На терасата ти, казваш, калдъръмче

цъфна. Едно почти пустинно цвете.

Много издръжливо е на слънце,

на дълги засушавания лете.

С ярки венчелистчета красиви.

Отде се взело – ти не знаеш.

Закръгленко. Непридирчиво.

Южно мъничко мечтание!

Отде се взело? Пък и питаш.

В многолюдната панелна сграда

на теб – усърдния пустиножител

Бог праща ти го за отрада.