.
.
.

За поезията и за члена Ний спорим със Вени – добра, вдъхновена. – "Важат ли в стиха правилата за члена..." Твърдя упорито: "О, членът е важен!"... А тя е сърдита. Настъпва ме даже: "Но как да го слага – поетът решава! Умело туй правило той нарушава. При Ботев, я виж, изключения има ли?"... Върху ми стоварва граматики, примери... Аз казвам по-меко: "Добре... Но не бива!"... "Повярвай, човеко! Не съм заядлива!"... Почти на ръба съм... Чернее се адът... А тя по гърба си не пада, не пада! И борим се здраво с проблема съдбовен. Ех, май ще решава съдът ни върховен!... Марин Тачков

 

Мда! Членовете са предназначени за да се поставят на определените места.

Съдт "И борим се здраво с проблема съдбовен. Ех, май ще решава съдът ни върховен!...
ако има правомощие да го направи- да приложи закона

Здравей, Марине. Мисля, че в поезията се допуска промяна на правилата, за да има рима.
Поздрави!

Кога жена задълбала яко е над члена,
значи вече пръсти вплела е, като вкоренела.

... :)))

Като поетичащ и начинаещо без опит в поетическата законодателност, считам, че самата поезия е и законодател и съдник на своята си територия,  като винаги си е извоювала там да допуска само нейни граждани...:)))
Но правилата си имат и своя логика. И аз съм се замислял, че е тъпо  да пасваш ритъма на стиха с членуване, но може да се   подчертае действитвеното значение на една дума. Както членуваме думите в заглавие без да са свързани в изречение, така според мене може да кажем:
...  нека бъде светлината, мостЪТ между нас... (който ни свързва).
Това е разбира се е мое мнение, неподлежащо не присъда, камо ли от прозаични критици.
Е, в любовната поезия с всякакъв вид членуване трябва да бъдем по-осторожни! ;)
Благодаря ти за търпимото изслушване.
Лекс

Жалко... И? Какво се реши? Мога ли вече да я карам през просото с члена в моите стихотворения? :)
А стихотворението ти е свежо.

На мъж да не вярваш, ме учеше баба!
Защо ли на „лични“ с теб спора приех!
В теория веща, усетих се слаба,
видяла как лесно в стих жънеш успех!

Чудесни попадения – особено в диалога! И мога да се подпиша: „Вярно с оригинала“!
Благодаря, че си спестил първопричината – грешката, която ми посочи. Не беше в члена, а в предлога – не знам как се бе озовал там, но разколебаваше смисъла. /“когато /в/ бездиханност спре копнежа“/.
Все едно – беше недопустимо. Или пък?
Хайде пак да си го кажа, макар и под страх от смъртна присъда:))).
Узаконен с Иванчевския правопис 1899г., определителният член минава през много премеждия, най-голямото от които е Проектът за правописна реформа през 1945г. – и оцелява въпреки нестихващите и до днес нападки.
Аз съм за пълен и кратък член в българския език. Гонила съм учениците 40 години с червения химикал – няма за кога да се променям. Но съм ги учила и на друго – поезията поради своята специфика е освободена от задължително спазване на правописните норми. Пише го във всички граматики /виж Ст. Стоянов, Т. Бояджиев, Ст. Стефанов, Андрейчин, М. Янакиев и пр./. Дори в Уикипедия го пише:)))
Да, дадох ти примери от поезията на Ботев. Можеш да намериш такива у всички поети – Вазов, Яворов, Г. Милев… Или по-нови… Въпрос не на грамотност, а на художествен усет и потребност – за смислов акцент, благозвучие при римуване, по-добра ритмичност, звукопис и др. Ето все пак:

и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят/Ив. Вазов – „Левски“/


Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят… /П. Яворов – „Обичам те“/


Народа въстана
- с чук
в ръката,
обсипан със сажди, искри и сгурия/Г. Милев – „Септември“/

Благодаря ти, че в тези трудни за езика ни времена работиш за последователното прилагане на правописните принципи, бдиш над чистотата на езика, обогатяваш родното слово, включително с нови думи, които така вдъхновено ковеш! Винаги съм се гордяла, че те познавам! Поздрави, Марине!

Да. И не само заради римата... Всъщност при използането на кратък или на пълен определителен член за думите от м. р. римата не се губи...
Поздрави!

И все пак добрите поети се съобразяват с книжовните норми...
"...  нека бъде светлината, мостЪТ между нас..."
Тук членуването е правилно... Запетаята е неуместна...

По принцип, с правилата за запетайките хората,
както от незнание, така и от канони много се бъркат... В поезията примерно, когато стихът има мелодичен ритъм, строфите се разделят със запетая, защото даже и четящият може да си направи колкото си иска дълга пауза. ;) Но и литературно всеки вмъкнат контекс се разделя!
НО, риторично, както в подобен коментар, не се сърдете на пишещият, че ги е пропуснал, нито на маниер (като моя), да слагам три точки, когато съм се замислил, или пък се подразбира...
Общо взето според мене, граматическите правила са за да служат на изразността и риториката, а не да я ограничават...!
Хе, ский колко запетайки натургах тук... Кои са излишните...? :)))
Разбира се споделеното е само мое лично мнение... ! :)
Лекс

Ето един пример!  Всички слагат запетайки и пред "които, където ,когато"... Но в изречението " Блажени са тези които знаят, че Любовта...",  аз риторично целя читателят да раздели изречението, и да спре мисълта си, чак след думата "знаят", защото тя е важна в Контекста! А свободата и избора как да го предаде..., е на посланика! ;)

А аз ли?
Сега разбирам твойте доводи,
и с диагноза тъй отсъдена,
с законни прозаични отзиви,
ще плача с поетичност сбъркана!

Но чрез изразност си йероглифна,
ще еманирам си емоции,
подразбрани само емпатично,
от чули песента ми сродници...!

Имаш моето уважение Марин, но нали всеки има Право на своята телесна, душевна и социална принадлежност, без на другите да пречи, но и на пук на докторите, проповедниците и властимащите даже!?
Лекс