Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08 21:59 - Възможна стихосбирка /4/
Автор: mt46 Категория: Поезия   
Прочетен: 1170 Коментари: 6 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.

 

1. Осъзнайте се

 

Не всяко зло или добро
е източно или пък западно...
Не гледайте с едно око!
Доброто, злото са навсякъде...

И затова се осъзнайте -
отвъд партийни бесове,
без мрачни фобии и крайности!
Човечност - пътят се зове...

Което лошо е било,
то нека да не го повтаряме.
Да видим днешно грешно, зло...
И да работим за България!...

Марин Тачков

 

 

2. Просто /п/разноглед

 

- Ах, защо си толкова объркан,
българино беден, клет?...
- Ех, историята ми е дълга!...
Станах просто /п/разноглед.
Мозъкът ми доста се изтърка.
След османски гнет.
След войни злочести.
След германски,
след съветски
и евроамерикански
ред...

Марин Тачков

 

 

 

3. Лъжепропаганда

 

Защо ли да вярвам на вълци и гарвани -
зомбирани, гледащи едноизмерно?
Повтарящи злобно - с народа ни скарани, -
че всичко марксистко и руско е черно...

Прокарващи чужди, прозападни тези.
Продажници нови на властни елити.
С прикрити расистки, нацистки протези. -
Все грачат и храчат, безумни, сърдити...

Народът не ще пропаганда, теории,
а правда, достойнство, спокойствие, работа...
Бъдете умерени, честни, просторни!
Недейте да плашите гаргите с брадва!...

Бесът е коварен, неверен съветник.
Не сейте душите със злост и измами!
Свестете се - с мисли и чувства човечни!
Нима сте безгрешни, че хвърляте камъни?...

Марин Тачков

 

 

4. Спор

 

"Все спориш - казвам аз на Оня. -
Човече, по-добре мисли!"...
"Въртим се в четири сезона!"...
"Но другаде са два, нали?"...

"Студено! - дрънка той устато. -
Угасна слънцето у нас!"...
"Но все е топло на екватора.
На полюсите все е мраз!"...

Така със себе си говоря,
ограничен от тесноти...
Светът е по-голям, просторен,
отколкото го виждаш ти!...

Марин Тачков


5. Българолюбци

 

Кажете, ако сте българолюбци! -
Защо търпим злодеи и боклуци?...

Ако сме благи, мъдри и красиви,
защо традиции и дух убиваме?...

Като сме много умни, отговорни,
защо сечем природни клони, корени?...

Ако на Ботев, Левски сме наследници,
героите ни честни днес къде ли са?...

Кажете, щом на пътя нов сте верни,
защо чернеем - болни и мизерни?...

Като какви сме на Европа нужни?
Като овце? Или като прислужници?...

Признаваме ли, скрити зад модерности,
общочовешки, светлородни ценности?...

Защо издъхва в тъмното България?...
Мълчете, по-добре не отговаряйте!...

Марин Тачков

 

6. Възможност

 

Разбирам, че е много сложно
да се замислите, глупаци!
Ала дали не е възможна
човечна, свястна демокрация?

Без либерални извращения.
Без бясна власт на плутократите.
Благата - с чест разпределени.
Достоен труд - добри заплати.

Да са почтени, равноправни
работодатели, работници...
А не един - със милиарди...
А милиарди - безимотни...

Но глас озъбен, задкулисен
ме стресна страшно: "Не! Не може!
Защото сме избрани свише.
А вие просто сте нищожни!"...

Марин Тачков

 

 

 

7. Сълзи в мъглата

 

"Ех, госпожо, трудно е да предположа
как дошли сте в тоя студ, през куп мъгла.
Но не е възможно хляб да Ви предложа.
Снощи съм изял последната троха...

С пенсия мизерна куцам... Закъде съм?...
А жена ми  - в мрака ракът я затри...
И на Бог дори не ще се май харесам...
От Евросъюза ли сте тук дошли?...

Може би за мене доста сте загрижени?...
Вижте, сляп съм аз - последният човек...
Трябвало, нали, да се обича ближният?...
Мисля си, поне да носите ковчег?"...

Тъй говореше изсъхнал, грохнал старец -
в село пусто, мъртво, даже без крадци...
Слушаше го старо куче с поглед жалещ,
ближейки невидимите му сълзи...

Марин Тачков

 

 

8. Леви-десни

 

Леви-десни, леви-десни -
дружно крачат, хора.
Все за тесни интереси
лаят и се борят.

Зад идеи - ала-бала -
хитро се прикриват.
За властта, за капитала
даже Бог убиват!...

Вижте робската система -
пирамида вечна!...
В нравите ли е проблемът?
В грешността човешка?...

Аз не знам. Но знайте ясно,
че сме заблудени!
И не чакайте напразно
чудо и спасение...

Марин Тачков

 

 

9. Модерният човек

 

Човеко горд, зомбиран и модерен,
нима е пътят ти прекрасен, висш?
В компютър, в телевизор тъпо вперен,
дали съзнаваш накъде вървиш?

Сред шум суетен, с поглед луд, изцъклен,
доколко вдъхваш ти природността?
Дочуваш ли как бобът благо къкри?
И как въздиша тъжно есента...

Обсипан с дрехи, с глезотии модни,
с отрови и изкуствени храни,
защо изтръгваш корените родни?
Защо сечеш дървото си, кажи!

И ако този свят на технологии,
угасне и се срине в пропастта,
дали ще можеш огън да запалиш,
да посадиш дръвче или лоза?...

Марин Тачков

 

 

 

 

10. Когато ми говорите...

 

Когато ми говорите
за ценности, за право,
за хълма на позорите,
за дясно и за ляво -

не гледайте накриво
към бедните и клетите,
а честно, справедливо,
разумно помислете! -

Днес има ли по-висши,
по-властни, по-богати
престъпници и хищници
от НАТО и от Щатите,

от бандите световни
на банки, корпорации,
поставили в окови
народите-глупаци?...

Марин Тачков

 

 

 

11. Ах, моля ви

Ах, моля - с моите родители
недейте да се подигравате! -
Дори по-много да тежите,
с модерни нрави да изгрявате...

А те - смирени, скромни селяни -
за хляба цял живот са блъскали.
И в партия не са се клели.
Не търсели удобни връзки...

Природни, близо до земята,
не са ламтели за охолства.
Не са живели хвърковато,
с блажени градски удоволствия...

Не се присмивайте злорадо -
че прости са, щастливо бедни.
И под партиен чучур благо,
с отворени уста не гледали...

Ах, моля ви - ако сте хора!
Недейте много да ръмжите -
високомерно и позорно -
към мен и моите родители!...

Марин Тачков



 

12. Обичам хората просторни...

 

Обичам хората просторни,
пътуващи във вечността!
Човечни, към света отворени -
със свежоумна бистрота!...

Не са чудесни лицемери.
Живеят светло, честно те.
С рогатите брашно не мелят.
И се раздават от сърце...

Далеч от тесни кръгозори,
в духовни висини летят...
Обичам хората-простори!
Безсмислен е без тях светът...

Марин Тачков

 

 

 

13. Благодарните хора

 

Вечно не вярвай - пред тебе
с радост врати да отворят!...
Много са - хората дребни,
глухите, мъртвите хора!...

Виждаш - фучат безразличие,
низост, бръмчащо доволство...
Чуждото как да обичаш,
да го цениш по достойнство?...

Даже да светиш по-ярко,
чака те камък отгоре...
Колко е жалко, че малко
са благодарните хора!...

Марин Тачков

 

 

14. Какво ли съм виновен

 

Въпроси, мисли нови
над мен валят, валят...
Какво ли съм виновен,
че спуска се студът?...

Ех, есен е. - Пустинна.
Жена коварна, зла...
И само на картина
изглежда блага тя...

Не може вън да седнеш.
Ветрее. Дъжд плющи.
Неволно студенееш.
И кихаш болно ти...

И в самота просторна
живота си крепиш...
Да беше птица волна -
на юг да отлетиш!...

Марин Тачков

 

 

15. Чувствомислия

 

Това, което чувстваш -
в мисли, в думи го обличаш.
Чувстваш обич
и си казваш: "Аз обичам!"...
Чувстваш гняв, омраза,
болка, радост -
и мислено
или пък писмено
и гласно
ти ги изразяваш...
Изкуствено, неточно
противопоставяме
чувствата и мислите...
Дали разбираш?...
Те са прости
или сложни чувствомислия...

Марин Тачков

 

16. Два-три часа тишина

 

Да имаш два-три часа тишина.
Разбирам, за мнозина ще е мъка...
Спокойно да се движи мисълта.
Модерният човек ще се побърка!...

А за читател, за поет... е благ
просторният уют на тишината.
Тя гали като светлина след мрак.
И ражда красотата на словата...

Но днес светът бръмчи, трещи, крещи,
от технологиите нови воден...
Дали човек ще се обезличи -
бездушен, програмиран, безприроден?...

Марин Тачков

 

 

17. Оптимистично стихо

 

Вечно гледай живота с добро,
с оптимизъм преял!...
Представи си, че бил си дърво,
но си станал кавал!...

Представи си - негодник си бил,
но си вече банкер!
Представи си, че бил си дебил,
а сега - премиер!...

Марин Тачков


18. Тачково имане

С мисли и чувства аз тихо събирах
шепоти разни. Искри от Всемира.
Знания. Обич. Сълзи от неволи.
Стиховъздишки. И стари истории...

Чувам, че някой ръмжи със злорадство:
"Как си, глупако? Събра ли богатство?"...
Тъжно се питам: "Защо ли да споря?"
Имам си доста - товари с умора...

Марин Тачков

 

 

19. Безспоменност

И защо да мечтаем?
И защо да се помним? -
Краткотрайни в безкрая сме.
И душите ни скромни
в небесата ще скитат -
безнадеждни, бездомни.
И навярно ще питат:
"Вече кой ли ни помни?"...

Марин Тачков

 

 

          20. Послание до Приятел

Помислих си в тихата вечер -
дали е добре да изпратя
послание честно, човечно
до буден и вечен Приятел. -

Да зная - доколко разбира
живота модерен, безбрежен.
Доколко усеща Всемира,
човешките болки, стремежи...

Ще може ли - щом се отроня -
да вземе искрица от мене...
С душа ще прегръща ли спомена
за моите стих-откровения...

Но явно пътувах към яма.
Препънах се в тъжните мисли.
Горчиво въздъхнах, че нямам
Приятел - надежден и истински...

 

Марин Тачков

 

 

  21. У дома

 

Дори сред дим от самота -
все пак е топло у дома.
Въздишки-спомени кръжат...
Полива болките дъждът...

Поглеждам росните цветя,
които майка ми пося.
В сърцето ми - с покой и скръб -
гори свещта на спомен скъп.

И виждам се - като дете.
А майка - нещо пак плете...
И диша с блага топлота
домът на моята душа...

Марин Тачков

 

22. Зависимости

 

Имаме си толкова зависимости! -
От въздух, ток, вода.
От ядене, от работа, от политици.
От пазари, алкохол и наркотици.
От коли, хазарт,
от лекари и от лекарства.
От секс, от стрес, от Интернет.
От дрехи.
От религии, от обичаи, суеверия.
От банки и банкери.
От Природата, от времето.
От глупостта, от завистта, от злобата...
Привързани с въжета от зависимости,
катерим се, висим.
Докато паднем в гроба...

Марин Тачков

 

 

 

23. Самотен е моят простор...

 

Самотен е моят простор.
Душата ми сякаш изстина.
Къде ли, кога и защо
без жал любовта ме отмина?...

Запитах деня уморен.
И пътя, морето, звездите...
Отвърна ми глас откровен:
"Човече, напразно се скиташ!

Върни се назад, в младостта -
богата, възможна и жадна.
Не помниш ли как любовта
от страх или глупост отбягна?"...

Ех, помня... Виновен съм, да.
Усещах, че нещо ме спира...
Защо съм устроен така?
Кажи ми, дали ме разбираш?...

Марин Тачков

 

 

24. Не съм

 

Не съм, не съм еднопосочен
и еднозначен, черен, бял.
Ни идеален, непорочен,
все буден или все заспал...

Дори и да съм цветнодушен,
аз имам плевели, уви.
Греша. Гневя се. Псувам. Пуша.
За някои съм тъп, нали?...

Но етикет не ми лепете!
Несъвършен съм, без цена...
И ако пиша за деца,
не значи, че съм едноцветен...

Марин Тачков

 

25. Демокрацията свършва, господа...

 

Демокрацията свършва, господа! -
Щом престъпниците са на свобода.

Щом се изпаряват честните пари.
И властта бездушна хората мори.

Щом демократичен, важен аргумент
е да грачиш: "Кой не грачи, е червен!"...

Щом на почит са: измамникът с рога,
паразитът, алчността и глупостта.

Щом народът мъкне тежкия си кръст,
а разбойници разделят пая тлъст...

Щом законът не е справедлив и строг.
А пазарът се почита като Бог...

Щом държавата е просто инструмент
за царуването на един процент...

Щом парите без покритие важат...
И бесило за народа е дългът...

Щом е в сила явен или скрит диктат
на мошеника кривоизбран, богат...

Щом на воля се купуват гласове,
медии, съдии, банки, умове...

Щом цената - да си горен, преуспял -
е да тъпчеш другите без срам и жал.

Щом от общото избраници крадат.
И не се провижда мъдър светлопът...

Демокрацията свърши, господа!
Свърши, хора - даже без да е дошла...

Марин Тачков

 

 

26. Животосмърт

 

Животът днес. -
Убийствен стрес.
Безумен. Див.
Несправедлив.

Жесток. Безок.
Без род. Без Бог.
Без ред. Без дух.
Безплоден. Кух.

Животът днес. -
Взривен. Злочест.
Хазартен. Луд
Без честен труд.

Зловещ. Замрял.
Без идеал.
Без цел добра.
И без душа.

Завърт-превърт.
Животосмърт...

Марин Тачков

 

27. Сами не сме достатъчни

 

Егоистично грабим -
да имаме... за себе си...
Но без любов сме слаби,
безпътни, непотребни...

Нима е по-приятно
сами да си говорим?...
Не е ли благодатно
с любов да се отворим?

Един към друг да тръгнем,
сърдечни, любозначни.
И заедно да бъдем! -
Сами не сме достатъчни...

Марин Тачков

 

28. Гледам със затворени очи...

 

Гледам със затворени очи. -
Виждам как животът просветлява.
Любовта ухаеща цъфти.
Благодат е в нашата държава...

Топъл, свеж, усмихнат е светът.
А човечеството - помъдряло -
се стреми към верен, мирен път.
Всичко е красиво, волно, бяло...

Гледам със затворени очи. -
Виждам как животът потъмнява.
Любовта се гърчи, в мрак лежи.
Тъжно гасне нашата държава.

Злобен, грозен, войнствен е светът.
А човечеството - оглупяло -
все върви по грешен, робски път.
Всичко е фалшиво, болно, вяло...

Мисля - можем ли да видим цялото?...

Марин Тачков

 

29. Не мога да ви отговоря...

 

Не мога да ви отговоря. -
Защо живеем в Тежкоболия?...

Защо мнозина са немислещи,
без чувства светли, свежодишащи?...

Защо сме блеещи, покорни,
а властите - безотговорни?...

Нима душите ни са мътни
и доста хора - кривопътни?...

И как да сме с човечни нрави,
сърдечни, честни, будни, здрави?...

Каква е Божията воля? -
Не мога да ви отговоря...

Марин Тачков

 

 

 

30. Безнадеждност

 

Защо замина ти -
мечтаеща, цъфтежна?...
И Пътят промълви,
че няма да те срещна...

В душата ми - тъга,
погребани надежди...
И вече Любовта
мълчи, не ме поглежда...

Старея. И димя...
Подпирам самотата...
И пазя си дома
от рухване, от вятър...

Напълвам с празнота
вечерната си чаша...
И казва ми Нощта:
"Какво ли още чакаш?...

Нима си още жив -
сред толкова умрели!...
Недей, не се лъжи!...
Вземи... и се застреляй!"...

Марин Тачков

 

31. Презирайте поета

 

В душата на поета са събрани
ехтежи от света, от вечността...
Той носи разни мисли, болки, рани,
копнежи за любов, за красота...

Поетът буден е избран от Бога. -
По-важен е дори от депутат...
Защо го хулите със смях, със злоба,
а славите владетеля рогат?

Замервате твореца с недоверие,
засипвате го с прах, с лъжи без срам,
с боклук или с цветя от лицемерие...
Защото той е грешник най-голям...

Не можете, нали, да му простите,
че има слабости и стръмнини?
Или това, че вижда в тъмнините
и търси волност, обич, правдини...

Презирайте го, че не му прилича
да бъде жив, да страда, да яде!...
Мъртвецът е безгрешен, по-обичан
и може би се чувства по-добре...

Марин Тачков

 

32. Дяволско

 

Ще стопим паметта ви...
Ще сте все позитивни.
И очите, сърцата ви
ще са нови, щастливи...

Ще сте с мисли беззъби,
илюзорни, покорни.
И безчувствени, тъпи,
ще летите нагоре...

Ние, старите дяволи,
завладяхме душите ви.
Опиати ви даваме -
да сте роби честити...

С новоум, с технологии
ще владеем децата ви.
И без Бог, без тревоги,

нека спи съвестта ви!...

 

 

33. Мостът на мечтите

 

Къде е мостът на мечтите?...
Над спомените - мрак и дим...
Въздишат снимки, в прах обвити...
Защо горим, крещим, скърбим?...
Кажете ми, защо мълчите?...
Без памет, под дима седим...

Дали са мъртвите честити?...

Бездушни, под дима седим...
Беззначно е защо мълчите...
Защо горим, кървим, скърбим...
Въздишат къщи, в мрак обвити...
Над спомените - страх и дим...
Пропада мостът на мечтите...

Марин Тачков

 

    34. Писмо от бай Спас до света

Бай Спас бил от село Голяма Неволя.
Написал писмо... до света:
"С байпас съм. Но смело и честно говоря.
Размислям, общувам, чета...

Макар че съм трудноподвижен, аз виждам -
животът кърви. И вони...
Светът е безумен. Потопът приижда -
с отрови, разврат и войни...

С народите властници луди играят
на карти. Хазартно, безспир...
Банкери раздават парите. Нехаят
кой повече кръв е изпил...

Не искам на разни боклуци да служа,
да слушам лъжи след лъжи!...
И плюл съм на НАТО, на Евросъюза,
на всички продажни души!...

Аз партия нямам. Духът ми е роден.
Презирам измамната власт...
Безсрамници, старият български корен
не ще умре с мене! - Бай Спас..."

Писмото попаднало в еврочиновник.
Той казал си: "Ясно, човек!...
Да пратим ли още боклуци, отрови?
Лекарства... Дори и ковчег..."

Марин Тачков

 

  35. Простете

Простете - грешен съм, виновен,
че чувствам болка и тъга!
И че не виждам път световен
на  Разума и Обичта...
Не знам къде е Свободата,
защо Земята се върти,
защо лъжата е крилата...
И гаснат моите мечти...

Простете - не успях да бъда
блажено, съвършено тъп!
Ни гений славен, светломъдър -
да соча нов и верен Път...


Марин Тачков

 

36. Честита смърт

 

Простете, хора, но не вярвам
в живот задгробен, в чудеса!...
И може би злокобен гарван
ще ме изпрати... към смъртта...

Уви, мухи ще тържествуват,
над моя труп ще закръжат.
И радостно ще ме целуват:
"Човеко мил, честита смърт!"...

Марин Тачков

 

  37. Поклон

Поклон! Поклон! Дълбок поклон -
пред тези, дето в бой загинаха!...
Защо ли съхне - клон по клон -
дървото свято на Родината?...

Уви! Поробени сме пак.
И кланяме се на злодеи...
Народът - бос и прост, и плах -
благоробува и мъртвее...

Треперим за пари, за хляб...
И ако днес възкръсне Ботев -
той пак с презрение и гняв
ще каже, че сме идиоти...


Марин Тачков


ПП: Очаквам отзиви за последната част от тази стихосПирка......





Гласувай:
14


Вълнообразно


1. kvg55 - mt46,
14.08 22:15
Прекрасно! Социалният стих винаги е актуален.
цитирай
2. donchevav - Не знам дали има друго изкуство, в ...
15.08 23:39
Не знам дали има друго изкуство, в което връзката между личността, същността, душата и интелекта на твореца и неговото произведение да е толкова тясна, както в поезията. И толкова да личи, когато авторът е само 30, 50 или 75% искрен, вярващ си, ангажиран с това, което създава. Ако в предишните ти три проекта откривах по някоя и друга заигравка с форма или идея, без достатъчно - по мое мнение, уплътняване, с нахвърляни мотиви в по-суров вид, с порив към различност или дори леко позиране, с опит за надзъртане от друг, необичаен, чужд - и затова недостатъчно убедителен ъгъл, тук - в този четвърти проект за стихосбирка за мене ти си 100% в онова, което пишеш. И разбира се, личи, че в други 100% това е, в което ти вярваш и в живота. Болката, тревогата, гневът, омерзението, желанието за съпротива и отчаянието, покрусата и надеждата, вярата - и в други 100% социалната ангажираност, гражданската съвест на един обикновен, земен, честен човек – всичко в тия стихове някак напомня гражданския патос, епическия размах и минорната изповедност на Дядо-Вазовата социална лирика, и все пак са определено стихове на един съвременник на двайсет и първи век - и по изразност, и по идейност.
Повечето от предложените в този проект стихотворения ми бяха непознати досега - и мога да ти кажа, Марине, че макар да чета от години вече поезията ти и да имам повечето твои стихосбирки, тук, в тия стихове, открих нещо ново за твореца Тачков - и то много ми хареса. Бих се радвала да си купя една подобна книга, да я имам и да я препрочитам - може би защото моят социален идеал се припокрива с този на лирическия ти герой:) Мисля впрочем, че доста хора ще усетят удовлетворението от така правдиво и прямо изречените от теб и заради тях социални истини, а и ще почувстват таланта и мощта на едно искрено, граждански ангажирано поетическо слово.
Не ми остава друго, освен и аз като kvg55 да възкликна: "Прекрасно!" и да пожелая успех на бъдещата стихосбирка!
Поздрави!
цитирай
3. mt46 - Благодаря за отзива!...
16.08 12:21
kvg55 написа:
Прекрасно! Социалният стих винаги е актуален.

цитирай
4. vania23 - Много добре!
16.08 13:16
Тематично подредена и искрена. Напълно споделям възгледите ти, Марине.
цитирай
5. mt46 - Благодаря, Ваня!...
16.08 23:25
vania23 написа:
Тематично подредена и искрена. Напълно споделям възгледите ти, Марине.

цитирай
6. mt46 - Чудесен отзив, Вени! Сърдечни благодарности! Поздрави!...
16.08 23:26
donchevav написа:
Не знам дали има друго изкуство, в което връзката между личността, същността, душата и интелекта на твореца и неговото произведение да е толкова тясна, както в поезията. И толкова да личи, когато авторът е само 30, 50 или 75% искрен, вярващ си, ангажиран с това, което създава. Ако в предишните ти три проекта откривах по някоя и друга заигравка с форма или идея, без достатъчно - по мое мнение, уплътняване, с нахвърляни мотиви в по-суров вид, с порив към различност или дори леко позиране, с опит за надзъртане от друг, необичаен, чужд - и затова недостатъчно убедителен ъгъл, тук - в този четвърти проект за стихосбирка за мене ти си 100% в онова, което пишеш. И разбира се, личи, че в други 100% това е, в което ти вярваш и в живота. Болката, тревогата, гневът, омерзението, желанието за съпротива и отчаянието, покрусата и надеждата, вярата - и в други 100% социалната ангажираност, гражданската съвест на един обикновен, земен, честен човек – всичко в тия стихове някак напомня гражданския патос, епическия размах и минорната изповедност на Дядо-Вазовата социална лирика, и все пак са определено стихове на един съвременник на двайсет и първи век - и по изразност, и по идейност.
Повечето от предложените в този проект стихотворения ми бяха непознати досега - и мога да ти кажа, Марине, че макар да чета от години вече поезията ти и да имам повечето твои стихосбирки, тук, в тия стихове, открих нещо ново за твореца Тачков - и то много ми хареса. Бих се радвала да си купя една подобна книга, да я имам и да я препрочитам - може би защото моят социален идеал се припокрива с този на лирическия ти герой:) Мисля впрочем, че доста хора ще усетят удовлетворението от така правдиво и прямо изречените от теб и заради тях социални истини, а и ще почувстват таланта и мощта на едно искрено, граждански ангажирано поетическо слово.
Не ми остава друго, освен и аз като kvg55 да възкликна: "Прекрасно!" и да пожелая успех на бъдещата стихосбирка!
Поздрави!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 15885708
Постинги: 3188
Коментари: 41956
Гласове: 137191
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31