Къде отивате момчета

Къде отивате момчета, 
Хукнахте към стръмното
На битието, 
А то като огромен кораб
На дъното отнесе ви
Първо Орлин, Емо 
А сега и Краси... 
Краси Едрев... Сега... 
От сивите снимки
От запалената му цигара
Гори хартията... 
Между моите пръсти... 
Усуква се снимката
Пепел... 
Почти, превърнати
В пепел... 
Мечтатели...
Те всичките звезди
Бяха преброили 
В ужасно сивите
Гнезда на градовете
Какви ли не
Занаяти подхващаха
За късчето хляб,
Натопено във вино...
А непрекъснато им обещаваха
И учеха как някой ден
Стихове като
Гутенберговите матрици
Ще секът белотата на
Красиви и дебели
Изящни романи, 
Събрани съчинения, 
Игриви стихосбирки, 
Преплели невероятните си
Мисли в строфи... 
Ужас... 
Кой така излъга ви, поети
Кой изтри със гума
Вдъхновението и... 
Надеждата да подарите
Вашите души 
На следващите поколения... 
Кой илюзиите ви 
В черни сенки
Превърна? 
Скрит зад ръба на времето 
Кой във пепел ви превърна? 
Който и да е... Каквото и да е
Поетите остават си поети
Живеят те във новите си къщи
Нищо че всички и всичко
Им се мръщи...
В поминък някакъв ще 
Ги запиши... 
С катинар ръждясал
Вратата на душите им
Ще да заприщи... 
... 

Зад времето надничат  ветровете
Всеки техен стих в прозорче 
Се превърна, 
А те застанали зад тях
Със песен от Шумен 
Екото им се завърна... 
И смехът... Радостта... 
Копнежът по онова
Неубоздано време
Вдъхновението у Надеждата... 
Ех, момчета, поети... 
Надживяхте сивите печатници
На времената модерни
Лъскави вестници 
С помпозни обяви... 
Кадифени, обвитиРомани,
Луксозни еднодневки
Сега със всичките останали
Световни поети
Пишете Шекспировите
Сонети... 
Остава в сърцата ни
Вашият Спомен
Живеете със у във
Вашите вечни къщи-Стихове
А тракащи от студ
Модерни печатници
Търсят и не могат да намерят
Звездите които изброили сте. .. 
И... 
Пътищата, които избродихте... 
Макар дрехите да бяха
Почти изтрити от носене
С кърфици забождахте по тях
Цитирайки вашите стихотворения 
Ех, Красе и награда тогава ти бяха 
Дали... 
Далѝ те бяха разбрали? 
Кратки строфи, 
Шуменско хайку... 
Едва ли.. 
Къде заминахте момчета? 
Билет щях да търся
До Габрово... 
Със онзи, същият влак 
Пак щях да пристигна... 
С Орлин и Краси... 
За важната среща
На поетите от Габрово... 
Те които не знаят
Не знаят
Поетите са вечни
Те на везните
На социалните общества
Не се претеглят
Нито на мненията хорски
Надживяват ги винаги
Орлин Във джоба си
Очилата на Джон Ленън
Носеше... 
Кембъла, тънката писалка
С която като че със микрофон
Говореше
А Краси Едрев, вечно смеещ се
Запалил поредната цигара
През къдравите си коси, 
С малките си очи
Поглеждаше
Следващият стих, критика... 
Мълчеше... Взиращ се
Във мислите... 
Свири старият касетофон
На Висоцки дрезгавият глас
Застава до тях
"... Ваше благородие, госпожа удача,
Для кого ты добрая, а кому иначе.
Девять граммов в сердце постой не зови...
Не везет мне в смерти — повезет в любви!"

Нанка Матева

е песен на Окуджава

Да.
Но тук става въпрос за интерпретацията от В. Висоцки
https://youtu/rwWEMl8RGkI?list=PLbkBnnYLmxWNhZ9jjPhsc31Bwqu46Wwfo
Затова е във кавички, защото е цитат
Но е алюзия на песен свързана със Висоцки
и Краси, също поет... Само че Висоцки игра в театъра ролята на Шекспир а Краси тепърва ще влезе там....в Шекспировата роля... Боли когато загубиш един поет...