.
.
.

         Неиздадена стихосбирка

                Марин Тачков

 

 

Обичам хората просторни...

 

Обичам хората просторни,
пътуващи във вечността!
Човечни, към света отворени –
със свежоумна бистрота!...

Не са чудесни лицемери.
Живеят светло, честно те.
С рогатите брашно не мелят.
И се раздават от сърце...

Далеч от тесни кръгозори,
в духовни висини летят...
Обичам хората-простори!
Безсмислен е без тях светът...

 

 

Осъзнаване

 

Не всяко зло или добро
е източно или пък западно...
Не гледайте с едно око!
Доброто, злото са навсякъде...

И затова се осъзнайте –
отвъд партийни бесове,
без мрачни фобии и крайности!
Човечност – пътят се зове...

Което лошо е било,
то нека да не го повтаряме.
Да видим днешно грешно, зло...
И да работим за България!...

Лъжепропаганда

 

Защо ли да вярвам на вълци и гарвани –
зомбирани, гледащи едноизмерно?
Повтарящи злобно – с народа ни скарани, –
че всичко марксистко и руско е черно...

Прокарващи чужди, прозападни тези.
Продажници нови на властни елити.
С прикрити расистки, нацистки протези. –
Все грачат и храчат, безумни, сърдити...

Народът не ще пропаганда, теории,
а правда, достойнство, спокойствие, работа...
Бъдете умерени, честни, просторни!
Недейте да плашите гаргите с брадва!...

Бесът е коварен, неверен съветник.
Не сейте душите със злост и измами!
Свестете се – с мисли и чувства човечни!
Нима сте безгрешни, че хвърляте камъни?...

Спор

"Все спориш – казвам аз на Оня. –
Човече, по-добре мисли!"...
"Въртим се в четири сезона!"...
"Но другаде са два, нали?"...

"Студено! – дрънка той устато. –
Угасна слънцето у нас!"...
"Но все е топло на екватора.
На полюсите все е мраз!"...

Така със себе си говоря,
ограничен от тесноти...
Светът е по-голям, просторен,
отколкото го виждаш ти!...

Българолюбци

 

Кажете, ако сте българолюбци! –
Защо търпим злодеи и боклуци?...

Ако сме благи, мъдри и красиви,
защо традиции и дух убиваме?...

Като сме много умни, отговорни,
защо сечем природни клони, корени?...

Ако на Ботев, Левски сме наследници,
героите ни честни днес къде ли са?...

Кажете, щом на пътя нов сте верни,
защо чернеем – болни и мизерни?...

Като какви сме на Европа нужни?
Като овце? Или като прислужници?...

Признаваме ли, скрити зад модерности,
общочовешки, светлородни ценности?...

Защо издъхва в тъмното България?...
Мълчете, по-добре не отговаряйте!...

Възможност

 

Разбирам, че е много сложно
да се замислите, глупаци!
Ала дали не е възможна
човечна, свястна демокрация?

Без либерални извращения.
Без бясна власт на плутократите.
Благата – с чест разпределени.
Достоен труд – добри заплати.

Да са почтени, равноправни
работодатели, работници...
А не един – със милиарди...
А милиарди – безимотни...

Но глас озъбен, задкулисен
ме стресна страшно: "Не! Не може!
Защото сме избрани свише.
А вие просто сте нищожни!"...

Сълзи в мъглата

 

"Ех, госпожо, трудно е да предположа
как дошли сте в тоя студ, през куп мъгла.
Но не е възможно хляб да Ви предложа.
Снощи съм изял последната троха...

С пенсия мизерна куцам... Закъде съм?
А жена ми – в мрака ракът я затри.
И на Бог дори не ще се май харесам...
От Евросъюза ли сте тук дошли?...

Може би за мене доста сте загрижени?
Вижте, сляп съм аз – последният човек...
Трябвало, нали, да се обича ближният?
Мисля си, поне да носите ковчег?"...

Тъй говореше изсъхнал, грохнал старец –
в село пусто, мъртво, даже без крадци...
Слушаше го старо куче с поглед жалещ,
ближейки невидимите му сълзи...

Леви-десни

 

Леви-десни, леви-десни –
дружно крачат, хора.
Все за тесни интереси
лаят и се борят.

Зад идеи – ала-бала –
хитро се прикриват.
За властта, за капитала
даже Бог убиват!...

Вижте робската система –
пирамида вечна!...
В нравите ли е проблемът?
В грешността човешка?...

Аз не знам. Но знайте ясно,
че сме заблудени!
И не чакайте напразно
чудо и спасение...

Модерният човек

 

Човеко горд, зомбиран и модерен,
нима е пътят ти прекрасен, висш?
В компютър, в телевизор тъпо вперен,
дали съзнаваш накъде вървиш?

Сред шум суетен, с поглед луд, изцъклен,
доколко вдъхваш ти природността?
Дочуваш ли как бобът благо къкри?
И как въздиша тъжно есента...

Обсипан с дрехи, с глезотии модни,
с отрови и изкуствени храни,
защо изтръгваш корените родни?
Защо сечеш дървото си, кажи!

И ако този свят на технологии,
угасне и се срине в пропастта,
дали ще можеш огън да запалиш,
да посадиш дръвче или лоза?...

 За моите родители

Ах, моля – с моите родители
недейте да се подигравате! –
Дори по-много да тежите,
с модерни нрави да изгрявате...

А те – смирени, скромни селяни –
за хляба цял живот са блъскали.
И в партия не са се клели.
Не търсели удобни връзки...

Природни, близо до земята,
не са ламтели за охолства.
Не са живели хвърковато,
с блажени градски удоволствия...

Не се присмивайте злорадо –
че прости са, щастливо бедни.
И под партиен чучур благо,
с отворени уста не гледали...

Ах, моля ви – ако сте хора!
Недейте много да ръмжите –
високомерно и позорно –
към мен и моите родители!...

 Благодарните хора

 

Вечно не вярвай – пред тебе
с радост врати да отворят!...
Много са хората дребни,
глухите, мъртвите хора!...

Виждаш – фучат безразличие,
низост, бръмчащо доволство...
Чуждото как да обичаш,
да го цениш по достойнство?...

Даже да светиш по-ярко,
чака те камък отгоре...
Колко е жалко, че малко
са благодарните хора!...

 Какво ли съм виновен

 

Въпроси, мисли нови
над мен валят, валят...
Какво ли съм виновен,
че спуска се студът?...

Ех, есен е. – Пустинна.
Жена коварна, зла...
И само на картина
изглежда блага тя...

Не може вън да седнеш.
Ветрее. Дъжд плющи.
Неволно студенееш.
И кихаш болно ти...

И в самота просторна
живота си крепиш...
Да беше птица волна -
на юг да отлетиш!...

 Чувствомислия

 

Това, което чувстваш –
в мисли, в думи го обличаш.
Чувстваш обич
и си казваш: "Аз обичам!"...
Чувстваш гняв, омраза,
болка, радост –
и мислено
или пък писмено
и гласно
ти ги изразяваш...
Изкуствено, неточно
противопоставяме
чувствата и мислите...
Дали разбираш?...
Те са прости
или сложни чувствомислия...

 Два-три часа тишина

 

Да имаш два-три часа тишина.
Разбирам, за мнозина ще е мъка...
Спокойно да се движи мисълта.
Модерният човек ще се побърка!...

А за читател, за поет... е благ
просторният уют на тишината.
Тя гали като светлина след мрак.
И ражда красотата на словата...

Но днес светът бръмчи, трещи, крещи,
от технологиите нови воден...
Дали човек ще се обезличи –
бездушен, програмиран, безприроден?...

Оптимистично стихо

 

Вечно гледай живота с добро,
с оптимизъм преял!...
Представи си, че бил си дърво,
но си станал кавал!...

Представи си – негодник си бил,
но си вече банкер!
Представи си, че бил си дебил,
а сега – премиер!...

Тачково имане

С мисли и чувства аз тихо събирах
шепоти разни. Искри от Всемира.

Знания. Обич. Сълзи от неволи.
Стиховъздишки. И чудни истории...

Чувам, че някой ръмжи със злорадство:
"Как си, глупако? Събра ли богатство?"...

Тъжно се питам: "Защо ли да споря?"
Имам си доста – товари с умора...

 

 Безспоменност

И защо да мечтаем?
И защо да се помним? –
Краткотрайни в безкрая сме.
И душите ни скромни
в небесата ще скитат –
безнадеждни, бездомни.
И навярно ще питат:
"Вече кой ли ни помни?"...

 

 Послание до Приятел

Помислих си в тихата вечер –
дали е добре да изпратя
послание честно, човечно
до буден и вечен Приятел.

Да зная – доколко разбира
живота модерен, безбрежен.
Доколко усеща Всемира,
човешките болки, стремежи...

Ще може ли – щом се отроня –
да вземе искрица от мене...
С душа ще прегръща ли спомена
за моите стих-откровения...

Но явно пътувах към яма.
Препънах се в тъжните мисли.
Горчиво въздъхнах, че нямам
Приятел – надежден и истински...

 

 

У дома

Дори сред дим от самота –
все пак е топло у дома.
Въздишки-спомени кръжат...
Полива болките дъждът...

Поглеждам росните цветя,
които майка ми пося.
В сърцето ми – с покой и скръб –
гори свещта на спомен скъп.

И виждам се – като дете.
А майка нещо пак плете...
И диша с блага топлота
домът на моята душа...

 Зависимости

 

Имаме си толкова зависимости! –
От въздух, ток, вода.
От ядене, от работа, от политици.
От пазари, алкохол и наркотици.
От коли, хазарт,
от лекари и от лекарства.
От секс, от стрес, от Интернет.
От дрехи.
От религии, от обичаи, суеверия.
От банки и банкери.
От Природата, от времето.
От глупостта, от завистта, от злобата...
Привързани с въжета от зависимости,
катерим се, висим.
Докато паднем в гроба...

 Самотен е моят простор...

 

Самотен е моят простор.
Душата ми сякаш изстина.
Къде ли, кога и защо
без жал любовта ме отмина?...

Запитах деня уморен.
И пътя, морето, звездите...
Отвърна ми глас откровен:
"Човече, напразно се скиташ!

Върни се назад, в младостта –
богата, възможна и жадна.
Не помниш ли как любовта
от страх или глупост отбягна?"...

Ех, помня... Виновен съм, да.
Усещах, че нещо ме спира...
Защо съм устроен така?
Кажи ми, дали ме разбираш?...

 Не съм

 

Не съм, не съм еднопосочен
и еднозначен, черен, бял.
Ни идеален, непорочен,
все буден или все заспал...

Дори и да съм цветнодушен,
аз имам плевели, уви.
Греша. Гневя се. Псувам. Пуша.
За някои съм тъп, нали?...

Но етикет не ми лепете!
Несъвършен съм, без цена...
И ако пиша за деца,
не значи, че съм едноцветен...

 Демокрацията свършва, господа...

 

Демокрацията свършва, господа! –
Щом престъпниците са на свобода.

Щом се изпаряват честните пари.
И властта бездушна хората мори.

Щом демократичен, важен аргумент
е да грачиш: "Кой не грачи, е червен!"...

Щом на почит са: измамникът с рога,
паразитът, алчността и глупостта.

Щом народът мъкне тежкия си кръст,
а разбойници разделят пая тлъст...

Щом законът не е справедлив и строг.
А пазарът се почита като Бог...

Щом държавата е просто инструмент
за царуването на един процент...

Щом парите без покритие важат...
И бесило за народа е дългът...

Щом е в сила явен или скрит диктат
на мошеника кривоизбран, богат...

Щом на воля се купуват гласове,
медии, съдии, банки, умове...

Щом цената – да си горен, преуспял –
е да тъпчеш другите без срам и жал.

Щом от общото избраници крадат.
И не се провижда мъдър светлопът...

Демокрацията свърши, господа!
Свърши, хора – даже без да е дошла...

 Животосмърт

 

Животът днес. –
Убийствен стрес.
Безумен. Див.
Несправедлив.

Жесток. Безок.
Без род. Без Бог.
Без ред. Без дух.
Безплоден. Кух.

Животът днес. –
Взривен. Злочест.
Хазартен. Луд
Без честен труд.

Зловещ. Замрял.
Без идеал.
Без цел добра.
И без душа.

Завърт-превърт.
Животосмърт...

 Сами не сме достатъчни

 

Егоистично грабим –
да имаме... за себе си...
Но без любов сме слаби,
безпътни, непотребни...

Нима е по-приятно
сами да си говорим?...
Не е ли благодатно
с любов да се отворим?

Един към друг да тръгнем,
сърдечни, любозначни.
И заедно да бъдем! –
Сами не сме достатъчни...

 Гледища

 

Гледам със затворени очи. –
Виждам как животът просветлява.
Любовта ухаеща цъфти.
Благодат е в нашата държава...

Топъл, свеж, усмихнат е светът.
А човечеството – помъдряло –
се стреми към верен, мирен път.
Всичко е красиво, волно, бяло...

Гледам със затворени очи. -
Виждам как животът потъмнява.
Любовта се гърчи, в мрак лежи.
Тъжно гасне нашата държава.

Злобен, грозен, войнствен е светът.
А човечеството – оглупяло –
все върви по грешен, робски път.
Всичко е фалшиво, болно, вяло...

Мисля – можем ли да видим цялото?...

 Не мога да ви отговоря...

 

Не мога да ви отговоря. –
Защо живеем в Тежкоболия...

Защо мнозина са немислещи,
без чувства светли, свежодишащи?...

Защо сме блеещи, покорни,
а властите – безотговорни?...

Нима душите ни са мътни
и доста хора – кривопътни?...

И как да сме с човечни нрави,
сърдечни, честни, будни, здрави?...

Каква е Божията воля? –
Не мога да ви отговоря...

 Безнадеждност

 

Защо замина ти –
мечтаеща, цъфтежна?...
И Пътят промълви,
че няма да те срещна...

В душата ми – тъга,
погребани надежди...
И вече Любовта
мълчи, не ме поглежда...

Старея. И димя...
Подпирам самотата...
И пазя си дома
от рухване, от вятър...

Напълвам с празнота
вечерната си чаша...
И казва ми Нощта:
"Какво ли още чакаш?...

Нима си още жив –
сред толкова умрели!...
Недей, не се лъжи!...
Вземи... и се застреляй!"...

 Презирайте поета

 

В душата на поета са събрани
ехтежи от света, от вечността...
Той носи разни мисли, болки, рани,
копнежи за любов, за красота...

Поетът буден е избран от Бога. –
По-важен е дори от депутат...
Защо го хулите със смях, със злоба,
а славите владетеля рогат?

Замервате твореца с недоверие,
засипвате го с прах, с лъжи без срам,
с боклук или с цветя от лицемерие...
Защото той е грешник най-голям...

Не можете, нали, да му простите,
че има слабости и стръмнини?
Или това, че вижда в тъмнините
и търси волност, обич, правдини...

Презирайте го, че не му прилича
да бъде жив, да страда, да яде!...
Мъртвецът е безгрешен, по-обичан
и може би се чувства по-добре...

Дяволско

 

Ще стопим паметта ви...
Ще сте все позитивни.
И очите, сърцата ви
ще са нови, щастливи...

Ще сте с мисли беззъби,
илюзорни, покорни.
И безчувствени, тъпи,
ще летите нагоре...

Ние, старите дяволи,
завладяхме душите ви.
Опиати ви даваме –
да сте роби честити...

С новоум, с технологии
ще владеем децата ви.
И без Бог, без тревоги,

нека спи съвестта ви!...

 Мостът на мечтите

 

Къде е мостът на мечтите?...
Над спомените – мрак и дим...
Въздишат снимки, в прах обвити...
Защо горим, крещим, скърбим?...
Кажете ми, защо мълчите?...
Без памет, под дима седим...

Дали са мъртвите честити?...

Бездушни, под дима седим...
Беззначно е защо мълчите...
Защо горим, кървим, скърбим...
Въздишат къщи, в мрак обвити...
Над спомените – страх и дим...
Пропада мостът на мечтите...

 Писмо от бай Спас до света

 

Бай Спас бил от село Голяма Неволя.
Написал писмо... до света:
"С инфаркт съм. Но смело и честно говоря.
Размислям, общувам, чета...

Макар че съм трудноподвижен, аз виждам –
животът кърви. И вони...
Светът е безумен. Потопът приижда –
с отрови, разврат и войни...

С народите властници луди играят
на карти. Хазартно, безспир...
Банкери раздават парите. Нехаят
кой повече кръв е изпил...

Не искам на разни боклуци да служа,
да слушам лъжи след лъжи!...
И плюл съм на НАТО, на Евросъюза,
на всички продажни души!...

Аз партия нямам. Духът ми е роден.
Презирам измамната власт...
Безсрамници, старият български корен
не ще умре с мене!... Бай Спас..."

Писмото попаднало в еврочиновник.
Той казал си: "Ясно, човек!...
Да пратим ли още боклуци, отрови?
Лекарства... Дори и ковчег..."

 

 

 

Разбиране

 

Разбирам – грешен съм, виновен,
че чувствам болка и тъга!
И че не виждам път световен
на  Разума и Обичта...

Не знам къде е Свободата,
защо Земята се върти,
защо лъжата е крилата...
И гаснат моите мечти...

Разбирам – не успях да бъда
блажено, съвършено тъп!
Ни гений славен, светломъдър –
да соча нов и верен Път...

Защо не си трая

 

– Какво те бърка, че не траеш? –
напада ме човекът лаещ...

– Това, че с лекота множите
фалшивините и лъжите!
И че лудувате, пиянствате,
безумно противославянствате!
В историята се навирате
и грозно я политизирате!
И служите на сили чужди –
без оглед на народни нужди!
Заплювате като кретени
труда на учени почтени!...
Вървите с наглите, с крадливите
и сеете омраза в нивите!...
И заблуждавате народеца
с писания на Слеповодеца!...
Аз цял живот съм търсил Правда,
а вие я сечете с брадва!
И ми е тежко. И изгарям
от скръб за бедната България...

Позицията на великите

 

"Права ви даваме – да дремете,
да дрънкате и да се скитате...
За вас е чест, че ви приемаме
в отбора втори на великите!...

За вас е чест – да сте прислужници
на западните благородници!...
Не сте ни нужни за съдружници,
защото просто сте негодни...

Пари ви даваме. – Да кретате,
да русофобствате, да спорите. –
Дали владели сте планетата,
дали начело сте в историята...

За нас – великите – сте дребни,
продажни, тъпи, жалки твари! –
Така сами ще се изтребите!
И ще погубите България!"...

 

Интернетна ера

 

Има в тази ера интернетна
информация – голям обем!
Как с познания добри да светнем?
И кога класици да четем?...

Всеки сляп мъдрува, спори, кука...
Всеки луд се смята за експерт.
Хвърля камъни върху науката.
И си вярва, че е по-напред...

Чудят ли се – някъде, в безкрая –
будни, славни учени, творци? –
Днес глупакът казва: "Доста зная!"
И от тях по-умен е дори!...

 

Простете

О, знам – не се харесвам на мнозина...
Не съм блогоизмамник, бесноок...
Литературата ми е богиня.
Духът богат, просторен... ми е бог.

Простете, че съм чужд на разни секти,
идеологии и празноти!
Простете, че не съм лъжец ефектен
или водач на луди и слепци!...

Не съм прочут злодей антинароден.
Не ще прозрете в моята душа.
По верен път мечтая да ме води
безкрайният стремеж към мъдростта...

 

Спасение и правда няма

 

Тъй, както молим и мечтаем
да се избавим от беди,
навярно Бог така желае
от нас да се освободи...

"Спасение и правда няма!" –
говори разумът без страст...
Религиите страшно мамят –
за да са мощни, с власт над нас...

Копаят гробарите

 

Копаят гробарите. Мрачно. Безбожно.
Сърдито ги гледа небето...
Ти казваш, че нямало друга възможност,
че всичко у нас е проклето...

Не мога различни очи да ти купя.
И в мислите твои да вляза...
Личи и без лупа – тулуп до тулупа!
Все грабят и всяват зараза!...

Приветствам лъча на младежката смелост,
духа на борба справедлива...
Не бива все мутри да бъдат начело!
И без съпротива не бива!...

 

В очакване на сляпо куче

 

Животът ми е скръбен, скучен.
От до до сол. От сол до до...
Очакват някои Годо.
А аз очаквам... сляпо куче...

В градината си мълчалива
посях любов, бера тъга.
И често мисля за това,
което в дупките се скрива...

Къде потъна младостта ми? –
Ще питам миналия ден...
Не зная има ли пред мен
чудесни, по-добри измами...

Кога ли взорът ми ще зърне
подземния крадец проклет?
От него искам аз отчет!
Картофите ми да ми върне!...

Живей, душа

 

Поглеждаш към деня светлеещ
с очакването на дете.
Отново мислиш, че младееш.
И колко силно ти се ще! –

Да тръгнеш радостно, крилато
към благозначна светлина,
към обичливо, нежно лято,
към тебечувстваща душа,

с която свят да сътворите
от две целунати мечти...
Ах, как те мамят висините!...
Живей, душа! Лети, лети!...

Безсилие

Това не е като на книга...
Не е и сън – да го забравиш.
Усещаш, че смъртта пристига. –
Не можеш нищо да направиш!

Напразно лекари, роднини
се мъчат... Куп лекарства сменяш.
Искра мъждука – ще ти мине...
Лежиш. Гориш. Безсилно стенеш.

Безсънна болка, зъби впила,
ръмжи, душата ти прекършва...
Не ти е вече нищо мило!
И молиш: "Нека да се свършва!"...

Всички велики творби са създадени

 

О, всички велики творби
навярно са вече създадени!
Напразно творим може би.
Суетно над словото страдаме...

Безсмислено все се въртим
край своите мисли и страсти.
Не можем, нали, да мълчим,
разбиращи нищожността си?...

 

Човекът от Англия

 

Един човек от Англия -
със странни интереси -
преселил се в България.
И тихо се обесил...

Бил купил къща бедна
във село полуживо.
Общувал със съседа.
Понякога си пийвал...

Сестрата му не щяла
и мъртъв да го вижда.
А други близки нямал.
И вече е без грижа...

Огромни са звездите.
Човекът - малък, дребен...
И кой ли ще попита
защо е тук погребан?...

Ода за народа ни

 

Искам да напиша ода
за народа славен.
Как умира от тревога -
да е евроравен.

Колко страшно негодува
той срещу неправда.
Колко много дух му струва 
да се позарадва.

Колко силно, смело, умно
бяга към чужбина.
Пита тихо или шумно 
кой руши Родината...

Заредени са с търпение
и с тояги бабите...
Борим се, мълчим, треперим -
за пари, за работа...

И от чужди, и от свои
носим тежки рани.
И от раните вековни
пият кръв тирани...

За народа ни възвишен,
буден, светлотворен
мислех ода да напиша.
Но не мога, хора!...

Най-важното нещо за днес

 

Не знам накъде съм понесен.
Живея... Това е накратко.
Най-важното нещо за днес е
да има закуска за татко!

А също – обяд и вечеря...
Завира на печката чаят.
Ще хапнем попара смирено.
Такъв е у нас обичаят...

Дали майка гледа "отгоре"?...
Животът за миг ни напуска.
И мисля – това би могло да е
за татко последна закуска...

 

Раят е затворен

 

Ех, хората се промениха коренно!
Пустее Раят – с надписа: "Затворено!"...

"Не сте за тук, принцесо, господине!
Приемаме деца с души невинни!"...

Мнозина – грешни, алчни, злобни, бесни!
Безродни, безприродни, безнебесни...

Човечеството бавно се изтребва.
И в гроба бездуховен се погребва...

На път – да търсим златното съкровище,
превърнахме Земята в Ад чудовищен...

И може би е в миналото Раят –
където слънчеви деца играят...

 

Трябва ни толкова...

 

Трябва ни толкова –
вяра лекуваща,
билка за болката,
песен вълнуваща...

Честни приятели,
чувства разлистени...
Хляб за децата ни.
И за душите ни...

Трябва ни толкова -
жажда за истина,
лек за отровата,
обич пречистена...

Слънце божествено,
мир на земята ни,
цвете от детството –
толкова трябва ни!...

Любов на втора степен

 

Загубих форма...
И забравих формулата...
Тръгнах - бос и гол -
да питам
Питагор...
Но по пътеката
пресрещна ме
питагорейка...
И прошепна ми
със глас вълшебен:
"Формулата ли?...
Любов...
на втора степен..."

 

Ти тайно в мислите ми плуваш...

 

Ти тайно в мислите ми плуваш...

Кажи ми, как да те чета?...

Сънуваш ли, че те целувам,

че сътворяваме света?...

 

Жадуваш ли да се живеем?

И мъртвите да съживим...

Ела, преди да изветреем,

преди светът да се взриви!...

 

Поне красиво да залезем!

Любовно да горим в нощта...

Да си ми лебедова песен...

И да се слеем с вечността...

 

 

Ако не ме обичаш Ти...

 

Ако не ме обичаш Ти –

безследно ще изчезна

в пустиня безнадеждна,

безлунна и беззвездна...

 

И Ти ще прецъфтиш...

 

В самотно-тъжен мраз,

с очи нелюбострастни,

с илюзии напразни –

душата ти ще гасне...

 

Ако не те обичам Аз...

 

 

 

Ще мога ли да ти простя

 

Защо запали тази свещ? –

Навярно страх те е от тъмното?...

Не зная – как ли ме четеш? –

Изцяло? Мъчно ли? Безсънно?...

 

Четем... Живота си тъчем...

Най-трудно се чете сърцето...

Не знаем накъде течем...

Изтичаме си неусетно...

 

Опитвам се да те чета...

И много ми е въпросително. -

Ще мога ли да ти простя –

че ме обичаш? Относително...

    Ня-кога

 

Ня-кога... аз бил съм се родил...
Но не помня... как са ме заченали...
Мило бебе и дете съм бил...
Ала вече... има ли значение?...

Майка ми работела на нивата...
Но не помня... как ми е приказвала...
Кърмила ме, къпала ме, милвала...
Татко, баба, дядо... са се радвали...

Тъжно шепнат снимките: "Било!"...
Тайни крият старите ми корени...
И въздиша родното Дърво...
Ала докога ли... ще ме помни?...

Как ли да открием...

 

Как ли да открием
колко Ли е разстоянието? -
Между "аз" и "ти". И "ние"...
Между щастието и страданието...

Между вчера, днес и утре...
Между мислите, сърцата ни...
Между жаждата и устните...
Между истината и лъжата…

ПП: Ли – измислена от мен философска мярка за разстояние…

 

Рецепта за чудесна поезия

 

Жена и мъж. Копнеж. Любовност.
Усмивка на дете. Чаровност.

Сърце, Душа. Небе. Вселена.
Мечта. Самотна споделеност.

Кафе. И спомени за младост.
Две бучки захар – за наслада.

Поръсване – с благословия.
И стихо-билка – за магия.

Прашец от нежни светлочувствия.
Ветрец от вяра – за илюзия.

Сънуван принц. Но не от Дания.
Живот измислен. Без страдания.

Живот безхлебен. И чудесен.
Храна от Дух. Без сол, без чесън.

Поклон! Поезия красива!
Без голота. И без коприва.

Вълшебен, чуден лек за стреса.
Аплодисменти! И... завеса...

 

 

Новословни блаженства

 
Блажени са
бедните
духом
и слухом –
защото на техните
слепи, наивни, безумни души
световният ред се крепи!...
Блажени са всички
с духовни вериги! –
Политици,
религии,
слуги, господари,
божествени фанатици –
убиващи
вярата!...
Блажени са всички,
осъдени доживотно –
на робство,
мизерия, смърт!...
Те ще живеят... отвъд...
Блажени са кротките агнета! –
Ще ги заколи стопанинът –
в чест и слава на Бог!...
Благостта, глупостта, тъпотата...
не са порок...
Всяка власт –
дори на безок –
е от Бога,
а не от народа...
Не спете!
Крадете! –
Блажени
и богословени
са всички световни владетели,
грабещи храбро
и нагло
чужди народи, земи
и пари...
Блажени са бедните,
робите и смирените!...
Бла-бла...
Преблажени са всички –
блеещи
и благоговеещи
пред властта!...

  Магията вечна, прекрасна

 

Ще нацепя дърва,
ще запаля камината...
А пък ти
ще приготвиш, любима
храна за двамина...
Нали?...

Ще нарежа суджук
и други мезета...
А ти ще нарежеш пък лук...
Не плачи!...
Ще налея ракия
вълшебна и с тебе
любовно ще пием...
Нали?...

Навън ще е зимно,
студът ще се пука...
А огънче в нас ще гори...
Ще налея и вино,
с любов ще се чукнем...
Нали?...

Повторили случки,
истории, думи,
ще танцуваме танца
на старите дни...
В това е магията
вечна, прекрасна –
със теб да се любим...
Нали?...

  Разнолюбиви хора

 

Драголюбиви.
Благолюбиви.
Влаголюбиви.
Наглолюбиви.
Младолюбиви.
Ядолюбиви.
Дроголюбиви.
Добролюбиви.
Блоголюбиви.
Злоболюбиви.
Гололюбиви.
Роболюбиви.
Топлолюбиви.
Волнолюбиви.
Болколюбиви.
Многолюбиви.
Котколюбиви.
Земелюбиви.
Небелюбиви.
Бебелюбиви.
Детелюбиви.
Леглолюбиви.
Снеголюбиви.
Меколюбиви.
Леколюбиви.
Нежнолюбиви.
Женолюбиви.
Дрехолюбиви.
Грехолюбиви.
Смехолюбиви.
Светлолюбиви.
Цветнолюбиви.
Месолюбиви.
Песолюбиви.
Бесолюбиви.
Евролюбиви.
Герболюбиви.
Гърдолюбиви.
Дълголюбиви.
Твърдолюбиви.
Тъмнолюбиви.
Сънолюбиви.
Тъжнолюбиви.
Бързолюбиви.
Дъждолюбиви.
Мъжелюбиви.
Лъжелюбиви.
Мислолюбиви.
Чистолюбиви.
Числолюбиви.
Цифролюбиви.
Милолюбиви.
Тихолюбиви.
Стихолюбиви.
Билколюбиви.
Хитролюбиви.
Книголюбиви.
Тикволюбиви.
Винолюбиви.
Страннолюбиви.
Хранолюбиви.
Баролюбиви.
Паролюбиви.
Златолюбиви.
Сладколюбиви.
Рядколюбиви.
Браколюбиви.
Краколюбиви.
Гласолюбиви.
Газолюбиви.
Мразолюбиви.
Мазнолюбиви.
Разнолюбиви.
Щуролюбиви.
Пуролюбиви.
Мутролюбиви.
Утролюбиви.
Умнолюбиви.
Луннолюбиви.
Чуждолюбиви.
Чудолюбиви.
Лудолюбиви.
Друголюбиви...


Забравата е най-добрата смърт

Самотната печал на есента
мълчи, замислена и полугола...
Дали ме чака твоята мечта,
или умира... в Невърмория?...

В камината ти спомени горят...
Ще стоплиш, може би, студенината...
Забравата е най-добрата смърт
на любовта... И на душата...


ПП: Повечето стихове са писани от 2013 до
2022 г.

Продължавай.

Ех, Будителю!
Няма почивка за вас.
Много често задремваме за продължително време.

1. dobrodan - Прилично добре пишеш :).
11:28
Продължавай.