Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2022 20:57 - Последна стихоспирка
Автор: mt46 Категория: Поезия   
Прочетен: 3029 Коментари: 8 Гласове:
15

Последна промяна: 01.12.2022 21:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .
Последна стихоспирка може би  

Марин Тачков  
 
     


Доброто дете

 

Светът студенее... Вихрушка се спуска.
Надежди и обич без милост мете...
И после – снегът над планетата пуста...
А там, сред полето – Доброто дете...

С любов подир слънцето беше летяло.
И тъжно с лъчите му то се прости...
А там, под тревите, потънали в бяло,
са погребани толкова мили мечти...

Свирепо във мрака вилнее виелица.
Замръзват надежди, дървета и сняг...
Детето седи на земята трепереща...
Ще грейне ли слънцето някога пак?...

1985 г.
/редактирано/

 

 

 

Стон за песен /Старостишие/

 

Луната гледа ме с тъга.
А аз мълча унесен.
Душата ми е тишина.
И стон за песен...

Светът се лута в суета.
Животът е болезнен.
Душата ми е тъмнина.
И тъжна песен.

Все пак очаквам любовта.
Все още съм надежден.
Душата ми е светлина.
И нежна песен...

ноември 1998 г.

/редактирано/

     
Къде си, Може Би

 

 

Самотен, по алеята се лутам.
И търся тебе, Може Би...
Набрал съм ти цветя от утрото –
букет ухаещи мечти...

Безкрайно дълга е алеята...
Край мен прелитат хиляди очи...
И сенки бързащи тъмнеят...
Къде ли си се скрила ти?...

Навярно там, накрая – край пътечка –
самотна, тиха, ти седиш.
И си говориш със дръвчетата,
на птиците с любов шептиш...

Ще стигна ли при теб до залеза?...
Защо душата ти мълчи?...
Ела и протегни ръката си!...
Или си илюзорна ти?...



 Всеки ден да е надежден

 

Доброутринно кафе ухае
на любов, на ласкави мечти...
Стаята ни пълна с красота е.
Бяла и усмихната си ти...

Ден чудесен, щедър и сърдечен
грее светло в твоите очи.
Гледаш ме, с любов-роса облечена.
И в сърцето ми любов тупти...

Нека всеки ден да е надежден!
Шарен. И обагрен с красоти...
Светлина, надежда да посеем!...
И в душите обич да цъфти!...

 

 

 Цел

 

Прегръдката стремеж е – към закръгляне...
Целувката е цел любопосочна –
към сливане на голи топлогърдия
и към любовните ни многоточия...

Целта е да сме цели и изпълнени...

 

 

 Виновни сме

 

Виновни сме – защото сме родени...
И че живеем във... Абдалия...
Надявахме се – наше ще е времето!
А после... вярвахме на царя...

И вярвахме на другите мошеници,
докато ни деряха кожите.
Продадоха ни тези кожодерници –
крадци, безродници безбожни!...

Повярвахме, че има справедливост.
Но грешници коват законите...
Виновни сме – защото още живи сме!
И тихо носим си оковите...

 

 

  Наказват ни Природата и Бог

 

Може би защото
станахме безмерни,
черни и високомерни,
заслепени
в трупането на пари, имоти...
Обезкоренени
и модерни,
струпани във градове-затвори.
Болни, меланхолни,
всеядящи
и отровени...
Стълпотворени
и стълпотворящи...
Може би защото
спим в леглото
на безгрижието
и самодоволството.
Зазидани между стените,
ровещи като къртици.
И далеч от птиците...
Самотни и егоцентрични,
без любов...
И може би защото
се ядем с омраза
и нехаем
за всеобщото. –

Наказват ни
Природата и Бог...
Или сами копаем
своя гроб...

 

 

Чувствомислията ни пътуват  

Свързани сме с доста нишки, краища...
С пътища небесни и безкрайни...
И безброй сигнали си изпращаме –
лични, символични, многостранни...

Рошави, разголени, облечени –
чувствомислията ни пътуват...
И в пространства тайнствени, сърдечни
може би душите ни се любят...

 

 

Живеехме във време на търгаши...

 

Живеехме във време на търгаши...
Подскачахме по склона на живота...
И пеехме, че времето е наше.
А то било на шепа мафиоти...

За колко ни продадоха – не знаем.
Добрата стока ставаше за износ.
Направиха ни път – към ад безкраен...
И тъй... Животът стана просто бизнес...




Не бих желал да съм палач на инките...

 

Не бих желал да съм палач на инките,
да вия бясно с вас, завоеватели...
Народите не са ви палачинки -
да ги печете и да ги похапвате...

Планетата не ви е частна собственост,
богоизмамни, дяволски служители...
Ех, жаждата за власт е страшна болест.
За нея още лек не са открили...


България работи за Америка

 

 

Великите световни кукловоди
добри продажници у нас намериха...
Земята ни превръща се във гробище...
България работи за Америка!

България работи за Европа.
И може би ни любят западняците?
Навярно те от обич ни поробват?...
Доволно грабят нашите богатства...

Кои ли политици защитават
свещените народни интереси? –
Живот достоен, работа, заплащане...
И съд, затвор за бесните обесници...

 

 

И днес ли

 

 

 

И днес ли сме длъжни еднакво да мислим –
защото така са решили "отгоре" 
партийци премъдри, дебили всевисши,

водачи по пътя, към ада отворен?...

Да вярваме само в една пропаганда...

Да гледаме нямо в едната посока...
Да мразим, да грачим по висша команда.

И дружно да крачим... към яма дълбока?...

 

 

 

Да вярваме сляпо в на-правата линия –

На тези, които Земята владеят…

 

Добре сме, нали – в по-голяма пустиня?

 

Слуги на могъщи и алчни злодеи...




Празнота

 

Отиде си. И вкъщи е мъртвило.
Напразно зеят тъжните врати.
И всяка вещ във мен очи е впила.
И сякаш пита ме – къде си ти...

Припаднала е вазата на пода.
Лежат до нея мъртвите цветя...
Поглежда ме с очи безмълвни столът.
И сякаш пита ме: "Къде е тя?"...

Леглото и студената постеля
посрещат ме със поглед отчужден...
Стените голи стенат и треперят.
И къщата ще рухне върху мен...

 

 

 

 

Рецепта за мечти на фурна

 

Как мечтите си да сготвиш? -
Накълцай ги добре, на дребно...
Залей ги със сълзи от обич...
И поръси ги... с непотребност!...

Сложи им лютички подправки!...
И опечи ги... до безчувственост...
Налей си вино от забравие...
И сядай. Яж... Да ти е вкусно!...


Любовно меню

 

За закуска – чай от сън приятен...
Страстни питки, сладко от надежда.
И кафе с целувки ароматни.
Кашкавалки от любов безбрежна...

За обяд – усмихната салата...
Супа с късчета от топли спомени.
Телешко с мечти от необята.
Нежен крем от трепети любовни...

За вечеря – риба със сърдечност...
Пилешко със щастие на фурна.
И любовно вино с дъх на вечност.
Торта, напоена с радост бурна...


Вечерни самотници 

Вървим – самотници вечерни...
И търсим път... към пълнолюбие...
Възможно е да се намерим,
ако не сме съвсем загубени...

Ако не скитаме в Химерия,
студени, сънени, безстрастни...
Достатъчно е да сме верни,
добри, съзвучни в любовта си...


Все пак Земята не е плоска...

 
Все пак Земята не е плоска.
Светът не е еднопосочен...
Защо мнозина еднооки са,
егоцентрични, плоскомозъчни?...

Животът е многообразен.
Крепи се здраво на балансите...
Народите са равноправни.
И всички ние – съпричастни...

И грешно е да съучастваме
в разруха, геноцид, грабежи...
За да творим любов и щастие,
потребно ни е равновесие...


Българският път

 

Българският път
не е на Изток, ни – на Запад.
Ни – на Юг...
Българският път е тук -
в душата...
Път
към свободата
на народа, на човека, на духа...
Земята
и домът –
свещени,
неприкосновени!...
Човек, народ,
родина и природа –
верни,
вечни ценности!...


В Безпътия

 

Вървим, безнадеждно осъмнали...
И търсим в Безпътия път...
В главите развъждаме бръмбари...
В гърдите ни скърби пълзят...

И неми, и слепи, и глухи сме
за истина, чест, свобода...
И бой, и гърбици получихме...
Треперим за всяка троха...

Покорно боклука обираме –
съборени в задния двор...
Позорно духачите свирят –
без дух – в европейския хор...



Песен за родната къща

 

Родната къща блести в тъмнината...
Тя като слънце огрява душата...
Тя ни дарява и обич, и сила...
Тя с топлота от студа ни закриля...

Къщата диша, красива и свежа...
Цвете ухае - полъхва надежда...
Приказки сякаш разказват стените -
спомени мили, във стаите скрити...

Тук е спокойно, щастливо, уютно...
Птица запява... Усмихва се утро...
Светла и топла е родната къща.
Тя тишината във песен превръща...

 

 


Възможен ден

 

Денят ти може да е спорен.
Безспорен. Волен. Любовзорен.
Надежден. Смислен. Неуморен.
Безбрежен. Свеж. Любоотворен.

Сърдечен. Смислен. И целебен.
Копнежен. Приказен. Вълшебен.
Любовнопътен. И учебен.
Запомнен. Доброупотребен...


Оптимистичен поглед

 

Щом оптимистично се озърнем,
виждаме – животът е изпълнен.
Пълен е с умници и слепци...
Пълен е с уверени лъжи...

Пълен е с добри, надеждни властници...
И с почтени, свестни, честни частници...
Пълен е с борци за свобода...
И изобщо – с доста празнота...


Защо забравихме

 

Защо забравихме, кажи ми,
дъха природен на земята,
света на родните градини,
копнежа светъл на цветята?...

Кажи, защо са бетонирани
треви, души, стремежи волни?...
И вехнем без любов, умираме
в пространства тесни и отровни...

Защо забравихме, за Бога,
като децата да се радваме,
да сме естествени, свободни?...
Ти помниш ли... защо забравихме?...

 

 

 

 

 

 

Два-три стръка мъка

 

Ти в чужбина, мила, как си?...
Тук надеждата пресъхва...
Край реката бях... Набрах си
само два-три стръка мъка...

Мъка в чашата налях си...
Чух – земята ни въздъхва...
В планината бях... Набрах си
само два-три стръка мъка...

По-добре не питай как сме,
че душата ми помръква...
На полето бях... Набрах си
само два-три стръка мъка...

Тук убиват всичко свято...
И животът се потъпква...
Ех, какво да ти изпратя? -
Само два-три стръка мъка...


Защо ли

 

Защо ли виждам и разбирам, хора,
че търсите простори нови, чужди?...
А дяволи примамват ви отгоре,
с пари, с имоти... ловко ви възбуждат...

Навярно сме забравили, за Бога,
природа, мъдрост, обич да почитаме...
В оковите на догми и идеологии
мухлясват умовете и душите ни...

Градите бясно Вавилонски кули -
с измами нови върху стари грешки...
Ще рухне горделивостта върху ни.
Ще рухнат къщи, пътища човешки...

И ще ехти – над кости от безумие –
смехът на черепите ви зловещи...


Американците ще дойдат скоро

 

Защо тревожите се, хора –
че ни е празен, прост умът?...
Американците ще дойдат скоро.
И ще го изнесат...

Не се ядосвайте, за Бога,
че ни е зле платен трудът!...
Американците добри ще дойдат.
И ще ни уредят...

Защо се карате бе, хора,
че ни е лош, горчив плодът? –
Американците ще дойдат скоро.
И ще го изядат...

Напразно спорите, за Бога,
че сме на грешен кръстопът!...
Американците у нас ще дойдат.
И ще ни нагласят...

Защо скърбите, родни хора,
че ни очаква страшна смърт?...
Американците ще дойдат скоро.
И ще ни погребат...


Дали мечтата ти шепти

 

Кажи, дали мечтата ти шепти –
да се изпълним светло, чудотворно?...
Душите си да стоплим може би -
сърдечно, пълнокръвно и природно...

Блещукат вечер милион мечти –
красиви, нежногрейни, детски, трепетни...
Останем ли без обич аз и ти,
ще гаснем – тъжни, празни, непотребни...


Вече нищо няма да е цяло...

 

Вече нищо няма да е цяло...
Вярата е сламка за наивници...
Есента е лято остаряло.
А Земята рай е... за убийците...

И пълзят навсякъде отровите...
Злото нашироко се простира...
А омразите рушат любовите...
И кървят очите на Всемира…

 

Разномислещи хора

 

Здравомислещи.
Бравомислещи.
Гладномислещи.
Гадномислещи.
Болкомислещи.
Нощномислещи.
Лошомислещи.
Сладкомислещи.
Краткомислещи.
Бясномислещи.
Тясномислещи.
Богомислещи.
Дрогомислещи.
Ядномислещи.
Задномислещи.
Скъпомислещи.
Тъпомислещи.
Родомислещи.
Робомислещи.
Голомислещи.
Добромислещи.
Паромислещи.
Старомислещи.
Бегломислещи.
Легломислещи.
Книгомислещи.
Игромислещи.
Любомислещи.
Грубомислещи.
Сънномислещи.
Дъномислещи.
Оптимислещи.
Копимислещи.
Минимислещи.
Финомислещи.
Телемислещи.
Беломислещи.
Егомислещи.
Екомислещи.
Евромислещи.
Зверомислещи.
Демомислещи.
Дребномислещи.
Кукломислещи.
Кукумислещи.
Стихомислещи.
Тихомислещи.
Лудомислещи.
Другомислещи...


Към българския народ

 

Защо ли не вървиш, народе,
към светломъдри бъднини?
И кой очите ти прободе,
душата ти обезроди?...

Кажи, кои злодеи бесни
ти сочат път – към пропастта!
Защо не пееш славни песни?
Защо разрухата проспа?...

Кои децата ти дрогират
и искат да те заличат?
Отрови нови ти сервират,
крадат те, мамят и душат...

Защо ли те продават Юди?
И водят те към нищета...
И кой духа ти ще пробуди –
за чест, борба и свобода?...

 

 

Все още има време

 

"Все още има време – да поспим! –
добре успокояват се мнозина. –
Държат се здраво Рим, Париж, Берлин...
Навярно бурята ще ни отмине...

Все още има шанс – да се спасим...
Да вярваме в лъжците лудогласни!“...
Заспал народ сме. Може да проспим
война световна. И дори смъртта си...


В Оруелия

 

Усъвършенства се човекът –
в пространствата мултикултурни...
Свободно може вече всеки
на всяко място да се тури...

Светът е по-добър, човечен.
И толерантен към боклуци...
А хората не мислят вече
за бунтове, за революции...

Народите – опитомени.
Не хапят. Не ръмжат. Не ритат.
Роботят мирно в Оруелия –
за благините на елита...


Къщата на детството

 

Къде е скрито детското вълшебство?
Забравил съм го... в къщата на детството.

Където бе светът безгрижен, ясен,
сърдечен, простодушен, чудногласен...

Където бе животът безотровен,
спокоен, дъхав, щедър, добротворен...

Където нямаше бездънна алчност,
безока хищност и родопродажност...

Сега вървя сред родните останки
и плаче тъжното дете в душата ми...

Защо загубих детското съкровище?...
И пазя само чувството за обич...


Рецепта за Нова година

 

От старата година ти вземи
брашно от плодородно светлодушие,
вода от свежест, сол от добрини,
масло любов, надежди топлочувствени...

Корите с млечно здраве облечи.
Сложи късметите новогодишни!
И опечи във фурна от мечти...
Останалото... просто е обичане...


Как народът се превръща в стадо...

  Как народът се превръща в стадо? –
Много просто. Всей му хаос, криза...
Раздели го. Дръж го полугладен.
И внуши му хищен егоизъм...

Всявай страх, омраза, празноверие,
тъпота, безродност, безразличие!...
Забавлявай го с игри модерни.
И окултури го с култ паричен...

Давай му отрови, опиати.
Замъгли му паметта, историята!
И вземи душата му, земята...
Направи му път... към Илюзория...


В Злобария

 

Кой, по дяволите, заблуди ни?...
Как достигнахме дотук? Не зная...
Как проспахме толкова години!
И защо се лутаме... в Злобария?...

С разни демонични опиати
сигурно добре са ни дрогирали...
И ядем лъжите опашати...
Бесове ни идиотизират...

И защо слепци народа водят?
Мъдростта, човечността угасват...
Роб културата е пак на мода...
Диктатурата свободно властва...


Разбирате ли, хора...

 

Разбирате ли, хора,
че демонът сторък
върти ни в бесен кръг?...
Защо не вижда взорът
добър, човечен път?...

Не виждате ли – горе
ръмжат от векове
злотворни зверове?...
И кой света отвори
за нови бесове?...

Изтръгнатите корени,
осъдени на смърт,
обесени, висят...
А родните простори
немеят и кървят...


Завещание

 

Да знаем славнобългарските мисии -
на Левски, Ботев, Аспарух, Паисий!...

Да пазим род, култура и език -
напук на новоробския камшик!...

Да светим в тъмнините безпросветни!
Будете се! Помнете! И бъдете!...

Духът богат, родината, честта
по-ценни от парите са, деца!...

Природата, земята са свещени.
Достойни да сме, българодарени!...

В Духа свободен да се закълнем!
И да се борим, докато умрем...


Благоробуваш ли, народе...

 

Благоробуваш ли, народе?...
Кажи, защо не си свободен?...
Кажи ми - днес кои и колко са
последователите на Апостола?...
И колко са
наследниците
на онези
червеи, безчестници,
които го предадоха
и го обесиха?...


Българоцветия

 

Отронва се детско цветче.
Отлита и то за чужбина...
В очите тъга се чете...
И есенно плаче Родината...

Не може ли тук да цъфтим –
в градината "Българоцветия"?...
Да минем през огън и дим.
И родният дух да ни свети...

Ще дойде ли тук Пролетта –
децата-цветя да погали?...
Отронват сълза след сълза
очите на Майка България...


Благовестно

 

Чакате ли благи вести
и красиви, щедри дни?...
Щом сте светлодушни, честни -
те ще дойдат може би...

Добромислия да сеем,
да се слеем с Любовта...
Да живеем в Доброделия -
с благочувстващи сърца!...


 

 

Българино, стани

 

Прощавайте! Страдам
за мрачните, страшните
робски души и стени...
За човекопродажните,
празни, прокажени,
съхнещи, плачещи дни...
И кой ли ще каже
думи възраждащи:
"Българино, стани!"...

 

 

Защо съм мразен

 

Намразиха ме комунисти хищни,
простаци висши с низши страсти! –

Не бях тоталитарно, бедно мислещ.
И нямах дружба с тъпанари властни...

Не бях нахален, подъл и развратен.

Не следвах фанатична, права линия...
Сега ме мразят псевдодемократи! 

И пак заради същите причини!...


Лесен за разлюбване

 

Не, не ставам аз за сядане...
За закуска с клюки пресни.
За обяд с лъжи всеядни.
И за приказки с принцеси...

За вечеря в Лицемерия.
За пияна нощ в Позория.
За модерни празноверия.
За жени фалшивотворни...

Не, не ставам за купуване...
Зачеркни ме ти! Не трябвам...
Аз съм лесен за разлюбване.
И за разприятеляване...


Всяка седмица е страстна

 

Всяка седмица у нас е страстна.
Всеки ден беди пълзят, кръжат...
И все по-бясна
властническа каста
води ни...
към смърт...
Безбожници,
негодници
зачеркват с черен кръст
човека и народите...
Въртим се в кръг.
И чакаме покорно
да изсъхнат
родните ни корени...
Кърви светът.
А вярващи и грешни
мъкнат
кръста на надеждата,
че може би ще се спасят
отвъд...

 

 

 

 

Навсякъде

 

 

 

Навсякъде има човеци добри.
Навсякъде – злобни и хищни...
Не етнос, партийност, имоти, пари
са знак, че сме честни, възвишени...

Не диплома, пост и безброй суети,

не шумни словесни порои,
не подли победи в нечестни борби
ни правят по-умни, достойни...  

 

Бясна политика

 

 

Заради тази бясна политика
намразват се роднини и приятели!...
"Ти сляп ли си?" – във Фейсбук някой вика...

А друг подхваща: "Подлеци! Предатели!"...

"Върви на майната си, във Русия!" –

се зверят дясногледи русофоби...
А русофили отговарят: "Вие

на Запада сте верни, долни роби!"...

И всеки мисли, че разумно спори,

че разсъждава трезво, вярно, здраво...
Не може ли да видим как отгоре
ни разиграват хитри, ловки дяволи?...

 

Светоглед

 

Недей да ме бъркаш, умнико критичен,
с поклонници слепи на секти, религии!...
След крайни учения бодро не тичам.
И кухите догми за мен са вериги...

Не вярвам в овце, нито в лъжепастири.
Не вия и с вълците антинародно...
Над всичко партийно човек извиси ли се,
могъл би да вижда просторно, свободно...

Престъпно, безсрамно народа делите.
Човека, природата лудо убивате –
щом страстно, измамно ръмжите, крещите:
"Това е най-право! Отсичайте кривите!"...

Покорно, позорно крепите Системата,
щом служите сляпо на разни елити...
Не давайте, хора, духа да ви вземат,
лъжци да ви грабят парите, душите!...

 

Въздишки от спомени

 

След прашни години – самотни, пустинни –
безсмислено скитам с въздишки от спомени.
А пътят ме пита: "Защо си пустинен?
Дори и в пустиня, светът е огромен!"...

Мълча безнадежден, с тъмнеещи мисли.
Денят ме поглежда: "Защо още бродиш?"
Въздъхвам за тебе: "Къде си? Цъфтиш ли?
Дали ще си спомниш за моята обич?"...

А гробът пред мене ме гледа и шепне:
"Защо се съмняваш? И пишеш: "Помни ме!"...
Ти отговор търсиш? О, ето – пред теб е...
Човече, Забрава е моето име!"...

 

 

 


Догаряне

 

 

Половината България
се изнесе във чужбина.
А животът тук догаря.
И надеждата изстина...

Скоро ще сме престарели,

немощни и непотребни.
А последните умрели
ще останат непогребани... 

 

 

 

 

Всичко ще ми мине

 

Чудесно зная – всичко ще ми мине. –
И болките, и страстите дори...
Тъгата от измамните години.
И раните от разни подлеци...

Мечтите за безкрайности любовни...
Разбитите илюзии за чест...
И споменът за робските окови...
И поривът човешки за протест...

Надеждата за свят разумен, мирен...
Стремежът жив към правда, свобода...
Смирено зная – всичко ще ми мине. –
Когато ме заровят във пръстта...

 

ПП: Повечето стихове са писани и редактирани от 2013 г. до 2022 г. Може би това ще си остане само интернетна стихосбирка…

М. Тачков





Гласувай:
15


Вълнообразно


1. barin - Защо последна, Марине?
02.12.2022 06:54
Защо последна, Марине?
цитирай
2. dobrodan - Да не си решил да ставаш класик?
02.12.2022 13:16
Много бързаш, наборе :):):).
цитирай
3. mt46 - Засега така мисля... Затова съм написал "може би"...
02.12.2022 20:58
barin написа:
Защо последна, Марине?

цитирай
4. mt46 - ...
02.12.2022 21:01
dobrodan написа:
Много бързаш, наборе :):):).

Ами имам достатъчно стихосбирки... Мога да издам още някоя, но засега се въздържам... :)
цитирай
5. kvg55 - mt46,
02.12.2022 22:52
Всичко ще ти мине ...
цитирай
6. mt46 - Да, знам...
02.12.2022 23:33
kvg55 написа:
Всичко ще ти мине ...

цитирай
7. donchevav - Съжалявам, че съм пропуснала! ...
05.12.2022 19:59
Съжалявам, че съм пропуснала!

Интернетна стихосбирка - разбирам.
Последна стихоспирка - ясно!
Трябва много мъжество, да дадеш вечен живот в книга на такива стихове - и преди, и след това.

А стиховете заслужават.
Помня, че се учудих - колко бързо събра толкова много лайкове за стихотворението "Защо съм мразен":) Помня и доста други мотиви, които срещам тук сега - новогодишната рецепта, благоцветия, злобария, оруелия, два-три стръка мъка - все много харесвани, винаги лайквани:)))

Живеехме във време на търгаши...
Подскачахме по склона на живота...
И пеехме, че времето е наше.
А то било на шепа мафиоти...

За колко ни продадоха – не знаем.
Добрата стока ставаше за износ.
Направиха ни път – към ад безкраен...
И тъй... Животът стана просто бизнес...

А тези стихове? Мисля, че под тях всеки честен българин днес може да се подпише.
Тревожно разлюлянана камбана е твоята съвест, поете, гласовита камбана, смела камбана. Тъжна и гневна - и да, ще ти мине, и на мен, и на нас... на всички ще мине. Но ще остане онова болезненото самосъзнание за недоизреченото, помниш ли:
"и нашта мъка ненаписана
сама в пространството ще скита."

Не го допускай! Не затваряй тези искрени, честни, мощни стихове в едно измислено, виртуално пространство. Пусни ги да живеят! Пък... (панелиптична апосиопеза) :)))
Бъди здрав, Марине!
цитирай
8. mt46 - Сърдечно ти благодаря, Вени! Много си благодумна!... Ще помисля... Поздрави!...:)
06.12.2022 19:31
donchevav написа:
Съжалявам, че съм пропуснала!

Интернетна стихосбирка - разбирам.
Последна стихоспирка - ясно!
Трябва много мъжество, да дадеш вечен живот в книга на такива стихове - и преди, и след това.

А стиховете заслужават.
Помня, че се учудих - колко бързо събра толкова много лайкове за стихотворението "Защо съм мразен":) Помня и доста други мотиви, които срещам тук сега - новогодишната рецепта, благоцветия, злобария, оруелия, два-три стръка мъка - все много харесвани, винаги лайквани:)))

Живеехме във време на търгаши...
Подскачахме по склона на живота...
И пеехме, че времето е наше.
А то било на шепа мафиоти...

За колко ни продадоха – не знаем.
Добрата стока ставаше за износ.
Направиха ни път – към ад безкраен...
И тъй... Животът стана просто бизнес...

А тези стихове? Мисля, че под тях всеки честен българин днес може да се подпише.
Тревожно разлюлянана камбана е твоята съвест, поете, гласовита камбана, смела камбана. Тъжна и гневна - и да, ще ти мине, и на мен, и на нас... на всички ще мине. Но ще остане онова болезненото самосъзнание за недоизреченото, помниш ли:
"и нашта мъка ненаписана
сама в пространството ще скита."

Не го допускай! Не затваряй тези искрени, честни, мощни стихове в едно измислено, виртуално пространство. Пусни ги да живеят! Пък... (панелиптична апосиопеза) :)))
Бъди здрав, Марине!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19160637
Постинги: 3686
Коментари: 45089
Гласове: 148917
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031