Постинг
20.08.2015 00:31 -
Поредните чувства:
Автор: danig
Категория: Поезия
Прочетен: 567 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.08.2015 20:11
Прочетен: 567 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 22.08.2015 20:11
От поемането на първият ви дъх, започнахте да мечтаете
За всичко, което не притежавате, за живот, който какво е - Не знаете ..
Боли ви, защото сърцето отново ви страда
А душата ви дори от ниското - пропада ..
Още НЕ изсъхнала раната, сърцето ви огорчава
И нещо по-силно от вас, да бъдете щастливи не ви позволява ..
Искате толкова малко, а не можете да получите почти нищо
Всеки човек, който ве познава си мисли, че се отнасяте алчно относно всичко ..
Ала вий желаете да живеете само в обич и спокойствие
Толкова ли е много, че у другите поражда бепокойствие?
Всеки ден се будите с мисълта, че пак трябва да се преструвате
Оставате си с убеждението, че нищо НЕ СТРУВАТЕ
Сърцето ви всекидневно трябва да го притискате, за да не се пръсне
Защото душичките ви връзката със него иска да прекъсне.
Как да не полудее човек, когато дори не знае какво иска,
Когато не знае какво е да живее и от мъка към пропаста се натиска?
Всичко през вашите очи е толкова различно ..
И за пореден път звучите носталгично ..
Какво може да направите, когато мислите ви обременени са от тъга
Когато пред пред вас, отворена е само единствено тази врата?
За всичко, което не притежавате, за живот, който какво е - Не знаете ..
Боли ви, защото сърцето отново ви страда
А душата ви дори от ниското - пропада ..
Още НЕ изсъхнала раната, сърцето ви огорчава
И нещо по-силно от вас, да бъдете щастливи не ви позволява ..
Искате толкова малко, а не можете да получите почти нищо
Всеки човек, който ве познава си мисли, че се отнасяте алчно относно всичко ..
Ала вий желаете да живеете само в обич и спокойствие
Толкова ли е много, че у другите поражда бепокойствие?
Всеки ден се будите с мисълта, че пак трябва да се преструвате
Оставате си с убеждението, че нищо НЕ СТРУВАТЕ
Сърцето ви всекидневно трябва да го притискате, за да не се пръсне
Защото душичките ви връзката със него иска да прекъсне.
Как да не полудее човек, когато дори не знае какво иска,
Когато не знае какво е да живее и от мъка към пропаста се натиска?
Всичко през вашите очи е толкова различно ..
И за пореден път звучите носталгично ..
Какво може да направите, когато мислите ви обременени са от тъга
Когато пред пред вас, отворена е само единствено тази врата?
Вълнообразно
Няма коментари