Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2020 22:09 - Проблемът за члена
Автор: mt46 Категория: Поезия   
Прочетен: 1394 Коментари: 17 Гласове:
31

Последна промяна: 10.02.2020 22:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.


За поезията и за члена


Ний спорим със Вени – добра, вдъхновена. –
"Важат ли в стиха правилата за члена..."

Твърдя упорито: "О, членът е важен!"...
А тя е сърдита. Настъпва ме даже:

"Но как да го слага – поетът решава!
Умело туй правило той нарушава.

При Ботев, я виж, изключения има ли?"...
Върху ми стоварва граматики, примери...

Аз казвам по-меко: "Добре... Но не бива!"...
"Повярвай, човеко! Не съм заядлива!"...

Почти на ръба съм... Чернее се адът...
А тя по гърба си не пада, не пада!

И борим се здраво с проблема съдбовен.
Ех, май ще решава съдът ни върховен!...

Марин Тачков
 



Гласувай:
31
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - mt46,
11.02.2020 04:13
Мда! Членовете са предназначени за да се поставят на определените места.
цитирай
2. zaw12929 - Съдт "И борим се здраво с пр...
11.02.2020 14:52
Съдт "И борим се здраво с проблема съдбовен. Ех, май ще решава съдът ни върховен!...
ако има правомощие да го направи- да приложи закона
цитирай
3. barin - Здравей, Марине. Мисля, че в пое...
11.02.2020 15:26
Здравей, Марине. Мисля, че в поезията се допуска промяна на правилата, за да има рима.
Поздрави!
цитирай
4. zax - Кога жена задълбала яко е над члена, ...
11.02.2020 23:37
Кога жена задълбала яко е над члена,
значи вече пръсти вплела е, като вкоренела.

... :)))
цитирай
5. lexparsy - Оригинално поставяш един актуален, касаеш поезията въпрос, че чак граМътнично правен...:)
12.02.2020 10:57
Като поетичащ и начинаещо без опит в поетическата законодателност, считам, че самата поезия е и законодател и съдник на своята си територия,  като винаги си е извоювала там да допуска само нейни граждани...:)))
Но правилата си имат и своя логика. И аз съм се замислял, че е тъпо  да пасваш ритъма на стиха с членуване, но може да се   подчертае действитвеното значение на една дума. Както членуваме думите в заглавие без да са свързани в изречение, така според мене може да кажем:
...  нека бъде светлината, мостЪТ между нас... (който ни свързва).
Това е разбира се е мое мнение, неподлежащо не присъда, камо ли от прозаични критици.
Е, в любовната поезия с всякакъв вид членуване трябва да бъдем по-осторожни! ;)
Благодаря ти за търпимото изслушване.
Лекс
цитирай
6. vania23 - Ехе, пропуснала съм този интересен спор!
12.02.2020 17:27
Жалко... И? Какво се реши? Мога ли вече да я карам през просото с члена в моите стихотворения? :)
А стихотворението ти е свежо.
цитирай
7. donchevav - На мъж да не вярваш, ме учеше баба...
12.02.2020 21:14
На мъж да не вярваш, ме учеше баба!
Защо ли на „лични“ с теб спора приех!
В теория веща, усетих се слаба,
видяла как лесно в стих жънеш успех!

Чудесни попадения – особено в диалога! И мога да се подпиша: „Вярно с оригинала“!
Благодаря, че си спестил първопричината – грешката, която ми посочи. Не беше в члена, а в предлога – не знам как се бе озовал там, но разколебаваше смисъла. /“когато /в/ бездиханност спре копнежа“/.
Все едно – беше недопустимо. Или пък?
Хайде пак да си го кажа, макар и под страх от смъртна присъда:))).
Узаконен с Иванчевския правопис 1899г., определителният член минава през много премеждия, най-голямото от които е Проектът за правописна реформа през 1945г. – и оцелява въпреки нестихващите и до днес нападки.
Аз съм за пълен и кратък член в българския език. Гонила съм учениците 40 години с червения химикал – няма за кога да се променям. Но съм ги учила и на друго – поезията поради своята специфика е освободена от задължително спазване на правописните норми. Пише го във всички граматики /виж Ст. Стоянов, Т. Бояджиев, Ст. Стефанов, Андрейчин, М. Янакиев и пр./. Дори в Уикипедия го пише:)))
Да, дадох ти примери от поезията на Ботев. Можеш да намериш такива у всички поети – Вазов, Яворов, Г. Милев… Или по-нови… Въпрос не на грамотност, а на художествен усет и потребност – за смислов акцент, благозвучие при римуване, по-добра ритмичност, звукопис и др. Ето все пак:

и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят/Ив. Вазов – „Левски“/


Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят… /П. Яворов – „Обичам те“/


Народа въстана
- с чук
в ръката,
обсипан със сажди, искри и сгурия/Г. Милев – „Септември“/

Благодаря ти, че в тези трудни за езика ни времена работиш за последователното прилагане на правописните принципи, бдиш над чистотата на езика, обогатяваш родното слово, включително с нови думи, които така вдъхновено ковеш! Винаги съм се гордяла, че те познавам! Поздрави, Марине!
цитирай
8. mt46 - И да се поставят, както е редно...
12.02.2020 22:02
kvg55 написа:
Мда! Членовете са предназначени за да се поставят на определените места.

цитирай
9. mt46 - :)
12.02.2020 22:03
zaw12929 написа:
Съдт "И борим се здраво с проблема съдбовен. Ех, май ще решава съдът ни върховен!...
ако има правомощие да го направи- да приложи закона

цитирай
10. mt46 - Благодаря!
12.02.2020 22:07
barin написа:
Здравей, Марине. Мисля, че в поезията се допуска промяна на правилата, за да има рима.
Поздрави!

Да. И не само заради римата... Всъщност при използането на кратък или на пълен определителен член за думите от м. р. римата не се губи...
Поздрави!
цитирай
11. mt46 - Да, но не всяка жена... :)
12.02.2020 22:08
zax написа:
Кога жена задълбала яко е над члена,
значи вече пръсти вплела е, като вкоренела.

... :)))

цитирай
12. mt46 - Благодаря за мнението!...
12.02.2020 22:15
lexparsy написа:
Като поетичащ и начинаещо без опит в поетическата законодателност, считам, че самата поезия е и законодател и съдник на своята си територия,  като винаги си е извоювала там да допуска само нейни граждани...:)))
Но правилата си имат и своя логика. И аз съм се замислял, че е тъпо  да пасваш ритъма на стиха с членуване, но може да се   подчертае действитвеното значение на една дума. Както членуваме думите в заглавие без да са свързани в изречение, така според мене може да кажем:
...  нека бъде светлината, мостЪТ между нас... (който ни свързва).
Това е разбира се е мое мнение, неподлежащо не присъда, камо ли от прозаични критици.
Е, в любовната поезия с всякакъв вид членуване трябва да бъдем по-осторожни! ;)
Благодаря ти за търпимото изслушване.
Лекс

И все пак добрите поети се съобразяват с книжовните норми...
"...  нека бъде светлината, мостЪТ между нас..."
Тук членуването е правилно... Запетаята е неуместна...
цитирай
13. mt46 - Благодаря! Не бива да се кара през просото... :)
12.02.2020 22:16
vania23 написа:
Жалко... И? Какво се реши? Мога ли вече да я карам през просото с члена в моите стихотворения? :)
А стихотворението ти е свежо.

цитирай
14. lexparsy - Не се издържам да те апострофирам за запетайките:))
13.02.2020 10:18
mt46 написа:
lexparsy написа:

.... ".....

И все пак добрите поети се съобразяват с книжовните норми...
"...  нека бъде светлината, мостЪТ между нас..."
Тук членуването е правилно... Запетаята е неуместна...

По принцип, с правилата за запетайките хората,
както от незнание, така и от канони много се бъркат... В поезията примерно, когато стихът има мелодичен ритъм, строфите се разделят със запетая, защото даже и четящият може да си направи колкото си иска дълга пауза. ;) Но и литературно всеки вмъкнат контекс се разделя!
НО, риторично, както в подобен коментар, не се сърдете на пишещият, че ги е пропуснал, нито на маниер (като моя), да слагам три точки, когато съм се замислил, или пък се подразбира...
Общо взето според мене, граматическите правила са за да служат на изразността и риториката, а не да я ограничават...!
Хе, ский колко запетайки натургах тук... Кои са излишните...? :)))
Разбира се споделеното е само мое лично мнение... ! :)
Лекс

Ето един пример!  Всички слагат запетайки и пред "които, където ,когато"... Но в изречението " Блажени са тези които знаят, че Любовта...",  аз риторично целя читателят да раздели изречението, и да спре мисълта си, чак след думата "знаят", защото тя е важна в Контекста! А свободата и избора как да го предаде..., е на посланика! ;)
цитирай
15. mt46 - Благодаря, Вени! Драго ми е да чета написаното от теб! Поздрави! :)
13.02.2020 22:23
donchevav написа:
На мъж да не вярваш, ме учеше баба!
Защо ли на „лични“ с теб спора приех!
В теория веща, усетих се слаба,
видяла как лесно в стих жънеш успех!

Чудесни попадения – особено в диалога! И мога да се подпиша: „Вярно с оригинала“!
Благодаря, че си спестил първопричината – грешката, която ми посочи. Не беше в члена, а в предлога – не знам как се бе озовал там, но разколебаваше смисъла. /“когато /в/ бездиханност спре копнежа“/.
Все едно – беше недопустимо. Или пък?
Хайде пак да си го кажа, макар и под страх от смъртна присъда:))).
Узаконен с Иванчевския правопис 1899г., определителният член минава през много премеждия, най-голямото от които е Проектът за правописна реформа през 1945г. – и оцелява въпреки нестихващите и до днес нападки.
Аз съм за пълен и кратък член в българския език. Гонила съм учениците 40 години с червения химикал – няма за кога да се променям. Но съм ги учила и на друго – поезията поради своята специфика е освободена от задължително спазване на правописните норми. Пише го във всички граматики /виж Ст. Стоянов, Т. Бояджиев, Ст. Стефанов, Андрейчин, М. Янакиев и пр./. Дори в Уикипедия го пише:)))
Да, дадох ти примери от поезията на Ботев. Можеш да намериш такива у всички поети – Вазов, Яворов, Г. Милев… Или по-нови… Въпрос не на грамотност, а на художествен усет и потребност – за смислов акцент, благозвучие при римуване, по-добра ритмичност, звукопис и др. Ето все пак:

и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят/Ив. Вазов – „Левски“/


Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят… /П. Яворов – „Обичам те“/


Народа въстана
- с чук
в ръката,
обсипан със сажди, искри и сгурия/Г. Милев – „Септември“/

Благодаря ти, че в тези трудни за езика ни времена работиш за последователното прилагане на правописните принципи, бдиш над чистотата на езика, обогатяваш родното слово, включително с нови думи, които така вдъхновено ковеш! Винаги съм се гордяла, че те познавам! Поздрави, Марине!

цитирай
16. mt46 - В поезията не се допускат подобни компромиси със запетаята. Тя не влияе нито на ритъма, нито на римата, нито на благозвучието... :)
13.02.2020 22:33
lexparsy написа:
mt46 написа:
lexparsy написа:

.... ".....

И все пак добрите поети се съобразяват с книжовните норми...
"...  нека бъде светлината, мостЪТ между нас..."
Тук членуването е правилно... Запетаята е неуместна...

По принцип, с правилата за запетайките хората,
както от незнание, така и от канони много се бъркат... В поезията примерно, когато стихът има мелодичен ритъм, строфите се разделят със запетая, защото даже и четящият може да си направи колкото си иска дълга пауза. ;) Но и литературно всеки вмъкнат контекс се разделя!
НО, риторично, както в подобен коментар, не се сърдете на пишещият, че ги е пропуснал, нито на маниер (като моя), да слагам три точки, когато съм се замислил, или пък се подразбира...
Общо взето според мене, граматическите правила са за да служат на изразността и риториката, а не да я ограничават...!
Хе, ский колко запетайки натургах тук... Кои са излишните...? :)))
Разбира се споделеното е само мое лично мнение... ! :)
Лекс

Ето един пример!  Всички слагат запетайки и пред "които, където ,когато"... Но в изречението " Блажени са тези които знаят, че Любовта...",  аз риторично целя читателят да раздели изречението, и да спре мисълта си, чак след думата "знаят", защото тя е важна в Контекста! А свободата и избора как да го предаде..., е на посланика! ;)

цитирай
17. lexparsy - Благодарим, и оставаме задължени за правната консултация! :-)
14.02.2020 04:02
А аз ли?
Сега разбирам твойте доводи,
и с диагноза тъй отсъдена,
с законни прозаични отзиви,
ще плача с поетичност сбъркана!

Но чрез изразност си йероглифна,
ще еманирам си емоции,
подразбрани само емпатично,
от чули песента ми сродници...!

Имаш моето уважение Марин, но нали всеки има Право на своята телесна, душевна и социална принадлежност, без на другите да пречи, но и на пук на докторите, проповедниците и властимащите даже!?
Лекс
цитирай
18. mt46 - Да, Лекс... Имаме права... Но е редно да уважаваме родния си език, нали?...
14.02.2020 22:18
lexparsy написа:
А аз ли?
Сега разбирам твойте доводи,
и с диагноза тъй отсъдена,
с законни прозаични отзиви,
ще плача с поетичност сбъркана!

Но чрез изразност си йероглифна,
ще еманирам си емоции,
подразбрани само емпатично,
от чули песента ми сродници...!

Имаш моето уважение Марин, но нали всеки има Право на своята телесна, душевна и социална принадлежност, без на другите да пречи, но и на пук на докторите, проповедниците и властимащите даже!?
Лекс

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 14137302
Постинги: 2723
Коментари: 38039
Гласове: 125291
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31