Всеки ден се раждаме...
          И всеки ден умираме....
От Изгрева към Залеза
          пълзим или летим...
Във тъмното - запалени
          от Огъня всемирен -
невидимо изгаряме,
          превръщаме се в дим...

Защо безумно бързаме -
          и спъваме се, падаме?...
Погазваме цветята,
          преди да разцъфтят...
Надеждите превързваме...
          Препиваме, преяждаме...
Погубваме децата,
          преди да се родят...

Ще имаме ли време -
          все пак... да се обичаме?...
Да спрем, да се погледнем
          с очите на деца...
Душите си да сгреем...
          И мечтите да помилваме...
С любов да ни приеме
          любимата земя...

Марин Тачков
13-14 ноември 2011 г.

Поздравявам ви с една красива песен за Утре - с пожелание за здраве, обич, мир и светлина!...

Да спрем, да се погледнем
с очите на деца..
Поздрави и за теб!:))

Лиричният човек и романтик! Чудя се кое е по-красиво : стихът ти или чувствата ?

...От Изгрева към Залеза
пълзим или летим...
Въпрос на избор!
Поздрав за творбата!

Приятелю,както винаги ме пленяваш със поезията си.За което,огромно благодаря.Винаги,имаме време да се обичаме;да се погледнем-с очите на дете и да не
забравяме,че сме подвластни на Любовта.Сърдечен поздрав.

Светла, одухотворена вечер! :)

4. pcelata - Неостарявай любов,много те моля...
20:16
Приятелю,както винаги ме пленяваш със поезията си.За което,огромно благодаря.Винаги,имаме време да се обичаме;да се погледнем-с очите на дете и да не
забравяме,че сме подвластни на Любовта.Сърдечен поздрав.

Благодаря ти за светлите думи! Сърдечен поздрав и на теб!

Прекрасни са .....и стихът , и чувствата , и песента !
БЛАГОДАРЯ!
ПРЕКРАСЕН ДА Е И ТВОЯТ ДЕН , СЪС ЗДРАВЕ, ТОПЛИНА И ОБИЧ ОЗАРЕН!:)))

От нас зависи! Стига да поискаме, можем да направим невероятно много неща! Благодаря ти за хубавия стих!:)

И аз ти благодаря! Бъди, Светла!... :)

Прекрасно стихотворение!
Поздрави!

Мисля си, че венецът на любовта са децата, все пак!
Другото е суета. Но е прекрасно двама души да остареят заедно, след като са отгледали децата си!:)
http://www.youtube.com/watch?v=1l1z6Fk_GtE

Благодаря ти за прекрасната песен на Ищар! Лека нощ! :)

Вместо да стоят поети начело на културата, тургат пиянища..
Коста

Кой ти мисли за културата? Кул-турените мислят за пари, за банкети и т. н.

Ще имаме ли време -
все пак... да се обичаме?...
Да спрем, да се погледнем
с очите на деца...


повече хора трябва да осъзнаят това!

Всеки ден се раждаме...
И всеки ден умираме....
-------------------------
а време имаме
и да се обичаме

Благодаря ти, че намери време да ме посетиш!...

Хареса ми, че някак е близо и до моя последен постинг за бебешорите! Дали не е някаква телепатия? ;)

...в душите!

24. monna1 - Светлината...
13:10
...в душите!

Така бързо върви живота и като се спреш разбираш колко си остарял,Марин.......
Поздрави за стиха!

Поклон!Велико е!

Просто да бъдем добри!

Мъдрост , красота , доброта ... да бъдат с нас .
Благодаря за поздрава ... хубава песен .
Поздравления , Марин !

и толкова истинско. Ама нали всички умират да се правят на големи и зрели, даже и малките хлапоци. А недай си боже наистина се опиташ да проявиш нещо от детето в себе си, веднага минаваш направо за инфантилен. Ето с това трябва да се преборим, защото чистотата с която виждат детските очи, ние отдавна сме изгубили. За това дори и когато си мислим, че летим, ние всъщност пълзим, пъплим. Поздрав за философския стих!

Днес бе тежък и натоварен ден за менриятелю, радвам се, че се отбих при тебе, сега се чувствам по-добре!

Благодаря!

Да, относително е дали пълзим, или летим - въпрос на гледна точка... Лесно погубваме детското, естественото, волното у себе си... Не се учим от децата, от Природата... Препускаме бясно - а не знаем накъде...

Не мога да коментирам, Марине. Просто не е редно да се коментира нещо, което се изживява. Но те поздравявам с една песен, дошла ми на гости по асоциация: http://youtu.be/MUt7qmSvxLI

Благодаря и за съпреживяването!... Лека вечер!

Ще имаме ли време -
все пак... да се обичаме?...
Да спрем, да се погледнем
с очите на деца...
Душите си да сгреем...
И мечтите да помилваме...
С любов да ни приеме
любимата земя...

Нема да ме разплакваш, хей:)))))
Утре ще чуя песничката, че сега е късно...

Младостта си отива,
не съвсем,
не съвсем...

Стихът ти е едно ясно напомняне, че сме прах във вятъра, действа като пробуждане и дава подтик да изживеем живота си като човеци, а не като призраци...Понякога просто трябва да се поспрем и позамислим за най-важното...

Хубава вечер!

Прекрасно стихотворение! Поздрави.

Не може всички винаги да сме щастливи -
някои се раждат, други си отиват...
Някои се радват, други път скърбят...
Такъв е земният човешки път...

Често се замисляме, когато е вече късно...
Поздрав, приятелю!

всяко утро се раждаме
и по малко умираме
в часовете оставаме
във секунди отлитаме
телеграфните жици
покрай нас преминават
уморени зеници
в миговете остават
няма време за губене
всичко важно е случено
ежедневното търсене
е урок от научено
към звездите ръце
за молитва протягаш
подаряваш сърце
след мечтите си бягаш
непознати врати
се отварят в съня ти
глас вълшебен шепти
и изпива дъха ти
разпилявай се прах
и възраждай се вятър
уморения страх
е космически театър
със водата се слей
погали сетивата
като слънцето грей
изживей Свободата

а когато Мига
да си тръгнеш настъпи
пред Мечтите единствено
Времето ще отстъпи
сбъднато недокоснати
любено непробудени
хванати и пропуснати
бягащо недостигнати
всички те са единствено
атоми неразпръснати…

http://www.youtube.com/watch?v=ntm1YfehK7U
Поздрави за твоя стих, Марине!
Размисли ме и сътворих горното....

От Изгрева към Залеза
пълзим или летим... избора е наш ! Поздрави и от мен! Марияна

Марине, това е един от най-хубавите ти стихове!