.
.
.

1.Всичко ще ми мине

 

Чудесно зная - всичко ще ми мине. -
И болките, и страстите дори...
Тъгата от измамните години.
И раните от разни подлеци...

Мечтите за безкрайности любовни...
Разбитите илюзии за чест...
И споменът за робските окови...
И поривът човешки за протест...

Надеждата за свят разумен, мирен...
Стремежът жив към правда, свобода...
Спокойно! Зная - всичко ще ми мине. -
Когато ме заровят във пръстта...

Марин Тачков

 

 

2.Два-три стръка мъка

 

Ти в чужбина, мила, как си?...
Тук надеждата пресъхва...
Край реката бях... Набрах си
само два-три стръка мъка...

Мъка в чашата налях си...
Чух - земята ни въздъхва...
В планината бях... Набрах си
само два-три стръка мъка...

По-добре не питай как сме,
че душата ми помръква...
На полето бях... Набрах си
само два-три стръка мъка...

Тук убиват всичко свято...
И животът се потъпква...
Ех, какво да ти изпратя? -
Само два-три стръка мъка...

Марин Тачков

 

 

3.Защо ли

 

Защо ли виждам и разбирам, хора,
че търсите простори нови, чужди?...
А дяволи примамват ви отгоре,
с пари, с имоти... ловко ви възбуждат...

Навярно сме забравили, за Бога,
природа, мъдрост, обич да почитаме...
В оковите на догми и идеологии
мухлясват умовете и душите ни...

Градите бясно Вавилонски кули -
с измами нови върху стари грешки...
Ще рухне горделивостта върху ни.
Ще рухнат къщи, пътища човешки...

И ще ехти - над кости от безумие -
смехът на черепите ви зловещи...

Марин Тачков

 

 

4.Американците ще дойдат скоро

 

Защо тревожите се, хора -
че ни е празен, прост умът?...
Американците ще дойдат скоро.
И ще го изнесат...

Не се ядосвайте, за Бога,
че ни е зле платен трудът!...
Американците добри ще дойдат.
И ще ни уредят...

Защо се карате бе, хора,
че ни е лош, горчив плодът? -
Американците ще дойдат скоро.
И ще го изядат...

Напразно спорите, за Бога,
че сме на грешен кръстопът!...
Американците добри ще дойдат.
И ще ни нагласят...

Защо скърбите, родни хора,
че ни очаква страшна смърт?...
Американците ще дойдат скоро.
И ще ни погребат...

Марин Тачков

 

 

5.Дали мечтата ти шепти

 

Кажи, дали мечтата ти шепти -
да се изпълним светло, чудотворно?...
Душите си да стоплим може би -
сърдечно, пълнокръвно и природно...

Блещукат вечер милион мечти -
красиви, нежногрейни, детски, трепетни...
Останем ли без обич аз и ти,
ще гаснем - тъжни, празни, непотребни...

Марин Тачков

 

6.Разнопътие

 

Разбирам, не желаеш да се имаме...
Навярно мислиш, че сме разнопътни...
Но стига ми, че страстно изгори ме!
И че любовно, свежо те изпълних...

Благодаря ти за нощта в Мечтания!
За устните ти влажни и чаровни.
За топлотата... И за чудното признание,
че бил съм най-добрият ти любовник...

Марин Тачков

 

 

7.Вече нищо няма да е цяло...

 

Вече нищо няма да е цяло...
Вярата е сламка за наивници...
Есента е лято остаряло.
А Земята рай е... за убийците...

И пълзят навсякъде отровите...
Злото нашироко се простира...
А омразите рушат любовите...
И кървят очите на Всемира..

 

 

 

8.Ще

 

Ще е бездънна, трайна любовта ни -
красив венец на нашите мечти...
Заради тъмните ни дни в Страдания,
навярно Бог ще ни възнагради...

В душите нежен белег ще остане.
Ще помнят устните ни сладостта...
Телата ни - любовните ухания...
И мислите ни ще шептят: "Ела!"...

Дали ще бъде трайна любовта ни?...

Марин Тачков

 

9.Разномислещи хора

 

Здравомислещи.
Бравомислещи.
Гладномислещи.
Гадномислещи.
Болкомислещи.
Нощномислещи.
Лошомислещи.
Сладкомислещи.
Краткомислещи.
Бясномислещи.
Тясномислещи.
Богомислещи.
Дрогомислещи.
Ядномислещи.
Задномислещи.
Скъпомислещи.
Тъпомислещи.
Родомислещи.
Робомислещи.
Голомислещи.
Добромислещи.
Паромислещи.
Старомислещи.
Бегломислещи.
Легломислещи.
Книгомислещи.
Игромислещи.
Любомислещи.
Грубомислещи.
Сънномислещи.
Дъномислещи.
Оптимислещи.
Копимислещи.
Минимислещи.
Финомислещи.
Телемислещи.
Беломислещи.
Егомислещи.
Екомислещи.
Евромислещи.
Зверомислещи.
Демомислещи.
Дребномислещи.
Кукломислещи.
Кукумислещи.
Стихомислещи.
Тихомислещи.
Лудомислещи.
Другомислещи...

Марин Тачков

 

 

10.Към българския народ

 

Защо ли не вървиш, народе,
към светломъдри бъднини?
И кой очите ти прободе,
душата ти обезроди?...

Кажи, кои злодеи бесни
ти сочат път - към пропастта!
Защо не пееш славни песни?
Защо разрухата проспа?...

Кои децата ти дрогират
и искат да те заличат?
Отрови нови ти сервират,
крадат те, мамят и душат...

Защо ли те продават Юди?
И водят те към нищета...
И кой духа ти ще пробуди -
за чест, борба и свобода?...

Марин Тачков

 

11.Чувам викове...

Чувам викове.
От векове.
Завинаги затихнали.
Удавени в Мъртвеещо море...
Човечеството
глупаво
и глухо е...
И мисля -
колко ли богатства
са натрупани
върху безбройни трупове?...
Мълчи, кърви Земята.
Докато избухне...

Марин Тачков

 

 

12.Все още има време

 

"Все още има време - да поспим!" -
Добре успокояват се мнозина.
Държат се здраво Рим, Париж, Берлин...
Навярно бурята ще ни отмине...

Все още има шанс - да се спасим...
Да вярваме в лъжците лудогласни...
Заспал народ сме. Може да проспим
война световна. И дори смъртта си...

Марин Тачков

 

 

13.Сън

 

Сънувах, че загадъчна жена
дойде при мен - съблечена сияйно...
Погали ме и мило обеща:
"Ще те обичам вярно, всеотдайно"...
Но не разбрах - коя ли беше тя...

Очите й просветнаха в нощта.
Косите й се сляха с тъмнината.
"Ще дойда пак!" - прошепна тихо тя.
И после чух - затвори се вратата...
Навярно ще я чакам - до смъртта...

Марин Тачков

 

14.В Оруелия

 

Усъвършенства се човекът -
в пространствата мултикултурни...
Свободно може вече всеки
на всяко място да се тури...

Светът е по-добър, човечен.
И толерантен към боклуци...
А хората не мислят вече
за бунтове, за революции...

Народите - опитомени.
Не хапят. Не ръмжат. Не ритат.
Роботят мирно в Оруелия -
за благините на елита...

Марин Тачков

 

15.Душевен шепот

 

Надежден е денят -
нашепва ми душата.
Животът е на път -
с любоуверен вятър...

Навярно ще ръми
дъждец нежновалежен...
С ухаещи мечти -
съдбовно ще се срещнем...

Ще свети вечерта...
Ще греем страстно с тебе...
"Хей, стига си мечтал!" -
душата ти ми шепне...

Марин Тачков

 

16.Къщата на детството

 

Къде е скрито детското вълшебство?
Забравил съм го... в къщата на детството. -

Където бе светът безгрижен, ясен,
сърдечен, простодушен, чудногласен...

Където бе животът безотровен,
спокоен, дъхав, щедър, добротворен...

Където нямаше бездънна алчност,
безока хищност и родопродажност...

Сега вървя сред родните останки
и плаче тъжното дете в душата ми...

Защо загубих детското съкровище?...
И пазя само чувството за обич...

Марин Тачков

 

 

17.Рецепта за Нова година

 

От старата година ти вземи
брашно от плодородно светлодушие,
вода от свежест, сол от добрини,
масло любов, надежди топлочувствени...

Корите с млечно здраве облечи.
Сложи късметите новогодишни!
И опечи във фурна от мечти...
Останалото... просто е обичане...

Марин Тачков

 

 

 

 

18.Как народът се превръща в стадо...

 Как народът се превръща в стадо? -
Много просто. Всей му хаос, криза...
Раздели го. Дръж го полугладен.
И внуши му хищен егоизъм...

Всявай страх, омраза, празноверие,
тъпота, безродност, безразличие!...
Забавлявай го с игри модерни.
И окултури го с култ паричен...

Давай му отрови, опиати.
Замъгли му паметта, историята!
И вземи душата му, земята...
Направи му път... към Илюзория...

Марин Тачков

 

19.В Злобария

 

Кой, по дяволите, заблуди ни?...
Как достигнахме дотук? Не зная...
Как проспахме толкова години!
И защо се лутаме... в Злобария?...

С разни демонични опиати
сигурно добре са ни дрогирали...
И ядем лъжите опашати...
Бесове ни идиотизират...

И защо слепци народа водят?
Мъдростта, човечността угасват...
Роб културата е пак на мода...
Диктатурата свободно властва...

Марин Тачков

 

20.Разбирате ли, хора...

 

Разбирате ли, хора,
че демонът сторък
върти ни в бесен кръг?...
Защо не вижда взорът
добър, човечен път?...

Не виждате ли - горе
ръмжат от векове
злотворни зверове?...
И кой света отвори
за нови бесове?...

Изтръгнатите корени,
осъдени на смърт,
обесени, висят...
А родните простори
немеят и кървят...

Марин Тачков

 

21.Завещание

 

Да знаем славнобългарските мисии -
на Левски, Ботев, Аспарух, Паисий!...

Да пазим род, култура и език -
напук на новоробския камшик!...

Да светим в тъмнините безпросветни!
Будете се! Помнете! И бъдете!...

Духът богат, родината, честта
по-ценни от парите са, деца!...

Природата, земята са свещени.
Достойни да сме, българодарени!...

В Духа свободен да се закълнем!
И да се борим, докато умрем...

Марин Тачков

 

22.Благоробуваш ли, народе...

 

Благоробуваш ли, народе?...
Кажи, защо не си свободен?...
Кажи ми - днес кои и колко са
последователите на Апостола?...
И колко са
наследниците
на онези
червеи, безчестници,
които го предадоха
и го обесиха?...

Марин Тачков

 

 

23.Българоцветия

 

Отронва се детско цветче.
Отлита и то за чужбина...
В очите тъга се чете...
И есенно плаче Родината...

Не може ли тук да цъфтим -
в градината "Българоцветия"?...
Да минем през огън и дим.
И родният дух да ни свети...

Ще дойде ли тук Пролетта -
децата-цветя да погали?...
Отронват сълза след сълза
очите на Майка България...

Марин Тачков

 

 

24.Благовестно

 

Чакате ли благи вести
и красиви, щедри дни?...
Щом сте светлодушни, честни -
те ще дойдат може би...

Добромислия да сеем,
да се слеем с Любовта...
Да живеем в Доброделия -
с благочувстващи сърца!...

Марин Тачков

 

 

25.Житейско стихо

 

Животът ми добре напредва.
Очакват ме прекрасни мигове...
Отдавна шансът ме преследва,
но все не може да ме стигне...

Съдбата... гледа ме с ирония.
Светът бесува. Пак пиян е...
С упорство Любовта ме гони,
но трудно й е да ме хване...

Мечтаех за съзвучно място -
с хармония и обич блага...
Но Глупостта ме дебне  бясно.
И няма как да й избягам...

Марин Тачков

 

 

26.Българино, стани

 

Прощавайте! Страдам
за мрачните, страшните
робски души и стени...
За човекопродажните,
празни, прокажени,
съхнещи, плачещи дни...
И кой ли ще каже
думи възраждащи:
"Българино, стани!"...

Марин Тачков

 

 

27.Лесен за разлюбване

 

Не, не ставам аз за сядане...
За закуска с клюки пресни.
За обяд с лъжи всеядни.
И за приказки с принцеси...

За вечеря в Лицемерия.
За пияна нощ в Позория.
За модерни празноверия.
За жени фалшивотворни...

Не, не ставам за купуване...
Зачеркни ме ти! Не трябвам...
Аз съм лесен за разлюбване.
И за разприятеляване...

Марин Тачков

 

 

28.Всяка седмица е страстна

 

Всяка седмица у нас е страстна.
Всеки ден беди пълзят, кръжат...
И все по-бясна
властническа каста
води ни...
към смърт...
Безбожници,
негодници
зачеркват с черен кръст
човека и народите...
Въртим се в кръг.
И чакаме покорно
да изсъхнат
родните ни корени...
Кърви светът.
А вярващи и грешни
мъкнат
кръста на надеждата,
че може би ще се спасят
отвъд...

Марин Тачков

29.Прощавай, Боже...

 

Прощавай, Боже,
но си мисля
въпросително! -
Доколко истинни
и душевиждащи
са очевидците ти?...
Дали са богопишещите
отчевидци
и надеждни, висши
достоверни източници?...
Дали си давал
пълномощно
някой да те представлява?...
Защо са много
разновярващите?...
Доколко прави са,
доколко - грешни
и безчестни -
богославещите?...

Марин Тачков

 

 

30.Светоглед

 

Недей да ме бъркаш, умнико критичен,
с поклонници слепи на секти, религии!...
След крайни учения бодро не тичам.
И кухите догми за мен са вериги...

Не вярвам в овце, нито в лъжепастири.
Не вия и с вълците антинародно...
Над всичко партийно човек извиси ли се,
могъл би да вижда просторно, свободно...

Престъпно, безсрамно народа делите.
Човека, природата лудо убивате -
щом страстно, измамно ръмжите, крещите:
"Това е най-право! Отсичайте кривите!"...

Покорно, позорно крепите Системата,
щом служите сляпо на разни елити...
Не давайте, хора - духа да ви вземат,
лъжци да ви грабят парите, душите!...

Марин Тачков

 

 

31. Въздишки от спомени

 

След прашни години - самотни, пустинни -
безсмислено скитам с въздишки от спомени.
А пътят ме пита: "Защо си пустинен?
Дори и в пустиня, светът е огромен!"...

Мълча безнадежден, с тъмнеещи мисли.
Денят ме поглежда: "Защо още бродиш?"
Въздъхвам за тебе: "Къде си? Цъфтиш ли?
Дали ще си спомниш за моята обич?"...

А гробът пред мене ме гледа и шепне:
"Защо се съмняваш? И пишеш: "Помни ме!"...
Ти отговор търсиш? О, ето - пред теб е...
Човече, Забрава е моето име!"...

Марин Тачков 


ПП: Кои са най-добри? И кои могат да отпаднат?...

МИНАВА МАХМЪРЛУКА, МИНАВА МЛАДОСТТА,ЗАВИНАГИ ОСТАВА ЛЮБОВТА И ПРИЧИНАТА- ДОКАТО СМЪРТТА НИ РАЗДЕЛИ
ПОЗДРАВИ МИЛИ

Публикувай, публикувай!
Има за всекиго по нещо.
Но с тези стихотворения не търси незабавен търговски успех.

тематични цикли.
Добри са.

А гробът пред мене ме гледа и шепне:
"Защо се съмняваш? И пишеш: "Помни ме!"...
Ти отговор търсиш? О, ето - пред теб е...
Човече, Забрава е моето име!"...


Марин Тачков


ПП: Кои са най-добри? И кои могат да отпаднат?...

И аз мисля, че всичките са много добри! Някои дори са подредени хронологично - по празници.
Стихосбирката е готова- защо трябва да махаш нещо, нещо да отпада от нея?
Успех!

3. dobrodan - Остава да ги подредиш в
07.08 09:54
тематични цикли.
Добри са.

Целта ми е от около 180 стихотворения да избера 60-80...
Поздрави!...

Пристрастни сме, когато става дума за наши стихотворения. Пристрастни сме и когато четем чужди обаче.
"На вкус и цвет товарищей нет."
Лично аз харесвам мрачните ти стихотворения. Звучат ми искрено. Не харесвам любовните ти.