Може би някъде скришно в живота,
време несбъднато тихо ни чака,
свят непокътнат, усмивка широка,
нежно зове ни, насочва душата.

Може би някой ден пак ще те срещна,
с поглед умислен на пейката в парка,
може би смелост ще имам да седна
кротко до теб, и здравей да ти кажа.

Може би ти ще отвърнеш с усмивка,
а от очите ти нежност ще бликне,
в твойте ръце, като тиха въздишка,
мойта душа в синевата ще литне.

Може би бързо сърцето ти тупа,
някъде там, на алея красива,
може би тайничко аз ще се влюбя,
в твойта усмивка, чаровна и мила.

Може би някъде, някога, вече,
път начертала за нас е съдбата,
може би твоят парфюм ме привлече,
в ритъм за двама танцуват сърцата.

Може на пейка да чака съдбата,
може и в чашка на цвете да дреме.
Образ приела на песен позната,
дава ни знак. Но и нещо ще вземе...

Цял й се давам, даже в комбина,
мен и китара, славна дружина,
лятото вече жарко отмина,
с песен ще топлим сърцата двамина :)