Постинг
16.05.2022 15:21 -
По крехкия ръб на човешкото щастие
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 5341 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.05.2022 15:22
Прочетен: 5341 Коментари: 2 Гласове:
19
Последна промяна: 16.05.2022 15:22
По най-крехкия ръб на човешкото щастие,
свела поглед надолу полека вървя.
Но взривявам под мен окосени глухарчета,
детелини трилистни, наболи цветя...
А си взех предвидливо най-необходимото -
взех си тялото, нужно да носи душа -
с мрака черен, тамяна, кибрит и огнивото.
И перце съм по вятър - почти не тежа...
Аз съм шепичка само добро лекомислие
сред отколешен спомен, че някога бях
и детенце, което дотолкова чисто е,
че понятие няма за страх и за грях..
Но е толкова кратко щастливото сбъдване...
Не изчаква да свърши дори и мигът,
и по крехкия ръб с неизбежно подхлъзване,
пак ме среща, виновен и тъжен, светът...
свела поглед надолу полека вървя.
Но взривявам под мен окосени глухарчета,
детелини трилистни, наболи цветя...
А си взех предвидливо най-необходимото -
взех си тялото, нужно да носи душа -
с мрака черен, тамяна, кибрит и огнивото.
И перце съм по вятър - почти не тежа...
Аз съм шепичка само добро лекомислие
сред отколешен спомен, че някога бях
и детенце, което дотолкова чисто е,
че понятие няма за страх и за грях..
Но е толкова кратко щастливото сбъдване...
Не изчаква да свърши дори и мигът,
и по крехкия ръб с неизбежно подхлъзване,
пак ме среща, виновен и тъжен, светът...
Миг на оглеждане от средата на пътя - малко болезнено, почти по фройдистки:)
Хареса ми, близко ми е това светоусещане! Благодаря ти, Ваня!
Поздрави!
цитирайХареса ми, близко ми е това светоусещане! Благодаря ти, Ваня!
Поздрави!
donchevav написа:
Миг на оглеждане от средата на пътя - малко болезнено, почти по фройдистки:)
Хареса ми, близко ми е това светоусещане! Благодаря ти, Ваня!
Поздрави!
Хареса ми, близко ми е това светоусещане! Благодаря ти, Ваня!
Поздрави!
Все едно вървя по въже и ми е трудно да пазя баланса. Знам си предварително, че мога да го запазя за някакъв кратък миг и после ще се подхлъзна неизбежно.
Просто никой не зависи само от себе си в нашия сложен, обвързан с хиляди връзки, свят.
Можеш ли да си щастлив като идиот, когато някой до тебе страда. Да не говорим, ако този страдащ е твой близък. Не, нямаш право на отпускане. Ако откраднеш някой миг, това е.
Е, колкото си по-сам, толкова по-независим си от другите, но тогава пък за друго ще страдаш.
Благодаря, Вени!