Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07 23:53 - Възможна стихосбирка /2/
Автор: mt46 Категория: Поезия   
Прочетен: 2514 Коментари: 6 Гласове:
13

Последна промяна: 07.08 23:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.

Втора част от проекта ми...

Идеята ми е да събера най-добрите от непубликуваните или редактирани свои стихове... Бихте могли да ми помогнете, като посочите 3-4 или повече стихотворения, които ви допадат и 3-4 или повече, които е по-добре да отпаднат...


  1.    Когато ни люлее Любовта

 

Недей да ме оглеждаш подозрително,
ако сърцето ми за тебе скъпо е!...
Аз мога да ти бъда утешител,
да опростя любовните ти дългове...

Не е праволинеен пътят райски...
Да кривнем - като кулата във Пиза!...
Ще утеша сърдечните ти страсти...
Ще те избавя от любовна криза...

Нима са нужни разни правила -
когато ни люлее Любовта?...

Марин Тачков

    2.    Ти тайно в мислите ми плуваш...

 

Ти тайно в мислите ми плуваш...
Кажи ми, как да те чета?...
Сънуваш ли, че те целувам,
че сътворяваме света?...

Жадуваш ли да се живеем?
И мъртвите да съживим...
Ела, преди да изветреем,
преди светът да се взриви!...

Поне красиво да залезем!
Любовно да горим в нощта...
Да си ми лебедова песен...
И да се слеем с вечността...

Марин Тачков

 

      3. Ще живея - въпреки...

 

Ще  живея - въпреки
тъпите,
злобните,
бесните
и престъпните
мизантропи!...

Въпреки
мъките,
бездните,
болките,
и отровите
робски...

Въпреки
мътните,
хищните,
алчните
гробокопачи,
народоубийци...

Докато
изкопаят
сълзите ми
гроб...
Или - докато
се удавя
във тебе, Любов...

Марин Тачков

 

  4.Момини сълзи

 

Във градина се белеят
момини сълзи.
А до тях Малина пее,
пее и тъжи:

"Бях и аз така красива,
бяла като вас...
Но животът си отива -
всеки ден и час...

Бях ухаеща, прекрасна...
Имах си любим...
Но животът му угасна.
И остана дим...

Черна смърт от мен отне го -
както бе на път...
И чернея аз за него,
чер ми е денят...

Момини сълзи красиви,
бяла бях и аз...
Но животът си отива
всеки миг и час..."

Марин Тачков
2007 г.

 

    5.Трудностишен съм

 

Трудностишен съм... И рядко съм мажорен...
Трудно ме разбират и обичат хората...

По-добре е да се слея с тишината...
И да хвърля стиховете си... на вятъра...

Ситите и гладните са ми сърдити -
че не ходя по вълните на мълвите...

И свинете все се сърдят, че съм странен,
че не ставам за клане - не съм охранен...

Знам, ще ме пречисти смърт от бесовете...
И ще пиша... върху листа на Небето...

Марин Тачков

 

      6.Простете, хора, ала не успях...  

Простете, хора, ала не успях! -
Да стана мутра - със голям стомах...

Да хвана бика Боко за рогата,
банкер да бъда, да доя парата...

Да стана митничар, контрабандист,
монополист, народен терорист...

Да хвана самолета за чужбина,
да бъда с идиотите комбина...

Да стана депутат, паролапач,
да заменя клозет за златен плаж...

Понеже си летях във Вихрогония,
не съм завършил даже мутрология...

А като нямам вуйчо-партократ,
не щат и да ме назначат на щат...

Простете, хора, че съм страшно грешен!
Ненужен. Неуместен. Неуспешен...

Марин Тачков

 

      7.Черешови устни

 

Черешови устни -
червени и вкусни -
в градините майски,
в градините пусти...

Но още по-вкусни
са момини устни. -
За тях помечтай си
в градините пусти...

Тъй свежи и вкусни
са влюбени устни -
копнеещи ласки
в градините пусти...

Черешови устни -
любими и вкусни -
в градините райски,
в градините пусти...

Но кой ще те пусне
до свежите устни? -
Градините райски
са спомени пусти...

Марин Тачков
2008 г.

 

    8.Ако не ме обичаш Ти...

 

Ако не ме обичаш Ти -
безследно ще изчезна
в пустиня безнадеждна,
безлунна и беззвездна...

И Ти ще прецъфтиш...

В самотно-тъжен мраз,
с очи нелюбострастни,
с илюзии напразни -
душата ти ще гасне...

Ако не те обичам Аз...

Марин Тачков

 

    9.Ще мога ли да ти простя

 

Защо запали тази свещ? -
Навярно страх те е от тъмното?...
Не зная - как ли ме четеш? -
Изцяло? Мъчно ли? Безсънно?...

Четем... Живота си тъчем...
Най-трудно се чете сърцето...
Не знаем накъде течем...
Изтичаме си неусетно...

Опитвам се да те чета...
И много ми е въпросително. -
Ще мога ли да ти простя -
че ме обичаш? Относително...

Марин Тачков

 

    10.Политици, сервирайте нещо свястно...

 
Политици, сервирайте нещо свястно!...
Хайде, че вече умряхме от глад!
Почистете трохите от народната маса!
И пригответе приличен обяд!...

Докога, депутати, ще се туткате в кухнята?
Нали сте народни слуги?...
Как ли не се уморихте... да плюскате?
Хайде, на работа, хитроумни глупци!...

Или се изнасяйте! Ако щете - на Запад...
Не са ни потребни толкоз гърла...
Паразитна система за паролапане...
Ненаситна стоглава ламя!...

Марин Тачков

 

        11.Стихомечтание

 

Така мечтая те в такава вечер!...

Такава - ласкава, с тъга облечена...
Загледана смирено към безкрая...
Втъкана в мен... Такава те желая!...

Ще дойдеш ли в любовното уютие,
без болно тъжномислие за утре?...
Да сбъдна твоя сън... недоизречен...
И Бог да ни прошепне: "Вечна вечер!"...


Марин Тачков

 

      12.Добротворители

 

Добротворителни бъдете, любоцветни! -
И не единствено към болните деца...
За живите, за здравите благотворете!
Не чакайте да ги събори болестта!...

Без Обич, ако е изсъхнало Дървото -
напразно ще се мъчим да го съживим...
Ако сме слепи за отровите на злото,
не е ли лицемерно утре да скърбим?...

Не е достатъчно да сме високомерни,
да си летим във илюзорни небеса...
Простете, ще повторя думи... немодерни -
че "всички сме деца на майката земя"...

Марин Тачков

 

        13. Свежоутринна, целуната бъди...

 

Свежоутринна, целуната бъди!
С нежноутринна усмивка разцъфти!...

Лек и ведър, щедър да ти е денят!
И цветчета влюбени да те валят!...

Да те гушна топлодушно вечерта.
И да чувствам твоите гърди, уста...

А когато ни намигне звездна нощ,
да се приютим в любовния разкош!...

Марин Тачков

 

    14.Ня-кога... аз бил съм се родил...

 

Ня-кога... аз бил съм се родил...
Но не помня... как са ме заченали...
Мило бебе и дете съм бил...
Ала вече... има ли значение?...

Майка ми работела на нивата...
Но не помня... как ми е приказвала...
Кърмила ме, къпала ме, милвала...
Татко, баба, дядо... са се радвали...

Тъжно шепнат снимките: "Било!"...
Тайни крият старите ми корени...
И въздиша родното Дърво...
Ала докога ли... ще ме помни?...

Марин Тачков

 

    15.Как ли да открием...

 

Как ли да открием
колко Ли е разстоянието? -
Между "аз" и "ти". И "ние"...
Между щастието и страданието...

Между вчера, днес и утре...
Между мислите, сърцата ни...
Между жаждата и устните...
Между истината и лъжата...

Марин Тачков
14 септември 2013 г.

ПП: Ли - философска мярка за разстояние /измислена от мен/...

 

    16.Не мога вечно аз да те обичам...

 

Не мога вечно аз да те обичам...
Обичам те... донякъде... Прости!...
Любовните импулси са различни...
Разнолюбиво слънцето блести...

Понякога кръжа и над Омразия.
И мраз трепери в моята душа...
Обичам те... до някога - до залеза...
До тъжната камбана на смъртта...

Марин Тачков

 

    17.Понякога съм син оптик…

 

Понякога съм син оптик,
опти-мистичен, романтичен...
Летя със облак нежнолик...
Блестя. И слънчево обичам...

Любовни песни в мен звънят...
И виждам времето - бездимно...
Вълшебен, бял ще е денят -
с усмивка на дете любимо...

Земята лудо се върти -
любопосочно, любословно...
Ще се целунем аз и ти. -
И времето ще е... любовно...

Марин Тачков

 

    18.Ум-мерени бъдете...

 

Ум-мерени бъдете!...
Не мислете,
че на себе си
или на другите
сте господари...
И не давайте
за пример лудите,
войнолюбивите завоеватели...
Не лапайте големи залъци! -
Ще се задавите...
Къде хвърчите? -
Ще се любите
във въздуха... със дявола?...
Безумно е да мислите,
че като изнасилвате
Природата, Земята,
сте богопомазани,
богоизпратени...
Не се надувайте напразно,
човекоомразно,
любоазно...
Вижте се - нагоре
пъплите.
Но стъпили сте
върху други хора...

Марин Тачков

 

    19.Рецепта за чудесна поезия

 

Жена и мъж. Копнеж. Любовност.
Усмивка на дете. Чаровност.

Сърце, Душа. Небе. Вселена.
Мечта. Самотна споделеност.

Кафе. И спомени за младост.
Две бучки захар - за наслада.

Поръсване - с благословия.
И стихо-билка - за магия.

Прашец от нежни светлочувствия.
Ветрец от Вяра - за илюзия.

Сънуван принц. Но не от Дания.
Живот измислен. Без страдания.

Живот безхлебен. И чудесен.
Храна от Дух. Без сол, без чесън.

Поклон! Поезия красива!
Без голота. И без коприва.

Вълшебен, чуден лек за стреса.
Аплодисменти! И... завеса...

Марин Тачков

 

      20.Новословни блаженства

 


Блажени са
бедните
духом
и слухом -
защото на техните
слепи, наивни, безумни души
световният ред се крепи!...
Блажени са всички
с духовни вериги! -
Политици,
религии,
слуги, господари,
божествени фанатици -
убиващи
вярата!...
Блажени са всички,
осъдени доживотно -
на робство,
мизерия, смърт!...
Те ще живеят... отвъд...
Блажени са кротките агнета! -
Ще ги заколи стопанинът -
в чест и слава на Бог!...
Благостта, глупостта, тъпотата...
не са порок...
Всяка власт -
дори на безок -
е от Бога,
а не от народа...
Не спете!
Крадете! -
Блажени
и богословени
са всички световни владетели,
грабещи храбро
и нагло
чужди народи, земи
и пари...
Блажени са бедните,
робите и смирените!...
Бла-бла...
Преблажени са всички -
блеещи
и благоговеещи
пред властта!...

Марин Тачков

    21.Магията вечна, прекрасна

 

Ще нацепя дърва,
ще запаля камината...
А пък ти
ще приготвиш, любима
храна за двамина...
Нали?...

Ще нарежа суджук
и други мезета...
А ти ще нарежеш пък лук...
Не плачи!...
Ще налея ракия
вълшебна и с тебе
любовно ще пием...
Нали?...

Навън ще е зимно,
студът ще се пука...
А огънче в нас ще гори...
Ще налея и вино,
с любов ще се чукнем...
Нали?...

Повторили случки,
истории, думи,
ще танцуваме танца
на старите дни...
В това е магията
вечна, прекрасна -
със теб да се любим...
Нали?...

Марин Тачков


22.В живота има доста многоточия…

 

В живота има доста многоточия...
Животът е изпълнен... с празнота...
И често еднооки пътя сочат...
Те водят ни напред - към пропастта...

А празнотата пълна е... с тъпаци...
Със извънземни - лудите глави...
Моретата - със сламки за удавници...
Но - както казват - "карай да върви"!...

Марин Тачков

 

      23.Разнолюбиви хора

 

Драголюбиви.
Благолюбиви.
Влаголюбиви.
Наглолюбиви.
Младолюбиви.
Ядолюбиви.
Дроголюбиви.
Добролюбиви.
Блоголюбиви.
Злоболюбиви.
Гололюбиви.
Роболюбиви.
Топлолюбиви.
Волнолюбиви.
Болколюбиви.
Многолюбиви.
Котколюбиви.
Земелюбиви.
Небелюбиви.
Ебелюбиви.
Бебелюбиви.
Детелюбиви.
Леглолюбиви.
Снеголюбиви.
Меколюбиви.
Леколюбиви.
Нежнолюбиви.
Женолюбиви.
Дрехолюбиви.
Грехолюбиви.
Смехолюбиви.
Светлолюбиви.
Цветнолюбиви.
Месолюбиви.
Песолюбиви.
Бесолюбиви.
Евролюбиви.
Герболюбиви.
Гърдолюбиви.
Дълголюбиви.
Твърдолюбиви.
Тъмнолюбиви.
Сънолюбиви.
Тъжнолюбиви.
Бързолюбиви.
Дъждолюбиви.
Мъжелюбиви.
Лъжелюбиви.
Мислолюбиви.
Чистолюбиви.
Числолюбиви.
Цифролюбиви.
Милолюбиви.
Тихолюбиви.
Стихолюбиви.
Билколюбиви.
Хитролюбиви.
Книголюбиви.
Тикволюбиви.
Винолюбиви.
Страннолюбиви.
Хранолюбиви.
Баролюбиви.
Паролюбиви.
Златолюбиви.
Сладколюбиви.
Рядколюбиви.
Браколюбиви.
Краколюбиви.
Гласолюбиви.
Газолюбиви.
Мразолюбиви.
Мазнолюбиви.
Разнолюбиви.
Щуролюбиви.
Куролюбиви.
Пуролюбиви.
Мутролюбиви.
Утролюбиви.
Умнолюбиви.
Луннолюбиви.
Чуждолюбиви.
Чудолюбиви.
Лудолюбиви.
Друголюбиви...


Марин Тачков

 

    24.Къде си, Може Би

 

Самотен, по алеята се лутам.
И търся тебе, Може Би...
Набрал съм ти цветя от утрото -
букет ухаещи мечти...

Безкрайно дълга е алеята...
Край мен прелитат хиляди очи...
И сенки бързащи тъмнеят...
Къде ли си се скрила ти?...

Навярно там, накрая - край пътечка -
самотна, тиха, ти седиш.
И си говориш със дръвчетата,
на птиците с любов шептиш...

Ще стигна ли при теб до залеза?...
Защо душата ти мълчи?...
Ела и протегни ръката си!...
Или си илюзорна ти?...

Марин Тачков

 

    25.Ако днес възкръсне Ботев

 

Поклон! Поклон! Дълбок поклон -
пред тези, дето в бой загинаха!...
Защо ли съхне - клон по клон -
дървото свято на родината?...

Уви! Потурковци сме пак.
И кланяме се на... боклуци...
Народът - бос и прост, и плах -
е газен от... башиборсуци...

Треперим за единия хляб...
И ако днес възкръсне Ботев -
той пак с презрение и гняв
ще викне, че сме идиоти...

Марин Тачков

 

      26.Виновни сме - защото сме родени...

 

Виновни сме - защото сме родени...
И че живеем във... Абдалия...
Надявахме се - наше ще е времето...
А после... вярвахме на царя...

И вярвахме на другите мошеници,
докато ни деряха кожите.
Продадоха ни тези кожодерници -
крадци, безродници безбожни!...

Повярвахме, че има справедливост.
Но грешници коват законите...
Виновни сме - защото още живи сме...
И тихо носим си оковите...

Марин Тачков

 

      27.Наказват ни Природата и Бог

 

... Може би защото
станахме безмерни,
черни и високомерни,
заслепени
в трупането на пари, имоти...
Обезкоренени
и модерни,
струпани във градове-затвори.
Болни, меланхолни,
всеядящи
и отровени...
Стълпотворени
и стълпотворящи...
Може би защото
спим в леглото
на безгрижието
и самодоволството.
Зазидани между стените,
ровещи като къртици.
И далеч от птиците...
Самотни и егоцентрични,
без любов...
И може би защото
се ядем с омраза
и нехаем
за всеобщото. -

Наказват ни
Природата и Бог...
Или сами копаем
своя гроб...

Марин Тачков


28.Чувствомислията ни пътуват

 

Свързани сме с доста нишки, краища...
С пътища небесни и безкрайни...
И безброй сигнали си изпращаме -
лични, символични, многостранни...

Рошави, разголени, облечени -
чувствомислията ни пътуват...
И в пространства тайнствени, сърдечни
може би душите ни се любят...

Марин Тачков

 

 

29.Живеехме във време на търгаши...

 

Живеехме във време на търгаши...
Подскачахме по склона на живота...
И пеехме, че времето е наше.
А то било на шепа мафиоти...

За колко ни продадоха - не знаем...
Добрата стока ставаше за износ...
Направиха ни път - към ад безкраен...
И тъй... Животът стана просто бизнес...

Марин Тачков

 

 

30.Цел

 

Прегръдката стремеж е - към закръгляне...
Целувката е цел любопосочна -
към сливане на голи топлогърдия
и към любовните ни многоточия...

Целта е да сме цели и изпълнени...

Марин Тачков

 

 

 

31.Не бих желал да съм палач на инките...

 

Не бих желал да съм палач на инките,
да вия бясно с вас, завоеватели...
Народите не са ви палачинки -
да ги печете и да ги похапвате...

Планетата не ви е частна собственост,
богоизмамни, дяволски служители...
Ех, жаждата за власт е страшна болест.
За нея още лек не са открили...

Марин Тачков

 

 

 

32.Смъртосеячи

 

Вой. Война.
Убийства. Кърви. Мрак...
Ракети. Бомби. Рак...
Това,
зомбирани глупаци,
не е борба
за демокрация,
а бяс
за власт
над майката Земя...
Нима смъртосеячите
достойни са за адмирации?...
Нима върху сълзите
на децата,
върху труповете
ще градите
демокрация?...
Смъртта на чуждите
възбужда ли ви,
мозъци
безбожни,
извратени, диви?...
Не се ли уморихте
да убивате?...

Марин Тачков

 

 

33.България работи за Америка

 

Великите световни кукловоди
добри продажници у нас намериха...
Земята ни превръща се във гробище...
България работи за Америка...

България работи за Европа...
И може би ни любят западняците...
Навярно те от обич ни поробват?...
Доволно грабят нашите богатства...

Кои ли политици защитават
свещените народни интереси? -
Живот достоен, работа, заплащане...
И съд, затвор за бесните обесници...

Марин Тачков

 

 

34.Българо-американската мечта

 

Здравейте, независими,
свободомислещи!...
Осъществи се
българо-американската мечта -
страната ни да бъде част
от европейската комуна.
Да подражава на евромаймуните...
Да тегли, впрегната в еврокаруцата...
Наведена, разголена...
От натовците нататрузена...
Поробена...
Продадена.
Разграбена.
Отровена.
Загробена...
Без икономика.
Без армия...
България
без граници...
И без държавници...
И без гаранции...

Марин Тачков

 

 

 

35.Книга с полупразни страници

 


1. Гаснат чувствомислията.
2. Знанията са в изгнание.
3. Как лежиш върху лъжите!
4. Събуди се и сбъдни се!
5. Със фантазия от Азия.
6. Облечи се с облаче!
7. Нарисувай гола болка.
8. Легнала си елегантно.
9. Виж се върху листа.
10. Изгради егостроеж.
11. Погреби си спомените тежки.
12. Изгори ме, за да светиш.
13. Представи си тежестта на кръста.
14. Миналото ще е бъдеще.
15. Как е котето ти?
16. Готино лъготиш.
17. Гледаш психостранно.
18. Утрото на страст ухае.
19. Вечерта се очертава жадна.
20. Как попаднахме в Мутракия?
21. Ситуацията - психо-патова.
22. Думокрация и глад народен.
23. Свобода на лъжесловието.
24. Власт на бяснооките...

ПП: Това са заглавия на страниците... Страниците може да се допишат или дорисуват от читателите...

Марин Тачков

 

 

36.Забравата е най-добрата смърт

 

Самотната печал на есента
мълчи, замислена и полугола...
Дали ме чака твоята мечта,
или умира... в Невърмория?...

В камината ти спомени горят...
Ще стоплиш, може би, студенината...
Забравата е най-добрата смърт
на любовта... И на душата...

Марин Тачков

 

 

37.Всеки ден да е надежден  

Доброутринно кафе ухае
на любов, на ласкави мечти...
Стаята ни пълна с красота е.
Бяла и усмихната си ти...

Ден чудесен, щедър и сърдечен
грее светло в твоите очи.
Гледаш ме, с любов-роса облечена.
И в сърцето ми любов тупти...

Нека всеки ден да е надежден!
Шарен. И обагрен с красоти...
Светлина, надежда да посеем!...
И в душите обич да цъфти!...

Марин Тачков

 

 

38.Празнота

 

Отиде си. И вкъщи е мъртвило.
Напразно зеят тъжните врати.
И всяка вещ във мен очи е впила.
И сякаш пита ме - къде си ти...

Припаднала е вазата на пода.
Лежат до нея мъртвите цветя...
Поглежда ме с очи безмълвни столът.
И сякаш пита ме: "Къде е тя?"...

Леглото и студената постеля
посрещат ме със поглед отчужден...
Стените голи стенат и треперят...
И къщата ще рухне върху мен...

Марин Тачков

 

 

39.Стон за песен /Старостишие/

 

Луната гледа ме с тъга.
А аз мълча унесен.
Душата ми е тишина.
И стон за песен...

Светът се лута в суета.
Животът е болезнен.
Душата ми е тъмнина.
И тъжна песен.

Все пак очаквам любовта.
Все още съм надежден.
Душата ми е светлина.
И нежна песен...

Марин Тачков
ноември 1998 г.

 

 

40.Рецепта за мечти на фурна

 

Как мечтите си да сготвиш? -
Накълцай ги добре, на дребно...
Залей ги със сълзи от обич...
И поръси ги... с непотребност!...

Сложи им лютички подправки!...
И опечи ги... до безчувственост...
Налей си вино от забравие...
И сядай. Яж... Да ти е вкусно!...

Марин Тачков

 

    41.Любовно меню

 

За закуска - чай от сън приятен...
Страстни питки, сладко от надежда...
И кафе с целувки ароматни...
Кашкавалки от любов безбрежна...

За обяд - усмихната салата...
Супа с късчета от топли спомени...
Телешко с мечти от необята...
Нежен крем от трепети любовни...

За вечеря - риба със сърдечност...
Пилешко със щастие на фурна...
И любовно вино с дъх на вечност...
Торта, напоена с радост бурна...

Марин Тачков

 

 

42.Вечерни самотници

 

Вървим - самотници вечерни...
И търсим път... към пълнолюбие...
Възможно е да се намерим,
ако не сме съвсем загубени...

Ако не скитаме в Химерия,
студени, сънени, безстрастни...
Достатъчно е да сме верни,
добри, съзвучни в любовта си...

Марин Тачков

 

 

 

43.Видно

 

Видно е, че вече се стъмнява...
А на мене ми се помечтава...

Мисля да ти звънна. Въпросително.
Да се видим, мила. Удивително...

Времето мълчи. Безотговорно е.
Но възможно. За любов отворено...

Вечерта се очертава страстна...
И Земята май ще ни е тясна...

Би ли, мила, с мен се съгласила -
да се слеем със любовна сила?...

Заедно да превъртим Земята.
И да стигнем до отвъд мечтата...

Да открием с теб планета нова.
Чудна. Безомразна. Вселюбовна...

Марин Тачков

 

 

 

44.Все пак Земята не е плоска...

 


Все пак Земята не е плоска.
Светът не е еднопосочен...
Защо мнозина еднооки са,
егоцентрични, плоскомозъчни?...

Животът е многообразен.
Крепи се здраво на балансите...
Народите са равноправни.
И всички ние - съпричастни...

И грешно е да съучастваме
в разруха, геноцид, грабежи...
За да творим любов и щастие,
потребно ни е равновесие...

Марин Тачков

 

 

 

45.Как си, мила, в емиграция...

 

Как си, мила, в емиграция?...
Хубаво изглеждаш! Грация!...

Тук животът ни изгаря...
Варвари рушат България...

Вълци зли овцете пазят...
Хищници правораздават...

Агнета, прасета... радват се -
че избират си... касапите...

Хора, доходи - стопени.
Чезнещи. И замразени...

Вечно, цял живот сме в криза.
И натъпкани във фризер...

И очакваме, надеждни -
да ни вземат... извънземните!...

Марин Тачков

 

 

46.Понякога въздишам...

 

Понякога въздишам
с тихоснежна
скръб...
За някои - излишен.
Навярно правогрешен,
тъп...
За някои - безличен...
За малцина -
път...
Благодаря на всички,
които  
ме четат!...

Марин Тачков

 

 

 

47.Позорници

 

Не знам дали ще доживеете
позора си...
Навярно ще ви съдят
бъдещето
и историята,
крадци, убийци,
народоизмамници...
Навярно слепи сте,
безсрамни,
болни...
И нямате усещане,
съзнание,
че някой гледа ви.
Отгоре...

Марин Тачков

 

 

 

48.Българският път

 

Българският път
не е на Изток, ни - на Запад.
Ни - на Юг...
Българският път е тук -
в душата...
Път
към свободата
на народа, на човека, на духа...
Земята
и домът -
свещени,
неприкосновени!...
Човек, народ,
родина и природа -
верни,
вечни ценности!...

Марин Тачков

 

 

 

49.В Безпътия

 

Вървим, безнадеждно осъмнали...
И търсим в Безпътия път...
В главите развъждаме бръмбари...
В гърдите ни скърби пълзят...

И неми, и слепи, и глухи сме
за истина, чест, свобода...
И бой, и гърбици получихме...
Треперим за всяка троха...

Покорно боклука обираме -
съборени в задния двор...
Позорно духачите свирят -
без дух - в европейския хор...

Марин Тачков

 

 

50.Честна година

 

Честна и добра година!...
Работа и хляб да има!...

Здраве и живот достоен!...
Свобода, възход народен!...

Светлина и здравомъдрие!...
Справедливост, правосъдие!...

Добропътност, люботворност!...
Мир, цъфтеж и плодородност!...

Да сте слънчеви, любими,
будни и необходими!...

Марин Тачков

 

 

51.Любов посявай

 

Ето - цвете от сърцето ми!
И звездица от небето ми...
И искрица от очите ми...
Но защо ли всичко искаш ти?...

Как ли слънцето в душата ми
да огрява теб единствено?...
Аз раздавам се убийствено,
но е скъпа свободата ми...

Не ме пленявай!...
Не ме подкупвай!...
Любов посявай!...
Не я погубвай!...

Марин Тачков

 

 

 

52.Песен за родната къща

 

Родната къща блести в тъмнината...
Тя като слънце огрява душата...
Тя ни дарява и обич, и сила...
Тя с топлота от студа ни закриля...

Къщата диша, красива и свежа...
Цвете ухае - полъхва надежда...
Приказки сякаш разказват стените -
спомени мили, във стаите скрити...

Тук е спокойно, щастливо, уютно...
Птица запява... Усмихва се утро...
Светла и топла е родната къща.
Тя тишината във песен превръща...

Марин Тачков

 

 

    53.Доброто дете

 

Светът студенее... Вихрушка се спуска.
Надежди и обич без милост мете...
И после - снегът над планетата пуста...
А там, сред полето - Доброто дете...

С любов подир слънцето беше летяло.
И тъжно с лъчите му то се прости...
А там, под тревите, потънали в бяло,
са погребани толкова мили мечти...

Свирепо във мрака вилнее виелица.
Замръзват надежди, дървета и сняг...
Детето седи на земята трепереща...
Ще грейне ли слънцето някога пак?...

Марин Тачков
1985 г.
/редактирано/

 

 

    54.Възможен ден

 

Денят ти може да е спорен.
Безспорен. Волен. Любовзорен.
Надежден. Смислен. Неуморен.
Безбрежен. Свеж. Любоотворен.

Сърдечен. Смислен. И целебен.
Копнежен. Приказен. Вълшебен.
Любовнопътен. И учебен.
Запомнен. Доброупотребен...

Марин Тачков

          55.Стъпките ти

 

В земя далечна и непозната
ти отпътува... Самотно е без теб...
Студена, глуха, тъжи душата...
На тая стая стените са от лед...

Земята стене... Беснее вятър...
Вода приижда. И сякаш е потоп...
Светът трепери във пустотата...
Угасва всичко... И сякаш плаче Бог...

Само стъпките ти в тишината
ще чуя ясно, даже да заспивам...
Само стъпките ти в тишината
ще ме спасят, дори ако умирам...

Марин Тачков

 

 

56.Оптимистичен поглед

 

Щом оптимистично се озърнем,
виждаме - животът е изпълнен.
Пълен е с умници и слепци...
Пълен е с уверени лъжи...

Пълен е с добри, надеждни властници...
И с почтени, свестни, честни частници...
Пълен е с борци за свобода...
И изобщо - с доста празнота...

Марин Тачков

 

 

 

57.Вече няма лагери на смъртта

 

Вече няма
явни и специални
лагери на смъртта...
Те са навсякъде...
И хората се избиват
по-естествено,
неусетно,
постоянно,
хуманно...

Марин Тачков

 

 

    58.Болнодушие

 

Бясно вихрят се световните върхушки
и разтърсват пластовете на живота...
Накъде вървим - безпътни, болнодушни?
С празноверие, с надежда новоробска...

Размножават се отровите и болките...
Обезчовечаваме се, чезнем, блудничим...
Нужни са вълшебни билки - Люботворниче,
Добролюбниче, Природниче, Разумниче...

Марин Тачков

 

 

 

 

59.Прощавай, че не съм съвсем добър...

 

Прощавай, че не съм съвсем добър,
деликатесен, бесен и телесен!...
Понякога съм свит - като чадър,
забравен в безнадеждна, мрачна есен...

Но ако в мен повярваш силно ти -
свежоуханна, страстна, люботворна, -
ще паля твоите очи, гърди...
И може да достигнем до Хармония...

Марин Тачков

 

 

 

60.Защо забравихме

 

Защо забравихме, кажи ми,
дъха природен на земята,
света на родните градини,
копнежа светъл на цветята?...

Кажи, защо са бетонирани
треви, души, стремежи волни?...
И вехнем без любов, умираме
в пространства тесни и отровни...

Защо забравихме, за Бога,
като децата да се радваме,
да сме естествени, свободни?...
Ти помниш ли... защо забравихме?...

Марин Тачков

 

61.Да живеем добромирно

Жадуват светлите души за мир, за обич,
за всички ни да има хляб и топлина...
Но алчността подпалва войнствени огньове.
И лудостта ръмжи, крещи: "Война! Война!"...

Злодеи хранят се с убийства, със насилия...
Чернее, наранена, майката Земя...
Нима не може да живеем в Добромирия -
умерено, разумно, с цвете Красота?...

Над мен прелита чудна птица от Мечтания...
Душа крилата за смирение зове...
Деца - в градини слънчеви - на мир играят.
Събират щастие и щедри плодове...

Марин Тачков




Гласувай:
13


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - mt46,
28.07 11:19
Слаб съм в поезията за любовта и относно тези стихове не мога да преценя.
Смятам че всичко написано заслужава да стигне до вниманието на читателите.
Умният читател и в най–посредствената книга ще открие нещо полезно.
Ако трябва да отпада нещо, то редно е това, което е по отдалечено от действителността или са лични субективни усещания : "59.Прощавай, че не съм съвсем добър ..." .
А също така звучащите песимистично.
А "34.Българо–американската мечта", както и тези преди него, определено ще съкрати броя на купувачите, ако са като мен подробно и внимателно да прелистват и разглеждат книгата преди да я купят.
Но "27.Наказват ни Природата и Бог", социално стихотворение, си заслужава печата.
цитирай
2. donchevav - Интересно е кога, в какъв период от ...
28.07 20:15
Интересно е кога, в какъв период от време са създавани тия стихове - много са различни! От друга страна, твърде лично и субективно е това с "харесването" и "нехаресването" на конкретни поетически творби, много е разнопосочно. И все пак- щом ти е важно...:))) Аз си харесах:) номер 9, 14, 25, 29 и 38 - заради идеята, изпълнението и определено - заради силните поанти. В някои стихове нещата ми се струват малко сурови - но това си е мое субективно усещане (напр. в 55):)))
Поздрави, Марине!
цитирай
3. mt46 - Благодаря ти за мнението!...
28.07 23:36
kvg55 написа:
Слаб съм в поезията за любовта и относно тези стихове не мога да преценя.
Смятам че всичко написано заслужава да стигне до вниманието на читателите.
Умният читател и в най–посредствената книга ще открие нещо полезно.
Ако трябва да отпада нещо, то редно е това, което е по отдалечено от действителността или са лични субективни усещания : "59.Прощавай, че не съм съвсем добър ..." .
А също така звучащите песимистично.
А "34.Българо–американската мечта", както и тези преди него, определено ще съкрати броя на купувачите, ако са като мен подробно и внимателно да прелистват и разглеждат книгата преди да я купят.
Но "27.Наказват ни Природата и Бог", социално стихотворение, си заслужава печата.

цитирай
4. mt46 - Благодаря, Вени, за отзивчивостта!...
28.07 23:48
donchevav написа:
Интересно е кога, в какъв период от време са създавани тия стихове - много са различни! От друга страна, твърде лично и субективно е това с "харесването" и "нехаресването" на конкретни поетически творби, много е разнопосочно. И все пак- щом ти е важно...:))) Аз си харесах:) номер 9, 14, 25, 29 и 38 - заради идеята, изпълнението и определено - заради силните поанти. В някои стихове нещата ми се струват малко сурови - но това си е мое субективно усещане (напр. в 55):)))
Поздрави, Марине!

Повечето стихове са писани от 2013 до 2021 г. "Вадих" ги от един сайт, където съм публикувал над 2 хиляди стихове, хрумки, драсканици... :)
Може би ще е по-добре да ги подредя според тематиката...
Ти се очертаваш като много добра консултантка!... :)
Ще се радвам, ако посочиш повече стихове, които заслужават да отпаднат... :)
Поздрави!
цитирай
5. shtaparov - Страхотна идея- от тези които ра...
29.07 13:43
Страхотна идея- от тези които разгледах подробно най-силно впечатление ми направиха стиховете с № 1, 2, 13, 41 и 48.! Любовните ти стихове като цяло са прекрасни,с невероятно качество бих казал- онези с изчистена патриотична тематика също,така че дерзай- пожелаваме успех!
цитирай
6. mt46 - Благодаря ти за отзива! Поздрави!...
30.07 23:55
shtaparov написа:
Страхотна идея- от тези които разгледах подробно най-силно впечатление ми направиха стиховете с № 1, 2, 13, 41 и 48.! Любовните ти стихове като цяло са прекрасни,с невероятно качество бих казал- онези с изчистена патриотична тематика също,така че дерзай- пожелаваме успех!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 15898257
Постинги: 3189
Коментари: 41966
Гласове: 137232
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31