрацията на президента на САЩ Барак Обама. Министърът на финансите Джак Лю каза, че е в постоянен контакт с европейските лидери във връзка с гръцката дългова криза, която залага на риск валутния съюз и нестабилността в района, който е много важен за американските интереси.



По думите на Лю, много неизвестни ще изникнат, ако се стигне до пълен крах в Гърция. Изявлението му е първото ярко признание, че Вашингтон възприема все по-вероятното отпадане на Гърция от еврозоната като геополитическа заплаха, а не само като икономически риск, коментира "Ройтерс".

Европейски официални лица също заявяват, че в подхода към кризата играят роля и геополитически интереси, защото Гърция е член на НАТО, но също така има връзки и с Русия. Думите на Лю обаче са демонстрация, че след като зад кулисите подканваха Атина и кредиторите ѝ в Европа да се споразумеят, САЩ изглежда губят търпениe. Вашингтон дава препоръки да се опрости част от гръцкия дълг или поне Атина да получи достатъчно дълга пауза, за да съвземе икономиката си.

Лю каза, че гръцкото правителство трябва да представи убедителен план за реформи, но и за пръв път си позволи да дава публично да критикува "дълбокото нежелание" на мнозина европейски играчи да променят условията за гръцкия дълг.

"Тези неща могат да се координират. В САЩ имаме дебати, в които обсъждаме какво получаваш срещу конкретно действие - "ако направиш Х, ние ще направим Y" Надявам се в следващите дни дискусията да се движи в тази посока, защото това е пространството, в което виждам възможност за намиране на решение", каза Лю.

Франс прес припомня, че САЩ използват базата в залива Суда на остров Крит, от която събират разузнавателни данни и провеждат операции в Северна Африка и Средиземноморието. Други бази бяха използвани за ударите в Либия през 2011г. Агенцията цитира анализатори, които също предупреждават, че отпадането на Гърция от еврозоната носи рискове за сигурността и най-непосредственият от тях е удържането на имигрантската вълна от Близкия изток.

По данни на европейската мисия Frontex неотдавна Гърция е изместила Италия като най-предпочитаното място за влизане в ЕС - над 48 000 души нелегално са влезли в страната от януари до май. Вече се усеща недостиг на гориво за бреговата охрана и няма перспектива да бъде модернизирано оборудването, посочва Танос Докос от неправителствената Гръцка фондация за европейска и международна политика.

Администрацията на Обама оцени ситуацията в Гърция не като икономическа криза, докато тя, всъщност, е политическа. Екипът му продължава да се изненадва от разделението Север-Юг в Европа, от екстремизма, антиглобалистките и антиамериканските настроения. "Нуждаем се от силни партньори и Европа минава през дълбока трансформация. Най-големият военен съюз в историята не функционира ей така автоматично, за да оставим с тази криза да се занимава Министерството на финансите", се казва още в изявленеито на администрацията на Барак Обама.

цитирай
9. mt46 - Вместо да задаваш въпроси, да беше дал поне един отговор...
09.07.2015 20:34
getmans1 написа:
Ако Халивуд направи сериал „Всички обичат Путин“, това ще оправи ли нещата и ще повярва ли света в неговата демокрация и добронамереност, и миротворчество?

Комунистическия Китай, кой комунистически, онзи на дочените униформи или този на милионерите и милиардерите?

С кой Китай може да си сътрудничи демократа Путин и с кой Китай милитариста Обама?




цитирай
10. mt46 - Да, общо взето съм наясно с целите на американската върхушка...
09.07.2015 20:36
staler написа:
не грешиш.всичките тия противоречащи си чифутски брътвежи могат да объркат някои.като отсеем плявата от просото се получава следното--имаме около 2хл чифути които искат да лежат,да печатат пари и да въртят света на малкия си пръст.за целта сащ трябва да останат първата и единствена военна,световна сила,а долара--световна резервна валута.по пътя на заветната цел има две препятствия--военната мощ на русия и икономическата,а като следствие и финансова мощ на китаи.както виждаш,сорос никак не се притеснява от икономическата сила на китаи,на него/будала,а?/му е достатъчно да сътруднияи в финансовата сфера с жълтурите,тоест да оплете юана и долара в едни здрави "пазарни" връзки,които биха гарантирали потока стоки от китаи към сащ в замяна на долари да не спира.какво мислят китаиците ,обаче?това и господ не знае,но те уверявам че ако утре господин си и цк на ккп решат че е време да се приключва с капитализма в китаи,то вдруги ден няма да има и една частна фирма.

цитирай
11. mt46 - Да, хитрец е Сорос...
09.07.2015 20:38
ok3223 написа:
така както му изнася.
САЩ да поведат Китай за носа и сблъскат с Русия, което няма как да се случи, защото няма как на стари краставичари да продадат кривите си краставици.

цитирай
12. mt46 - Да, така излиза...
09.07.2015 20:42
kushel написа:
Миналата година глупакът Горбачов изплака: "В началото мислех, че ни мразят защото сме комунисти, а то се оказа, че ни мразят защото сме руснаци".

Русия отдавна е скъсала с комунизма...
цитирай
13. mt46 - И аз ти благодаря, Елица! Поздрави!...
09.07.2015 20:44
tryn написа:
изводът ти е верен .
Споделям мнението ти.
Благодаря за тази информация.

цитирай
14. mt46 - Не съм съгласен...
09.07.2015 20:50
syrmaepon написа:
Водещата нишка никога не е бил антирусизма. Икономическите въпроси са стратегически. Просто Путинска Русия въобще не е заплаха, заплахата е Китай, защото се развива и има многомилиардно население. И въпросът тук е - колко силен е конкурентът Китай, да сме приятели ли с него или врагове. А руската нация бавно умира, ако не се вземат спешни мерки. И на мен ми е безкрайно тъжно, но епохата смени Вазовата емоция за онова голямо червено петно на картата, което е могъщо. Сам прецени за мощта щом вече НАТО плува в Черно море, достигна Кавказ и Украйна. За мен специално въпросът не е въобще дали сме с американските империалисти, а Русия спешно да започне да се превръща в нормална европейска държава наистина със здрава икономика. Защото сега не е . В противен случай след разпада и ще ни залее тъкмо Китайското море и тогава дори и Сорос ще плаче.

Ако Русия не беше проблем за САЩ, нямаше да я атакуват - чрез Украйна, чрез разширяването на НАТО, чрез разните НПО на Сорос /у нас и в други източноевропейски държави/, насаждащи русофобия...
цитирай
15. mt46 - Здравей, Пантич! Нямам доверие на Сорос. Просто е интересна позицията му...
09.07.2015 20:52
pantaleev написа:
Никакво доверие в Сорос. Той е ционист. Препоръчвам ти една книжка ако не си я чел - Власта на Мамона от Волен Сидеров. Тя ще ти даде отговори, за еврейския сговор в ЕС и США. Сорос е човека, който финансира опита за преврат в нашата страна през 2013-2014. Соросоидите са утайката на бг обществото. Никаква вяра. Русия и Китай и целия БРИКС и Евразия ще имам успех през ционистите. Това е!

цитирай
16. mt46 - Така е...
09.07.2015 21:03
brancaleon написа:
По принцип изчезва или се унищожава всичко, което пречи на т.н. световен елит. Като почнеш от премахването на златния еквивалент от миналия век, масово печатане на пари без стойност, крах на фондови борси (къде умишлен, къде не), наливане под формата на дългове на пари в държави притежаващи природни ресурси, където не става номера с наливане на дългове в държавата притежаваща ресурси - става с революция и т.н. Борбата е за ресурс щото трябва да се произвежда и да се папка, пък има лимит колко население може да се изхранва. Пък Сорос да си приказва каквото ще, които иска да му вярва.

Населението би могло да се изхранва, стига богатите и свръхбогатите да не бяха прекалено алчни и егоцентрични... Има немалко световни организации, които уж се борят за справянето с бедността...
цитирай
17. getmans1 - Не, на мене ...
09.07.2015 22:15
mt46 написа:
getmans1 написа:
Ако Халивуд направи сериал „Всички обичат Путин“, това ще оправи ли нещата и ще повярва ли света в неговата демокрация и добронамереност, и миротворчество?

Комунистическия Китай, кой комунистически, онзи на дочените униформи или този на милионерите и милиардерите?

С кой Китай може да си сътрудничи демократа Путин и с кой Китай милитариста Обама?






.... не коментирам Сорос, коментирам твоя коментар и къде виждаш въпрос, ето тук:

ПП: Да, признавам, че има и западняци, които осъзнават и признават някои грешки в политиката си... Интересно е, че САЩ нямат нищо против сътрудничество с комунистически Китай. Значи водещата нишка на американизма не е антикомунизма, а антирусизма. Или греша...

Не, на мене, Тачков!
цитирай
18. zzz65 - Никакво доверие в Сорос. Той е ци...
10.07.2015 10:48
pantaleev написа:
Никакво доверие в Сорос. Той е ционист. Препоръчвам ти една книжка ако не си я чел - Власта на Мамона от Волен Сидеров. Тя ще ти даде отговори, за еврейския сговор в ЕС и США. Сорос е човека, който финансира опита за преврат в нашата страна през 2013-2014. Соросоидите са утайката на бг обществото. Никаква вяра. Русия и Китай и целия БРИКС и Евразия ще имам успех през ционистите. Това е!

не ми хвали болен сидеров иначе за сорос си прав
цитирай
19. syrmaepon - Асъл, защо ни трябва икономика, щом Той владее джудо, а скоро и йога. Той целокупният народ без туй си гладува
10.07.2015 12:16
mt46 написа:

Ако Русия не беше проблем за САЩ, нямаше да я атакуват - чрез Украйна, чрез разширяването на НАТО, чрез разните НПО на Сорос /у нас и в други източноевропейски държави/, насаждащи русофобия...


"«Чем я ещё не занимался, так это йогой, но она не может не привлекать. Я посмотрю, что в состоянии сделать, исходя из уровня своей спортивной подготовки. Просто, когда смотришь на настоящих йогов, кажется, что достичь такого совершенства невозможно, и именно это останавливает», – приводит издание слова Путина.

The Washington Post напоминает, что президент России недавно получил восьмой дан по дзюдо. К тому же, он играет в хоккей, забивая «кучу шайб» в ворота противника, любит кататься на лошадях, летать среди перелётных птиц и нырять за древними артефактами, пишут авторы статьи.

Премьер-министр Индии, в свою очередь, является активным сторонником йоги. По некоторой информации, он каждый день встаёт в пять утра, чтобы сделать упражнения по растяжке и попрактиковать дыхательные техники. К тому же, он активно продвигал идею создания Международного дня йоги, который прошёл впервые в этом году 21 июня."

Оригинал новости RT на русском:
http://russian.rt.com/article/102580
цитирай
20. mt46 - ...
11.07.2015 23:10
Преди време мислех, че всичко, което хвърчи в /от/ щатите, е демократично...
М. Тачков
цитирай
21. dimat - Четиво от Сорос,предназначено за америкамски дебили.
12.07.2015 21:53
С такъв род "умотворения" може само да разсмее китайците.

Тъпите американци не можаха да се усетят,как използвайки тяхната лакомия и мания за величие,китайците ги изпързаляха ,за да приведат икономиката си в необходимите за взаимодействие параметри, с техните собствени "камъни".

Сега вече Фашингтонгските тъпаци може би взеха да се усещат и взеха да се умилкват по най-елементарния начин на китайците,така,че да могат да ги използват за основната си за момента цел - унищожение на Русия,мислейки си,че това ще стане с машата Китай.А след това,като ги "приспят",да им спретнат един "партньорски" "Майдан".Тянанмън,Уйгурските и Хонг Конгски събития не им просветнаха в плесенясалите надменни "мозъци".

Само,че това е Китай а не арабските държави,нито Украйна,нито дори "Елцинова Русия".
Това е страна чието население е генетично формирано с две нагласи за начин на живот: краен национализъм и усета за живот в името на китайската цивилизация.Неща непонятни нито на американските дебили,нито на ционистките им господари.

В името на тези нагласи,китаецът е готов на всичко,което "неговата цивилизация" му повелява",нещо абсолютно неразбираемо не само за американеца,но и за европееца и който и да е.

Той може привидно да поддаде в необходимата за САЩ насока и степен и да удари най-неочаквано,на най-неочакваното и болезнено място.

В реалността на всеки трябва да бъде ясно,че така,както за запада няма вечни приятели,а само вечни интереси,така за Китай има само една цивилизация - китайската.

А Сорос може да си бръщолеви,каквото си иска,щом има дебили,които да го слушат,макар че е добре да го четат.
цитирай
22. mt46 - Е, все някои навярно ще се хванат на въдицата...
16.07.2015 21:12
dimat написа:
С такъв род "умотворения" може само да разсмее китайците.

Тъпите американци не можаха да се усетят,как използвайки тяхната лакомия и мания за величие,китайците ги изпързаляха ,за да приведат икономиката си в необходимите за взаимодействие параметри, с техните собствени "камъни".

Сега вече Фашингтонгските тъпаци може би взеха да се усещат и взеха да се умилкват по най-елементарния начин на китайците,така,че да могат да ги използват за основната си за момента цел - унищожение на Русия,мислейки си,че това ще стане с машата Китай.А след това,като ги "приспят",да им спретнат един "партньорски" "Майдан".Тянанмън,Уйгурските и Хонг Конгски събития не им просветнаха в плесенясалите надменни "мозъци".

Само,че това е Китай а не арабските държави,нито Украйна,нито дори "Елцинова Русия".
Това е страна чието население е генетично формирано с две нагласи за начин на живот: краен национализъм и усета за живот в името на китайската цивилизация.Неща непонятни нито на американските дебили,нито на ционистките им господари.

В името на тези нагласи,китаецът е готов на всичко,което "неговата цивилизация" му повелява",нещо абсолютно неразбираемо не само за американеца,но и за европееца и който и да е.

Той може привидно да поддаде в необходимата за САЩ насока и степен и да удари най-неочаквано,на най-неочакваното и болезнено място.

В реалността на всеки трябва да бъде ясно,че така,както за запада няма вечни приятели,а само вечни интереси,така за Китай има само една цивилизация - китайската.

А Сорос може да си бръщолеви,каквото си иска,щом има дебили,които да го слушат,макар че е добре да го четат.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 15924003
Постинги: 3192
Коментари: 41974
Гласове: 137294
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31