Усещам смазващия страх,

роден в объркани понятия.

Когато Истината обявява се за грях,

а злото е гримирана симпатия.

Усещам колко тежък е гнета

върху гърба на хилядите хора.

С приведен взор те търсят път,

опипвайки стените на затвора.

Усещам колко жаден е светът

за Обич, Истина, за Свобода.

Но натискът посял страхът

изтласква към пустинна самота.

Усещам колко тъжен е лика

изсъхнал от обществени „промени”.

Все по-дълбока гибелта,

от поклонения пред идолите неми.

Усещам колко драматичен е викът

и съдбоносен изборът в сърцето.

Заблудата и натискът не могат да спасят,

спасява Истината слязла от небето.