Постинг
09.12.2021 20:47 -
Безбрежия
Безбрежия -
безцелните вълни
прехвърлят глухо белите си пръсти.
Шумят огромни борови гори,
а някъде небето се намръщва...
Ще гледам винаги от пясъчния бряг
как тръгват, като че без вяра
изрязани от вятъра ята
и как се стапя бялата им пяна.
...Далечни спомени - безформени деца
от непразнувани и глъхнещи победи.
И като крясък от далечни светлини
достигат те слуха, в очите спрели...
на победи да се насищаме. Хареса ми. И в настоящето, не само като спомени.
цитирайДори бих казал - меланхолично-носталгично! СТрахотни образи, които пленяват въображението. Това твое произведение изпълва със сладостна тъга! Поздравявам те, Приятелю! Прочетох с наслада!
цитирайrosiela написа:
Младене, на победи да се насищаме. Хареса ми. И в настоящето, не само като спомени.
tikovpisane написа:
Меланхолично стихотворение, Приятелю! Дори бих казал - меланхолично-носталгично! СТрахотни образи, които пленяват въображението. Това твое произведение изпълва със сладостна тъга! Поздравявам те, Приятелю! Прочетох с наслада!