.
.
.

Смъртта на последния човек

Зараза плъзна! Няма милост!...
Разлаяха се куп глупаци:
"По-силен от човека вирус?...
О, не! Това е конспирация!"...

"Пандемия!... Защо ли, Боже?..." –
дочух, че бай Марин изкряска...
И на вратата надпис сложи:
"У нас се влиза с тест и маска!"...

Видя – нехаен е народът...
Човечецът почти блокира.
Бележка залепи на входа:
"Посрещам само ваксинирани!"...

Напразно лек и гости чака...
Съседите му се споминаха...
Мъртвило страшно бе навсякъде!...
Въздъхнах тежко. И починах...

Марин Тачков

Хуморът, макар че написаното е сатира, спасява при тежко положение.
Дали вече има вицове за коронавируса? Още не съм чел и чул.

Р. Леонидов
Последният човек върви към нас, върви без пол, библия и знаме.
Последният човек не иска власт, той няма име глас и памет.
Върви към нас. Не се усмихва, нито ни се сърди.
Сърцето му е мъничък компас, стрелката му насочена не мърда.
Последният човек не иска власт, не чувства жега, студ, не чувства страх.
Върви човек, а всъщност – гола кукла.
Той няма памет, име, той няма срам – последният човек върви насам,
последният човек върви и си пиука.

Ни така, ни иначе:) Като не иска ни бай Марин, ни съседите му да се ваксинират:)))
Много ми хареса! Поздрави, Марине!

"В Скопие сигурно му викат “македонскиот вирус”. Все пак тръгна от прилеп."
"Човекът: Аз съм цар на природата! Природата: Окей, ето ти корона."
"Разгневени жители на Столипиново и Факултета питат колко време още трябва да си мият ръцете."

Оказа се, че има и фантастичен роман със същото заглавие...

Още се колебая за последния стих /а съответно и за заглавието/...
Първоначалният ми вариант бе : "Последен бай Марин почина". Или "Накрая бай Марин почина."
После го промених: "Последният човек почина"...