Тя вече не посреща бодро изгревите
със залезите вече мъдро не общува.
Очите й са звезден прах и вече не сънува
а заживява светло в по-добрите
свои сънища...
И Бог не е безмислена халюцинация
душата й танцува със небесна грация
и радва се освободена
от страдание и страх
и земният й порив чист и плах
сега е като цветен водопад възторжен.
Отлитна мама с полета възможен
единствено за безпределното сърце.