Прочетен: 2263 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 11.08.2022 20:31
ЕСЕН -
Глух път с надпис - "за никъде"...
Кална локва - око на Отвъдното...
Листа издъхващи - хербарий на вятъра...
Непонятна мъгла - символ на Несбъднатото...
МЕЧТАНИЕ
За щастието призрачно живея -
една усмивка топла на безкрая.
Светът предател е и мислите не смеят
да му разкрият тайната, която знаят.
Рубините на спомените греят
в сапфирено небе с червен отблясък.
Отлитат августовските ята - пилеят
следите си родени в птичи крясък.
Невидима надеждата сияе -
кубето на лъчи с изтекла давност.
От гледката главата пак се мае
сред залеза, даряващ със нетрайност...
Ще се завърне светлото начало -
изгнаник в ерата на ветровете.
Прелей се в него и станете цяло,
блещукащ образ - зрим за боговете.
НАСРЕЩНО
Сега съм само необмислен спомен
в поле жълтеещо от диви слънчогледи.
Мен макът на надеждите обори ме
и ветровете странно кривогледи.
Насрещно движа се във другата реалност. -
Два образа за миг в един съвпадат,
а после почва дългото им странстване
след залеза белязан с вечен запад.
Ти идваш неповикана и тиха
след жаждата с напуканите устни.
Дали си сън, а аз съм лунатика
за щастието в пропастта въжето спуснал...?
ДЪХ ПОСЛЕДЕН
Аз губя любовта си неусетно.
Не с дни, а губя я със часове.
Жадувах пак с очи да ме досегнеш,
но ти докосваш ме с хлада на лед.
Най-хубавото, с лебедова шия,
ще оцелее, но встрани от нас -
на ягодовата полянка, гдето ние
търкаляхме се впримчени анфас.
Ти търсиш бъдещето млада,
а аз оставам някъде назад -
зад облаците легнали в засада
върху тревите скрили моя свят.
Сърцето къса сетната си струна
и пари болката в недрата на гръдта.
Обичах те до лудост най-безумно,
жена-дете с вълшебна чистота.
Обичах те, единствен ангел,
превзел самотните от чакане мечти.
От най-високото небе пристанал,
с неподражаеми от никого черти.
Сега те губя - Дъх последен,
удавен в замъка на моята тъга,
за бъдещето свое непотребен
и тъмна сянка в белотата на снега.
ПОДНЕБЕСНО
Спасителят е в отпуск. -
Тишината пунктирана е с точки и тирета.
Безумен морз и сякаш личен пропуск. -
Възползвай се да пишеш до Небето
едно Прошение. Но цайтнот те наляга
и блиц-рефлексите отказват да работят.
Тогава куфарите бързо стягай.
Напускай стадото от социороботи.
Желанията стичат се в пътека
и в руслото й сянка се промъква...
Животът не е само дискотека,
а преразказана от спомените мъка.
Възлиза сянката на твоята надежда -
готическа проекция на сатаната.
Прическата на погледа отвежда
до място за доене на стадата...
НИШКАТА НА АРИАДНА
И тази нощ дари ме с водопад от мрак
под неутронните всевиждащи звезди.
В съня ми призрачен прииждаш пак
любов мистична с поглед звездокрил.
Светът прелива в мрачен лабиринт
и в него дави се самотният ми стих.
Угасва вече лампата на Аладин
и писъкът на мисълта е странно тих.
АЛЕФ НУЛА
Замислих се за мъртвите полета,
затрупани със шума - без цветя.
И аз сред тях, прокълнал днес поета,
възпял отколешната си мечта.
Погалих с длан самотната брезичка
погледнала ме нежно, без очи.
В един-единствен миг дари ме с всичко
и редом с мен разбиращо мълчи.
Сега съм просто раздавач на вяра -
на бедните от нея ще раздам.
Смъртта ще изненадам с изневяра
и влюбен в нея ще остана сам!
ЗАД ЗАВЕСАТА
Презирам жалките човешки същества.
Играят своите мизерни роли.
Далеч от тях откривам любовта
към бездните и извисен се моля. -
Да има върхове над всеки блян.
Безбройни пропасти...телата ни да падат.
Духът е птица - винаги е сам.
И рее се спирално до припадък...
Пространството прилича на море,
с вълни невидими - разпенен вятър.
И времето със маски - без да спре,
играе себе си в космически театър.
ТОЛКОВА ДАЛЕЧ, ТОЛКОВА БЛИЗО
Небето е последната преграда
пред пътя ти зад орбитите на звездите.
Не чакаш вече никаква награда.
Заглъхва зрението скътано в очите.
На сребролъки утринни лъчи се молиш
след изгрева останал сън в росата.
Погребал трайно бившите неволи,
денят със златно наметало те намята.
И спомени с илюзия позната
навяват пак утеха на сърцето.
То бъдещето се опитва да помята,
с надежда миналото призрачно да свети...
Животът е несбъднато начало
в короната от ветрове гнезденце свило.
Разлъчени със него пак сте цяло
под жътвена луна зъл сърп извила.
- О, Пътнико, кажи ми, че сънуваш
последен сън между Небето и Земята...!
Най-страшно е, когато се събудиш
сред нищото, а всъщност си Оттатък.
ТЪРСЯ ТЕБ
Светът е виелица.
Всеки търси
да срещне любов.
Вейка огънче
в ледена зима.
Белотата ме плаши
до смърт.
Припознавам се в тези
отвън.
Търся тебе -
безсмъртна любима.
Имам смътен портрет,
вехта снимка
от бъдеще скришно.
Просто спри се за миг -
аз съм гара Поет.
Помълчи!
Всяка дума
излишна е.
И не искай семейство,
деца.
И не искай планове
пищни.
В този космос студен
имаш огъня (мен),
приеми,
че съм твоята истина.
Ще ти стигна ли сам -
прокълнат от света
с раница
тромаво минало...?
Кой съм днес?
Откъде съм дошъл?
Накъде аз вървя?
Просто дай ми
последна амнистия.
Виждам облика на следващата ти стихосбирка, Мисана!
Дерзай!
Виждам облика на следващата ти стихосбирка, Мисана!
Дерзай!
Безкрайно съм ти признателен!
И в търсенето на Нея, следвайки нишката на Ариадна, си направил толкова заобиколки – от близо и далеч, до дъх последен.
И в търсенето на Нея, следвайки нишката на Ариадна, си направил толкова заобиколки – от близо и далеч, до дъх последен.