Душата ти беше кофичка с лед.
Безводна, пустинна и огнена степ.
Подвиквах след тебе, отчаян и блед.
От болка и страсти бях страшно проклет
Съдбата за тебе бе просто игра.
Ти беше замръзнала бяла искра.
Забравила беше да бъдеш жена.
По твоето слънце покълна слана.
Дали след нощта слънчев лъч ще блести?
Откри ли във джоба си всички мечти?
Повтаряй след мене -  Прости ми, прости.
Прегръщам те аз, прегърни ме и ти.

мале..малеее че, си добър!
давам ти прошка..прости и ти..

Прощавам.