.
.
.

Време на голямото лицемерие

Имало е по-мрачни времена.
Имало е по-страши времена.
Времена на терор,
времена на кървави мистерии.
Но историята не помни по-срамни времена –
о, мое време,
време на Голямото лицемерие.

Дoвчерашните фелдфебели, които размахваха палки и криваци –
днес са в първите редици на борците за демокрация.
Довчерашните душители на всеки честен глас –
днес са най-гръмогласните апостоли на гласността.
Довчерашните самоотвержени правителствени блюдолизци и шутове –
днес се провъзгласяват за жертви на диктатурата.
Тези, които до вчера викаха “Да живей!“ и „Слава!“ –
днес крещят „Долу!“ и "Смърт!“
Легиони
от хамелеони!

Убитите лежат тихо в незнайните си гробове,
празни очи в нас вперили,
нощем костите им глухо вият като подземни фанфари.
А палчите им гордо ходят сред нас,
закичили кървавите си ревери
с „Герой на Народна Република България“.

Бдете!
Старата история се повтаря:
„Царят умря!“
„Да живее царя!“
Бдете!
Свободата на словото и печата
се превръща
в свобода на злобата и клеветата!
Бдете!
Палете клада от вестници, пълни с лъжи,
палете, да лумне нощта!
Като бухали, заслепени от слънце,
да се изцъклят престъпленията и греховете ни.
Палете клaди от вестници!
Това ще бъде първият случай в света,
когато лъжите служат за светене!

Стефан Цанев 
16.11.1989

https://shhuus.wordpress.com/2011/09/28/%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5/

Кога толкова бързо ги прозря, за пет дни, Стефане?
Ще ме прощаваш, ама това, което си написал, са емоционални глупости. Да беше посочил поне три имена. Да добие лицемерието образ.

Е, това е поезия. Не са нужни конкретни имена, както в публицистиката, например...
Хамелеонщината е факт...