.
.
.

   Съвременност


Крещяхме! – Щяхме, щяхме

да дойде Свободата!...

Нима обезумяхме

от западния вятър?...

 

Бърборим. И се борим

с отрови, със зарази…

Под новите простори

доволно ли се мразим?...

 

Желаем… Лаем, лаем…

Или пасем тревица.

И гробове копаем –

за майки, за дечица…

 

Беснея аз без нея –

мечтата справедлива! –

Достойно да живея…

Душа, недей изстива!...

 

Марин Тачков

До там се докарахме, да крещим!

свободата не идва

тя се прави, бориш се за нея и я създаваш

Един съвет от сравнително успял човек - първо мисли за себе си и най-близките си.

Малко тъжно, но много въздействащо! Поздрави!

Виртуозно - поздравления, Марине!

Но ако Ботев, Левски и много други бяха мислили и действали така?...

Ти нали си писател, не професионален революционер? :)
По-скоро българските боляри по времето на Иван Шишман е трябвало да помислят за семействата си и да си изпълнят болярските задължения.
Чудесата от храброст поправят лошо свършените текущи задължения.

А кои, ако не писателите, мислят и пишат за социални проблеми?... Ще дам и други примери: П. Р. Славейков, Вазов, Яворов, Елин Пелин, Смирненски...

Да ти кажа, аз вече не пиша за нищо, дори за социални проблеми и се чувствам сто пъти по-добре. :) Каквото съм написала, написала, ще го отдадем на безумната младост... :)

Силно въздействащ стих!