Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
15.03.2023 22:58 -
Чакалите и лъвът
Автор: mt46
Категория: Поезия
Прочетен: 3779 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 15.03.2023 23:01
Прочетен: 3779 Коментари: 2 Гласове:
12
Последна промяна: 15.03.2023 23:01
.
.
.
А царят-лъв имал два чакала – Каратака и Даманака. – деца На съветници, отстранени от служба. Като видели състоянието на лъва, те започнали да се съветват и Даманака казал: “Скъпи Каратака, нали нашият господар Пингалака тръгна за вода… защо е останал тук разтревожен – Каратака отговорил:
“Скъпи, какво ни засяга това? Нали е казано:
От чужда работа далеч, това е напаст цяла.
Така от някакъв си клин маймуната умряла.”
Даманака попитал: “Как?” Онзи разказал:
ПЪРВИ РАЗКАЗ
“Имало в една страна град. Недалеч от него, сред малка горичка, някакъв търговец строял храм. Всеки ден по пладне майсторът и всички работници отивали в града на обед. Веднъж към този недовършен Храм се приближило стадо маймуни. А един работник бил оставил там полуразцепено стебло от анджана, в което вбил клин от кхадира. Весело започнали да играят маймуните: по върховете на дърветата, върху постройката, върху купчината цепеници. И тук една от тях, близо до своята гибел, безразсъдно седнала на стеблото. “Кой е поставил този клин и защо е тук?”- се заинтересувала тя и като го хванала с двете си лапи, започнала да го измъква. През това време мъдете й попаднали в цепнатината и ти сам ще разбереш, без излишни думи, какво е станало, когато тя изтеглила клина!. . .
Ето защо аз казвам, че разумните не трябва да се бъркат в чужди работи.” След това допълнил: “Нали поддържаме живота си само с чужди огризки!”
Даманака отвърнал: “Нима ти служиш на господаря само заради храната и не се стремиш към отличие? Добре е казано:
С приятеля-приятел, с враговете-враг,
ти своя Повелител слушай пак,
че не е никак трудно, ако искаш,
да бъдеш с предоволен сит тумбак.
Законът древен който не почита
и в ползата не вижда той вредата,
а само се стреми да се налапа,
с какво се различава от свинята?
И волът, който тежката каруца тегли
и влачи плуга, и сънува жегли,
тревица хапнал – може ли да се сравнява
с човека, обкръжен от гнусна слава?”
Каратака отговорил: “Нали не сме с високо звание? Какво ни засяга това?” Даманака възразил:
“Скъпи, и ниският може с време да се извиси. Нали е казано:
И никой още със могъща сила
не е въздиган, не е бил свален.
На хората в делата се е скрила
преценката на утрешния ден.
А също така:
По нанагорнище товар се трудно тегли.
обратното. . . по-леко ни се струва негли.
Заслугите ни вдигат към честта,
надолу ни влече виновността.”
Каратака попитал: “Какво искаш да кажеш с това?” Даманака отговорил: “Това, че нашият господар се изплаши, изплаши се и свитата му. И ето че сега е объркан.” Каратака попитал: “Откъде знаеш всичко това?” И Даманака възкликнал: “А нима това не е ясно?
Човешка реч дори животното разбира.
Подай му знак – и слонът тръгва или спира.
Мъдрецът и без думи смисълът постига –
човешките лица чете той като книга.
/.../
Каратака казал: “Трудно е да победиш царя. Нали е казано:
Змееподобни са царете,
сластолюбиви, с мрачен смях,
капризни, скрити и не може
без нравоучители край тях.
Скалоподобни са царете,
високи, стройни, кремък лют,
където хищниците имат
най-сигурен и тих приют.
На нож препасан и на звяр,
на тиха бара,
на женски поглед и на цар
да нямаш вяра.”
И Даманака отговорил: “Това е вярно. Но все пак:
Познал характера човешки
и неговите мисли тежки,
мъдрецът с неусетност лека
ще тържествува над човека.
Когато царят е ядосан,
хвали го, ненавиждай тия,
що го презират. И това е
над всички цялата магия.
/.../
Каратака казал: “Щом като е такова желанието ти, върви в нозете на царя. Щастлив път! Нека се изпълнят твоите намерения!
Бъди внимателен сред царските палати.
Ако богат си ти – и ние сме богати.”
И като се поклонил, отправил се към Пингалака. Последният видял, че идва Даманака и казал на стражата: “Махнете тръстиковото стебло. Това е Даманака. Той е син на стар наш министър и може свободно да влиза тук. Нека влезе. . .” И Даманака влязъл, поклонил се скромно на Пингалака и седнал на предложеното му място. А онзи прострял над него дясната си лапа, украсена с нокти, подобни на гръмотевични стрели, и като му засвидетелствувал своето уважение, попитал: “Здрав ли си? Отдавна не съм те виждал.” Даманака отговорил: “Ако и да нямат нужда от мен нозете на божествения, все пак съм длъжен да говоря, когато дойде време за това. Няма нещо, което да не може да бъде от полза за царя! Нали е казано:
На царя даже сламката е драга –
ухо да си почеше, зъб да си почисти му помага.
Но този, който мъдро словото владее,
да му помогне повече умее.
И освен това аз по наследство служа в нозете на божествения и дори в нещастията вървя след него. Няма за мен друг път. Нали е казано:
Тежи на свойто място всичко:
и облеклото, и слугата.
Не се обува туй, което
се носи само на главата.
И нека да е силен царят,
да няма златото му брой,
но щом заслугите не вижда,
слуги не ще намери той.
Слугата на слуга е равен,
но сам ли се опропасти,
ще бъде краят му безславен
и с царя си ще се прости.
/.../
При това качествата на слугите зависят от достойнствата на господаря. Нали е казано:
Наука, кон, жена, сребро,
мъж, слово или лютня стара
донасят зло или добро
в зависимост от господаря.
/.../
Макар и в къщи да са се родили,
вреда ни носят мишките и страх.
Към котките оставаме ний мили,
защото полза имаме от тях.
И освен това:
Достигнал недостигнат ум,
в парите нямай вяра.
Какво е празният им шум –
тревичка пред чинара.
/.../
Пингалака казал: “Не говори така. Нали си син на наш министър.” Даманака отговорил: “Божествени! Трябва нещичко да кажа.” Царят промълвил: “Разкажи, скъпи, какво лежи на сърцето ти.” И Даманака попитал: “Защо, като тръгна за вода, господарят се спря тук?” Но Пингалака, скривайки тревогата си, отговорил: “Даманака, тук няма нищо особено.” Онзи казал: “Божествени! Щом като това не трябва да се разказва, нека бъде така.
/.../
Тук Пингалака помислил: “Както изглежда, той може да бъде полезен. Затова ще му открия своето намерение. Нали е казано:
Щом искаш пак да си щастлив, на четирима разкажи скръбта си:
на царя, на слугата работлив, на своя скъп приятел, на жена си.”
“О, Даманака! Чуваш ли отдалеч гръмогласен рев?” Онзи отговорил: “Чувам, господарю. Но какво особено има в него?” И Пингалака казал: “Скъпи, искам да напусна тази гора.”
“Защо?”- попитал Даманака. Пингалака обяснил: “В нашата гора се е промъкнало някакво необикновено същество и то реве толкова силно. Какъвто е ревът, такава е и породата му, а каквато е породата, такава е и силата му.” Но Даманака възразил: “Мигар господарят се е поддал на страха, само защото е чул рев? Нали е казано:
Небрежността довежда смърт,
руши се бентът от водата,
страхливият от дума мре,
а любовта от клеветата.
Не бива господарят без причина да напуска гората, предоставена му в наследство от прадедите. При това тук се чуват всякакви звуци, но това са само звуци, а не причина за страх. Гърмят гръмотевици, звучат флейти, лютни, панави, мриданги, раковини, цимбали, скърцат каруци, дрънкат мандала, всякакви съоръжения и други звуци, от които не трябва да се боите. Нали е казано:
Няма да познае гибел
само този славен мъж,
който пред врага не трепва,
колкото да е могъщ!
А също така:
Когато даже е ядосан
творецът – силният – нехай.
През август вировете чезнат,
но се разлива Инд безкрай.
/.../
Като знае това, господарят трябва да бъде смел и решителен. Не бива да се тревожи заради някакъв рев. Неслучайно е казано:
Изпърво ми се привидя,
че тлъстичко в уста ще сложа,
но само щом се приближих,
разбрах, че е дърво във кожа.”
Пингалака попитал: “Как?” Даманака разказал...
/.../
Из "Панчатантра" – древноиндийско петокнижие
.
.
А царят-лъв имал два чакала – Каратака и Даманака. – деца На съветници, отстранени от служба. Като видели състоянието на лъва, те започнали да се съветват и Даманака казал: “Скъпи Каратака, нали нашият господар Пингалака тръгна за вода… защо е останал тук разтревожен – Каратака отговорил:
“Скъпи, какво ни засяга това? Нали е казано:
От чужда работа далеч, това е напаст цяла.
Така от някакъв си клин маймуната умряла.”
Даманака попитал: “Как?” Онзи разказал:
ПЪРВИ РАЗКАЗ
“Имало в една страна град. Недалеч от него, сред малка горичка, някакъв търговец строял храм. Всеки ден по пладне майсторът и всички работници отивали в града на обед. Веднъж към този недовършен Храм се приближило стадо маймуни. А един работник бил оставил там полуразцепено стебло от анджана, в което вбил клин от кхадира. Весело започнали да играят маймуните: по върховете на дърветата, върху постройката, върху купчината цепеници. И тук една от тях, близо до своята гибел, безразсъдно седнала на стеблото. “Кой е поставил този клин и защо е тук?”- се заинтересувала тя и като го хванала с двете си лапи, започнала да го измъква. През това време мъдете й попаднали в цепнатината и ти сам ще разбереш, без излишни думи, какво е станало, когато тя изтеглила клина!. . .
Ето защо аз казвам, че разумните не трябва да се бъркат в чужди работи.” След това допълнил: “Нали поддържаме живота си само с чужди огризки!”
Даманака отвърнал: “Нима ти служиш на господаря само заради храната и не се стремиш към отличие? Добре е казано:
С приятеля-приятел, с враговете-враг,
ти своя Повелител слушай пак,
че не е никак трудно, ако искаш,
да бъдеш с предоволен сит тумбак.
Законът древен който не почита
и в ползата не вижда той вредата,
а само се стреми да се налапа,
с какво се различава от свинята?
И волът, който тежката каруца тегли
и влачи плуга, и сънува жегли,
тревица хапнал – може ли да се сравнява
с човека, обкръжен от гнусна слава?”
Каратака отговорил: “Нали не сме с високо звание? Какво ни засяга това?” Даманака възразил:
“Скъпи, и ниският може с време да се извиси. Нали е казано:
И никой още със могъща сила
не е въздиган, не е бил свален.
На хората в делата се е скрила
преценката на утрешния ден.
А също така:
По нанагорнище товар се трудно тегли.
обратното. . . по-леко ни се струва негли.
Заслугите ни вдигат към честта,
надолу ни влече виновността.”
Каратака попитал: “Какво искаш да кажеш с това?” Даманака отговорил: “Това, че нашият господар се изплаши, изплаши се и свитата му. И ето че сега е объркан.” Каратака попитал: “Откъде знаеш всичко това?” И Даманака възкликнал: “А нима това не е ясно?
Човешка реч дори животното разбира.
Подай му знак – и слонът тръгва или спира.
Мъдрецът и без думи смисълът постига –
човешките лица чете той като книга.
/.../
Каратака казал: “Трудно е да победиш царя. Нали е казано:
Змееподобни са царете,
сластолюбиви, с мрачен смях,
капризни, скрити и не може
без нравоучители край тях.
Скалоподобни са царете,
високи, стройни, кремък лют,
където хищниците имат
най-сигурен и тих приют.
На нож препасан и на звяр,
на тиха бара,
на женски поглед и на цар
да нямаш вяра.”
И Даманака отговорил: “Това е вярно. Но все пак:
Познал характера човешки
и неговите мисли тежки,
мъдрецът с неусетност лека
ще тържествува над човека.
Когато царят е ядосан,
хвали го, ненавиждай тия,
що го презират. И това е
над всички цялата магия.
/.../
Каратака казал: “Щом като е такова желанието ти, върви в нозете на царя. Щастлив път! Нека се изпълнят твоите намерения!
Бъди внимателен сред царските палати.
Ако богат си ти – и ние сме богати.”
И като се поклонил, отправил се към Пингалака. Последният видял, че идва Даманака и казал на стражата: “Махнете тръстиковото стебло. Това е Даманака. Той е син на стар наш министър и може свободно да влиза тук. Нека влезе. . .” И Даманака влязъл, поклонил се скромно на Пингалака и седнал на предложеното му място. А онзи прострял над него дясната си лапа, украсена с нокти, подобни на гръмотевични стрели, и като му засвидетелствувал своето уважение, попитал: “Здрав ли си? Отдавна не съм те виждал.” Даманака отговорил: “Ако и да нямат нужда от мен нозете на божествения, все пак съм длъжен да говоря, когато дойде време за това. Няма нещо, което да не може да бъде от полза за царя! Нали е казано:
На царя даже сламката е драга –
ухо да си почеше, зъб да си почисти му помага.
Но този, който мъдро словото владее,
да му помогне повече умее.
И освен това аз по наследство служа в нозете на божествения и дори в нещастията вървя след него. Няма за мен друг път. Нали е казано:
Тежи на свойто място всичко:
и облеклото, и слугата.
Не се обува туй, което
се носи само на главата.
И нека да е силен царят,
да няма златото му брой,
но щом заслугите не вижда,
слуги не ще намери той.
Слугата на слуга е равен,
но сам ли се опропасти,
ще бъде краят му безславен
и с царя си ще се прости.
/.../
При това качествата на слугите зависят от достойнствата на господаря. Нали е казано:
Наука, кон, жена, сребро,
мъж, слово или лютня стара
донасят зло или добро
в зависимост от господаря.
/.../
Макар и в къщи да са се родили,
вреда ни носят мишките и страх.
Към котките оставаме ний мили,
защото полза имаме от тях.
И освен това:
Достигнал недостигнат ум,
в парите нямай вяра.
Какво е празният им шум –
тревичка пред чинара.
/.../
Пингалака казал: “Не говори така. Нали си син на наш министър.” Даманака отговорил: “Божествени! Трябва нещичко да кажа.” Царят промълвил: “Разкажи, скъпи, какво лежи на сърцето ти.” И Даманака попитал: “Защо, като тръгна за вода, господарят се спря тук?” Но Пингалака, скривайки тревогата си, отговорил: “Даманака, тук няма нищо особено.” Онзи казал: “Божествени! Щом като това не трябва да се разказва, нека бъде така.
/.../
Тук Пингалака помислил: “Както изглежда, той може да бъде полезен. Затова ще му открия своето намерение. Нали е казано:
Щом искаш пак да си щастлив, на четирима разкажи скръбта си:
на царя, на слугата работлив, на своя скъп приятел, на жена си.”
“О, Даманака! Чуваш ли отдалеч гръмогласен рев?” Онзи отговорил: “Чувам, господарю. Но какво особено има в него?” И Пингалака казал: “Скъпи, искам да напусна тази гора.”
“Защо?”- попитал Даманака. Пингалака обяснил: “В нашата гора се е промъкнало някакво необикновено същество и то реве толкова силно. Какъвто е ревът, такава е и породата му, а каквато е породата, такава е и силата му.” Но Даманака възразил: “Мигар господарят се е поддал на страха, само защото е чул рев? Нали е казано:
Небрежността довежда смърт,
руши се бентът от водата,
страхливият от дума мре,
а любовта от клеветата.
Не бива господарят без причина да напуска гората, предоставена му в наследство от прадедите. При това тук се чуват всякакви звуци, но това са само звуци, а не причина за страх. Гърмят гръмотевици, звучат флейти, лютни, панави, мриданги, раковини, цимбали, скърцат каруци, дрънкат мандала, всякакви съоръжения и други звуци, от които не трябва да се боите. Нали е казано:
Няма да познае гибел
само този славен мъж,
който пред врага не трепва,
колкото да е могъщ!
А също така:
Когато даже е ядосан
творецът – силният – нехай.
През август вировете чезнат,
но се разлива Инд безкрай.
/.../
Като знае това, господарят трябва да бъде смел и решителен. Не бива да се тревожи заради някакъв рев. Неслучайно е казано:
Изпърво ми се привидя,
че тлъстичко в уста ще сложа,
но само щом се приближих,
разбрах, че е дърво във кожа.”
Пингалака попитал: “Как?” Даманака разказал...
/.../
Из "Панчатантра" – древноиндийско петокнижие
Вълнообразно
Преди малко Сидеров скочи на руския посл...
Предателството като линия на Партията и ...
На всеки 10 милиона помощи за бедните Ор...
Предателството като линия на Партията и ...
На всеки 10 милиона помощи за бедните Ор...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. М. Тачков - Български песни /стихосбирка/
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация
