.
Захарова обвини България и Турция заради атаките срещу руския град Туапсе: Подкрепяте действия, които нанасят екологичен удар по Черно море

• 29 Апр 2026
 

 

Атаките с дронове срещу руския град Туапсе и последвалите пожари в нефтени обекти се превърнаха не само в тема за сигурността, но и в повод за остри политически обвинения. Най-силният акцент в изявленията на руското външно министерство падна върху ролята на черноморските държави от НАТО, включително България и Турция. Официалният говорител на руското МВнР Мария Захарова обвини двете страни, че чрез политическата си и военна подкрепа за Украйна на практика съдействат за нанасянето на щети върху Черно море. Според нея финансирането, доставките на оръжие и информационната подкрепа за Киев водят до действия, които имат пряко отражение върху морето, което омива и техните брегове.>

 

Захарова постави въпроса дали в България и Турция изобщо се осъзнава, че подобна подкрепа може да има екологични последици за региона. Тя акцентира и върху начина, по който се изразходват публични средства, като попита дали данъкоплатците в тези държави са наясно за какво се използват средствата, насочвани към Киев, включително към украинската президентска администрация на улица „Банкова“.

 

Тези изявления идват на фона на ескалираща ситуация в Туапсе, където от средата на април се извършват поредица от атаки с безпилотни летателни апарати. Първите удари започват на 16 април, когато противовъздушната отбрана успява да прихване част от дроновете, но отломки падат върху индустриални и жилищни зони. Загиват двама души, включително дете, а десетки сгради – училища, инфраструктура и части от пристанището – са повредени.

В резултат на атаките избухват пожари в морския терминал и в обекти, свързани с нефтопродукти. В гасенето участват десетки екипи и техника, а впоследствие е образувано дело за терористичен акт. Разследването цели да установи отговорността на украински военни формирования.

Няколко дни по-късно, на 20 април, следва нов удар, който отново подпалва терминала в пристанището. Пожарът продължава почти пет дни. В този период в града се наблюдава явлението „черен дъжд“, причинено от горящите нефтопродукти. Измерванията показват превишения на вредни вещества като бензол, ксилол и сажди.

 

Ситуацията се усложнява допълнително, когато в морето край пристанището е открито нефтено петно с площ около 10 хиляди квадратни метра. Започва операция по ограничаване на разлива чрез бонови заграждения, специализирана техника и почистване на замърсените води и почви. Нефтепродукти достигат и до река Туапсе, което налага допълнителни защитни мерки. Лошото време и проливните дъждове затрудняват действията на спасителните екипи.

На 28 април следва нова атака, този път срещу нефтопреработвателен завод. В резултат избухва пожар, при който горящ нефт се разлива по пътища и достига до жилищни сгради. Част от жителите са евакуирани, водоснабдяването е прекъснато, а училищата са затворени. Властите призовават хората да не излизат навън и да използват защитни средства заради замърсения въздух.

Руският президент Владимир Путин коментира, че атаките срещу гражданска инфраструктура са опит на Украйна да компенсира загубите си на фронта, но според него „това няма да промени нищо“. Той подчерта и риска от сериозни екологични последици, особено при удари по енергийни обекти.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков допълни, че атаките срещу нефтени съоръжения създават допълнително напрежение на световните пазари на горива, които вече са под натиск заради ситуацията в Ормузкия проток.

На този фон Захарова обвини Запада, че игнорира екологичните щети по Черноморското крайбрежие. Според нея повредите по морската инфраструктура са довели до разлив на нефтопродукти в Черно море, а реакцията на Европейския съюз и НАТО е мълчание.

В Туапсинския район е въведено извънредно положение. На място е изпратен министърът на извънредните ситуации Александър Куренков, който заявява, че ситуацията е под контрол, но остава напрегната. Властите поддържат готовност за нови удари и разполагат допълнителни средства за ограничаване на евентуални нови разливи.

Към 29 април пожарът в нефтопреработвателния завод е локализиран, но последствията от атаките – както инфраструктурни, така и екологични – продължават да бъдат овладявани. На този фон политическите обвинения, насочени към държави като България и Турция, превръщат ситуацията от локален инцидент в по-широк геополитически спор с екологично измерение.

 

Източник: ТАСС

https://glasove.com/novini/zaharova-obvini-balgariya-i-turtsiya-zaradi-atakite-sreshtu-ruskiya-grad-tuapse-podkrepyate-deystviya-koito-nanasyat-ekologichen-udar-po-cherno-more#google_vignette


ПП: Не мислите ли, че войните, в които България е съучастник, може да ни се отразят още по-негативно?...

Предизвикващите война и нанасящи удари по училища и жилищни сгради нямат право на мнение, приятелю!

Те първа ще ядем ядове с тази надупена външна политика.

Нищо руско не е добро за нас! Тия се канят да завоюват Константинопол, вие шега си мислите!

1. batogo - Срамно и недостойно за българин да цитира в блога си тази безсрамна, руска кучка, Марине?!?!
08:02
Предизвикващите война и нанасящи удари по училища и жилищни сгради нямат право на мнение, приятелю!

Само бесните русофоби не осъзнават, че България се е превърнала в слугиня на Запада...

Веселин Стаменов - коментари
10 ч
·
Доживяхме деня, в който политическият „елит“ официално ни съобщи, че стандартът на живот е вреден навик, от който трябва спешно да се откажем. Фридрих Мерц, този титан на неолибералната мисъл, излезе пред „Шпигел“ с физиономията на строг, но справедлив съдия, за да обясни на германците, че са се разглезили. Видите ли, илюзията за благоденствие била приключила. Колко удобно само! Десетилетия наред същите тези „експерти“ ни обясняваха, че свободният пазар, приватизацията на всичко и „рязането на разходи“ са пътят към светлото бъдеще, а сега, когато сметката дойде и икономическият двигател на Европа започна да кашля кръв, виновни се оказаха хората, защото искали да имат пенсии и здравеопазване.
Релансотта тук е направо болезнена – Мерц се хвали, че е „първият, който казва истината“, докато всъщност просто се опитва да маскира грандиозния провал на своята идеология като някаква висша форма на държавническа честност. Неолибералното верую винаги работи по един и същ начин: печалбите са за тях, за глобалните корпорации и за партийните каси, а „необходимостта от реформи“ и затягането на коланите остават за тези, които всъщност произвеждат благата. Мерц не просто иска да „промени много“, той иска да довърши това, което започнаха неговите предшественици – пълното демонтиране на социалната държава в името на една абстрактна стабилност, която облагодетелства само шепа хора на върха.
Историята обаче има гадния навик да се повтаря и да наказва точно такъв тип арогантност. Поведението на Мерц поразително напомня за Хайнрих Брюнинг – „канцлерът на глада“, който в началото на 30-те години на миналия век реши да бори икономическата криза с брутални икономии, орязване на заплати и социални помощи. Брюнинг също беше „честен“ и „принципен“, също пренебрегваше парламента и вярваше, че спасява Германия, докато всъщност с действията си постели червения килим за радикализма и тоталната катастрофа. Днес Мерц върви по същия път – докато той назидава народа си колко е „комфортно“ да живееш в несигурност, рейтингите му се сриват, а протестният вот расте. Вместо да поеме отговорност за провалените идеи на неолиберализма, той ни казва, че трябва да страдаме повече. Е, Мерц, историята учи, че когато един лидер започне да обяснява на хората, че са „твърде добре“, обикновено именно неговият политически комфорт приключва пръв. Време е за оставка, а не за нови морализаторски лекции от дъното на провала.

Ние подкрепяме и други удари и като мазохисти очакваме отговор.