В неземните извивки на декември

пътувам с дракони към чужди светове.

Захвърлям миналото с мрачен тембър,

гласът на земното е фалш. Не ме зове.

 

Очите на звездите с мен се любят,

превърнат в лъч навлизам смело в тях.

И сънищата ми щастливо се събуждат

на галактични гари сред сияен прах.

 

Прахът ваятел на невиждани вселени,

от тъмната материя роден чрез транс,

желе от спомените на безброй промени,

за бъдещето - вечен първороден шанс!

 

Щастливец съм, че моята любима,

наметната със звезден плащ - дете-жена,

отвъд тунела на космическата зима

очаква идването ми в иглу от светлина.

онемях.

Ето това ще е заглавието на есенната стихосбирка:

БРОДНИЦИ МЕЖДУ ЗВЕЗДИТЕ

Защото е обща, в стихове. Ей че си чуде-е-е-е-ен.....

Внушението е, че Любовта не умира с нас. Тя ни следва във всички бъдни светове...
Успех на новата ви есенна стихосбирка, Мисана!
Избраното заглавие е красиво и уникално, Роци.
Успех!

Отлично си се сетила за това отлично заглавие!

Както за окачествяването на стиха, така и че хареса одобреното от Роси заглавие. Дълбоко съм ти признателен за коментара. Предполагам и Роси също.

Според тълковния речник думата "бродник" има не чак до там добро реноме.
В стихотворението обаче аз я възпримам като космически пътешественик (галактически стопаджия).

Интуитивно схващам думата бродник, като същество лишено от вътрешен покой и осъдено на вечно скитане. Но "скитник между звездите" е заглавие на нашумял роман на Джек Лондон - мой любим писател. Би било напълно нелепо да го плагиатствам. Затова се реших на бродник.

Да та онодя с томахавка, да та посипя с екскрементен прах (от грозното ти минало), да та запратя чак на майната си лелина биля като прошепна, "абе извънземни галактичко, как се днес отново ти наплюска и наспа въпреки че се осра във всичко"?

Явно чуждата пенсийка, дето я ручаш, не ти позволява да се заситиш и от глад си озлобял. Горката женица. Съчувствам й. Искрено. Бог да я пази!

Голям резил!