Постинг
24.09.2021 06:12 -
На светофара
Пресичам улицата, шум и прах, воня,
една кола засича ме и спира,
натиснат клаксон, тихичка псувня,
обръщам се, а вените пулсират.
Присвити устни, рижава коса,
видение родено от зората,
на средна възраст, хубава жена,
изнервена навярно, непозната.
Погледнах я невинно и с усмивка,
"Не виждаш ли - пътека пешеходна",
отвърна с реч омайна, блага, чиста,
душа на пътя явно срещнах сродна.
Простете господине неугледен,
за малко да Ви нанеса вреда,
за прошка моли пръст нагоре, среден,
показвам го с ръцете... И с крака.
Ръцете Ви прекрасни са госпожо,
а всеки пръст изящен и красив,
докосва ме, изпълва ме с доволство,
достатъчно да бъда аз щастлив.
Загубен ескимос в пустиня жарка,
що дириш тъй далеч в града голям,
потегляй пак към своята палатка,
не се занасяй с мен, върви си сам.
Защо мълвите думи тъй прекрасни,
как галят нежно моята душа,
пленен съм от словата сладострастни,
не спирайте, масаж са за слуха.
Внимавайте, че драскате с рогата
боята нова, по-далеч от мен,
как искрено съчувствам на жената,
омъжена за груб и стар бохем.
Потегли и остави ме безмълвен.
Рога, елен? Едва ли, бръмбар жалък.
А в този свят объркан и разхвърлян,
щом ходиш пеш, за всеки друг си малък.
една кола засича ме и спира,
натиснат клаксон, тихичка псувня,
обръщам се, а вените пулсират.
Присвити устни, рижава коса,
видение родено от зората,
на средна възраст, хубава жена,
изнервена навярно, непозната.
Погледнах я невинно и с усмивка,
"Не виждаш ли - пътека пешеходна",
отвърна с реч омайна, блага, чиста,
душа на пътя явно срещнах сродна.
Простете господине неугледен,
за малко да Ви нанеса вреда,
за прошка моли пръст нагоре, среден,
показвам го с ръцете... И с крака.
Ръцете Ви прекрасни са госпожо,
а всеки пръст изящен и красив,
докосва ме, изпълва ме с доволство,
достатъчно да бъда аз щастлив.
Загубен ескимос в пустиня жарка,
що дириш тъй далеч в града голям,
потегляй пак към своята палатка,
не се занасяй с мен, върви си сам.
Защо мълвите думи тъй прекрасни,
как галят нежно моята душа,
пленен съм от словата сладострастни,
не спирайте, масаж са за слуха.
Внимавайте, че драскате с рогата
боята нова, по-далеч от мен,
как искрено съчувствам на жената,
омъжена за груб и стар бохем.
Потегли и остави ме безмълвен.
Рога, елен? Едва ли, бръмбар жалък.
А в този свят объркан и разхвърлян,
щом ходиш пеш, за всеки друг си малък.
КОГАТО СИ ОТИДА
Действия на ръководителите при емоционал...
Шолц,абсолютно неадекватният канцлер на ...
Действия на ръководителите при емоционал...
Шолц,абсолютно неадекватният канцлер на ...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.