*
*
*

Виновни сме - защото сме родени...
И че живеем във... Абдалия...
Надявахме се - наше ще е времето...
А после... вярвахме на царя...

И вярвахме на другите мошеници,
докато ни деряха кожите.
Продадоха ни тези кожодерници -
крадци, безродници безбожни!...

Повярвахме, че има справедливост.
Но грешници коват законите...
Виновни сме - защото още живи сме...
И робски носим си оковите...

Марин Тачков
21 юни 2014 г.  

Надявахме се и не сме спрели да се надяваме на по-добри дни, нали надеждата умира последна. Щастието не е липса на проблеми, а способност да се справяме с тях, като героят от клипа. Хубав избор на клип. Поздрави!!

Марине, Марине...виновни сме, че им създадохме всички условия тези плевели да се развият..."За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата." (13.12.1881)
К. Иречек

Има ли надежда
там, където работата е говежда?...

Е, искахме да станем европейци, станахме - имаме си наркомани, проститутки, мутри, измамници, бедни под мостовете, битки в парламента, стачкуващи, протестиращи, корупция, инфлация, злоупотреба с власт, мафия - къде по света в развитите държави ги няма? А че у нас придобиват уродливи форми - всяка мода, привнесена от "циливилизования" свят, в България идва така - закъсняло и уродливо.
"И ако искаш да знаеш, те това ти е на тебе Европата"/Д. Войников/.
Не разбирам нищо нито от политика, нито от мода. Изнервя ме всичко от околния свят, с което съм принудена да вляза в контакт - институции, учреждения, организации, социална среда, професионални контакти- всичко е в такъв хаос и разруха! Опитвам се обаче да си гледам работата /макар че става все по-трудно/, стремя се качествено и пълноценно да си изпълнявам многобройните функции на работеща българска жена - на съпруга, на майка, на приятелка, на служебно лице - и се чувствам добре от това. Не хуля другите - нямам време и сили поради собствените си грижи и задължения. Вярвам, че ако всеки гледа своята работа и се стреми да го прави по най-добрия начин, ще цени труда и усилията на другия, ще живее в удовлетвореност и хармония със себе си и с околния свят. Усещам, че това, което казвам, е по-скоро "даскалска поезия", утопия, знам, че тази теория може да бъде разбита на пух и прах и то - без усилия, от където и да я подхванеш. На мене обаче ми върши работа- или поне ме държи емоционално все още на повърхността:))) Поздрави!

Всъщност "демокрацията" у нас не се развива по западноевропейски образец, а по американски, неолиберален модел... Затова у нас няма що-годе нормални леви и десни партии в управлението... Всеки би могъл да намери лично оправдание... Когато СДС загуби изборите през 2001 г., Костов каза, че неговата вяра го е излъгала...

за грешките. Най-голямата вина може би е тази
пред децата ни. А надеждата си отива последна...
От всяка ситуация се намира изход, въпросът е дали
го търсим на правилното място, дали непрекъснато
не се предоверяваме, дали неволно не ставаме
участници в случващото се... Вината е във всички нас,
колкото повече се разединява и озлобява народът,
толкова повече настъпва мафията, както и да я наречем...
Демокрацията, ако я има изобщо...
се развива по много български образец...
Клипът е страхотен, музиката - също...
Уважавам и подкрепям гневния ти поетичен зов, приятелю,
но може би трябва да променим собственото си мислене
и поведение... и да намерим изход заедно...
Споделям написаното от tikoev :
"За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение,
което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят
един другиму работата." (13.12.1881) К. Иречек
Поздрави !

А аз предлагам партократите и олигарсите да променят мисленето си, управниците, депутатите, лидерите на партии да спрат да се гневят, да се лаят, а да намерят заедно изход /път/ за България... Защо, например, братските партии БСП и ГЕРБ /БКП им е майката/ не се коалират в името на общите /си/ интереси?...

Остава да си кажем- достойно срещу страданията!
Поздрави за теб!

щом си ги носим. За съжаление, модата в оковаването се сменя много бавно. Поздрави!

Явно знаем 2 и 200... И всичко ни отива...