.
.
.

Антиутопично

 

Новини от бъдното ме гледат.

Дебнат… и душата ми преследват…

Ех, за нов живот ли се озъртате?

Ето ни – в отвъдното, при мъртвите…

А светът чернее – от отрови,

от войни, от паразити нови…

Свободата е мечта отнета.

Забавленията – в Интернета…

Въздух чист остава малко, вярно.

И ще се доставя регулярно…

Триста бедни се самоубили…

Доста чакат своя ред, без сили…

И природата е тежко болна.

Всеки – в болница! Това е норма!

Страшни вирусни войни вилнеят…

Над живота нож държи злодеят…

Любовта – ненужна, низша ценност.

Раждането – строго забранено!...

Плаче Слънцето, Земята стене –

мрачна, изтощена от въртене…

 

Стреснат, се събуждам от кошмара.

Ставам и си удрям два шамара…

Може би светът ни ще ухае?

И животът ще е път сияен?…

 

Марин Тачков

Нормалният живот не би трябвало да е утопия, но който, както си го организира. :)

И виж... накрая пак опряхме до добрите стари "два шамара" Поздрав!

Трябва да се борим за "животът да е път сияен", ама не го правим.

Някъде прочетох, че ... От Сивото в главата, зависи Цветното в живота! А също и Светлината!
Песимизмът не е добър съветник!

Ами ти си го казал - "светът да ухае и животът да е път сияен". Т.е. да не ти вони на бензин и на несъбран боклук, да ти се ходи на работа и да ти се прибира в къщи. За съжаление така съм живяла само между 1974-та и 1994-та. В края на 1995-та светът ми се сг.овни, за съжаление. :( Извинявам се за лексиката, но не намирам по-точна дума. :(