Лиса имаше идея:

„С Лъвчо искам да живея!“…

Тя модерно се облече

и уверено си рече:

„Аз съм умна и красива!

Мъж велик ще ми отива!“…

Влезе в горски бар, погледна

и до Лъвчо смело седна:

– Почерпи! Недей се стиска!...

Искаш ли да съм ти близка?...

Виж каква съм хубавица!

Най-достойна за царица!…

Лъвчо с поглед я измери:

– Дрънкаш врели-некипели!

Виж, не си за мене, скъпа. –

Ти си дребна, низша, тъпа!...

Лиса се разсърди доста:

– Слушай, майка ти е проста!

А пък ти си зъл, дебилен!

И се правиш на всесилен.

Болен си от възгордяване!...

Хайде да се надиграваме!...

– Може. – Лъвчо отговори. –

Нещо много се отвори!

Нека хитрата Лисичка

да си избере игричка!...

– Кой кого ще изпревари –

пръв да седне на магаре!...

Беше нощ. В гората – зрители,

на забавите любители…

Лъвчо хвърли царска пица

на красива магарица

и към нея се насочи,

на гърба й смело скочи,

ала падна на земята

и удари си главата…

Леко, грациозно Лиса

на магаре се курдиса…

Лъвчо стана, скри срама си

и избяга към дома си…

Е, това е… Ако щете,

за поука помислете…

Марин Тачков